Добре дошла блестяща есен

    В утрините пада тежка роса, но в средата на деня светлината грее в ослепително златно. Опитвам да я уловя, и запазя... чист спомен, лято в зенита си, есен на прага.

    Като дете си мечтаех да бутилирам слънце, и да запазя палещия прахоляк на стария коларски път смесен с вкуса на презряло грозде от лозята на дядо. 

   Откакто се помня, есента ми донася вдъхновение и леко горчива тъга, точно като недоизказано ноктюрно. 

   Тук е мястото да споделя с вас, едно прекрасно и уютно място Сraftberry bush в което творчеството прелива и докосва с непринуденост и очарование във всеки детайл. 

 И понеже съм на вълна ечемик, плетените от канап стръкове на Lucy няколко дни вече ме връщат към страницата й за да им се любувам. Ето и самия пост - Канап и Мрежа за пилета 

   Днешното ми предложение е в графата минимални усилия и материали. Няколко житни класа, спрей боя в цвят злато, и само пожелание кензан (специални поставки с метални "игли" за закрепяне на растения) но той спокойно може да се замени с висока ваза. 

   Класовете ги напръсках върху кафеникав картон с идеята да не хабя боята. Така златно кафявия картон много бързо ще влезе в употреба за изработката на есенни листа.  

  Уверявам ви, че на минималното слънце което грее из нашите ширини,  у дома имам парчета блестяща есен.     




                       Приятен и творчески уикенд.  

Есенна приказка

Имало едно време едно малко къдраво момиченце ( в моята приказка се казвала Аничка във вашата може да е всяко едно момиченце или момченце).
     Един слънчев есенен следобед, майка му го повикала и казала:
    - Днес е чудесен ден за разходка. Скачай в панталонките, обуй си гумените ботушки и се отправяме към гората.
    Добре облечени, двете тръгнали хванати за ръка. Есенното слънце гъделичкало Аничка по нослето, а хладният въздух заруменил бузките ѝ. 
В ръчичката си носела кошничка, за да има къде да събира съкровищата от разходката. Пътечката криволичела сред схлупени къщурки, стените им били дървени, а покривчетата обрасли с мъх. В дворчетата шетали забързани стопанки, подготвяли градините си за зимата. Стопаните сечели дърва и подреждали зимниците. Земята била обсипанa със минзухари, овошките прегърбени от плодове. 







    Малката Аничка си харесала едно ябълково дръвче и откъснала три алени ябълки. Нетърпелива била и с мама изтрили ябълчиците, и захрупали. Сетете се по чия брада текъл сладък ябълков сок... и колко са вкусни немитите ябълки. Мама си спомнила за времето когато и тя била дете.
    Не щеш  ли, насреща им изскочила една черно-бяла котарана и се запротягала сънливо.
    - Хей мързеланке, защо спиш до толкова късно, я виж, отдавна мина обяд. - Kазала мама.
     В отговор се чуло:
     -Мяу... мяуу - и писаната игриво заподскачала.
    Аничка щастливо се засмяла и погалила Мацината по опашката. Черно-бялата хитруша ги повела напряко през една полянка осеяна с белоснежни, качулати гъбки. Едни били срамежливки с още скрити в меката трева калпачета. Другите били чадъркоперести и се припичали на слънчице.
На края на полянката растял стар кестен, под него цъфтели невени, а наблизо шумяла рекичка. Аничка се втурнала и засъбирала лъскави, кръглички кестенчета. Майка ѝ набрала букетче от невени, а котараната известно време ги следвала, а после се изгубила някъде сред тревите гонейки мушици.
    Когато момичетата напълнили кошничката продължили по пътечката. Скоро навлезли в гората и краката им започнали да потъват в мек уханен килим от борови иглички. Засъбирали шишарки. Едните били островърхи и мекички. Другите чепати, бодличкавки, с укрити семенца. Тати обещал на малкото момиченце, че ще измайстори къщичка - хранилка за птички, а от шишарките щяло да стене чудесна украса за покривчето.
    Мама и Аничка били улисани в разходката и много развеселени, aла в далечината започвали да пушат коминчета, и било дошло време да се прибират у дома. Обратния път минавал през местенце обрасло с ясени, и дъбове, озовали се сред листопад от злато. Ането виждала есента така искряща и пъстра за първи път. Шумата била мекичка и с мама се заровили в нея, хвърляли я и се смеели, после уморено седнали да отпочинат.
    Наблизо дочули нещо, били гласчетата на две козлета. Отнесли им тревица. Докато Ането се радвала на черните рогати пакостливчета, майка ѝ видяла, че наблизо растат диви ягоди.
   - Виж Ане, - рекла - ще изкопаем няколко коренчета. После ще си ги засадим в нашата градинка. Когато настъпи зимата, снежеца ще ги затрупа така няма да им е студено. А след зимата ще дойде пролетта. Коренчетата ще цъфнат и когато дойде лятото, ще имат малки червени ягоди само за теб.
     Аничка е мъничко момиченце и гледала мама с очи блестящи от почуда, но била истински щастлива.
    Когато се прибрали заровили ягодовите коренчета в закътано кътче на градинката, събули ботушките и седнали на топло в кухнята. Пили чай от лайка и маточина, хапнали печени ябълки с мед и канела.
    Сигурно ще попитате какво станало с богатствата от кошничката. Невените потопили във вазичка, последната алена ябълка изхрупкал тати. С кестенчетата си играе Ането. А шишарките, те са подредени върху покривчето на една хранилка за птички.
    Aко и при вас е замирисало на печени ябълки с канела, да знаете че е от вкъщи.



