Влюбената възглавничка

Един ден я видях в http://pinterest.com/  просто такава прекрасна в бяло и синьо. След месец попаднах и на розов вариант и вече напълно се влюбих.

  Първоначалната идея обаче по всичко личи e на:  v аnd co магазин защото там видях, че се продава кройката и. Лично аз с обясненията си нямам, никакво намерение да съпернича на това да се продава нещо изпитано и точно като тяхната кройка. 

Нашата възглавничка е напълно аматьорско изпълнение при все, че съм дипломиран конструктор-моделиер.

Розовата открих  The House of Smiths  ,  едно интересно място за дизайн и интериор  в което има много романтика. Тяхната инструкцията е доста подробна но малко се различава от моя вариант, в това че при мен се пълни самата калъфка и няма вътрешна възглавница.  Въпреки това розовата също много, много ми харесва и дълго се колебах дали да не избера и за нашата розов сатен. 

  

И така необходимите материали за Влюбената възглавничка която в готов размер е 47см на 50см са:  двa малки детайла от сатен с размери 47см. на 50см. + от всички страни по 1см резерва за шиене, или след изрязването детайлите са с размери 48см. на 51см.  

Един голям детайл с размери 1, 50 см на  на  47см. + 1см от всички страни резерва...  или рязането е 1, 51см  на 48см. Искам да поясня, че за да има достатъчно пищен набор съм пуснала три пъти избраната дължина на възглавничката, затова ако имате различни размери. Примерно размера й в готов вид 50см. на 60см.  добре е големия детайл на вашата възглавница да е дълъг 1.80 см. 

След като се се скроят детайлите се налагат един върху друг и несъответствията да се изрежат. 
1. Големия детайл по линията на дължината се набира. Машината е настроена на горен силно опънат конец. 
2. Следва набора да се разпредели равномерно по дължината на детайла  така, че големината  му в готов вид да е равна на  големината на малките детайли, или 48см на 51см. 

3. Един от малките детайли се пришива от горе и от долу с прав шев точно в линията на набора на големия детайл ( най-добре е тук да се направи шев в шева за да стане както трябва) Цъквайки върху снимките се вижда как двата детайла са прикрепени един за друг.

4. Получения набран детайл се поставя лице с лице към последното парче и двете се монтират по четирите страни като се оставя отвор с размер 5см възглавничката да се обърне. 


 5. Верето заема очакваната си роля в заниманието, след обръщането започва да пълни с  ОБЛАЧИНКИ- както казва тя на ватата. 

 6. Отвора се затваря, единия вариант на машина, другия на ръка със скрит бод.
7. Украса е свободно избираема. Тези цветя може да се научите как се правят от тук.

Това е... два дни след това направих и следващите две възглавнички, но те си имат всяка своя история и ще ви разкажа по натам. 


Лек ден и само ако не опитате няма да разберете, колко е лесно.  

Щастливият септември

   В последния месец дните излетяха като листенца разпилени от вятъра. Моите родители бяха тук и напълно заемаха времето на децата с разходки, приключения и игри. 

 Баща ми е авиомоделист, и освен летящите малки модели обича и големите самолети за непораснали деца. Ние живеем близо до малко летище и така за него, тук е като рая на земята.  Затова той съвсем целенасочено обучава малките в хвърчило -летене. 

 И понеже още не съм ви запознала с децата си, а често пиша за тях. Моля представям ви ги, дребното е Дарина, а каката е Вяра. Двете никак не обичат да спят, никога не спират да измислят бели и любимци са им Пипи Дългото Чорапче и Емил от Льонеберя. 

     И докато децата бяха напълно заети, ми остана време да довърша много започнати проекти... и в предстоящия месец ще се опитам да ви напиша за всеки по малко. Рядко ми остава време да правя нещо без помощничките ми, затова сега с началото на октомври когато все повече ще се задържаме у дома идва и началото на общите ни работилници. Верето тази вечер дори за адвентен календар се заинтересува и освен това идва така любимия - Хелоуин. Вече съм почти на 80 процента съм готова с костюмите им... ех, че хубаво да имаш баба под ръка. 


