Калъф за Амазон Киндел - Cover for Amazon Kindle

   Книга, под широко небе. Книга, на път. Българска книга в чужбина - мисия невъзможна. Преди време четях любимия ми Джон Стайнбек на чешки. И в този език е удивителен, но на български е далече по-голямо удоволствие.  

Моето братче обаче ме изненада и ми подари Амазон Киндел 3. Към него ми подари и застраховката против падане и детски шетливи пръстчета. 


Аз обаче решиш да не си купувам калъф за него, а сама да си го ушия.
Открих си плат който да ми допада... и понеже обожавам резида и зеленото в интериора, екстериора...плата в точно този нюанс веднага ме грабна.


 Един ден дойде на гости моя близка приятелка и започна да изброява: О, зелена количка, зелена баня, зелена кухня... дори гърнето на детето зелено... хей вие сте много луди на тема зелено. 


След това, веднага започнах да премислям как да осъществя плана.
Намерих стар тефтер и от него взех кориците... от тях си направих твърд шаблон, но идеята да сложа корица между плат не ми допадна защото все пак калъфа трябва да се пере. 


Така от тефтера остана само мекото тънко дунапренче, а твърдата част за калъфа изрязах от пластмасова папка. Когато започнах да шия не се сетих да снимам всяка стъпка.

Затова ако все пак се наемете да си ушиете подобно нещо мисля, че този урок за шиене на калъф за тефтер много ще ви помогне. В блога The Cottage Home на Lindsay има много, много интересни неща за начинаещи и за напреднали. Аз го открих обаче малко след като бях завършила моя калъф иначе можеше използвам нейната идея за повече джобове в лявата страна.

От останалата част от плата спретнах едно мини калъфче за HTC-то ми. Не, че нямах вече едно ушито от бяла кожа, но суетата е голямо нещо и при наличие на материал не издържах. 

Много телеграфична стана тази публикация, но самото шиене беше доста бързо за близо два часа имах своята зелена книжка. :) А, може би жълто зелена. 

 Чудесен ден и ако в последно време сте чели нещо и то ви е развълнувало споделете. 

Моя заспала

Клепачите ти пеперудени крила

на залеза в искрите полетели,

на облаците в белите пера

две сънени звезди довели. 

Косите ти са злато от свила

ковани в пламък, огън и тъма.

А бузите ти спомен от мъгла, 

целувки в побеляла зима.

В ръкавите ти шарени побрани,

са всички песъчинки от реките.

В миг от тебе са разпиляни,

хартиените хвърчила на дните.

А мислите ти газят из тревите,

на боси самодиви в росата.

И в сънищата пламват със звездите

за да усъмнат люлка от дъгата.

Сълзите ти са укротени в скреж

страните  лумнали в руменина.

Когато в затаен копнеж

от обич  правиш светлина.

Когато бягаш и когато идваш

с крила треперещи от зной.

Когато със усмивка вдишваш

и ме разплакваш във порой.

Когато в миг забравям спомен,

забравям на къде вървя.

И в пътя си така огромен 

пътечка мъничка ловя. 

И в безпорядък ме отвежда

сред облаци, звезди и пясък,

сред водопади от надежда

и в капки хладен блясък.

Коя си ти от злато и тъга,

защо в стъкълцата газиш.

Защо побягваш със нощта

от мене ли така пазиш?

-Когато уловиш комета

и в длани я държиш за миг.

Ще върнеш сянката ми взета,

ще имаш моя нощен лик.

30.09.2011

Есен у дома

   Винаги  започва така... 

Уж е само есен, а неусетно в вкъщи се нанасят листа, клонки, цветя. 

    Това е единственото време през което спокойно берем с децата цветя... Иначе дори Верето на нейните четири и половина годинки знае,че откъснатото цвете не е нищо красиво... но сега е важно да ги откъснем от градината защото сутрешните слани ще ги вземат напълно безмилостно и безвъзвратно.  Та уж само природни материали всичко накрая преминава в есенна работилница за чудеса.


   Не мога да не ви покажа улова от днес... всичките листа са само от едно единствено дърво, което има най-прекрасните розови листа. 

Тук беше майка ми и тя вглеждайки участва в направата на венеца, с после като се вгледа в него ми намекна, че е ретро-комунистически... сами преценете. 

Необходимите материали са: брезови клони за основата, всевъзможни шишарки, орехи, цвят на слънчоглед, пистолет с топъл силикон, памучна дантела в цвят слонова кост, акрилен безцветен спрей.  

 Цвета от слънчогледа и всички зелени шишарчици са напръскани с акрилния спрей за да запазят цвета си, на тази снимка добре се вижда как лъщят от него. Подредбата е изцяло на вашата фантазия. 

