Награда - две в едно.

  Преди много много време едно мило приятелче Габи  ми даде повод да си мисля, че може би дори и през девет земи в десета, имам мили близки читатели и не дай си боже почитатели. 


За мен е по-важно вие да се усмихвате от колкото аз да бъда награждавана затова все отлагам това да споделя наградите... но всъщност така прекъсвам идеята.


И затова ето в последните месеци ми се случи да получа още две награди. И вече няма измъкване. 
Първо благодаря Вихра.
И още благодаря bejko.


 Момичета явно вярвате в това. Ще се опитам да не прекатурвам много, много бъчвата за да стане белята. Ако споделя повечко под опиянението на тези награди, няма да има с какво да ви изненадам по-натам. 


Та по същество, Вихре, Снежи ( моля те извини ме, че все ти пиша ника като Байко,.. чешкия малко ми объркал буквите... та чак днес в миг на просветление разбрах, че всъщност се в кирилица се пише Бежко :) ) 


Казвате, че е нужно да споделя седем неща. 
Кой ще каже ми подскаже, колко са цветовете на дъгата? Може ли да са седем.


Първо -Творя в Бялото - носи ми мир и покой. И то блести в очите на децата ми с най-ослепителната чистота и искреност. То е книгата която още не е напечатана и  чака непрочетена в тишината на мислите ми. То e началото и края на целия ми свят. В бялото виждам и очаквам всичко, и понякога в бяло заличавам в замах всичко, добро и зло, омраза и обич. 


Второ - Обичам в Червено, силно и плътно като капчица кръв, меко и крехко като маково листо. Обичам да обичам и това е началото на моята страст, с алена целувка от любим човек. 


Трето - Гмуркам се в Синьо защото там са всичките ми мечти и стремежи. Шия си сини панталони да се вея, и нося сини панделки, кроя си сини елеци за да закопчавам детинското. Вярвам в сините сънища и морските русалки, плача на Андерсен и завиждам на Оскар Уайлд.


Четвърто - Живея сред Зелено небе и слънца от маргаритки, следвам малките стъпчици на децата си през горите, полята и годините. Крада вдъхновение и опитвам да опиша света ни я зелено. Не винаги успявам, но пък още вярвам в горски елфове, феи спящи в ябълкови цветове и макови принцеси. Вие вярвате ли? 


Лилаво -Копнея в пет вариации. Искам да свиря на пиано. Искам да танцувам отново. Искам да мириша на диви теменужки. Искам да имам верен приятел. Очаквам промяна и хармония.


Шесто - Спомням си - жълти павета, жълти треви през лятото, жълтеникави прашни улици, жълти трамвай, златисти банички по сергиите. Тъга и обич едно в друго. Избягах от нея, и понякога я сънувам. България с два сезона, прашен и кален. България красива и вулгарна. България пожълтял лист, откъснат лист от....  света ми. 


Черно има ли го дъгата - ако го има то го крие... Страховете на всяка майка, тревогите на всяка дъщеря. Дните в мъгла и отчаяние, когато прозорците плачат, а перата на поетите редят строфи. Нощите в които всичко се връща, минало и настояще крещят в отчаяно упорство и съмнение. Тогава се сещам, че за да има книга трябват букви, за да има букви трябва черно. Още никой не написал нищо с бяло мастило. 
За да има дъга е нужно да завали и за да има вдъхновение има и страдание. 




Мили приятелчета, малко объркано, но много искрено.

А сега на нека да кажат седем неща, и ще имат седем награди. 


Добре дошли при Уики
Самодивска омая
Сборник разкази и пътеписи
Майсторийките на Рали
Двама с мама
 Рости 
nelly vintage home 

Момичета и момчета много ще се радвам да прочета вашите вдъхновения.