   Освен това съм напълно готова и за всекидневния ми преход с децата до градината на Вяра. Сутрин трите изминаваме близо два километра пеша, във всякакво време ( вярно, че Дари за сега се вози поне в едната посока на количка) но всички сме екипирани в гумени ботуши и дъждобрани.  

И така мокрото време наближава, но никак не се страхуваме... дори градуса на настроение се покачва.  

Бъдете с нас в новия творчески месец.

Калъф за Амазон Киндел - Cover for Amazon Kindle

   Книга, под широко небе. Книга, на път. Българска книга в чужбина - мисия невъзможна. Преди време четях любимия ми Джон Стайнбек на чешки. И в този език е удивителен, но на български е далече по-голямо удоволствие.  

Моето братче обаче ме изненада и ми подари Амазон Киндел 3. Към него ми подари и застраховката против падане и детски шетливи пръстчета. 


Аз обаче решиш да не си купувам калъф за него, а сама да си го ушия.
Открих си плат който да ми допада... и понеже обожавам резида и зеленото в интериора, екстериора...плата в точно този нюанс веднага ме грабна.


 Един ден дойде на гости моя близка приятелка и започна да изброява: О, зелена количка, зелена баня, зелена кухня... дори гърнето на детето зелено... хей вие сте много луди на тема зелено. 


След това, веднага започнах да премислям как да осъществя плана.
Намерих стар тефтер и от него взех кориците... от тях си направих твърд шаблон, но идеята да сложа корица между плат не ми допадна защото все пак калъфа трябва да се пере. 


Така от тефтера остана само мекото тънко дунапренче, а твърдата част за калъфа изрязах от пластмасова папка. Когато започнах да шия не се сетих да снимам всяка стъпка.

Затова ако все пак се наемете да си ушиете подобно нещо мисля, че този урок за шиене на калъф за тефтер много ще ви помогне. В блога The Cottage Home на Lindsay има много, много интересни неща за начинаещи и за напреднали. Аз го открих обаче малко след като бях завършила моя калъф иначе можеше използвам нейната идея за повече джобове в лявата страна.

От останалата част от плата спретнах едно мини калъфче за HTC-то ми. Не, че нямах вече едно ушито от бяла кожа, но суетата е голямо нещо и при наличие на материал не издържах. 

Много телеграфична стана тази публикация, но самото шиене беше доста бързо за близо два часа имах своята зелена книжка. :) А, може би жълто зелена. 

 Чудесен ден и ако в последно време сте чели нещо и то ви е развълнувало споделете. 

Моя заспала

Клепачите ти пеперудени крила

на залеза в искрите полетели,

на облаците в белите пера

две сънени звезди довели. 

Косите ти са злато от свила

ковани в пламък, огън и тъма.

А бузите ти спомен от мъгла, 

целувки в побеляла зима.

В ръкавите ти шарени побрани,

са всички песъчинки от реките.

В миг от тебе са разпиляни,

хартиените хвърчила на дните.

А мислите ти газят из тревите,

на боси самодиви в росата.

И в сънищата пламват със звездите

за да усъмнат люлка от дъгата.

Сълзите ти са укротени в скреж

страните  лумнали в руменина.

Когато в затаен копнеж

от обич  правиш светлина.

Когато бягаш и когато идваш

с крила треперещи от зной.

Когато със усмивка вдишваш

и ме разплакваш във порой.

Когато в миг забравям спомен,

забравям на къде вървя.

И в пътя си така огромен 

пътечка мъничка ловя. 

И в безпорядък ме отвежда

сред облаци, звезди и пясък,

сред водопади от надежда

и в капки хладен блясък.

Коя си ти от злато и тъга,

защо в стъкълцата газиш.

