Дърво с прилепи - Bat tree

Докато събираме ябълки, попаднах на едни много интересни клони, целите в жълт и сив лишей. Веднага ги харесах, и ги донесох у дома.

Сложих ги в ваза, но някак бяха празни и голи в ъгъла.Затова отпечатах на децата шаблони от интернет и ги оставих да се занимават с една малко нетипична есенна украса. Ако имате желание да принтирате същините като нас ето ги: 


 

  Първоначално аз изразях шаблоните, за да имат точни и чисти ръбове. А дечицата почнаха да ги обрисуват на твърд черен картон. Верето вече ги може тези неща, а Даринска само се забавлява. 

 След като беше време за рязане. 

 Когато всички прилепчета бяха готови дойде ред да се продупчат и нанижат на конец.

После си имахме една малка Коледа, без стъклени играчки и елха, но със същото усещане за украса и забава.

  Ще попитате какво има във вазата... от долу са камъни, от горе е мъх. Един път на ден го пръскам с вода и мъха е свеж и зелен.  


Лек ден и забавен ден от мен. Гледат ли ви се още снимки от мероприятието моля:  multiply-то  е на ваше разположение.

Тикви от плат и празни ролки от тоалетна хартия

Ден след ден се приближаваме към Хелоуин.  Суматохата е пълна, децата радостни, а мама все нещо забравя. Точно сега имаме голям пропуск в есенната украса... още нямаме тикви. 

Имам две работливи деца, дано стигнат да се измисли решението. Имаме и идея да облечем цяло руло тоалетна хартия в плат. Оказа, че имаме само едно единствено руло.  

 Woow, голям гаф... живеем на цели 7,5 км. от най-близкия магазин... Тоалетната хартия влиза в списъка за покупки на понеделник.

   Бива ли заради една хартия да си разваляме кефа и най-вече веселата работилницата. О,  ами цялата купчина празни ролки? Пазиме ги за венци, но спешно влизат в употреба.   Какво ли не събираме ние, добре че имаме килер :) :) :) 

   Ами плата, идеално решение са разни омалели блузки на децата и една моя в не-любим кафяв цвят. Хайде милички дребосъци, почваме рязането. Верето е желаеща да разпорцира моята блуза. Доста е сложно обаче, трябва търпение и сръчност.

Вече е готова и при това съвсем сама.

 Взето е решение с празни ролки ще оформим корпуса на тиквата. Пак лоша новина, те са само 16 бр. Това е малко за три тикви, ще се наложи да срежем осем от тях, и ще имаме две по малки тиквички. :)  

 Празните ролки също са голяма хапка, особено ако трябва да се среже когато са от сгънати от две.

 За Дари забавлението едва започва, пробва новите си гривнички. 

   Време за лепене. Стария ми пистолет се счупи, имам нов. Той обаче е малко по-солиден и малко по-трудно се стиска, Верето обаче не се отказва.

 Последна ролка и сме готови, с голямата тиква.

 Лепим вече малките, аз държа по лесно се стиска с две ръце.

 Да допълня за тиквите ще са нужни още шепа есенни листа и няколко клончета.


Плата се реже в кръг, и се придърпва към корпуса от празни ролки. В средата се залепя и там след това се поставя малко клонче за дръжка на тиквата и листа за декорация. 

  





Приятна нова седмица от мен и сръчните ми деца.

Белината също рисува

Скучно е да имаш само моливи, когато може да рисуваш с пръстчета, със ситен пясък и дори с белина. 

Ако вече сте се сетили как става това, само намерете панталон или тениска и оставете малките творци да се вирят. 

Даренцето е много съсредоточено дете, нито за миг не бръкна вътре, нито се пипна по лицето. По големите ми притеснения бяха за Вяра защото тя е като лятна буря, напълно непредвидима. 

Все пак резултата е повече от задоволителен, направо уникален.


Една изненада докато пишеш този пост Даринчето ми донесе това малко човече и ми съобщи, че било МАМА... толкова е красиво дори ръчички си има...  Прекрасен ден. 

Две деца отпечатиха есента

 Две ябълки, две деца.  Две четки и голям лист хартия... защото големия творец има голяма душа. 


И не нека да не измерваме децата си винаги само в формат А4. 

Един лист не стига, нека са два, но този път можете да правите каквото ви е драго. 

Ще имам нужда от нова гъба, тази вече е боядисана. Края на приключението винаги е миене. 



  Лек ден, и нека децата ни са различни, големи и творчески... Нека имат повече възможности да избират... Скучно е да имаш само моливи, когато може да рисуваш с пръстчета, със ситен пясък и дори с белина. 
Е ако още не сте пробвали сега е времето. В замяна искаме само да ни покажете как сте се забавлявали.

Поздрав от Ива, Верето и малкото Дари и мъгливите планини. 

Направете си пола от паяжина - Make Spider Web Skirt

 Приветлив ден от мъгливите планини. 

Идва един от любимите празници на децата. И не е заради бонбоните е повярвайте ми. Просто това единствения ден в годината в който самите те няма нужда да се страхуват от тъмното, от духове,  а дори наопаки са задължени станат по-страшни и по-свирепи от страховете си. 

Сега за костюмите. За каката вече имам готова пола, да кажем долната част от цялостния костюм. 

Явно ставам спец по правенето на поли от стари пердета, но тези пердета  ужасно много ми приличат на изплетена дебела нишка и спокойно върху тях може да заживее космат многокрачко.    