   Тази мъничка, лека приказка написах за моето Веренце, което преди няколко години за първи път виждаше пъстрото великолепие и разнообразие на есента. Всичко е вече преживян спомен от един прекрасен далечен ден, дори снимките са от тогава и с нея поемаме през златните порти на едно ново есенно приключение.

Възглавнички с билки

 

  Когато клепките им натежат, и сънени очички мигат, очакват те в прегръдка нежна. Постелята им  пранички чаршафи бели... Със слънчеви ръце изпънати, от вятъра люляни... когато клепките им натежат очакват лятната омара, на билките разцъфнали цвета, възглавнички от лавандула брана... ушити от грижовността на мама.

  Тези възглавнички са малко от архива... ших ги преди година, на момичетата. Тези дни обаче, децата нарисуваха с цветни маркери едната. Изпъстриха я  цялата с цветя и хем ми стана мило хем за миг ми домъчня за мига в който бяха нови новенички. 

  Лавандулата я донесе татко в един горещ ден, докато си бяхме в България. А ние я пренесохме през летищата та чак до Чехия... Розите са тукашни. И все пак възглавничките имаха и още едно интересно нещо... Конците за бродерията ( ако мога въобще да я нарека така)  са ми подарък от моя мила приятелка от Своге. А панделките са доста ретро да кажем, от времето на моето детство.  

   И въпреки цялостната какофония се получи много успокоителен резултат.  Интересно е, че вече година още силно ухаят на лавандула. Попаднах преди време на възглавнички пълнени точно по същия начин, но освен листата от билки имаше и оризови зърна. Ще опитам някога как би се получило в този вариант. 

   За сега само идеята, сладкия сън на децата ми и желанието да задържа слънцето още миг сред нашите ширини... Миг лято, омара и лавандулови полета...  а после заедно ще нагазим през дъхавия път на есента.

Скачащото въже

    Има време когато мъниците измислят думички... Една от любимите ми попадна в Приказка за Маковото листо - сещате ли се коя е... Дъждър = чадър , типично измислено от Верето.  Ето днес дойде ред на Скачащото въже, напомня ми за Скачащото Гърне за Приказките на Барда Бийдъл от Джоан Роулинг ... 

   Преди време мъжа ми купи въже за скачане, но нещо в него отразява новата  потребителска мода на вид да е страхотно, но да не може да послужи. Дръжките му са пластмасови кухи и леки, самото въже е от изкуствена, почти найлонова материя и няма силата да се завърти. За него още не съм измислила подходящо ново приложение, но пък реших да направя ново въже.

 Материали:  дълго конопено въже, пистолет със топъл силикон, стари панделки или нещо от което да си ги изрежете, ножица.

Премерих такава дължина за да може Верето да скача без да се оплита и без да й е късо въжето и към тази дължина добавих още два метра. След това отрязах желания размер и означих от двете страни по метър. Там въжето се прегъва и свободния край започва да се намотава около останалата част. Това е резервата ни от метър от която се оформят дръжките.

 Всяка намотка плътно до предишната и е залепена с топъл силикон за да държи на място.

 Така изглежда вече намотаната дръжка.

От стари бодита на Дари изразих две цветни ленти дълги към 25см. 

Края на намотаната дръжка се намазва с топъл силикон и след това се завързва панделка.

Ето как се развиха нещата след това.  

Слънчев и усмихнат ден от нас.

Награда

Преди време, докато се занимавах с разни семейни занимания и Габи ме изненада отново с мило отношение. След три дни мислене ми е ужасно трудно да избера кой е точно Креатив Блогър и не защото няма такива след тези който следя, а защото има ужасно много сръчковци и сръчковки... Обичам света на Миленчето, двете сме родени на една и съща дата и някак я усещам много близка. С голямо увлечение чета сладките пакости на Ивейн, и се докосвам до една напълно различна реалност с нещата на Lulu, падам си по Майсторийките на Рали, по картичките на Нана, и ако трябва да ги изброя ще мине поне половин ден.