Добре дошла блестяща есен

    В утрините пада тежка роса, но в средата на деня светлината грее в ослепително златно. Опитвам да я уловя, и запазя... чист спомен, лято в зенита си, есен на прага.

    Като дете си мечтаех да бутилирам слънце, и да запазя палещия прахоляк на стария коларски път смесен с вкуса на презряло грозде от лозята на дядо. 

   Откакто се помня, есента ми донася вдъхновение и леко горчива тъга, точно като недоизказано ноктюрно. 

   Тук е мястото да споделя с вас, едно прекрасно и уютно място Сraftberry bush в което творчеството прелива и докосва с непринуденост и очарование във всеки детайл. 

 И понеже съм на вълна ечемик, плетените от канап стръкове на Lucy няколко дни вече ме връщат към страницата й за да им се любувам. Ето и самия пост - Канап и Мрежа за пилета 

   Днешното ми предложение е в графата минимални усилия и материали. Няколко житни класа, спрей боя в цвят злато, и само пожелание кензан (специални поставки с метални "игли" за закрепяне на растения) но той спокойно може да се замени с висока ваза. 

   Класовете ги напръсках върху кафеникав картон с идеята да не хабя боята. Така златно кафявия картон много бързо ще влезе в употреба за изработката на есенни листа.  

  Уверявам ви, че на минималното слънце което грее из нашите ширини,  у дома имам парчета блестяща есен.     




                       Приятен и творчески уикенд.  

Есенна приказка

Имало едно време едно малко къдраво момиченце ( в моята приказка се казвала Аничка във вашата може да е всяко едно момиченце или момченце).
     Един слънчев есенен следобед, майка му го повикала и казала:
    - Днес е чудесен ден за разходка. Скачай в панталонките, обуй си гумените ботушки и се отправяме към гората.
    Добре облечени, двете тръгнали хванати за ръка. Есенното слънце гъделичкало Аничка по нослето, а хладният въздух заруменил бузките ѝ. 
В ръчичката си носела кошничка, за да има къде да събира съкровищата от разходката. Пътечката криволичела сред схлупени къщурки, стените им били дървени, а покривчетата обрасли с мъх. В дворчетата шетали забързани стопанки, подготвяли градините си за зимата. Стопаните сечели дърва и подреждали зимниците. Земята била обсипанa със минзухари, овошките прегърбени от плодове. 







    Малката Аничка си харесала едно ябълково дръвче и откъснала три алени ябълки. Нетърпелива била и с мама изтрили ябълчиците, и захрупали. Сетете се по чия брада текъл сладък ябълков сок... и колко са вкусни немитите ябълки. Мама си спомнила за времето когато и тя била дете.
    Не щеш  ли, насреща им изскочила една черно-бяла котарана и се запротягала сънливо.
    - Хей мързеланке, защо спиш до толкова късно, я виж, отдавна мина обяд. - Kазала мама.
     В отговор се чуло:
     -Мяу... мяуу - и писаната игриво заподскачала.
    Аничка щастливо се засмяла и погалила Мацината по опашката. Черно-бялата хитруша ги повела напряко през една полянка осеяна с белоснежни, качулати гъбки. Едни били срамежливки с още скрити в меката трева калпачета. Другите били чадъркоперести и се припичали на слънчице.
На края на полянката растял стар кестен, под него цъфтели невени, а наблизо шумяла рекичка. Аничка се втурнала и засъбирала лъскави, кръглички кестенчета. Майка ѝ набрала букетче от невени, а котараната известно време ги следвала, а после се изгубила някъде сред тревите гонейки мушици.
    Когато момичетата напълнили кошничката продължили по пътечката. Скоро навлезли в гората и краката им започнали да потъват в мек уханен килим от борови иглички. Засъбирали шишарки. Едните били островърхи и мекички. Другите чепати, бодличкавки, с укрити семенца. Тати обещал на малкото момиченце, че ще измайстори къщичка - хранилка за птички, а от шишарките щяло да стене чудесна украса за покривчето.
    Мама и Аничка били улисани в разходката и много развеселени, aла в далечината започвали да пушат коминчета, и било дошло време да се прибират у дома. Обратния път минавал през местенце обрасло с ясени, и дъбове, озовали се сред листопад от злато. Ането виждала есента така искряща и пъстра за първи път. Шумата била мекичка и с мама се заровили в нея, хвърляли я и се смеели, после уморено седнали да отпочинат.
    Наблизо дочули нещо, били гласчетата на две козлета. Отнесли им тревица. Докато Ането се радвала на черните рогати пакостливчета, майка ѝ видяла, че наблизо растат диви ягоди.
   - Виж Ане, - рекла - ще изкопаем няколко коренчета. После ще си ги засадим в нашата градинка. Когато настъпи зимата, снежеца ще ги затрупа така няма да им е студено. А след зимата ще дойде пролетта. Коренчетата ще цъфнат и когато дойде лятото, ще имат малки червени ягоди само за теб.
     Аничка е мъничко момиченце и гледала мама с очи блестящи от почуда, но била истински щастлива.
    Когато се прибрали заровили ягодовите коренчета в закътано кътче на градинката, събули ботушките и седнали на топло в кухнята. Пили чай от лайка и маточина, хапнали печени ябълки с мед и канела.
    Сигурно ще попитате какво станало с богатствата от кошничката. Невените потопили във вазичка, последната алена ябълка изхрупкал тати. С кестенчетата си играе Ането. А шишарките, те са подредени върху покривчето на една хранилка за птички.
    Aко и при вас е замирисало на печени ябълки с канела, да знаете че е от вкъщи.



