Три лисици, есенни листа и още нещо

    Всичките приказки за лисици са много злополучни и страховити. Я кучето им сръфало кожухчето, я вълка им гризнал опашката.
Затова решихме да си измислим една наша весела приказка лиски. 

    На хълмиста полянка под дъба голям на сянка, си лежали  три  лисици, три умници хубавици.
Рече първата лисана, че е време за промяна:
  - Ах какви сме умни, умни хем красиви, па седим си днеска тука безработни и лениви. Хайде до града да идем, в чудо хорско да се видим. 
     И каквото наумили, бързо лиските сторили. Хоп та скок, по пътечка криволичка, през горичка от брезички, в града се появили тез приятелки най мили. Вярно нивга не видели град с комини, град с антени, но гледали учудени, как са всички пременени.
   Втората лисица умна, бързо нещичко и хрумна:
   - Ето, мисля и не зная, де ще му излезе края... Чудни тук са жените, все различни в костите. Я и ние йе така, да развеем козина. 
Насред пътя се запрели и берберин там съзрели.  А бръснаря без шега,  ги подхванал под ръка. 
  - Влезте лиски и седнете, нов фасон си изберете.
Фръц от тука, фръц от там, трите лиски на мига с ножицата острига.
   - Ауу, какви сте нови само, други те такива няма.  И с опашки подредени и с кожуси оцветени, а пък веждите чертани, бре същински сте мадами.
Лисите като царици,  заплатили три жълтици. От града си заминали и в гората пристигнали.
    А насреща им Мецана бърза с торба голяма, свежи гъби да събира, дом чорбица да завира, че мечета трички има, а ядът кат за дузина. 
Третата лисана знае как с приказки да бае.
  - Гледай Мецо как сме днеска, ненагледни хубостници, само на костюма липсват по чифт лачени чепици. Гледай, ама не завиждай, градски вече сме от днеска. Всякоя е с нова краска, с нова козинка-прическа. А недей се чумери, иди па се посреши. 
Меца бързо се намеси и със лапа се почеса:
- Уж лисиците сте умни, в първа хитрост на земята. Кой ви брули през ушите, кой ви стрига по главата. Я идете на потока, там водица си пийнете. Аз ще бързам из полята, че ми гладни са децата.
    Трите лиски се навели, над водица бистроструйна и в поточето видели, гривата си нова буйна. Една лиска в лилаво, една лиска в розов цвят, третата в резедаво, чак веждите и искрят.
Мале, мале как се смели, кат такива се видели. И след тази злополука даже взели си поука.
- Кой си дома не седи и на свойто не държи. Бързо от лисица става, на кокошка празноглава.

Ето това е... Децата нарисуваха историята... или историята нарисува приказката. 

Отначало отпечатъци за лиските... Тати каза че приличат на таралежи, но тук всеки  може да види каквото иска. 

Даринче е по четките.

Приятна част от тази работилница беше събирането на материали от природата.

Понякога трябва сила, за да стана както трябва.

А понякога стига да имаш идея.

Цък очички, цък носле, пръсчетата сръчни знаят кое къде...

Каквото каката, това и малката.

    Това беше последната есенна работилница за тази година. На 02.12 Верето има зимен страшен бал с томбола и в следващите няколко седмици ще изработваме малки подаръчета за децата от детската градина.  Надявам се да бъдете с нас, защото така е по-весело.

Усмихвайте се като  Чешърският котарак нарисуван от Верето, и лек ден от мен. 

Мини градина с мъх и къщичка за феи

   Когато минеш край нашата портичка и ще я видиш. Всяка вечер те чакаме, може би идваш тогава, или само прелиташ наблизо. Когато минеш край трите бора, нали знаеш преди ти казвах, че единия е с прекършен връх заради лятната буря... просто за миг спри и виж какво приготвихме за теб Мъничка Фейо. 

    Беше в един от ония мокри дни в които, облаците плуват по земята. А в малките процепи цял ден капе утринната роса... всички листа трептят и вярват в Слънцето, въпреки, че не са го виждали.

А децата стъпват в мъха по-тихи от самодиви, но по-шарени от летени балони. Знаят тайните пътеки и знаят къде спят шишарките.

Ръчичките им мръзнат, нослетата им смъркат. А лопатките копаят и сипват в сивия и пробит като есенно небе, леген.

Понякога са много упорити и сръчни, а друг път ревливи, но обикновено са само деца.

Умеят да редят пъзел, и обичат да събират съкровища.

Една шишарка е по-ценна от парченце шоколад, и слава Богу...

За да не се объркаш Мъничка Фейо, ти подредиха пътечка от бели камъчета.

Чудно е да си само на 4г. или на почти 2г. и да имаш силата да посадиш сам дърво.

А какво е да имаш цяла гора?

И мъничка къщичка в нея? Когато един ден се умориш, не се колебай, ела.
Веренцето и Даренцето те очакват всеки ден.