Мила приятелко Габи,  много трогателно от твоя страна да ми подариш награда за кулинар. Особено като съм принудена да готвя с два малки октопода които за миг не спират да ми ръсят подправките, брашното и да бият с лъжици по-капаците. Определено има смях и веселие защото често пъти съм скоклива като балерина за да се движа из кухнята, трябва да мятам продуктите през рамо защото не мога да се доближа до минираната от играчки печка... и като за капак на гозбата трябва да водя силно интелектуални разговори от типа. 
- Мамо, защо корените на дърветата ръстът надолу?  И ако в крайна сметка яденето е станало, то това е защото мъжа в къщата не никак придирчив. 

Наградата ,,от сърце,, и ,, добър приятел,, я приемат с ей такива прегръдки.

Нe знам на колко блога бих могла да предам тези удивителни, блестящи подаръчета. Затова ще включа няколко които са ми особено любими, са определено забележителни в кулинарията.

Вълшебства в кухнята

  Траянче, много ми мило да те навестявам и да бъда винаги приятно изненадана с лесни и бързи и вкусни гозби точно като за малките ми пакостници. 

Ели, с теб може би сме се засичали в тортения форум, но нямам идея дали се помним от там. Но определено блога ти е красиво и цветно място. А аз обичам такива местенца. 

Spell words

И трето но не на последно място има един кавалер който ме изненадва с умение и пакостливо вкусни рецепти. Ако още не сте били там идете и вижте какво ври в котела на MAGIOSNIKA. 

Миро, просто ме шашкаш, моя мъж също готви ама май ще го пратя на преквалификация у вас. 

И за край, казвам :Опитайте ...

Там постоянно надничам, при все че много не коментирам защото просто думите са излишни. 

Благодаря за уникалните питки, бисквитки, кексчета, колачета и банички над които ми спира 

духа. Дианче, тази награда е от един почител в нелегалност. Последната питка която правих 

беше по взаимствана от теб. Правих я преди няколко седмици за закъснелия прощапулник на 

Дари. 

Това  е дано не съм ви отегчила... утре ще търся начин да си кача наградките в блога... 

Цветен ден от мен. 

Малки декоративни елхички от копчета - Button Christmas Tree

Всеки ден се опитваме да се правим по нещо малко. Просто за да е шарено и празнично.

Тези елхички нанизаха Верето и  малката Дари. Тя обаче с помощ от кака се справи напълно задоволително. 

Трите елхи са ги правили три поредни вечери, докато мъжа ми беше втора смяна и ние си бяхме сами у дома.

   Имахме план какво да правим по коледния календара, но вече му изпуснахме края, защото почти всички задачи са изпълнени и затова си измисляме нови. 
Идеята не е наша видях изработката в един интересен сайт.  Разгледайте има и малко симпатично венче пак от копчета. 

   Така, че имате ли копчета и тънко телче, пробвайте. Телчето е нанизано през двете дупки на копчето през всички копчета, а най-отгоре е усукано. Идеално е за фината моторика на дечицата. Също е чудесно, дребните се учат да класифицират по размер от голямо към малко и най-важното, че супер лесно и не изисква никакви специални материали или умения. 

Лек ден и нека при вас също е шарено. 

Oт всичко стават снежинки - част втора

Днешната история е много кратичка, в нея се разказва за няколко борови клончета които имали нещастието да бъдат отрязани през късната есен. Седели на купчина, и когато започнал да вали сняг, две дечица взели няколко от тях ги внесли в дома. 
С идеята да ги превърнат в снежинки.

  Всъщност не само боровите клончета влезли... приютихме и няколко върбови клончета. А идеята видяхме от тук  Само, че не може да направим толкова големи снежинки, защото няма къде да ги виснем. А, и в това няма никаква занимавка за момичетата, а нали това е целта.
Затова си направихме две малки снежинки лесни и бързи за изработка и напълно по възможностите на момичетата - особено в украсата.

 Нужните материали са:

Клонки борови или върбови - не ги късайте все има някъде паднали... (Ако не след Коледа ще има толкова елхички с опадали иглички)
 Филц или цветна хартия.
 Лепило
 Мъниста.Ние ползвахме пак силокагел топчета защото са много красиви и точно в цветовете на клончетата, и нали се учиме да ползваме всичко старо за нещо ново.
Брокат- по ваше желание.

