Печене на сладки, или история с неочаквано начало - част 1

   Когато се каже Коледа тук, повечето деца се сещат за коледните сладки. Голяма традиция е месец преди празника майки, баби, лели да се захванат с предпразнично всичко-почистване и предпразнично корабийко-печене. 

   Ама какво печене има кравайчета с ванилия, малки топени в шоколад звездички, канелени меденки, извити пълнени с яйчен ликьор скалички, линцерови колелца със сладко от кайсия, джинджифилови бисквити, бели, винени масленки с пудра захар, и  крехки какаови полумесечета. 

   Нали си представяте колко вида формички, форми,  метални мини кошнички и остри бисквитко-резачета трябва да има едно семейство. 

   Когато ние се преместихме да живеем в нашата къща наследихме интересен огромен таван пълен с разни чудеса. Там открихме и цяла кошница със стари формички. Най-накрая ни се отдаде възможност да си изпечем едни наистина забавни и страхотни сладки без грам калории, но забъркани с внимание, усмивки и щипка пакости. 

Нужните продукти са: 

Един желаещ татко.

Десет формички за сладки.

Лъжичка олио за намазване на формичките.

Кило бял или сив гипс.

Вода. 

Гипса се разбива с лъжица или металка пръчка от сръчния татко в мека пластмасова купа.  

( Нашия тати, реши че ще по-добре ако много не се маже и затова си сложи едни ръкавици.) 

   Двете малки помощници си приготвиха сами всички формички. Като старателно намазаха вътрешната им страна с олио.  И двете имаха по една малка салфетка на която бях капнала мазнина и така настина успяха ефективно да свършат работата. 

Гипса бързо стяга, така че при сладко-правенето не се размотавайте.

Всяко дете е изключително съсредоточено когато баща му става сладкар.

Нали знаете за сладките имате нужда от най-голямата тава в къщи. 

Дари е изключително не-пакостлива и внимателна. Подава всяка намазана формичка с олио на главния пекар.

Не знам как успя това малко момиченце, да се въздържи да не бръкне във всяка формичка. Явно оцени колко е задълбочена ситуацията. 

 Когато задачата беше изпълнена. Всичките формички отидоха да се пекат - съхнат на топло близо до прозореца. Сушено им отне към три дни, защото ако стане бързо сладките може да се напукат. А нали знаете за бързата работа... търпението изигра важна роля в последния етап. 
След това отново сръчния ни тати, с бързо и рязко чукване извади всички кексчета. 


Можете ли да си представите сладки без украса.
В тази не маловажна работа момичетата имаха пълна свобода да се изразяват. 


Нека да започна с резултата. 


Снимка първа от сладкарка Дарина- на почти две години.

  Снимка номер две сладкарка Вяра на четири години и нещо. 

Ето и процеса стъпка по стъпка за желаещите да опитат това изкуство.

Тук коментарите са малко неуместни. Но голямото почистване е напълно на място.Така че вместо да бръщолевя грабвам гъбата и метлата.

 Защото миг по късно след този отпечатък Дари събори червената боя на земята и настана истинска цвето-бъркотия.

 Верето невъзмутима твори с бяло и синьо защото червеното вече не е на мода.

След голямото почистване на кухнята, остава само голямото миене на децата. 

В края на историята искам да ви поканя на чашка кафе с бисквитка. Тук, утре по същото време. Защото ще ви разкажа още една малка история с очаквано гипсово начало, но напълно неочакван край. 

Лек ден и ако ви се струпаха много коледни задължения, не му мислете много... Празниците не са да се морим от работа, а за да се забавляваме.

Червеникави -кухненски поздрави от мен. 

Фиби с перлички, или как сами да направим бижу за коса

     Днешния ден е мъглив. А това за мен означа, че двойно повече се нуждая от нещо цветно и красиво.

  Тези фибички са част от дребните подаръци за децата. Има опасност да се паднат на момче, но все пак се надявам, сестрички, майки и братовчедки да не ги оставят в скрина самотни, а да ги харесват и носят.

Необходимите материали за Шаренийките ( любимия израз на Верето)  са:


Тънка телчица - 0.3 мм
Перлички, мъниста в весели цветове.
Обикновени фибички.
Клещи за рязане, ако нямате стига някоя стара ножица.


