Есенно желание

Във всички цветове и форми, под всички огради се промъква есенното вдъхновение.
Всеки ден  нося по едно късче есен у дома.
Най-напред извити брезови клони, събрани след последната лятна буря.
А после шепа листа от дъб твърди като златист креп.
После лъскави кестени, и глогинки в алено.
А когато всичко толкова нараства, че заплашва да залее кухненския плот, го пренасям на венеца.

Не съм художник, но искам да бъда. Ако мога само да пожелая да бъда толкова палава и безразсъдно щедра като есента, толкова богата и наситена, насмолена от цветове... та чак да ти полепне по кожата оная сладост кехлибарната, оная крехкост утринната дето зачервява бузите, и засладнява гроздово и засрамва шипките, а накрая притъмнява в полепналата шума връз ботушите ти.
Ей така да подишам само един ден от горе от високото, и после пак да бъда обикновена.

Есенни личица

Прекрасен следобед от мен.
Миг внимание и ви оставям да си вършите домакинската работа.
Всъщност, още по-лесно може да си вършите, ако децата си пишат домашните.
Още нямат домашни, така значи... ами сега?
Ето идея как да им ги създадем без да ги претоварим.

Лепило, листа и цветен картон - малка задача с която се справят и две годишни деца.
Ден след като ние налепихме нашите листа видях тази чудесна идея от този чешки сайт. И бях поразена от тези толкова красиви апликации.


Ако ви интересно разгледайте техните предложения... Ние оставаме още на лесна и забавна вълна без излишни ограничения. Всеки направи своята апликация, и добави усмивка от бяла боя. Всъщност идеята беше да направим лисици от листа с щипки за носле, но изведнъж се появиха зайци, и таралежи... и стана тя каквато стана.

Ябълкови пасти или просто тукашен ябълков колач

Привет.

Това ми е любимото време, може би точно заради ябълките. Нашето семейство много ги обича. 

И не само заради сладкиша който сега виждате, а заради факта, че събирането на ябълки е някаква есенна тукашна традиция която участват малки и големи.

Всеки носи кошница, и никой не си тръгва с празна.

Просто разходки

Тази седмица есента напълно навлезе из нашите ширини.
В утрините има сребърна слана, я в следобедите златно слънце.
Прекарваме почти цялото време сред природата, събираме листа, шишарки и плодове.
Идва сезона на чудесните ябълкови сладкиши с канела, на чай от мащерка и щипки.
Затова днес малко ще ви разходя с нас, ей така за да вдишате от тукашния въздух и да се пренесете някъде другаде.

 Където пътеките са покрити с мъх и сухи листа. А в тревата винаги има роса.
Светлината струи на тежки кехлибарени панделки от небосвода, и отскача от цветове в прашинки полетяло злато.

Звънчета и кексчета

   

   Преди няколко дни децата тук тръгнаха на училище( от 03.09 принципно от 01.09) . Нашата кака все още не е ученичка, но сутрин става много рано, заедно всички изминаваме дългата разходка (до там са 2 километра в едната посока) към детската градина. Заедно гледаме как есента с онова нейното дихание поръбва листата със златисти дантели, целува засрамените шипки и прави сутрешната роса кристална. 

Тихичко го чуваме да седи върху върху клоните на брезата и да ми пошепва колко чудесно е да си дете скочило в ония големите купчини сухи жълти листа, дете приседнало вечер край огъня на открито с зачервено носле и изцапани от сажди ръце. 

Колко лесно е всичко и колко удивително е очакването на всеки нов ден.

Днешното ми стихче е посветено на всички малки дечица които са нетърпеливи и прекрасни. На всички български дечица които тази година ги очаква първи клас.
И чиито майки ще кажат след няколко дни: Хайде време е за лягане утре е големия ден, но ще ставаш с иззвъняването на будилника.

Аз също искам да им кажа нещичко:

Мили малки звънчета, всяки нов ден е като бял лист само чака да измислите на него нова рисунка, да напишете бележка до приятелче си или просто да направите хартиено самолетче. Хванете го и полетете, този свят е за вас.   

Звънчо не спи

Сънчо ходи по терлички,

в каляска от звездички.

През прозорчето наднича

Звънчовците най-обича.

По носленцето целува.

та детето да мирува.

„Таз завивка бяла, мека

нека е като перце лека.

Както птички са заспали

и гнездата утихнали,

Звънчо спи, и знай

утре ден голям без край.

Има ти да пакостиш,

да рисуваш и твориш.

Че ръчичките немирни

шетат палави, неспирни.“

По терлички бърза Сънчо,

че във всяка къща Звънчо

кротко чака да заспи,

да сънува, че лети.

Артистично платно в домашни условия

  Ето тук няма да ви изненадвам. В тази история определено всичко е ясно.

Децата и таткото, майката и боите. Съвместната ни работа, и как от дъсчиците сглобихме рамка. И как цветовете сами изгряха в артистината комбинация.