На приказки в захарницата - или малко за детските градини

Вънка вее, духа, сее

пудра захар от снежинки.

У дома ми чайник пее,

и мирише на меденки.

Ах, че нежна бяла зима,

пак прозорците целува.

Ангелски криле там има,

и мечтите ти рисува.

  Ако са ви се прияли медени сладки, ще ви кажа, че вчера опитах едни които не бяха направени от мен и у дома. 

  Всичко по тяхната изработка е дело на Верето, и дори украсата от бяла глазура. И затова защото съм една голяма самохвална майка ви ги показвам малко преди да бъдат изядени. И към това искам да кажа, че се дочаках дребосъците да почнат да черпят. Сладките са правени в детската градината от децата като малко подаръче към близките им. 

И понеже нямам идея как е в българските градини много ми хареса идеята да споделя това тук, където със сигурност минават госпожите учителки от поне няколко детски центрове. 

И да още да добавя още една идея, тимовата работа на децата. Ще обясня по-подробно, дечицата имат много креативни проекти, различни и весели. Обикновено правят от нищо нещо, събират природни материали от разходките си в гората и тях майсторят всякакви чудесни неща. Но всяка седмица имат и по един различен проект.

 Там децата не изработват нищо малко и сами, а правят нещо голямо заедно с другите деца. Нито едно няма самостоятелен лист или материали, а всички имат само един голям лист и много неща от които да направят задания проект.  

Всяко участва с това как може и колкото може, в общата идея. Правят големи парцалени кукли от стоящи закачалки, рисуват огромни пиратски кораби, коват хранилки за птички. От тези тимови занимания без индивидуални прояви, дечицата се научват да сътрудничат. И ето когато дойде лятото се къпят в басейнче, без да си пречат, или скачат на огромен трамплин в двора на градината без да се бутат и нараняват. 

  Ще ми интересно да споделите хубавите неща от вашата страна на дъгата. Така хем ще си поприказваме, хем може да всеки да намери нещо ново и интересно и да го предложи или приложи при своето дете, което ходи на градина. 

Поздрави от снежните планини и мен. 

Коледа на малките неща

Ще започна с тази малък призив видян във Фейсбук.


Нека тази Коледа купуваме подаръците за нашите близки от малки магазини, нека купуваме 
изделия ръчна изработка. Нека купуваме от съседа, който прави всичко за своя магазин или от приятеля, който произвежда уникални неща. Нека да направим така, че нашите пари да достигнат до обикновените хора, които имат нужда от тях (а не до мултинационални компании в другия край на света...) По този начин повече хора близо до нас ще бъдат способни да изживеят една наистина весела Коледа!
Споделяйте тази кампания на стените си, за да имаме всички една по-уникална и даваща обич Коледа!

Ще ви покажа и къде го видях- Мечтай и се забавлявай в прекрасния свят на Мариана.  
Неините ръчно изработени неща са не само вдъхновяващо красиви, но и напълно достъпни.

Също така искам да ви покажа още няколко български блога на които с голямо удоволствие ходя на гости. Техните собственички също изработват ръчно правени, и уникални неща. 

DOLLS' HOUSE - ACCY - HAND MADE, NATURE TOYS WITH A LOT OF POSITIVE ENERGY - ВАЛДОРФСКИ КУКЛИ

DOLLS' HOUSE - ACCY - HAND MADE, NATURE TOYS WITH A LOT OF POSITIVE ENERGY - ВАЛДОРФСКИ КУКЛИ

Сладурки дундави куклички нали? А рижавите дългокоски са ми най най-любими.

_____________________________________________________________________________

m.i.i.a

Уникални и толкова нежни малки същества, за първи път попадам на такива сладко-странни кукли и съм горда, че ги изработва българка. 

____________________________________________________________________________

SNUJOLIN'S WORLD

snujolin's wolds

Прекрасни изпипани бижута от боцкан филц.  

___________________________________________________________________________

Ако вярвате в очарованието да пратите картичка, изберете нещо изработено от българските майсторки на картички. 

И за да бъда напълно изчерпателна погледнете в сайта : http://hobbisimo.blogspot.com/ и сами разгледайте цялото това цветно вдъхновение. 

Аз също бих могла да включа с брошки, обици и шапки, но поста ми не е заради мен. ( моите неща са направени просто така от любов към правенето на нещо и може би един ден ще ви ги покажа)  

Поста ми е за добрите приятели, сръчните българки и идеята да бъдем близки.

Снежен зимен ден, тих и красив ви пожелавам от другата страна на дъгата.

Цветни гирлянди от разтопени пастели

   Привет за днес, няма да пиша много, само ще ви покажа какви чудеса стават е  цветни стърготини.

Преди и през ум не ми минавало да подостря пастел докато Верето не почна да го прави редовно. Освен, че посипва целия килим, пастелите драстично намаляха. А мен ми стана ми жал да изхвърлям люспичките и почнах да ги събирам. 