Не уточнявам брой перли и метри тел общо, защото за направата на една е нужно много малко, а за направата на всички по-горе е нужна почти цяла макара тел. Всичко зависи от вашето желание.

От телчицата се отрязва 25-30см и перличката се нанизва, като се поставя приблизително в средата.

Двата края на телта влизат в ушецето на фибата едния от ляво, а другия от дясно като по средата се кръстосват.

Кръстосаното място се стяга и така перличката се прикрепя към върха на фибата.

Десния край на телчето отново се промушва надясно през мънистото, а след него минава и левия край в обратна посока.

Когато и двата край са преминали, стягаме хубаво и пак вкарваме телчето в ушенцето на фибата.

Единия край е все още вътре в ушенцето, а другия се намотава около фибичката. Плътно до ръба на перлата и силно се стяга. Важно е стегната намотката защото тя държи перличката неподвижно.

След като омотаем единия край, същото правим и с другия, в другата посока. Края подпъхване под някоя намотка и притискаме с клещички да не личи.

Ако телчето ви по дебело от 0.3мм няма да има нужда от второто преминаване през мънистото. Стига веднъж в началото.  Аз го направих два пъти защото се страхувам, че може бързо да се скъса при употреба.

     Времето за направата една фибичка е няколко минутки, стават бързо и са много симпатични. При добре подбран цвят мисля, че могат да бъдат много нежен завършек на цялостния тоалет.
   Това е мили приятели. Малко, но от сърце. Утре ще ви разкажа историята на последните подаръчета. И след това заедно ще се втурнем в предколедните приготовления. Останете с нас, и се усмихнете защото макар и мъгливо ние сме близо до дъгата и всичко е далече по цветно.




Поздрави.    

Коледни шаблони - Christmas templates

 Привет от заскрежените планини, заспалите селца и ухаещите на канела домове.

Днес особено красиво настроение се носи край мен... може би защото до сега слушах класически коледни парчета... На чешки те имат много красива интерпретация.

Към това нарисувах няколко идеи, които може да направим с момичета. Споделям ги с вас и се надявам да ви харесат.

Това са просто шаблони кликнете върху тях и може да си запишете. След това само ги принтирате и пречертавате върху желания материал.

Може да се изрежат от филц, от стари кашони или вестници, от цветна хария.
Могат да се доукрасят с дантела, с памук, с копчета, или с нотни листове.

От тук всичко е на вас и на желанието ви. Аз отивам да довърша последните фибички за децата от детската градина и да снимам какво се е получило.

 Цветен ден от мен.
.

Спомен за ябълки

Един сезон, като спомен.

Целувка от есен с букет аромати.

Когато килера е пълен с ябълки и грозде,  няма как да не се върна към един така далечен, детски спомен.

   Един старец дялка. Седи в малка стаичка, приведен с черния си  шаячен панталон и големите си работни ръце. В нозете му пълно с дървени трески. На стената срещу му, висят малки и големи дървени лъжици, ала той сега дяла още една.
Една висока кокалеста бабичка облечена в сукман, и скромна забрадка на главата, води едно дете към горната къща. Тропва резето, отключва врата.  Влиза през стая, боядисана в заникващо есенно слънце оцветило прозорците. Мирише на скрито, сушено грозде, на ябълки жълти. На ланските круши. На горната къща в която се никога никой не връща.

Миналата седмица видях една чудесна рецепта при една Вълшебна приятелка. Тя бързо и лесно ни показа как да си направим  сладък ябълков чипс.

Аз ще добавя нещо съвсем кратичко. За разнообразие.

У дома всички обичат сухи ябълки, и когато са в изобилие това е бърз начин да се съхранят.

Единия веднага след като обелят, се нарежат да се нанижат на връвчица ( Верето е експерт по низането, но и по яденето)  и да се поставят на топло място, до камината... до парното, или ако бързате във фурната на 50С.

Има и друг начин.
Наричам ги по-вкусни ябълки. След като се нарежат се оставят за двадесет и четири часа на хладно място. Така те леко потъмняват и най-важното леко ферментират.