   Тази мъничка, лека приказка написах за моето Веренце, което преди няколко години за първи път виждаше пъстрото великолепие и разнообразие на есента. Всичко е вече преживян спомен от един прекрасен далечен ден, дори снимките са от тогава и с нея поемаме през златните порти на едно ново есенно приключение.

Възглавнички с билки

 

  Когато клепките им натежат, и сънени очички мигат, очакват те в прегръдка нежна. Постелята им  пранички чаршафи бели... Със слънчеви ръце изпънати, от вятъра люляни... когато клепките им натежат очакват лятната омара, на билките разцъфнали цвета, възглавнички от лавандула брана... ушити от грижовността на мама.

  Тези възглавнички са малко от архива... ших ги преди година, на момичетата. Тези дни обаче, децата нарисуваха с цветни маркери едната. Изпъстриха я  цялата с цветя и хем ми стана мило хем за миг ми домъчня за мига в който бяха нови новенички. 

  Лавандулата я донесе татко в един горещ ден, докато си бяхме в България. А ние я пренесохме през летищата та чак до Чехия... Розите са тукашни. И все пак възглавничките имаха и още едно интересно нещо... Конците за бродерията ( ако мога въобще да я нарека така)  са ми подарък от моя мила приятелка от Своге. А панделките са доста ретро да кажем, от времето на моето детство.  

   И въпреки цялостната какофония се получи много успокоителен резултат.  Интересно е, че вече година още силно ухаят на лавандула. Попаднах преди време на възглавнички пълнени точно по същия начин, но освен листата от билки имаше и оризови зърна. Ще опитам някога как би се получило в този вариант. 

   За сега само идеята, сладкия сън на децата ми и желанието да задържа слънцето още миг сред нашите ширини... Миг лято, омара и лавандулови полета...  а после заедно ще нагазим през дъхавия път на есента.

Скачащото въже

    Има време когато мъниците измислят думички... Една от любимите ми попадна в Приказка за Маковото листо - сещате ли се коя е... Дъждър = чадър , типично измислено от Верето.  Ето днес дойде ред на Скачащото въже, напомня ми за Скачащото Гърне за Приказките на Барда Бийдъл от Джоан Роулинг ... 

   Преди време мъжа ми купи въже за скачане, но нещо в него отразява новата  потребителска мода на вид да е страхотно, но да не може да послужи. Дръжките му са пластмасови кухи и леки, самото въже е от изкуствена, почти найлонова материя и няма силата да се завърти. За него още не съм измислила подходящо ново приложение, но пък реших да направя ново въже.

 Материали:  дълго конопено въже, пистолет със топъл силикон, стари панделки или нещо от което да си ги изрежете, ножица.

Премерих такава дължина за да може Верето да скача без да се оплита и без да й е късо въжето и към тази дължина добавих още два метра. След това отрязах желания размер и означих от двете страни по метър. Там въжето се прегъва и свободния край започва да се намотава около останалата част. Това е резервата ни от метър от която се оформят дръжките.

 Всяка намотка плътно до предишната и е залепена с топъл силикон за да държи на място.

 Така изглежда вече намотаната дръжка.

От стари бодита на Дари изразих две цветни ленти дълги към 25см. 

Края на намотаната дръжка се намазва с топъл силикон и след това се завързва панделка.

Ето как се развиха нещата след това.  

Слънчев и усмихнат ден от нас.

Награда

Преди време, докато се занимавах с разни семейни занимания и Габи ме изненада отново с мило отношение. След три дни мислене ми е ужасно трудно да избера кой е точно Креатив Блогър и не защото няма такива след тези който следя, а защото има ужасно много сръчковци и сръчковки... Обичам света на Миленчето, двете сме родени на една и съща дата и някак я усещам много близка. С голямо увлечение чета сладките пакости на Ивейн, и се докосвам до една напълно различна реалност с нещата на Lulu, падам си по Майсторийките на Рали, по картичките на Нана, и ако трябва да ги изброя ще мине поне половин ден.

