Украса от заскрежените утрини

  Стъпчиците им тихо отекват в ранните утрини, ботушките им поскърцват, бузките им замръзват.
 - Погледнете мили мои, към полето. Белее от скреж, погледнете през оголелите дървета, към дългучестите борове с провиснали носове, целия свят признава само два цвята.
Бялото донесено от мъглите и зеленото, замръзнал спомен на лятото.
- Ей там има още шипки, мамо.
- Има, срамежливо руменеят.
- А, защо руменят?
- Чакат, Първата снежинка.
- Ще дойде утре, мамо.
- Когато се събудим.

   Стъпчиците им тихо шумолят, а ботушките им са пъстри. Понякога са само двечките в това поле , а понякога носят в ръцете си малки детски подаръчета.
Там където маргаритките и глухарчетата са се заплитали в косите им, днес шишарките и  боровите клонки боцкат през ръкавичките им.

  Бял лист преди да напишеш и думичка, сети се колко е пълен - със всичко възможно, със всички световни езици от цялото време.  Два ключа - две  ключалки забравени, коя къща и кой е отварял тия врати.

 Свещица, една Дева в очакване. Преди да роди Светлината.

  Донеси я у дома си, запази я, но не се скъпи. Бъди богат и я дари, скриеш ли я ще изгасне на мига.

Светлината е начало, пътека сред полето от скреж, там където стъпките им отекват, и страните им руменеят. Там са само двете, но никога не са сами. Носят я пазвите си, и вярват. 

Светлината носи всички цветове.

Снежна магия в буркан - домашна изработка

    Привет второ декемврийски. 

Спокойно седнете и си завийте краката с одеяло, сипете си чаша чай с мед и лимон и се загледайте на вън, защото вали. Тихичко и кротичко се носи снежинка след снежинка. Цяла фурия танцьорки, мънички и напълно съвършени. Вали обаче и вътре под кръглото небе където са се гушнали елхички, снежни човечета и сърнички. 

Точно като в Лапландия. Обещах ви адрес, и ето го и него.  

Santa Claus
Arctic Circle
96930 Rovaniemi
Finland 

   А нашето писмо(от вчера) е такова, писа го Верето и от името на Даринчето. 

   С малко взиране може да се прочете. Милото ми дете още обръща буквите, по-точно И-тата. Ш-тата пък са на долу с главата, но като цяло добре се справя, за 4,5 години. И ако не броим шаблоните, (  преди да ги напише каза, че са ОЧЕРТАВАЧКИ, и ние я попитахме да не би да са шаблони, та така ги написа после в писмото) който се оказват особено странни, мисля, че добрия Дядо Коледа ще изпълни почти всички малки желания. Всъщност за момичетата те са изключително големи.

Но да върна на снежните човеци. Децата видяха прекрасни цветни глобуси в един магазин още преди месец, и аз им обещах да опитам да измисля нещо. 

 Порових малко под кодовото име:  Snow Globe и в You tube, ми се отвориха  много клипчета с точната процедура. 


Трябват ви: 

Вода - дестилирана, но нашата просто я преварих. 

Глицерин - може да сложите минерално детско олио за мазане.

Фигурки.

Бързо залепващо водонеразтворимо лепило. 

Буркан.

Брокат на прах. 

В нашия буркан сложихме топченца силикагел (от ония дето ги има в малки бели пликчета като си купите обувки), защото искахме да има и нещо дрънчащо вътре. За същата служба може да се сложат и мъниста.

Момичетата напускаха силикагела в буркана. А в него вече има брокат, вода и 1/8 глицерин. Дари е малко далече от него, защото беше на два пъти готова да го бутне. 

На вътрешната страна на капачката на буркана, залепих снежното човече и борчето. Човечето го повдигнах на една капачка от минерална вода за да е по-високо. 

След това завих капачката и готово. Резбата е много силна и нямаше проблем, към това силикагела падайки долу, добре прикри зелената капачка на която е залепено снежното човечето. 