Затова за да бъда точна избрах една жена: Tя никак не спада към графата Craft ... не прави нито торти, не шие нищо, и не изработва нищо видимо. Тя въпреки това умее да извие усещанията, да изплете света с най-нежното обаяние, да го счупи на безчет стъкълца и после отново да го изгради, умее да изостри въздуха като пред дъжд, да оцвети дъгата и проникне отвъд нея. Умее и да ме накара да вярвам и да се надявам, да се смея и да плача с умението и да се докосва до душата.
 Това е ǝsoɹ ʇǝɹɔǝs     добре дошли в Книжка с приказки и Сборник с разкази и Стихове.

Повече е излишно да досаждам... само отделете минутка и се насладете на умението й да пише.

 

Ах, тези торти

Обичате ли торти?  Mмм, що за въпрос.

Каня ви на гости, но нека се разберем без рецепти, поне не днес.

Хайде сега, може спокойно да се обадите на центъра по хигиена... защото слагам в тортите си вместо бакпулвер щипка надежда и от това блата бухва. И вместо да си премеря брашното на кантарчето, веднъж грабвам ту тая, ту оная лъжица и сипвам на око.

Преди не много време споделих на Габи силното си притеснение от писането на рецепти за тортите. Точно защото при мен една рецепта не може да бъде осъществена повече от един път или да бъде категоризирана като точна наука в грамажи. А и за моето разпиляно готвене лъжичка в повече, щипка нетърпение, и голяма доза аматьорство разбъркани и разбити с миксер в купа, нападната от лакоми детски пръстчета, не е никак невъзможно.

Оставам само снимките, да ви кажат нещо за последната ми лесна вита торта. Крема е от извара със сметана и мънички кубчета праскова и чудесно пасваше на меките блатове пандишпан.

Все пак това е една малка домашна торта и затова не се наложи да я покривам със захарно тесто.

Преди четири години, не бях направила нито една торта защото не ми се налагаше.

Обаче, в нашите географски ширини се оказа че няма подходяща сладкарница от която да поръчам нещо различно за моето удивително мило момиченце. Затова остана само да пробвам сама и така се появи торта номер едно.

После дойде следващ рожден ден и се появи торта номер две, три и така в началото винаги по една торта на година, но наистина само една, защото с бебе не е никак лесно да отделиш два дни на изумителното увлекателното си хоби.


След известно време се наложи да обаче да правя вече две торти годишно защото имах две момиченца. Което си беше вече цяло забавление.

Ето торта номер едно на прекрасното ми дете номер две.

Е, някои торти бяха малко нестандартни. Тази например дори рожденичката беше малко тъжна при рязането, но доста весела при яденето.

                                                       

Има и такива при които Верето помагаше, и чудно защото най-красивите ми торти не бяха за нашето семейство.

 

Три дни работа, поне резултата си заслужаваше. По онова време нямах нито инструменти, нито формички затова избора винаги беше лесен рози, рози и пак рози хем са красиви, хем лесни за моделиране.

По стара традиция от филмовите Оскари тука е мястото да кажа:  Много благодаря на великия китайски народ, че измъдриха идеално копие на Floral Collection Flower Making Set .
Та и аматьори като мен за прилична цена да могат дa си изразяват маргаритки - това по повод формичките с които се сдобих тази година.

Не че за всяка торта са нужни инструменти. Има и такива за които е нужно само много старание. 

Сега за край искам да споделя, че не съм любителка на захарта, гледам да давам на дечицата максимално здравословно меню, но заради  две усмивки си заслужава малко да се нарушават правилата и особено с сладкиши направени у дома. 

    

 Слънчев и сладурски ден от мен.

Смешните комарчета

Малкото комарче

няма си другарче.

Бърза през блатата,

право при децата.

Жужи им край ушичките,

щипе ги по ръчичките.

Тати се разсърди и завчас

изгони комарчето от нас.

.....

Kомарчето с тънички крачка.

Чука на входната врата.

Добро съм добричко деца,

обичам само халва.

Направете ми вкусна закуска,

филия цяла ще схрускам.

Каквото съм кльощаво тънко,

умирам от глад на вънка.

.....

Mалкото комарче

има си моторче.

Вместо да лети

с него то бръмчи.

Но моторчето се счупи

Кой да го поправи.

Нова гума да си купи,

комарчето забрави.

Пускам едни кратички, весели стичета защото тези дни сме на тази вълна. Бързо се помнят, и да си кажа честно са доста досадни защото може се повтарят до безкрайност с някаква лека мелодия... изобщо бръмчаща работа. 

