Шарени страшилища - Little monsters from recycled cardboard tubes

Иде, иде празника, и се оказва, че децата всеки ден очакват с нетърпение Хелоуинската работилница, и може би, тя е по-весела дори и от празника.

Само измислици - премислици, окончателно изхабихме запасите от празни ролки тоалетна хартия, сега подкарахме една дебела ролка от мрежичка за измазване на изолация... всъщност има ли значение.., важното е да има много боя и много четки и много рисуване...

Вече се сещате, кой ги нарисува.., като няма да забравя да спомена, че аз също се включих на помощ, за контура на очите, но повечето работа си беше на децата...
A тати наряза ролката от мрежичката.

Със удивителните си фотографски способности и суперската ми ултра-лека сапунерка Panasonic, която онзи ден изпуснах в зоологическата градина, на един цимент и сега е с леко крив корпус и малко кофти подвижен обектив, се опитвам да водя фотозаписките на събитието.

  Сега цялата фамилия страшилища живеят на раклата за завивките в детската стая. Имат много отговорна задача, да пазят момичетата докато спят от всякакви притеснителни обекти, навъртащи се вечер край и под леглата им.


От мен лека нощ и сладки розови сънища, с вкус на дъга.

Фенерчета, или как започнахме през август и довършихме сега.

Днешната история е малко тъжна, може би защото малкото Дари е леко настинала, или може би защото цял ден вали... или просто защото вече няма и следа от лято.


Тази година ни очакваше пътуване до родината, но не се осъществи.
Момичетата като, че по-леко го понесоха от мен при все, че лятото беше така дъждовно. Но, те успяваха да измислят пакости така се забавляваха.
В слънчевите дни рисувахме на вън.  А в мокрите дни решихме да направим: Цветни буркани или августовски приготовления за Хелоуин.    


Определено всичките ни занимания са за да се веселим.... и им става мило да споделя с вас, тези мигове на усмивки и творчество.

   До преди няколко дни обаче, си бяхме само с бурканчетата. За мен е доста трудно да извия тези дръжки, затова връчихме клещите и твърдата тел на тати.

И все пак фенерчета, свещничета и мъничко пламъче... всичко това ми напомня за близките, за ония които са така далече и за ония които някога вече няма да мога видя....
В Чехия наричат Вси Светии  - Душички, точно тогава празнуват единствената си в годината задушница.

Eй, така всичко си има своя дъжд... но, нали знаете, че за да има дъга трябва и да завали. Дано не съм ви намокрила много, с мъничките си капчици тъга.  Лека и уютна вечер, от другата страна на дъгата.

Хелоуинска украса - Призрачета от отпечатани детски крачета

   Здравейте, преди нашия разказ да ви развесели,  искам да ви кажа, че не задължително да правите това у дома стига да не искате. Но, ако решите да се позабавлявате, децата ви ще са на седмото небе. Изобщо историята много прилича на това. 

Нужните материали са: две деца, ( може и едно когато няма как) боя за ръчички цвят бял, два черни дебели картона, и цяла купчина черни тънки листа( за тях ще добавя че сме ги събрали от магазин LIDL защото точно тези симпатични листа ползват да слагат между отделните стръкове домати, а ние си падаме по ползването на непотребни неща), ножичка, конец по-дебел от прежда, тиксо, няколко дървени шиша. 

Етап първи: децата правят веселбата и призрачетата с крачета.  

Етап втори: голямото къпане, и голямото чистене.


Етап трети: отпечатъците се режат. Верето е по тази част.

Етап четвърти: на другия ден, призрачетата да оживеят. Идват очичките и устичките.  

 Дари къде драска къде, слиза за други игри.

 Моля, моля и аз нарисувах два, тези с кривите физиономии. Нещо не се хареса на децата и те не последваха примера ми

Готовите духове, са приготвени за лепене. Тази част я изпълниха децата с тати докато  аз готвех, а фотоапарата  беше със изтощена батерия. Така, че снимки няма.


  Но, пък ще ви обясня как става, на задната страна на призраците се слага конец и се прилепва с тиксото. Така става гирляндата.  Призрачетата изрязани от картон, обаче не са за нея, а са украса на саксите ми. Те са твърди и прилепени за дървени шишчета, супер добре стоят и плашат.

Гирляндата е над парното на пердето, закачили сме я с малки безопасни иглички и малките духчета нон стоп мърдат, а особено весела от това е Даринка.

Лек ден и весела събота от нас.

Тикви от плат и празни ролки от тоалетна хартия

Ден след ден се приближаваме към Хелоуин.  Суматохата е пълна, децата радостни, а мама все нещо забравя. Точно сега имаме голям пропуск в есенната украса... още нямаме тикви. 

Имам две работливи деца, дано стигнат да се измисли решението. Имаме и идея да облечем цяло руло тоалетна хартия в плат. Оказа, че имаме само едно единствено руло.  

 Woow, голям гаф... живеем на цели 7,5 км. от най-близкия магазин... Тоалетната хартия влиза в списъка за покупки на понеделник.

   Бива ли заради една хартия да си разваляме кефа и най-вече веселата работилницата. О,  ами цялата купчина празни ролки? Пазиме ги за венци, но спешно влизат в употреба.   Какво ли не събираме ние, добре че имаме килер :) :) :) 

   Ами плата, идеално решение са разни омалели блузки на децата и една моя в не-любим кафяв цвят. Хайде милички дребосъци, почваме рязането. Верето е желаеща да разпорцира моята блуза. Доста е сложно обаче, трябва търпение и сръчност.

Вече е готова и при това съвсем сама.