За разкош на бурканчето вързах една червена панделка. После ви е ясно какво стана, за малко не стана бой за домашното глобусче. А като казах на майка, че е имало препирни, тя ме пита защо не съм направила два щом ставали така лесно :) 

Голямо друсане падна... просто е страхотно да видиш децата, как вярват в такива работи.

И не само вярват, а просто засияват от малките неща.

   Това по повод подаръците, определено не е нужно много за да е щастливо едно дребосъче. Ето Верето, за рождения си ден( през април) си пожела един единствен подарък от тати. И това бяха живи нарциси в саксия. Когато ги получи разбра, че дори са мини нарциси и беше на седмото небе. Сега луковичките спят в градината. 

Дайте на децата си нещо важно, нещо което не е от пластмаса, няма как да видят в близкия магазин за детски играчки. Нещо което е чудо за тях. Нещо неочаквано и прекрасно. 

Един ден, така ще им е лесно да даряват магията, да виждат магията и да я завещаят на своите деца.

 Можех да купя глобусчетата, никак не бяха скъпи, дори можех да купя два... но нямаше да ги има този разказ, нито тези снимки, нито шумящия силикагел в буркана. 
Когато избирате подаръци спомнете си и дайте любов и топлина.


Толкова за днес от Страната отвъд дъгата.
Поздрави от мен и момичетата. 

Обратно броене до Коледа или как си направихме Коледен календар

Хей, дойде време да почнем да броим дните... 

Днес няма много да ви разказвам ще оставя снимките да ви кажат как стана.  Просто за миг останете и споделете с нас, времето на очакване, и радост преди най-любимия детски празник.

 Имахме малка идея, да нарисуваме символите на Коледа. И дa направим лесно и приятно занимание в което ще вземат пълно участие децата.

 Някои неща изрязахме от коледните шаблони. А други сами си нарисувахме.

 Всеки се включи с нещо. Тати реши че ще нарисува желанието си за празника, още един сателит на покрива... ама го смъмрихме, че не е коледен символ.

 Верето, даде идея да включим и всички зимни нещица. Снежни човеци, шапки и ръкавици..

 И така започна една голяма работилница. 

 Даренцето оцветяваше.

За Коледния календар са ви нужни: цветни хартии, ножица, лепило, стари картони, моливи, и дървени шишове, и един дебел полистирен.

Изрязаните човечета, животини, звездички и чорапи. Залепихме за един дървен шиш. И ги набоцкахме в полистирена. За всеки ден измислихме малко подарък и малка задача ако сте любопитни, ето някой от тях. Нарисувай снежинка, направи елха от отпадъчни материали. Имаме коледна книжка с задачи която ще сканирам и ще ви покажа някой от задачите. 

А в днешната сутрин... Охоооооо... още по пижами. 

 За малко стана и караница.

 Ама и веселие имаше.

 Аз съм им нарисувала зайче, и мече с шалчета и те станаха най-любими на Даринчето.

 Разбира се тя харесва и човечето което си е оцветила самичка.

Верето пък има свое ангелче. На всяко нещичко сложихме по една цифричка от 1 до 24, нали е  Advent Calendar.

Това е нашата история, цветно, шарено и много детско.

Днешната задача е много лесна. Да нарисуват малка картинка по едно мое стихче.

Коледно писмо

Днеска грабвам химикалка

листове и букви малки,

да редя започвам аз,

че не ми остана час.

Ще запитате какво?

Пиша коледно писмо.

Имам даже и адрес.

Дядо Коледа, Лапландски лес.

За сестричката добричка

Кукла в мъничка количка.

А, за мама и за татко

пожелавам бебе сладко.

Но, кажете ми сега?

Имам не една мечта.

Май от всички сто,

си избирам колело.

Довечера когато коледните желания ще са нарисувани ще ги сложим в плик. А утре ще ви кажа адреса на Дядо Коледа ние всяка година му пращаме картичка и желанията си, а той ни праща подаръци :) и покана да му отидем на гости в Лапландия. Не вярвате ли, повярвайте ще се опитам да намеря  миналогодишната покана и да ви я покажа. 