Преди известно време видях как да се извлечен цвета от стари маркери. И потърсих същото приложение и на пастелите. Eто от къде го намерих.

Нужните материали са цветни пастели, острилка, ютия и хартия за печене, а малко по късно ножичка, игла и конец.

Стърготините се поставят между два листа от хартия за печене. Аз имах и една друга тъничка хартия и с нея цветовете се разнесоха по-добре дори. Ако ви кажа от къде имам тази хартия  обещайте да не се смеете. Когато се купуват нови обувки обикновено вътре има силикагел и някоя хартия, та точно такава ползвахме, за да не хабя хартията ми печене.

След това се минава с  гореща ютия. Не гладете на дъската за гладене, а на нещо друго.Аз изгладих вурху картон подложен с одеяло. Върху картона потече и бях доволна, че не си изцапах дъската.

Получава се красива текстура. От цветните хартии аз изрязах кръгчета, а Верето изряза елхи и звездички.

Едни малки ръчички ушиха с конец и игла гирлянда за кухнята. 

 Ето го и него, беше тъжен мрачен ден, в преобладаващо бяло и сиво... След като го закачихме мъничко засия от цветовете и усмивки.

След ден аз нанизах всички кръгчета. Така украсихме и хола ни. В този ден пък беше слънчево и всичките шаренийки затанцуваха още повече в красивите си багри.

Гирляндата е закачена на пердето и е точно над парното затова почти непрекъснато топлия въздух я люшка. Тя чудесно замести призрачетата от крачета които бяха на същото място цяла есен.

Цветни поздрави и весело предпразнично настроение.

От всичко стават снежинки - част трета

Само шепот, само бледи стъпки, заслушвали ли сте се колко е тихо когато вали сняг. Колко кротко въздиша земята.  

После слънцето прокъса перлените облаци, и един лъч изпъва златните си ръце за да изплете елмазена дантела върху всяко клонче.

Така беше днес когато отидохме навън, миг слънчице и замръзнания мъх заприличва на килим изтъкан от сърма. Децата се попързаляха, a когато се прибрахме се сетих за горещия шоколад  които, пихме заедно сутринта.
А сега ваш ред да седнете за малко и видите в няколко  последователни стъпки как се прави тази снежинка- звездичка.

Награда - две в едно.

  Преди много много време едно мило приятелче Габи  ми даде повод да си мисля, че може би дори и през девет земи в десета, имам мили близки читатели и не дай си боже почитатели. 


За мен е по-важно вие да се усмихвате от колкото аз да бъда награждавана затова все отлагам това да споделя наградите... но всъщност така прекъсвам идеята.


И затова ето в последните месеци ми се случи да получа още две награди. И вече няма измъкване. 
Първо благодаря Вихра.
И още благодаря bejko.


 Момичета явно вярвате в това. Ще се опитам да не прекатурвам много, много бъчвата за да стане белята. Ако споделя повечко под опиянението на тези награди, няма да има с какво да ви изненадам по-натам. 


Та по същество, Вихре, Снежи ( моля те извини ме, че все ти пиша ника като Байко,.. чешкия малко ми объркал буквите... та чак днес в миг на просветление разбрах, че всъщност се в кирилица се пише Бежко :) ) 


Казвате, че е нужно да споделя седем неща. 
Кой ще каже ми подскаже, колко са цветовете на дъгата? Може ли да са седем.


Първо -Творя в Бялото - носи ми мир и покой. И то блести в очите на децата ми с най-ослепителната чистота и искреност. То е книгата която още не е напечатана и  чака непрочетена в тишината на мислите ми. То e началото и края на целия ми свят. В бялото виждам и очаквам всичко, и понякога в бяло заличавам в замах всичко, добро и зло, омраза и обич. 


Второ - Обичам в Червено, силно и плътно като капчица кръв, меко и крехко като маково листо. Обичам да обичам и това е началото на моята страст, с алена целувка от любим човек. 


Трето - Гмуркам се в Синьо защото там са всичките ми мечти и стремежи. Шия си сини панталони да се вея, и нося сини панделки, кроя си сини елеци за да закопчавам детинското. Вярвам в сините сънища и морските русалки, плача на Андерсен и завиждам на Оскар Уайлд.


Четвърто - Живея сред Зелено небе и слънца от маргаритки, следвам малките стъпчици на децата си през горите, полята и годините. Крада вдъхновение и опитвам да опиша света ни я зелено. Не винаги успявам, но пък още вярвам в горски елфове, феи спящи в ябълкови цветове и макови принцеси. Вие вярвате ли? 


Лилаво -Копнея в пет вариации. Искам да свиря на пиано. Искам да танцувам отново. Искам да мириша на диви теменужки. Искам да имам верен приятел. Очаквам промяна и хармония.


