05 септември 2013

Граници

  Между черното и бялото има само едно пространство което се нарича... граница.
В това място цветовете са всичките накуп, без определения. Ехо, ти си червеният, а ти синият. Твоята бистрота нe отива на моя потушен характер - спореха лимонения с бежовия една сутрин докато си сплитаха косите. 


Между черното и бялото е цялото пространство,  всяка равнина. 
Капка мастилено петънце застинало в очакване се изрази.







Днес отивам да си търся жълта риза, а утре син дъждобран.
Червените петолиния ме карат да свиря на зеленото ми пиано.
Но понякога рисувам само с черно, не защото съм тъжна, а защото такъв е графита на днешния ми молив. 
Друг път иглите са оплели преждата и бримките се изнизват, дантелата става несъвършена, а портокаловите панделки не се връзват. 
Искам да намеря своята граница, там би трябвало да е тихо или ...  

Неповторим ден от мен.  

2 коментара:

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...