Слънчево невеново масло

    Сутрин градината ни цялата потъва в роса... Момичетата обикновено излизат по гумени ботуши защото летата тук са мокри и дъждовни. Спокойно можем да живеем с илюзията, че сме в някоя английска провинция... но вместо лехи с рози имаме невени. За да цъфтят цяло лято обаче, не оставам  цветчета им да прецъфтяват напълно. А винаги когато са напълно отворени, и попили най-много слънчева светлина откъсвам най-големите цветове и ги оставам на проветриво, топло място да се изсушат. За седмица, две обикновено имам няколко шепи супен невен.

    От него приготвим невеново масло. В голям буркан заливам сушените цветове със зехтин.Оставам буркана на югозападния ни прозорец, където слънцето го нагрява през целия следобед в следващите четири, пет седмици.  Колкото по-дълго кисне невена толкова по-тъмно става маслото. То има силно затоплящ ефект. Когато се роди Даренцето мажех стъпалцата й, а сега когато момичетата са по-големи им подарявам лятно слънце в студените зимни вечери след баня.

    По същия начин приготвям кантарионово масло. Миналата година направих смес невен и кантарион и се получи също силна и лековита смес за ожулени колена, и издрани лакти.   Прецеждам маслото от цветове през тензухена марля, го наливам в тъмни шишета. Тук е мястото да ви споделя една интересна възможност как да рециклирате  цветното стъкло :  Витамини и подправки  

   Ето и нашето предложение. Етикетчето към това шишенце е изрязано от страницата на стара книга и към него е пришито на машина още едно по-малко бяло листче със съдържанието. Завързано е ленено канапче, а тапата е коркова от бутилка с вино. 

   Лек ден, и дано споделяте мислите ми, че е важна идеята, а не изработката и не е важна опаковката, а съдържането.

Какво е общото между чашките, мацините от дъската и люлката?

Един ден през пролетта, докато нито тревата още е събудена напълно, нито слънцето напича толкова силно за да могат децата да играя на воля по къс ръкав. Просто в един напълно обикновен ден направихме необикновена експедиция до тавана. Сред неоткритите нещица, бръмбазъци,  мотовилки, кабеляци, прашни книги, намерихме забравена кутия боя с черна боя.



Обрания път от тавана ни не е чак толкова дълъг, но понякога за да дойде една идея за нещо, трябва мъничко да се почака. Точно както хвърлено камъче в езеро... много много вълнички, но човек трудно отсява коя точно е най-красивата.

Верето е моята голяма художничка и има голяма страст към принцесите и към мацините. Реших да използвам тази кутия с боя върху стара дървена плоскост. Така след три слоя боя момиченцето с червената пола имаше чисто нова лъскава черна дъска и не му оставаше нищо друго освен с тебешир в ръка да начертае поредните си прекрасни заврънкулки.

Час по късно обаче дъската не изглеждаше  никак нова, но пък там се появиха най-очарователните малки приказни мацини, принцеси и  достатъчно количество усмивки за цял ден.

 И понеже правя много неща ( и в повечето гледам да участват децата) , винаги когато съм тъжна, винаги когато съм весела, винаги когато имам настроение, и винаги когато нямам настроение, винаги когато имам време и дори тогава когато нямам никакво време, реших че тази кутия с боя е трябва да бъде изразходена до дъно за още креативни идеи.

Семпла неизползваема чаша се облепва с хартиено тиксо, така че да се получи напълно затворен правоъгълник. Тук можеше да проява малко повече фантазия и да направя по разчупена форма... но кои да се сети навреме. Следва раз, два три ръце черна боя.

Оставих чашата да съхне ден, след това отлепих тиксото. Надписа остава е зависимост от съдържанието...  може да се мие спокойно, но я ползвам повече за декорация.

Разказа ни обаче няма да пълен, ако не ви покажа какво стана и с последната капчица боя.

Един мил човек живеещ няколко къщи под нас беше построил за децата местенце, но липсваше люлка... и ние му предложихме да му донесем една. Но, трябваше да е чудесна, неповторима и звездна.

Боядисахме в черно дебела букова дъска, и украсихме с бяла акрилна боя. За формата звездичка ползвахме обикновена пластмасова формичка за пясък. Но ако нямате такава става интересно и с различни размери пластмасови капачки от шишета за минерална вода. Така е направена тази кутия, която момичетата ползват за събиране на пастелите си в двора.  

Изобщо тук важи правилото: Колкото по-шарено, толкова по-забавно. Остана само да ви покажа готовата качена люлка, добрия човечец я сложи веднага щом му я занесохме и беше пробвана на минутата от децата.

Та какво е общото между чашките, мацините от дъската  и люлката?  Една експедиция до тавана бих казала.

Червен венец от ролки тоалетна хартия

  

Седмица по късно искам да ви покажа червения венец. Верето ми помогна за слепването на всички детайли.
И понеже историята вече съм я разказвала оставям само снимките да ви разходят отново в Страната отвъд дъгата.