Шесто - Спомням си - жълти павета, жълти треви през лятото, жълтеникави прашни улици, жълти трамвай, златисти банички по сергиите. Тъга и обич едно в друго. Избягах от нея, и понякога я сънувам. България с два сезона, прашен и кален. България красива и вулгарна. България пожълтял лист, откъснат лист от....  света ми. 


Черно има ли го дъгата - ако го има то го крие... Страховете на всяка майка, тревогите на всяка дъщеря. Дните в мъгла и отчаяние, когато прозорците плачат, а перата на поетите редят строфи. Нощите в които всичко се връща, минало и настояще крещят в отчаяно упорство и съмнение. Тогава се сещам, че за да има книга трябват букви, за да има букви трябва черно. Още никой не написал нищо с бяло мастило. 
За да има дъга е нужно да завали и за да има вдъхновение има и страдание. 




Мили приятелчета, малко объркано, но много искрено.

А сега на нека да кажат седем неща, и ще имат седем награди. 


Добре дошли при Уики
Самодивска омая
Сборник разкази и пътеписи
Майсторийките на Рали
Двама с мама
 Рости 
nelly vintage home 

Момичета и момчета много ще се радвам да прочета вашите вдъхновения.



Мила приятелко Габи,  много трогателно от твоя страна да ми подариш награда за кулинар. Особено като съм принудена да готвя с два малки октопода които за миг не спират да ми ръсят подправките, брашното и да бият с лъжици по-капаците. Определено има смях и веселие защото често пъти съм скоклива като балерина за да се движа из кухнята, трябва да мятам продуктите през рамо защото не мога да се доближа до минираната от играчки печка... и като за капак на гозбата трябва да водя силно интелектуални разговори от типа. 
- Мамо, защо корените на дърветата ръстът надолу?  И ако в крайна сметка яденето е станало, то това е защото мъжа в къщата не никак придирчив. 

Наградата ,,от сърце,, и ,, добър приятел,, я приемат с ей такива прегръдки.

Нe знам на колко блога бих могла да предам тези удивителни, блестящи подаръчета. Затова ще включа няколко които са ми особено любими, са определено забележителни в кулинарията.

Вълшебства в кухнята

  Траянче, много ми мило да те навестявам и да бъда винаги приятно изненадана с лесни и бързи и вкусни гозби точно като за малките ми пакостници. 

Ели, с теб може би сме се засичали в тортения форум, но нямам идея дали се помним от там. Но определено блога ти е красиво и цветно място. А аз обичам такива местенца. 

Spell words

И трето но не на последно място има един кавалер който ме изненадва с умение и пакостливо вкусни рецепти. Ако още не сте били там идете и вижте какво ври в котела на MAGIOSNIKA. 

Миро, просто ме шашкаш, моя мъж също готви ама май ще го пратя на преквалификация у вас. 

И за край, казвам :Опитайте ...

Там постоянно надничам, при все че много не коментирам защото просто думите са излишни. 

Благодаря за уникалните питки, бисквитки, кексчета, колачета и банички над които ми спира 

духа. Дианче, тази награда е от един почител в нелегалност. Последната питка която правих 

беше по взаимствана от теб. Правих я преди няколко седмици за закъснелия прощапулник на 

Дари. 

Това  е дано не съм ви отегчила... утре ще търся начин да си кача наградките в блога... 

Цветен ден от мен. 

Малки декоративни елхички от копчета - Button Christmas Tree

Всеки ден се опитваме да се правим по нещо малко. Просто за да е шарено и празнично.

Тези елхички нанизаха Верето и  малката Дари. Тя обаче с помощ от кака се справи напълно задоволително. 

Трите елхи са ги правили три поредни вечери, докато мъжа ми беше втора смяна и ние си бяхме сами у дома.

   Имахме план какво да правим по коледния календара, но вече му изпуснахме края, защото почти всички задачи са изпълнени и затова си измисляме нови. 
Идеята не е наша видях изработката в един интересен сайт.  Разгледайте има и малко симпатично венче пак от копчета. 

   Така, че имате ли копчета и тънко телче, пробвайте. Телчето е нанизано през двете дупки на копчето през всички копчета, а най-отгоре е усукано. Идеално е за фината моторика на дечицата. Също е чудесно, дребните се учат да класифицират по размер от голямо към малко и най-важното, че супер лесно и не изисква никакви специални материали или умения. 

Лек ден и нека при вас също е шарено. 

Oт всичко стават снежинки - част втора

Днешната история е много кратичка, в нея се разказва за няколко борови клончета които имали нещастието да бъдат отрязани през късната есен. Седели на купчина, и когато започнал да вали сняг, две дечица взели няколко от тях ги внесли в дома. 
С идеята да ги превърнат в снежинки.