След това се нанизват на върви и тогава се изсушават. Имат богат, наситен вкус и аромат. Децата ги предпочитат, и едвам ги опазвам от дребните им грабливи пръстчета.


Благодаря, че се отбихте за малко от другата страна на дъгата. При мен е мъглив и мокър ден и наистина се зарадвах, че Траянчето ме подбутна да довърша тази кратичка история преди да е завалял снега. Защото тогава вече нямаше да можем да си говорим за есен. Лек и усмихнат ден от мен.

Фиби с копчета ( на моите не им трябват)

    Всяко момиченце има малко огледалце, кутийка с ластичета и фиби.

    Има момиченца ( като моите) които не обичат да се решат. Те цял ден прехвърчат като самодиви, и никак не се и сещат да спретнат.


Сигурно си мислите, че нямаме у дома гребен или фиби или огледало... Охо, имаме си всичко по две. Но има друго, всеки гребен изпада в тревога когато трябва да мине през сутрешното - момичешко разрошавяване. А нито една фиба не е способна да прибере толкова много, толкова калпазанско-немирни коси.


Ама като съм почнала, нека да ви разкажа и за друго. Може ли момичета постоянно да е изцапани...  Е, явно може ( сигурно затова винаги пиша приказки за принцеси) да се бърка в саждите, да се опипват всички лепкави от смола шишарки. Да се пекът сладки от шоколад на двора - от какво мислите от пясък ли? Не, не момичетата имат мина за шоколад, точно до пясъчника, дълбока е близо 20см и ако по погрешка някой стъпи там ще си счупи глезена.


Изобщо не е за разказване... Направо отивам на фибите. Те не са за моите деца. Чуждите деца не стига, че по-бързо растат, не се цапат толкова, ама имат и сладурко руси коси. :)


Купих обикновени шарени фибички. Има ги за символична цена ( и по-добре че е така, иначе да сме се разорили, защото няма начин да излезем и да не загубят, я фиба, я чорап...  я нещо момичешко ) и в учудващо разнообразие.


След това избрахме цветни копчета... имаме една малка метална кутийка с стотина дребни Шаренийки. ( Така ги наричат момичетата)  Комбинирахме ги по-цвят и размер.

Изрязах малки кръгчета от филц. След това залепих филца за фибичката с капчица горещ силикон и с още една капчица прикрепих копченцата.

     Нали са подаръчета трябваше някак да ги задържа една към друга. Първоначално мислех да ги замотая в конопен конец, но после си представих децата на бала. Как размотават там на място и конците заминават на пода. Всъщност винаги малко ме яд за опаковките (поредните скоби днеска, какво да правя че съм Плюшкин)  толкова са красиви.
Затова реших да прибавя едно ластиче, и така хем има нещо да държи фибите, хем няма нищо за хвърляне.

  Ако имате и вие рошаво и вечно оцапано дете ще ви ясно колко много се радвах, че направих такива весели фибички за спретнати чужди деца.

Усмихнат ден от мен

Клечки от сладолед и как да направим от тях човечета

      

    Винаги съм се чудела как Дядо Коледа смогва да изработи толкова много неща за децата? Още по чудно ми било, как успява за една нощ да разнесе всичко. А най-най чудно ми е било как винаги получаваме точно това за което най-много мечтаем.
    
    При всички положения джуджетата имат пръст в това. И като се замисля, нищо чудно ние живеем съвсем близо до едно местенце където вечер през лятото тия дребосъци се пекът картофи с лук. А през есеннта пак там, пекът но сладки мушмули на клечка - ох, че ми се приядоха. А зимата  вижте сами. Убедена съм, че там си спретват предколедни гощавки и пишат дълги списъци с желанията на децата. 

    И ако имат вътрешна информация кое дете точно какво иска, имам предположение, че в цялата работа им помагат Скришковците.   

   От друга страна ще цитирам една мила приятелка:  За какво са му на човек джуджета, като може да си има такива помощници като момичета. 

Ето от тука започва и днешната история. 

    Ако обичате сладолед, то сте на точното място. Какво ще правим със сладоледа, ще го изядем разбира се. Ама да не сте от онези любители, дето ядът само във фунийка. Така няма да имате с какво да творите.