Предварително махнахме игличките на боровите клонки.
Изрязах на момичетата малки кръгчета филц и на тях сложих лепило. После Верето подреди внимателно боровите клонки. От горе отново сложих лепило и пак филц.

 Същото направихме и с върбовите клонки. Най-отгоре намазахме обилно с лепило и сложихме снежинките върху един голям лист. След това с голям кеф ги посипахме с силикагел и малко брокат. Излишните топченца останали на листа, отново прибрахме.

Това беше... лесно и бързо за десетина минутки готово. Снежинките са малко изненада, но не за вас.

Лек ден и много усмивки.

 Snowflake Party

Коледна приказка

  

     Зима е, изнизала се годината като шарена броеница.

Заслушаш ли се ще чуеш медените звънчета да припяват вълшебно.

Тихо сега и слушай...

    През ония зими мраз сковавал земята, къщичките се гушели под меки снежни гугли, а от небето се сипел звезден прах. Отъпкана пъртина водела до дома на мелничаря. Скромни и мирни люде били мелничарите. На всекиго според джоба давали. Никого не наскърбили, и никого не обидили, живеели с божията благословия в мир и любов. Дори в най-мразовитите дни работа не спирала, прииждали купувачи не само за да смелят торба жито, ала и да побъбрят, и се порадват на умението на мелничарската жена.

