Имало време едно мокро селце. Там сред планините се гушело, а мокрите покриви на къщите сребреели като отражение на облаците. Всеки ден от сутрин до вечер валяло и всичките малки деца трябвало да ходят с чадъри, дъждобрани и гумени ботушки. Затова решили да измислят начин да напишат писмо до Пролетта...
Така може започва една приказка, но не и днешната.
Ние отрихме сезона на Пролетната работилница.

Стига да имате у дома сръчните детски ръчички, няколко туби боя, ножици и стари кашончета от яйца… Фръц от тук, после от там, и когато четката заподскача из боята в стаята огрява слънчице, от усмивките и вълшебството да сътворите нещо заедно.
Добре дошла Пролет, моите деца те чакат и те канят да ни дойдеш на гости. Адресът е лесен:
Знаеш ли пътеката край трите бора, там където единият е с прекършен връх от миналогодишната буря? После десет тихи стъпки през мокрия мъх, при ниската оградка и вече си тук. На входната ни врата виси венец от цветя. Влез с кални галоши и отметни наметалото си от мъгла, при нас грее слънце.