 Взето е решение с празни ролки ще оформим корпуса на тиквата. Пак лоша новина, те са само 16 бр. Това е малко за три тикви, ще се наложи да срежем осем от тях, и ще имаме две по малки тиквички. :)  

 Празните ролки също са голяма хапка, особено ако трябва да се среже когато са от сгънати от две.

 За Дари забавлението едва започва, пробва новите си гривнички. 

   Време за лепене. Стария ми пистолет се счупи, имам нов. Той обаче е малко по-солиден и малко по-трудно се стиска, Верето обаче не се отказва.

 Последна ролка и сме готови, с голямата тиква.

 Лепим вече малките, аз държа по лесно се стиска с две ръце.

 Да допълня за тиквите ще са нужни още шепа есенни листа и няколко клончета.


Плата се реже в кръг, и се придърпва към корпуса от празни ролки. В средата се залепя и там след това се поставя малко клонче за дръжка на тиквата и листа за декорация. 

  





Приятна нова седмица от мен и сръчните ми деца.

Слънчево невеново масло

    Сутрин градината ни цялата потъва в роса... Момичетата обикновено излизат по гумени ботуши защото летата тук са мокри и дъждовни. Спокойно можем да живеем с илюзията, че сме в някоя английска провинция... но вместо лехи с рози имаме невени. За да цъфтят цяло лято обаче, не оставам  цветчета им да прецъфтяват напълно. А винаги когато са напълно отворени, и попили най-много слънчева светлина откъсвам най-големите цветове и ги оставам на проветриво, топло място да се изсушат. За седмица, две обикновено имам няколко шепи супен невен.

    От него приготвим невеново масло. В голям буркан заливам сушените цветове със зехтин.Оставам буркана на югозападния ни прозорец, където слънцето го нагрява през целия следобед в следващите четири, пет седмици.  Колкото по-дълго кисне невена толкова по-тъмно става маслото. То има силно затоплящ ефект. Когато се роди Даренцето мажех стъпалцата й, а сега когато момичетата са по-големи им подарявам лятно слънце в студените зимни вечери след баня.

    По същия начин приготвям кантарионово масло. Миналата година направих смес невен и кантарион и се получи също силна и лековита смес за ожулени колена, и издрани лакти.   Прецеждам маслото от цветове през тензухена марля, го наливам в тъмни шишета. Тук е мястото да ви споделя една интересна възможност как да рециклирате  цветното стъкло :  Витамини и подправки  

   Ето и нашето предложение. Етикетчето към това шишенце е изрязано от страницата на стара книга и към него е пришито на машина още едно по-малко бяло листче със съдържанието. Завързано е ленено канапче, а тапата е коркова от бутилка с вино. 

   Лек ден, и дано споделяте мислите ми, че е важна идеята, а не изработката и не е важна опаковката, а съдържането.

Какво е общото между чашките, мацините от дъската и люлката?

Един ден през пролетта, докато нито тревата още е събудена напълно, нито слънцето напича толкова силно за да могат децата да играя на воля по къс ръкав. Просто в един напълно обикновен ден направихме необикновена експедиция до тавана. Сред неоткритите нещица, бръмбазъци,  мотовилки, кабеляци, прашни книги, намерихме забравена кутия боя с черна боя.



Обрания път от тавана ни не е чак толкова дълъг, но понякога за да дойде една идея за нещо, трябва мъничко да се почака. Точно както хвърлено камъче в езеро... много много вълнички, но човек трудно отсява коя точно е най-красивата.

Верето е моята голяма художничка и има голяма страст към принцесите и към мацините. Реших да използвам тази кутия с боя върху стара дървена плоскост. Така след три слоя боя момиченцето с червената пола имаше чисто нова лъскава черна дъска и не му оставаше нищо друго освен с тебешир в ръка да начертае поредните си прекрасни заврънкулки.

Час по късно обаче дъската не изглеждаше  никак нова, но пък там се появиха най-очарователните малки приказни мацини, принцеси и  достатъчно количество усмивки за цял ден.

 И понеже правя много неща ( и в повечето гледам да участват децата) , винаги когато съм тъжна, винаги когато съм весела, винаги когато имам настроение, и винаги когато нямам настроение, винаги когато имам време и дори тогава когато нямам никакво време, реших че тази кутия с боя е трябва да бъде изразходена до дъно за още креативни идеи.

Семпла неизползваема чаша се облепва с хартиено тиксо, така че да се получи напълно затворен правоъгълник. Тук можеше да проява малко повече фантазия и да направя по разчупена форма... но кои да се сети навреме. Следва раз, два три ръце черна боя.

Оставих чашата да съхне ден, след това отлепих тиксото. Надписа остава е зависимост от съдържанието...  може да се мие спокойно, но я ползвам повече за декорация.

Разказа ни обаче няма да пълен, ако не ви покажа какво стана и с последната капчица боя.

Един мил човек живеещ няколко къщи под нас беше построил за децата местенце, но липсваше люлка... и ние му предложихме да му донесем една. Но, трябваше да е чудесна, неповторима и звездна.

Боядисахме в черно дебела букова дъска, и украсихме с бяла акрилна боя. За формата звездичка ползвахме обикновена пластмасова формичка за пясък. Но ако нямате такава става интересно и с различни размери пластмасови капачки от шишета за минерална вода. Така е направена тази кутия, която момичетата ползват за събиране на пастелите си в двора.  

Изобщо тук важи правилото: Колкото по-шарено, толкова по-забавно. Остана само да ви покажа готовата качена люлка, добрия човечец я сложи веднага щом му я занесохме и беше пробвана на минутата от децата.

Та какво е общото между чашките, мацините от дъската  и люлката?  Една експедиция до тавана бих казала.