   Слаба и дребна женица била, с ясен поглед и сръчни ръце, от сутрин до вечер шетала, старала се за трите си деца и месила хляб за цяло село.
В дните преди Коледа мелничаря товарел чували с брашно, меденки и канелени курабийки, дъхави хлебчета, и хрупкави пити, и ги откарвал към града. Децата връзвали медени ролнички* на шейната. С искрящ поглед изпроводили бащата си. Mахали дълго, дълго чак докато се скрил за хълма.
    Звънчетата тихо припявали, a меки били стъпките на коня в снега. Сам седял мелничаря и мислите му се към небето били отправени.
    "С божията помощ и таз година преживяхме... Андулка е скоро за сватосване, даде ли Бог добър жених ще я вземе. Бонифацек е умна глава, но бързи са приказките му и все e в неволя. Бог да го пази, но за мелницата той не е. Време има още много докато се изучи, пък после ще видим. Марушка, моя мила дцерушка*, в полите на майка си още. С божията помощ и таз година мина“
     Пътя сред полето се виел, и скоро съгледал от далече, че пътник пеша бодро крачи.
   - Стой Юлинко - на кобилата рекъл мелничаря - добра среща друже. И ти ли към пазара си тръгнал?
   - Бог с тебе и добър вечер - рекъл странника. - От далече ида, и на далече съм тръгнал. Нощта ме завари из вашите краища и дирех къде да отседна.
   - Качи се тогава, до града още път много има. Сам съм и спътник ми е само тая кобилка. Та казваш не си за пазара... Върволица се ниже сега към града. Суматоха, народ и търговци, един нещо купува, друг пък продава. Не е за разправяне, чудо голямо, ако ти се слуша ще думам... Че приказлив съм си аз.
Месарите сръчни наденици свински мотат, сланината солят, месото със зеле в качетата мачкат. Млекарката млада, познавам баща и, сметана предлага.
Ловеца домъкнал е от гората елени рогати, глигани, фазани. Месото им друже, не е за всеки, че малко е скъпо. Вода мразовита, но ври в коритата от лъскави, тлъсти шарани. Стопанките бързат, забрадките свиват, полите си мокри отмятат и пазарят се припряно. Че време е вече, че час не остана, софрата да кипрят, да пълнят шарана. На Коледа знаеш как е из нашия край. Без шаран се не сяда. Един за дома ще купя когато продам тези краваи, колачи, и меденки златни. Жена ми Пани* Либуше пече вече месец. Посуда и вино от дъбови бъчви, имел и пиво пенливо. Мирише на пушек, на сладка канела и медовина. Децата подсмърчат, подвикват, подскачат. Оченцата греят, търпение нямат...
И моите така ще са като се върна. Син имам, малък е още, ала за книга в торбите ще дири. Учението знай се, спори му.
Летос пръв на масата той е, на две ще разкроя ябълка златна, звездичка ли има там е в средата  здрави ще са децата.
Андулка е вече за женене девче*,  мъниста заръча ми, червени и сини. Че време е вече да кипри полите. На Щедри вечер ще ,,хази стршeвиц,, с петата ли падне към входната врата, у дома ще остане, ама обърне ли се ботата с върха към вратата... Сватове ще посрещам догодина.
Дцерушката Марушка, на всичко се радва, сърцето ѝ пълно, добро е. И рече ми само: „Тате, върни се ми по живо по здраво, и Дева Мария с тебе“
Сърцата са пълни, душите са мирни. На масата паничка в повече туряме, че гости нечакани може да дойдат, че ангели на земята тогава вестяват.
Така у дома е. Далеко, далеко, високо на хълма камбаната бие, в прозорците пламват светлици, и людете клякат в молитва за здраве. Тъй много говорих кажи ти сега, от где си и що?
   - Резбар съм, дърводелец човек, но бедно живея. В града и аз като тебе отивам, но по работа друга. Таз година подслон ще дълбая, и ясла от златно дърво и от слама, и Девa Мария, и Йосиф, и всичките овечки бели, и ангелите цялото божие множство, и най-после младенеца ще резбая. Но библейското слово мира ми не дава, родил се е Господ във вечер такава, когато звездите били на земята. В дворче бедняшко на пекарна в обора, и дъхави хлебове там се печели, и волове тихо в нощта замучали, и Святата Дева родила. Родила Живота. И не е напразна среща такава, че днеска ме срещна със тебе - пекаря.
Че има някой по-силен от хляба, по-верен и по-милостив от Бога.
Че хляба е дом, и дома ни празен без хляба. Че обич е Бога и тъма е без Бога.
Резбар съм аз, дърводелец съм само.
   - Дий Юлинко дий, че път ни очаква и работа да вършим, час не остана - пришпорил кобилката мелничаря.
  Два спътници тихо в нощта помълчали. Потропват копитата тихо, подрънкват звънчетата медни. Вие се пътя в полето, през леса. И в ранното утрото студено на Щедри ден, в града два пътника влезли.

   Поглеждам на горе, небето сияе, звездицата Божия диря, и клепки покрити с бели снежинки притварям в молитва. И зная, Надежда намерих, и Вяра, и Обич, и късче от нея ви давам, и късче от себе си също.


рисунките са на  Й.Лада ( J. Lada ) 



Ролнички са eто тези звънчета 

Овечки-овчици

Дцерушка, дъщеричка много мило и нежно казано.

Щедри ден- Бъдни вечер.

Пани Либушка към жена си... Госпожа Либушка.

hází střevíc -хази стршeвиц - традиция при която неомъжените момичета хвърлят обувките си зад гърба, според това как падне обувката се гадае какво ги чака през идната година с женитбата. 

Девче...děvče - девойче 

Прекрасни и вълшебни дни ви пожертвам от все сърце. 

Oт всичко стават снежинки - част първа

Ако, още нямате украса, и се чудете от къде да я набавите. Следващите няколко реда са за вас. 

   Постоянно се опитвам да показвам на децата, че във всичко има всичко. Странно звучи, но не съм открива аз, топлата вода, има много теории за взаимно-свързаността и значението на малките неща, които са част от големите.

Днес обаче, при снежната ни разходка открих, че от всичко стават снежинки и че дори едно дете можа да направи това.

Ясла дървена сияе...