Защо побягваш със нощта

от мене ли така пазиш?

-Когато уловиш комета

и в длани я държиш за миг.

Ще върнеш сянката ми взета,

ще имаш моя нощен лик.

30.09.2011

Есен у дома

   Винаги  започва така... 

Уж е само есен, а неусетно в вкъщи се нанасят листа, клонки, цветя. 

    Това е единственото време през което спокойно берем с децата цветя... Иначе дори Верето на нейните четири и половина годинки знае,че откъснатото цвете не е нищо красиво... но сега е важно да ги откъснем от градината защото сутрешните слани ще ги вземат напълно безмилостно и безвъзвратно.  Та уж само природни материали всичко накрая преминава в есенна работилница за чудеса.


   Не мога да не ви покажа улова от днес... всичките листа са само от едно единствено дърво, което има най-прекрасните розови листа. 

Тук беше майка ми и тя вглеждайки участва в направата на венеца, с после като се вгледа в него ми намекна, че е ретро-комунистически... сами преценете. 

Необходимите материали са: брезови клони за основата, всевъзможни шишарки, орехи, цвят на слънчоглед, пистолет с топъл силикон, памучна дантела в цвят слонова кост, акрилен безцветен спрей.  

 Цвета от слънчогледа и всички зелени шишарчици са напръскани с акрилния спрей за да запазят цвета си, на тази снимка добре се вижда как лъщят от него. Подредбата е изцяло на вашата фантазия. 

Добре дошла блестяща есен

    В утрините пада тежка роса, но в средата на деня светлината грее в ослепително златно. Опитвам да я уловя, и запазя... чист спомен, лято в зенита си, есен на прага.

    Като дете си мечтаех да бутилирам слънце, и да запазя палещия прахоляк на стария коларски път смесен с вкуса на презряло грозде от лозята на дядо. 

   Откакто се помня, есента ми донася вдъхновение и леко горчива тъга, точно като недоизказано ноктюрно. 

   Тук е мястото да споделя с вас, едно прекрасно и уютно място Сraftberry bush в което творчеството прелива и докосва с непринуденост и очарование във всеки детайл. 

 И понеже съм на вълна ечемик, плетените от канап стръкове на Lucy няколко дни вече ме връщат към страницата й за да им се любувам. Ето и самия пост - Канап и Мрежа за пилета 

   Днешното ми предложение е в графата минимални усилия и материали. Няколко житни класа, спрей боя в цвят злато, и само пожелание кензан (специални поставки с метални "игли" за закрепяне на растения) но той спокойно може да се замени с висока ваза. 

   Класовете ги напръсках върху кафеникав картон с идеята да не хабя боята. Така златно кафявия картон много бързо ще влезе в употреба за изработката на есенни листа.  

  Уверявам ви, че на минималното слънце което грее из нашите ширини,  у дома имам парчета блестяща есен.     




                       Приятен и творчески уикенд.  

Есенна приказка

Имало едно време едно малко къдраво момиченце ( в моята приказка се казвала Аничка във вашата може да е всяко едно момиченце или момченце).
     Един слънчев есенен следобед, майка му го повикала и казала:
    - Днес е чудесен ден за разходка. Скачай в панталонките, обуй си гумените ботушки и се отправяме към гората.
    Добре облечени, двете тръгнали хванати за ръка. Есенното слънце гъделичкало Аничка по нослето, а хладният въздух заруменил бузките ѝ. 
В ръчичката си носела кошничка, за да има къде да събира съкровищата от разходката. Пътечката криволичела сред схлупени къщурки, стените им били дървени, а покривчетата обрасли с мъх. В дворчетата шетали забързани стопанки, подготвяли градините си за зимата. Стопаните сечели дърва и подреждали зимниците. Земята била обсипанa със минзухари, овошките прегърбени от плодове. 