Лек ден и прекрасно предколедно време. 

Рози от портокали - Orange Peel Rose

    Днешната история е кратка и в силно оранжево, и няма и помен от оная песен за небето.
Спомняте ли си как, като деца като замиришеше на портокал и някак веднага ни ставаше празнично. Аз имам и още едни любим спомен, как слагах корите от портокал на бабината печка, те прегоряваха и замирисваха на най-милата зимна миризма.

Обещах да съм кратка, затова почвам номера с розите.

 Сега има портокали, а има и място за много и различни видове украси. А тази е лесна и бърза и доста ефектна. Нужно е само портокал(може и мандарина става много нежно), нож и клечка за зъби.

Кората от портокала трябва да е обелена възможно най-небрежно, колкото по-неравномерно толкова по красиво после. 

 След това кората се навива на охлювче, и се забожда с клечката за зъби. Тя държи да не се отвори навитото докато портокала изсъхне.

 Аз оставам моите розички близо до радиаторите ни, хем много приятно миришат, хем бързо изсъхват.Към това изпекох на децата няколко кори ей така за идеята и им разказах за онова време когато бананите и портокалите идваха само по празниците.

От готовите рози може да си сътворите каквото искате. Клечката или я вадя, ако може или я чупя. В този вид цветенцата остават много дълго. Аз ги ползвам за украса на перваза на прозореца. Верето пък даде идея да ги сложим вън на една елхичка. Каквото и да им измислите определено имат коледен дух и са сред любимите ми майстории.

Оранжада, лимонада и поздрав от мен.

Адвентен венец и една крачка по-близо до Коледа

   Ето, че времето на радостно очакване дойде. Всяка година правя адвентен венец с четири свещи. Всяка седмица се запалва по една свещ, а в навечерието на Рождество горят всичките четири.   

  Тази година открих при съседите ни една стара, леко ръждясала  форма за кекс и много ми хареса. Първоначално мислех да направя в нея малък алпинеум със сукуленти, но да се използва още малко преди това не пречи, нали? 

Има очарование в нея и когато е пълна с шишарки и клонки не се налага да добавям никаква друга украса.

Може би ще си кажете, че не харесвате тези католически измишльотини. И все пак има начин нещата да се съчетаят без да се делим от българското.

Ето ви миналогодишния ми венец - невенец направен върху кора от дърво. 

Разбира се, не е нужно да имате и кора стига чиния.

Зад всичките възможности има една златна класика. Венец от борови клончета, панделки, шишарки и сушени плодове. Бляскаво и винаги харесвано.

  Дано сте си избрали поне един... Утре ще ви разкажа как да си направите лесни и красиви рози от портокалови кори и те могат да станат идеално допълнение към коледната ви украса, а защо не и към венеца ви.

Поздрави и нека е цветно. 

Гипс, клонки или история с неочакван край - част 2

   Днешната история има общо начало с предишната. Не само в гипса, но и в идеята защо започнахме да печем сладки от него. 

Като, че много забравени неща започнаха да се връщат и да изпълват сърцата ни така силно. И тези мънички неща са край нас само на ръка разстояние. Ако ги забележим и вложим частички от себе си в тях, те наистина засияват със своя неповторима светлина и очарование. 

   
Ние живеем близо до полята, до меките хълмове обрасли с шипкови храсти и глог. В двора ни стареят борове и ели, а стъпките ни утихват е кроткия мъх прегърнал в зелени шепи шишарки и дребни сиви гъбки. 

 Един  път ви попитах дали сте се опитвали да бутилирате слънце.

 Днес ще ви кажа, как се опитахме да заключим един копнеж. Спомен по скреж и миризма на смола, миг със зачервени премръзнали шипки и шишарки заспали в зимното утро.  Кратка секундичка застинала в гипс.