   В тихите вечери, през декември, когато всички къщички тежко въздъхват от снежния си товар, и когато всички коминчета пушат... Малките деца се сгушват в белите завивки и си пожелават приказка...  Има толкова много неразказани, нечути и непрочетени истории.

Молитва

Мили Боже в небесата,

тебе срещаме сега,

че в нощта блестяща свята

ти дошъл си на света.

Хор от ангели вестява

Огън звезден запламтява,

път в пустинята чертае.

Ясла дървена сияе.

Път пред нас е всеки ден.

Нека е от тебе озарен.

Мили Боже, покажи

как да бъдем по-добри.

Има една стара приказка която година след година стотици хора разказват на децата си за първи път. А ние я разказахме този път така.

Когато звездите слезли на земята и небето се отворило. В един обор сред кротките животни една девица родила Младенеца. 

 Не далече в полето нощували овчари и пазели стадата си. Пред тях се явил ангел и 
им вестил: 

  - Не се бойте, нося ви голяма радост която ще пребъде между людете. Днес се роди Спасител.  Идете и го поръсете повит и лежащ в ясли.

 И внезапно заедно с ангела се появили още небесни ангели и запели: 
   - Слава, слава във висините, и мир между човеците. 

 А щом ангелите си отишли, овчарите си рекли:
  - Нека отидем тогава във Витлеем и да видим това що е станало. 

 И като отдиха и видяха, Мария и Йосиф и Младенеца лежащ в яслите. 

  А в тия дни по времетето на цар Ирод трима мъдреци тръгнали от изтока. А звездата която бяха по преди това бяха видели, вървяла пред тях и ги водела. И ги завела чак до мястото където били Мария с Йосиф и малкия Исус. А кагато мъдреците влязоха пре много се учудиха и възхитиха и поднесоха на Исус своите дарове - злато, ливан и смирна. И светлината смали тъмнината и дойдоха по-добри дни. 

Два начина да спретнем бърз Никулден и как се празнува този празник тук

Привет и ЧИД на всички именници днес. 

Нашето семейство обича този празник. Вчера обещахме да ви почерпим с шаран. И няма как да не изпълним тази важна част от днешната история.

Но първо вземете лист и химикал и си препишете тази лесна рецепта. 

Източника и за мен Facebook идва от приятелите ми там, но всъщност оригинала е от тук. И носи романтичното име френски соленки. 

Нужните продукти за моите рибички са:  250гр. масло, 200 гр.бяло брашно, 50гр.  житно целозърно брашно, 250 грама настърган кашкавал, и едно цяло яйце(много не обичам рецепти които цепят яйцето и после се чудя какво да правя с белтъка или с жълтъка) , малко брашно за точене. Сусам за посипване. 

От маслото и брашното се правят маслени трохи, към тях се добавя кашкавала и яйцето. Получа се меко тесто от което се изрязват рибки, а те се посипват с сусам.  Пекът на 180С за много кратко, докато станат златисти. 

Нали не очаквате, че ще ви пусна рецепта без да са участвали децата. Рязаха и най-активно правиха очи на рибите със сламка. Към това си изпяхме всички страхотни коледни песнички, от Тихо се сипе, до Елхови лес...  

А като за говорихме за деца, нека ви покажа как те посрещнаха Свети Никола тук. 

 Традицията е такава, че ходят заедно Дявола, Ангелите и Свети Никола... раздават на добрите децата бонбони и малки подаръци, а на лошите въглища. 

Дяволите бяха ама наистина страховити. 

 Верето пък получи предупреждение, че всичките и пакости са ясни и да внимава вече, защото е намазана с въглен и няма измъкване. Ако не слуша я чака да стане помощничка на рогатите, или още по-лошо да и порасте брада и рога.

За край обаче двете момичета получиха малки играчки. Верето домино, а Дари пъзел от кубчета. 

В края на краищата имаше голям купон и томбола. И момичетата бяха много доволни. 