    Малката Аничка си харесала едно ябълково дръвче и откъснала три алени ябълки. Нетърпелива била и с мама изтрили ябълчиците, и захрупали. Сетете се по чия брада текъл сладък ябълков сок... и колко са вкусни немитите ябълки. Мама си спомнила за времето когато и тя била дете.
    Не щеш  ли, насреща им изскочила една черно-бяла котарана и се запротягала сънливо.
    - Хей мързеланке, защо спиш до толкова късно, я виж, отдавна мина обяд. - Kазала мама.
     В отговор се чуло:
     -Мяу... мяуу - и писаната игриво заподскачала.
    Аничка щастливо се засмяла и погалила Мацината по опашката. Черно-бялата хитруша ги повела напряко през една полянка осеяна с белоснежни, качулати гъбки. Едни били срамежливки с още скрити в меката трева калпачета. Другите били чадъркоперести и се припичали на слънчице.
На края на полянката растял стар кестен, под него цъфтели невени, а наблизо шумяла рекичка. Аничка се втурнала и засъбирала лъскави, кръглички кестенчета. Майка ѝ набрала букетче от невени, а котараната известно време ги следвала, а после се изгубила някъде сред тревите гонейки мушици.
    Когато момичетата напълнили кошничката продължили по пътечката. Скоро навлезли в гората и краката им започнали да потъват в мек уханен килим от борови иглички. Засъбирали шишарки. Едните били островърхи и мекички. Другите чепати, бодличкавки, с укрити семенца. Тати обещал на малкото момиченце, че ще измайстори къщичка - хранилка за птички, а от шишарките щяло да стене чудесна украса за покривчето.
    Мама и Аничка били улисани в разходката и много развеселени, aла в далечината започвали да пушат коминчета, и било дошло време да се прибират у дома. Обратния път минавал през местенце обрасло с ясени, и дъбове, озовали се сред листопад от злато. Ането виждала есента така искряща и пъстра за първи път. Шумата била мекичка и с мама се заровили в нея, хвърляли я и се смеели, после уморено седнали да отпочинат.
    Наблизо дочули нещо, били гласчетата на две козлета. Отнесли им тревица. Докато Ането се радвала на черните рогати пакостливчета, майка ѝ видяла, че наблизо растат диви ягоди.
   - Виж Ане, - рекла - ще изкопаем няколко коренчета. После ще си ги засадим в нашата градинка. Когато настъпи зимата, снежеца ще ги затрупа така няма да им е студено. А след зимата ще дойде пролетта. Коренчетата ще цъфнат и когато дойде лятото, ще имат малки червени ягоди само за теб.
     Аничка е мъничко момиченце и гледала мама с очи блестящи от почуда, но била истински щастлива.
    Когато се прибрали заровили ягодовите коренчета в закътано кътче на градинката, събули ботушките и седнали на топло в кухнята. Пили чай от лайка и маточина, хапнали печени ябълки с мед и канела.
    Сигурно ще попитате какво станало с богатствата от кошничката. Невените потопили във вазичка, последната алена ябълка изхрупкал тати. С кестенчетата си играе Ането. А шишарките, те са подредени върху покривчето на една хранилка за птички.
    Aко и при вас е замирисало на печени ябълки с канела, да знаете че е от вкъщи.



   Тази мъничка, лека приказка написах за моето Веренце, което преди няколко години за първи път виждаше пъстрото великолепие и разнообразие на есента. Всичко е вече преживян спомен от един прекрасен далечен ден, дори снимките са от тогава и с нея поемаме през златните порти на едно ново есенно приключение.

Възглавнички с билки

 

  Когато клепките им натежат, и сънени очички мигат, очакват те в прегръдка нежна. Постелята им  пранички чаршафи бели... Със слънчеви ръце изпънати, от вятъра люляни... когато клепките им натежат очакват лятната омара, на билките разцъфнали цвета, възглавнички от лавандула брана... ушити от грижовността на мама.