За зимния копнеж са нужни:

Гипс - бял или сив. Моя е сив, но не личи много.
Борови клонки - от дръвчетата които режем всяка есен.
Шишарки.
Шипки.
Конопени конци.
Сатенени панделки с ширина 1см. 
Стари ролки от тиксо, или плитки картонени кутийки. 
Старо, памучно парче плат. 
Найлонови пликчета.
Една сламка. 
Лепило за дърво.
Хартиен сняг.
Четка за рисуване
Пистолет с горещ силикон.
Малки филцови парченца с размер 1см на 2см. 

Гипса ни беше разбъркан от мъжа ми, с идеята да направим малки гипсови играчки за елха, за децата от бала който сега в петък.

С момичетата събрахме всичко необходимо и с едно забъркване на гипса приготвихме и сладките от предишната ми история и малките гипсови играчки от днешната. 

 Във старите рола от тиксо сложихме пликчетата, но не във всички искахме да видим дали ще стане и без найлон.

Стана разбира се дори по-бързо изсъхна гипса. В още мекия гипс момичетата напускаха шипки и клонки. 

В единия край на всяка гипсова отливка, забодохме малка сламка.След два дни леко махнахме изсъхналите играчки от ролките тиксо. На мястото на сламките се отвори дупчица през която промуших конопен конец за връзка. 

Върху клонките на гипсовите играчки леко с четка намазах лепило за дърво разредено с вода и поръсих хартиения сняг. Получи се красив ефект на замръзнали клончета.

Същото направих и с два по-големи клона пак лепило с вода и хартиен сняг. Те ми послужиха за довършителната украса отгоре на отливките.

Ако нямате лепило за дърво, може да пробвате с безцветен акрилен лак.

Малките филцови парченца залепих със горещ силикон над конопената връзка, за да додават сила в тази област. И освен това лесно към тях прикрепих клончетата и панделката, пак с капка топъл силикон.

Сега когато сме готови с играчките, остава да върнем на печенето на сладки.

В голяма купа сложете 250 грама масло с 250 грама бяло брашно и към това щипнете малка щипка сол и бъркайте енергично докато от всичко станат гладки маслени трохи. Към тях добавете 6 супени лъжици бяло вино, и омесете меко тесто. 

След това сложете тестото за 30-40 минутки в хладилника. Това време е ваше, идете си опънете краката на табуретката и помислете дали да не пробвате нашето зимно предложение за гипсови играчки.

 А като се върнете ще е редно да ви кажа, че тези сладки имат много вариации, и всичките са вкусни. Но нали знаете, че съм по лесните рецепти, няма да ви затрупван с още предложения сега. 

Има вариант с един жълтък, и понеже количеството там е малко по-голямо обикновено правя тях. Но оригинала на рецептата е без яйца. 

  Не се колебайте за миг, ако ви се предложи помощ.

 Колкото повече толкова по-бързо ще имате готови меки сладки. 

  Няма никакво съмнение, че омазаните деца са щастливи деца. И докато дребните режат, вие включете фурната на 180 С и сложете една тава за 10 кратки минутки. Сладките не трябва да стават златисти, а само леко да побелеят. 

Още топли ги поръсете с пудра захар, така съвсем ще добият очарователен зимен вид.

  Имам приятелки който правят от това тесто топчета, така добре полепва пудрата. Обичаме рязането с формички и така найстина  става весело, а и има по-малко пудра накрая. 

  За края, остава да ви пожелая чудесно начало на Адвента. Днес у дома запалихме първата свещичка от адвентния ни венец. Нова и интересна възможност да усетим по-близо тукашните ритуали и да доближим децата до двете култури. И понеже днес беше така важен ден грейна слънчице (цели три дълги седмици живеехме в мъгла) затова забавих мъничко обещаната история в обещания час. Но пък отидохме на експедиция и събрахме още малко последни ябълки, шишарки и зачервени бузки.

Останете здрави и чудесно начало през новата седмица от мен.