 И все пак ако решите, че не ви се пекът сладки, не обичате риба, или просто нямате никакво време за да готвите шаран точно днес. Искам да ви дам една малка идея за днешна предколедна  занималня за дребосъци.

Ето ви една страхотна рибка, нужно е само да я принтирате и мъничетата  да дорисуват люспичките. А защо не и да я оцветят. Това няма да отнеме повече от половин  час, и дечицата ви ще са доволни, че сте седнали заедно и сте уважили подобаващо празника.

 И нека ви кажа, нещо важно за край. Децата виждат повече неща отколкото си мислим. Затова дайте им шанс да се изразяват, да откриват това което ние отдавна сме забравили. 

Рисунка

Мама с моливче рисува

дребно детенце умува.

На зеленото клонче

висва жълто лимонче.

Не е мамо, лимонче

не видя това е балонче.

А, зеленото клонче

е хобота на слонче.

Мама умува, умува

зелен слон се чудно римува. 

Поздрави и весел лимонено - рибен ден ви пожелавам с това малко, мое стихче.

Първи сняг и плетене за деца

Днес съм ви приготвила една задача. За големите едно стихче за четене, а за малките домашно лесно плетене.


  Първи сняг

Хайде бързайте дружина,

вънка цяла нощ вали.

Да направиме пъртина.

На пързалката с шейни.

Хайде бързайте момчета,

че снега е мек и бял.

Ръкавици наденете

и сложете шарен шал.

Хайде бързо отзарана

до тъмница да летим.

Време никак не остана

снежен замък да сторим.

И така мили дечица тази зима започнах да плета ей такива сладки шапка, чорап и ръкавички. Не успях да доплета всичко и затова ви моля мили малки приятелчета, елате ми  на помощ. Довършете  шарките и плетките на рисунките и не забравяйте още:
  На шапката  да напълните с вълнички помпона.
  На чорапа да нарисувате още едно кълбо с прежда, над първото, иначе няма да ви стигне.
  На ръкавичките  оцветете иглите в шарен цвят, без да излизате от контурите. :) 


Ако оцветите и целите рисунки няма да се сърдим, защото ние от другата страна на дъгата, обичаме всичко цветно.

 Вашите плетени рисунки ми снимайте и пратете на : aleksandrova@email.cz до 20 декември. Преди Коледа ще кача всички снимчици от вас тук за да им се радваме и да внесем още шарения в мъничката ни страна.

 Задачките са  лесни и са  деца от 3 години и 6 години. Увеличете картинките  цъкнете на тях, запишете ги, и след това си ги принтирайте. 

Приятно плетене и елате утре да ви почерпим с шаран. 

Цветен ден от другата страна на дъгата. 

Украса от заскрежените утрини

  Стъпчиците им тихо отекват в ранните утрини, ботушките им поскърцват, бузките им замръзват.
 - Погледнете мили мои, към полето. Белее от скреж, погледнете през оголелите дървета, към дългучестите борове с провиснали носове, целия свят признава само два цвята.
Бялото донесено от мъглите и зеленото, замръзнал спомен на лятото.
- Ей там има още шипки, мамо.
- Има, срамежливо руменеят.
- А, защо руменят?
- Чакат, Първата снежинка.
- Ще дойде утре, мамо.
- Когато се събудим.

   Стъпчиците им тихо шумолят, а ботушките им са пъстри. Понякога са само двечките в това поле , а понякога носят в ръцете си малки детски подаръчета.
Там където маргаритките и глухарчетата са се заплитали в косите им, днес шишарките и  боровите клонки боцкат през ръкавичките им.

  Бял лист преди да напишеш и думичка, сети се колко е пълен - със всичко възможно, със всички световни езици от цялото време.  Два ключа - две  ключалки забравени, коя къща и кой е отварял тия врати.

 Свещица, една Дева в очакване. Преди да роди Светлината.

  Донеси я у дома си, запази я, но не се скъпи. Бъди богат и я дари, скриеш ли я ще изгасне на мига.