Необходимите материали са: 3 метра старо перде - това е ширината на полата. Дължината зависи от височината на вашето дете, в моя случай е 70см. 

2 метра черна сатенена панделка, 50см. черен плосък ластик, един лист черен филц, един лист кафяв филц.

На машина по цялата линия на широчината се нагъват равномерни плисета. Моите бяха по 2см. трябва да не са много големи или много малки. Така  няма да има  голяма нужда ластика да прибира набора. Идеално е когато към талията на детето се прибави 10-15см и това е окончателната широчина. 

 След като сте готови с плохичките,  готовото перде сгънете на две и срежете през средата, така се образуват две поли. 
Всяка пола зашиите поотделно в линията на среза, ( това е от линия на талията до линия на дължината) ако има нужда зачистете с зиг заг бод или оверлог.  

Премерете полите, и ако има нужда от корекции ги направете сега. 

Вече имаме две набрани поли, време е да ги прикрепим една за друга. 

Това се прави по линията на талията, но първо поставяме полите така, че лицевата част на едната да бъде от вън, а лицевата част на другата от вътре към детето... ако сте виждали пола с хастар погледнете как двете опъкови части са една към друга от вътре. 

 Моята пола заших по линия на талията със зиг заг бод хем за по-бързо, хем има зачистваш ефект.  

Готовата пола отново премерете спрямо детето, и отбележете на горната част в линия на талията с карфица среда.  Прегънете двата метра черна панделка( трябва да купите достатъчно широка поне 5см.)  на две равни дължини, сложете я лице с лице към средата на полата която отбелязахме преди малко,  а останалата  част се разпределе по набора на полата, така че двата края да обхванат цялата талия, и все пак от двете страни да виси еднакво количество сатетена лента ( с нея после ще връзваме кордела) . 

Там където двата края се допират започваме да шием. Започваме от едната страна и довършаваме в другия край- това е шева на лицевата част.  


След това с прегъваме, или обръщаме лентата и с нея обточваме талията. Този път шева е близо до края на лентата, но не върху нея в върху полата.

Там където сме направили центъра и сме започнали да шием по линия на талията остава малко отворче през него надяваме ластика. 

Ако все пак ви се струва сложно да ушиете колан от сатен. Може да направите този лесен начин, чиято инструкция e в Made  и само да добавите панделка към готовия модел. 

Ето шаблона  за паяците, в реален размер е, толкова е голям и на полата.  Взела съм го от Гугъл и само малко съм удебелила краката. 




Лек ден от мен и не забравяйте че, който нещо майстори зло не мисли. 

Възглавници и пак възглавници

Обещах да разкажа историята на другите възглавнички. Продължение от миналия път, но тук трябва да започна от начало.


Верето има ушити своите шест възглавнички:  Три малки и три големи.




 Вече си имат и имена Плетени рози, Ягодковата възглавничка, Зелени големи копчета, Флагчетата,  Зелени малки копчета  и последната Птиче Kукувиче в розов храст.  

Идеята ми беше да ушия толкова възглавнички колкото е леглото по дължина за да е удобно като диван за игра и четене. 


Стаята на момичетата има един доминиращ цвят - бяло и два допълващи цвята - жълто и оранжево.


Останалите цветове са само за акцент на бялото, и са вдъхновени от пердетата и лампите.

Вече публикувах Влюбената възглавничка. Днес ще разкажа за: Възглавничка с балончета и Възглавница с кошница. 

Понеже Верето има своите Флагчета реших, че Дари трябва да има също нещо летящо. 


 Балончетата са изрязани от остатъци плат, за шаблони са ползвани различни размери чашки от вкъщи. След това кръгчетата са два пъти подлепени с нетъкано- текстилно подлепващо, за да не се разбридва плата.  В единия край има малко триъгълниче за да имитира връзването на балона. 

Около балончетата съм изминала прав шев няколко пъти в кръг, като съм завършила с  веещия се конец на  балона.  За да има малко 3D преди да почна да шия под шарения плат на балона съм вмъкнала малко вата. 

Вярвам, че съм досадила... затова на кратко. За Възглавницата с кошница е виновника свекърва ми която е ушила този гоблен и понеже в детската няма много място за гоблени, но пък Вяра има своето бродирано Птиче Кукувиче, беше редно и Дари да има нещо бродирано.


Самата възглавничка има нещо в стил Vintage или поне така аз го усещам. 

Най-напред гоблена е изрязан по оригиналния овал като за рамка, след това към него съм пришила розовата веревна лентичка, чрез нея е зашит и за долната (бялата) част на възглавница. 


Накрая е добавена кремавата дантела като тя е зашита напълно отделно, но много близко до розовата веревна лентичка. В горната си част дантелата е прикрепена на десетина места със скрит бод на ръка за да не пада върху гоблена, а да седи равномерно изправена и да придава ефект на рамка.

В момента започвам последните две на Дарина, и дано до Коледа да са готови. Сега е малко по-сложно да шия защото нямам баба която да разхожда мъниците и винаги има някой който да ми ровичка из карфиците. 


Не, че така е лошо, но сега е по важно да правя някои детски проекти с тях. 


Днес примерно сме се наканили да режем прилепи от хартия, за какво ще ви разкажа след няколко дни. 




Вълшебен ден от мен и от Страната отвъд дъгата.