Нужните материали са:

Многоооо клечки от сладолед. Моля не си мислете, че това количество сме го изяли за един ден, или дори за един месец, по точно ще е ако кажа за една година... та дори и повече. 

Акрилни бои - ние нямаме такива и неволята ме принуди да разбъркам бяла акрилна боя за прозорци с темперни бои. Получи се супер, но вече е време да купя.
Цветове които ползвах са: бяло, розово, червено, кафяво. 

Очички за човечета, от онези мърдащите. Една част нарисувах с маркер и папнах малка капчица бяло за блясък.

Копчета.

Шепа макарони форма панделка.   

Огъващи се мъхести пръчици - цвят кафяво - за рога на лосовете. Всяка пръчица разделих на четири и така имах рогца за два елена. Ехе, много съм добра в сметките. 

Оранжев картон за апликиране - за носове на снежните човечета.

 Кафяв картон за апликиране -за ушички на лосовет. 

Филц - каквито цветове имате. Желателно бяло, зелено, черно, червено...  за шапки, шалове.

Коледни панделки с ширина 1см. - за шалове. 

Малки клончета- моите са от дървото калина, но без плодчетата - за метливки. 

Лепило за дърво.

Пистолет с топъл силикон.

Хартиено тиксо.

Черен маркер - за рисуване на колани на джуджетата, и копчета на другите дребосъци. 

Обикновени грахчета - за нослетата. 

Конопени кончета - за връзки.

Започнахме разделянето на клечките. Кои за лосчета, кои за джуджета, кои за снежни човечета.

  После една част от клечките опаковахме в хартиено тиксо, за да може да остане неоцветена горната страна и после да я донарисуваме в розово. Така оформихме лица.  

Дарина, лепеше по своя воля каквото намери за добре.
И беше във възторг, с олепкани ръце и клечки.

След това дойде време за боя, това отне почти два часа. Но сега ние имаме всичкото време на света.

    Ето импровизираната ми палитра - боя за прозорци тип акрилна +темперна боя+ капчица вода = на боя за игра в голямо количество на евтина цена. 

    Миг на размишление. Не знам от къде прихвана този трик :) има нещо професионално в него. :) 

    Нарисувани грахчета за носове - първо цвят  розов, после сложих капчица бяло за блясък. Та на човечетата са им зачервени и лъскави нослетата. 

   Нарисувани  макарони = папионки. Основния цвят е нарисувала Вяра. Дори няколко лично нашари. Ще ги видите по-долу на снежните човечета- много са Арт.

   Когато всичко беше сухо, аз се заех да налепя останалата част. Оченца, ушички, копчета. От бяла филц изрязах бради и мустаци, от зелен филц шапки за джуджетата. 

От другите шарени цветове спретнах шапки за снежните човечета. 

    Когато нещата са напълно в мои ръце, ми е малко криво. Мъжа ми и той дойде и попита дали няма да оставя малко работа и за момичетата. Но, колкото и да ми се искаше все пак това са подаръчета и трябва да са по-изпипани. Оставих няколко клечки за да можем по време на адвента да си спретнем подобни човечета и за вкъщи. 

Вярвайте техните лични неща са най-прекрасните творби за моето сърце. 

    Ето ги човечетата от сладоледени клечки.  Можеше да ги залепя и на шишове.Така се превръщаха в украса на саксия, но все пак ще ги получат деца и не исках да има остри и дълги неща. 

    Върху малко парченце филц капнах една капчица горещ силикон и там притиснах канапчето, което служи за ушенце. 

Всъщност с това много се надявам да виснат на нечия елха.

   От всички най-харесвам снежните човечета. Може би заради метличките, с тях станаха много симпатични. Отначало мислех от клончетата от Калина да направя ръчички, но ставаше прекалено трошливо за дечица. 

   Вгледайте се сега по долу, в средното снежно човече с бомбето. Има готина папионка нали, тази една от нарисуваните от Верето. 

  Това е, за днес. Другите подаръчета след няколко дни. Дано съм ви дала, малко шарено настроение и ако имате някоя скътана клечка, употребете я за зимни украшения. 
Не забравяйте да включите и децата, защото няма как да разберете колко красиво греят очичките има когато видят подобни човечета и то лично производство. 

Шарен ноемврийски ден от мен.