Затова за да бъда точна избрах една жена: Tя никак не спада към графата Craft ... не прави нито торти, не шие нищо, и не изработва нищо видимо. Тя въпреки това умее да извие усещанията, да изплете света с най-нежното обаяние, да го счупи на безчет стъкълца и после отново да го изгради, умее да изостри въздуха като пред дъжд, да оцвети дъгата и проникне отвъд нея. Умее и да ме накара да вярвам и да се надявам, да се смея и да плача с умението и да се докосва до душата.
 Това е ǝsoɹ ʇǝɹɔǝs     добре дошли в Книжка с приказки и Сборник с разкази и Стихове.

Повече е излишно да досаждам... само отделете минутка и се насладете на умението й да пише.

 

Ах, тези торти

Обичате ли торти?  Mмм, що за въпрос.

Каня ви на гости, но нека се разберем без рецепти, поне не днес.

Хайде сега, може спокойно да се обадите на центъра по хигиена... защото слагам в тортите си вместо бакпулвер щипка надежда и от това блата бухва. И вместо да си премеря брашното на кантарчето, веднъж грабвам ту тая, ту оная лъжица и сипвам на око.

Преди не много време споделих на Габи силното си притеснение от писането на рецепти за тортите. Точно защото при мен една рецепта не може да бъде осъществена повече от един път или да бъде категоризирана като точна наука в грамажи. А и за моето разпиляно готвене лъжичка в повече, щипка нетърпение, и голяма доза аматьорство разбъркани и разбити с миксер в купа, нападната от лакоми детски пръстчета, не е никак невъзможно.

Оставам само снимките, да ви кажат нещо за последната ми лесна вита торта. Крема е от извара със сметана и мънички кубчета праскова и чудесно пасваше на меките блатове пандишпан.

Все пак това е една малка домашна торта и затова не се наложи да я покривам със захарно тесто.

Преди четири години, не бях направила нито една торта защото не ми се налагаше.

Обаче, в нашите географски ширини се оказа че няма подходяща сладкарница от която да поръчам нещо различно за моето удивително мило момиченце. Затова остана само да пробвам сама и така се появи торта номер едно.

После дойде следващ рожден ден и се появи торта номер две, три и така в началото винаги по една торта на година, но наистина само една, защото с бебе не е никак лесно да отделиш два дни на изумителното увлекателното си хоби.


След известно време се наложи да обаче да правя вече две торти годишно защото имах две момиченца. Което си беше вече цяло забавление.

Ето торта номер едно на прекрасното ми дете номер две.

Е, някои торти бяха малко нестандартни. Тази например дори рожденичката беше малко тъжна при рязането, но доста весела при яденето.

                                                       

Има и такива при които Верето помагаше, и чудно защото най-красивите ми торти не бяха за нашето семейство.

 

Три дни работа, поне резултата си заслужаваше. По онова време нямах нито инструменти, нито формички затова избора винаги беше лесен рози, рози и пак рози хем са красиви, хем лесни за моделиране.

По стара традиция от филмовите Оскари тука е мястото да кажа:  Много благодаря на великия китайски народ, че измъдриха идеално копие на Floral Collection Flower Making Set .
Та и аматьори като мен за прилична цена да могат дa си изразяват маргаритки - това по повод формичките с които се сдобих тази година.

Не че за всяка торта са нужни инструменти. Има и такива за които е нужно само много старание. 

Сега за край искам да споделя, че не съм любителка на захарта, гледам да давам на дечицата максимално здравословно меню, но заради  две усмивки си заслужава малко да се нарушават правилата и особено с сладкиши направени у дома. 

    

 Слънчев и сладурски ден от мен.

Смешните комарчета

Малкото комарче

няма си другарче.

Бърза през блатата,

право при децата.

Жужи им край ушичките,

щипе ги по ръчичките.

Тати се разсърди и завчас

изгони комарчето от нас.

.....

Kомарчето с тънички крачка.

Чука на входната врата.

Добро съм добричко деца,

обичам само халва.

Направете ми вкусна закуска,

филия цяла ще схрускам.

Каквото съм кльощаво тънко,

умирам от глад на вънка.

.....

Mалкото комарче

има си моторче.

Вместо да лети

с него то бръмчи.

Но моторчето се счупи

Кой да го поправи.

Нова гума да си купи,

комарчето забрави.

Пускам едни кратички, весели стичета защото тези дни сме на тази вълна. Бързо се помнят, и да си кажа честно са доста досадни защото може се повтарят до безкрайност с някаква лека мелодия... изобщо бръмчаща работа.