  Тези възглавнички са малко от архива... ших ги преди година, на момичетата. Тези дни обаче, децата нарисуваха с цветни маркери едната. Изпъстриха я  цялата с цветя и хем ми стана мило хем за миг ми домъчня за мига в който бяха нови новенички. 

  Лавандулата я донесе татко в един горещ ден, докато си бяхме в България. А ние я пренесохме през летищата та чак до Чехия... Розите са тукашни. И все пак възглавничките имаха и още едно интересно нещо... Конците за бродерията ( ако мога въобще да я нарека така)  са ми подарък от моя мила приятелка от Своге. А панделките са доста ретро да кажем, от времето на моето детство.  

   И въпреки цялостната какофония се получи много успокоителен резултат.  Интересно е, че вече година още силно ухаят на лавандула. Попаднах преди време на възглавнички пълнени точно по същия начин, но освен листата от билки имаше и оризови зърна. Ще опитам някога как би се получило в този вариант. 

   За сега само идеята, сладкия сън на децата ми и желанието да задържа слънцето още миг сред нашите ширини... Миг лято, омара и лавандулови полета...  а после заедно ще нагазим през дъхавия път на есента.

Скачащото въже

    Има време когато мъниците измислят думички... Една от любимите ми попадна в Приказка за Маковото листо - сещате ли се коя е... Дъждър = чадър , типично измислено от Верето.  Ето днес дойде ред на Скачащото въже, напомня ми за Скачащото Гърне за Приказките на Барда Бийдъл от Джоан Роулинг ... 

   Преди време мъжа ми купи въже за скачане, но нещо в него отразява новата  потребителска мода на вид да е страхотно, но да не може да послужи. Дръжките му са пластмасови кухи и леки, самото въже е от изкуствена, почти найлонова материя и няма силата да се завърти. За него още не съм измислила подходящо ново приложение, но пък реших да направя ново въже.

 Материали:  дълго конопено въже, пистолет със топъл силикон, стари панделки или нещо от което да си ги изрежете, ножица.

Премерих такава дължина за да може Верето да скача без да се оплита и без да й е късо въжето и към тази дължина добавих още два метра. След това отрязах желания размер и означих от двете страни по метър. Там въжето се прегъва и свободния край започва да се намотава около останалата част. Това е резервата ни от метър от която се оформят дръжките.

 Всяка намотка плътно до предишната и е залепена с топъл силикон за да държи на място.

 Така изглежда вече намотаната дръжка.

От стари бодита на Дари изразих две цветни ленти дълги към 25см. 

Края на намотаната дръжка се намазва с топъл силикон и след това се завързва панделка.

Ето как се развиха нещата след това.  

Слънчев и усмихнат ден от нас.

Награда

Преди време, докато се занимавах с разни семейни занимания и Габи ме изненада отново с мило отношение. След три дни мислене ми е ужасно трудно да избера кой е точно Креатив Блогър и не защото няма такива след тези който следя, а защото има ужасно много сръчковци и сръчковки... Обичам света на Миленчето, двете сме родени на една и съща дата и някак я усещам много близка. С голямо увлечение чета сладките пакости на Ивейн, и се докосвам до една напълно различна реалност с нещата на Lulu, падам си по Майсторийките на Рали, по картичките на Нана, и ако трябва да ги изброя ще мине поне половин ден.

Затова за да бъда точна избрах една жена: Tя никак не спада към графата Craft ... не прави нито торти, не шие нищо, и не изработва нищо видимо. Тя въпреки това умее да извие усещанията, да изплете света с най-нежното обаяние, да го счупи на безчет стъкълца и после отново да го изгради, умее да изостри въздуха като пред дъжд, да оцвети дъгата и проникне отвъд нея. Умее и да ме накара да вярвам и да се надявам, да се смея и да плача с умението и да се докосва до душата.
 Това е ǝsoɹ ʇǝɹɔǝs     добре дошли в Книжка с приказки и Сборник с разкази и Стихове.

Повече е излишно да досаждам... само отделете минутка и се насладете на умението й да пише.