Светлината е начало, пътека сред полето от скреж, там където стъпките им отекват, и страните им руменеят. Там са само двете, но никога не са сами. Носят я пазвите си, и вярват. 

Светлината носи всички цветове.

Снежна магия в буркан - домашна изработка

    Привет второ декемврийски. 

Спокойно седнете и си завийте краката с одеяло, сипете си чаша чай с мед и лимон и се загледайте на вън, защото вали. Тихичко и кротичко се носи снежинка след снежинка. Цяла фурия танцьорки, мънички и напълно съвършени. Вали обаче и вътре под кръглото небе където са се гушнали елхички, снежни човечета и сърнички. 

Точно като в Лапландия. Обещах ви адрес, и ето го и него.  

Santa Claus
Arctic Circle
96930 Rovaniemi
Finland 

   А нашето писмо(от вчера) е такова, писа го Верето и от името на Даринчето. 

   С малко взиране може да се прочете. Милото ми дете още обръща буквите, по-точно И-тата. Ш-тата пък са на долу с главата, но като цяло добре се справя, за 4,5 години. И ако не броим шаблоните, (  преди да ги напише каза, че са ОЧЕРТАВАЧКИ, и ние я попитахме да не би да са шаблони, та така ги написа после в писмото) който се оказват особено странни, мисля, че добрия Дядо Коледа ще изпълни почти всички малки желания. Всъщност за момичетата те са изключително големи.

Но да върна на снежните човеци. Децата видяха прекрасни цветни глобуси в един магазин още преди месец, и аз им обещах да опитам да измисля нещо. 

 Порових малко под кодовото име:  Snow Globe и в You tube, ми се отвориха  много клипчета с точната процедура. 


Трябват ви: 

Вода - дестилирана, но нашата просто я преварих. 

Глицерин - може да сложите минерално детско олио за мазане.

Фигурки.

Бързо залепващо водонеразтворимо лепило. 

Буркан.

Брокат на прах. 

В нашия буркан сложихме топченца силикагел (от ония дето ги има в малки бели пликчета като си купите обувки), защото искахме да има и нещо дрънчащо вътре. За същата служба може да се сложат и мъниста.

Момичетата напускаха силикагела в буркана. А в него вече има брокат, вода и 1/8 глицерин. Дари е малко далече от него, защото беше на два пъти готова да го бутне. 

На вътрешната страна на капачката на буркана, залепих снежното човече и борчето. Човечето го повдигнах на една капачка от минерална вода за да е по-високо. 

След това завих капачката и готово. Резбата е много силна и нямаше проблем, към това силикагела падайки долу, добре прикри зелената капачка на която е залепено снежното човечето. 

За разкош на бурканчето вързах една червена панделка. После ви е ясно какво стана, за малко не стана бой за домашното глобусче. А като казах на майка, че е имало препирни, тя ме пита защо не съм направила два щом ставали така лесно :) 

Голямо друсане падна... просто е страхотно да видиш децата, как вярват в такива работи.

И не само вярват, а просто засияват от малките неща.

   Това по повод подаръците, определено не е нужно много за да е щастливо едно дребосъче. Ето Верето, за рождения си ден( през април) си пожела един единствен подарък от тати. И това бяха живи нарциси в саксия. Когато ги получи разбра, че дори са мини нарциси и беше на седмото небе. Сега луковичките спят в градината. 

Дайте на децата си нещо важно, нещо което не е от пластмаса, няма как да видят в близкия магазин за детски играчки. Нещо което е чудо за тях. Нещо неочаквано и прекрасно. 

Един ден, така ще им е лесно да даряват магията, да виждат магията и да я завещаят на своите деца.

 Можех да купя глобусчетата, никак не бяха скъпи, дори можех да купя два... но нямаше да ги има този разказ, нито тези снимки, нито шумящия силикагел в буркана. 
Когато избирате подаръци спомнете си и дайте любов и топлина.


Толкова за днес от Страната отвъд дъгата.
Поздрави от мен и момичетата.