Когато един ден, малката фея дойде, остави в къщичката малко сърцевидно листо и парченце прозрачна  слюда. Верето реши, че оставила част то крехкото си крило и сега спи с него под възглавницата си. Дарето без да иска го раздели на още малки прозрачни вълшебства и за малко да изгуби едното от тях... Странно, но то стана невидимо когато падна в тревата, може би все пак е крило на фея.

Лесно е да си щастлив, когато вярваш. Аз вярвам в приказки, а вие? 

Шарени страшилища - Little monsters from recycled cardboard tubes

Иде, иде празника, и се оказва, че децата всеки ден очакват с нетърпение Хелоуинската работилница, и може би, тя е по-весела дори и от празника.

Само измислици - премислици, окончателно изхабихме запасите от празни ролки тоалетна хартия, сега подкарахме една дебела ролка от мрежичка за измазване на изолация... всъщност има ли значение.., важното е да има много боя и много четки и много рисуване...

Вече се сещате, кой ги нарисува.., като няма да забравя да спомена, че аз също се включих на помощ, за контура на очите, но повечето работа си беше на децата...
A тати наряза ролката от мрежичката.

Със удивителните си фотографски способности и суперската ми ултра-лека сапунерка Panasonic, която онзи ден изпуснах в зоологическата градина, на един цимент и сега е с леко крив корпус и малко кофти подвижен обектив, се опитвам да водя фотозаписките на събитието.

  Сега цялата фамилия страшилища живеят на раклата за завивките в детската стая. Имат много отговорна задача, да пазят момичетата докато спят от всякакви притеснителни обекти, навъртащи се вечер край и под леглата им.


От мен лека нощ и сладки розови сънища, с вкус на дъга.

Фенерчета, или как започнахме през август и довършихме сега.

Днешната история е малко тъжна, може би защото малкото Дари е леко настинала, или може би защото цял ден вали... или просто защото вече няма и следа от лято.


Тази година ни очакваше пътуване до родината, но не се осъществи.
Момичетата като, че по-леко го понесоха от мен при все, че лятото беше така дъждовно. Но, те успяваха да измислят пакости така се забавляваха.
В слънчевите дни рисувахме на вън.  А в мокрите дни решихме да направим: Цветни буркани или августовски приготовления за Хелоуин.    


Определено всичките ни занимания са за да се веселим.... и им става мило да споделя с вас, тези мигове на усмивки и творчество.

   До преди няколко дни обаче, си бяхме само с бурканчетата. За мен е доста трудно да извия тези дръжки, затова връчихме клещите и твърдата тел на тати.

И все пак фенерчета, свещничета и мъничко пламъче... всичко това ми напомня за близките, за ония които са така далече и за ония които някога вече няма да мога видя....
В Чехия наричат Вси Светии  - Душички, точно тогава празнуват единствената си в годината задушница.

Eй, така всичко си има своя дъжд... но, нали знаете, че за да има дъга трябва и да завали. Дано не съм ви намокрила много, с мъничките си капчици тъга.  Лека и уютна вечер, от другата страна на дъгата.

Хелоуинска украса - Призрачета от отпечатани детски крачета

   Здравейте, преди нашия разказ да ви развесели,  искам да ви кажа, че не задължително да правите това у дома стига да не искате. Но, ако решите да се позабавлявате, децата ви ще са на седмото небе. Изобщо историята много прилича на това. 

Нужните материали са: две деца, ( може и едно когато няма как) боя за ръчички цвят бял, два черни дебели картона, и цяла купчина черни тънки листа( за тях ще добавя че сме ги събрали от магазин LIDL защото точно тези симпатични листа ползват да слагат между отделните стръкове домати, а ние си падаме по ползването на непотребни неща), ножичка, конец по-дебел от прежда, тиксо, няколко дървени шиша. 

Етап първи: децата правят веселбата и призрачетата с крачета.  

Етап втори: голямото къпане, и голямото чистене.


Етап трети: отпечатъците се режат. Верето е по тази част.

Етап четвърти: на другия ден, призрачетата да оживеят. Идват очичките и устичките.  

 Дари къде драска къде, слиза за други игри.

 Моля, моля и аз нарисувах два, тези с кривите физиономии. Нещо не се хареса на децата и те не последваха примера ми

Готовите духове, са приготвени за лепене. Тази част я изпълниха децата с тати докато  аз готвех, а фотоапарата  беше със изтощена батерия. Така, че снимки няма.


  Но, пък ще ви обясня как става, на задната страна на призраците се слага конец и се прилепва с тиксото. Така става гирляндата.  Призрачетата изрязани от картон, обаче не са за нея, а са украса на саксите ми. Те са твърди и прилепени за дървени шишчета, супер добре стоят и плашат.

Гирляндата е над парното на пердето, закачили сме я с малки безопасни иглички и малките духчета нон стоп мърдат, а особено весела от това е Даринка.

Лек ден и весела събота от нас.