  Всъщност не само боровите клончета влезли... приютихме и няколко върбови клончета. А идеята видяхме от тук  Само, че не може да направим толкова големи снежинки, защото няма къде да ги виснем. А, и в това няма никаква занимавка за момичетата, а нали това е целта.
Затова си направихме две малки снежинки лесни и бързи за изработка и напълно по възможностите на момичетата - особено в украсата.

 Нужните материали са:

Клонки борови или върбови - не ги късайте все има някъде паднали... (Ако не след Коледа ще има толкова елхички с опадали иглички)
 Филц или цветна хартия.
 Лепило
 Мъниста.Ние ползвахме пак силокагел топчета защото са много красиви и точно в цветовете на клончетата, и нали се учиме да ползваме всичко старо за нещо ново.
Брокат- по ваше желание.

Предварително махнахме игличките на боровите клонки.
Изрязах на момичетата малки кръгчета филц и на тях сложих лепило. После Верето подреди внимателно боровите клонки. От горе отново сложих лепило и пак филц.

 Същото направихме и с върбовите клонки. Най-отгоре намазахме обилно с лепило и сложихме снежинките върху един голям лист. След това с голям кеф ги посипахме с силикагел и малко брокат. Излишните топченца останали на листа, отново прибрахме.

Това беше... лесно и бързо за десетина минутки готово. Снежинките са малко изненада, но не за вас.

Лек ден и много усмивки.

 Snowflake Party

Коледна приказка

  

     Зима е, изнизала се годината като шарена броеница.

Заслушаш ли се ще чуеш медените звънчета да припяват вълшебно.

Тихо сега и слушай...

    През ония зими мраз сковавал земята, къщичките се гушели под меки снежни гугли, а от небето се сипел звезден прах. Отъпкана пъртина водела до дома на мелничаря. Скромни и мирни люде били мелничарите. На всекиго според джоба давали. Никого не наскърбили, и никого не обидили, живеели с божията благословия в мир и любов. Дори в най-мразовитите дни работа не спирала, прииждали купувачи не само за да смелят торба жито, ала и да побъбрят, и се порадват на умението на мелничарската жена.

   Слаба и дребна женица била, с ясен поглед и сръчни ръце, от сутрин до вечер шетала, старала се за трите си деца и месила хляб за цяло село.
В дните преди Коледа мелничаря товарел чували с брашно, меденки и канелени курабийки, дъхави хлебчета, и хрупкави пити, и ги откарвал към града. Децата връзвали медени ролнички* на шейната. С искрящ поглед изпроводили бащата си. Mахали дълго, дълго чак докато се скрил за хълма.
    Звънчетата тихо припявали, a меки били стъпките на коня в снега. Сам седял мелничаря и мислите му се към небето били отправени.
    "С божията помощ и таз година преживяхме... Андулка е скоро за сватосване, даде ли Бог добър жених ще я вземе. Бонифацек е умна глава, но бързи са приказките му и все e в неволя. Бог да го пази, но за мелницата той не е. Време има още много докато се изучи, пък после ще видим. Марушка, моя мила дцерушка*, в полите на майка си още. С божията помощ и таз година мина“
     Пътя сред полето се виел, и скоро съгледал от далече, че пътник пеша бодро крачи.
   - Стой Юлинко - на кобилата рекъл мелничаря - добра среща друже. И ти ли към пазара си тръгнал?
   - Бог с тебе и добър вечер - рекъл странника. - От далече ида, и на далече съм тръгнал. Нощта ме завари из вашите краища и дирех къде да отседна.
   - Качи се тогава, до града още път много има. Сам съм и спътник ми е само тая кобилка. Та казваш не си за пазара... Върволица се ниже сега към града. Суматоха, народ и търговци, един нещо купува, друг пък продава. Не е за разправяне, чудо голямо, ако ти се слуша ще думам... Че приказлив съм си аз.
Месарите сръчни наденици свински мотат, сланината солят, месото със зеле в качетата мачкат. Млекарката млада, познавам баща и, сметана предлага.
Ловеца домъкнал е от гората елени рогати, глигани, фазани. Месото им друже, не е за всеки, че малко е скъпо. Вода мразовита, но ври в коритата от лъскави, тлъсти шарани. Стопанките бързат, забрадките свиват, полите си мокри отмятат и пазарят се припряно. Че време е вече, че час не остана, софрата да кипрят, да пълнят шарана. На Коледа знаеш как е из нашия край. Без шаран се не сяда. Един за дома ще купя когато продам тези краваи, колачи, и меденки златни. Жена ми Пани* Либуше пече вече месец. Посуда и вино от дъбови бъчви, имел и пиво пенливо. Мирише на пушек, на сладка канела и медовина. Децата подсмърчат, подвикват, подскачат. Оченцата греят, търпение нямат...
И моите така ще са като се върна. Син имам, малък е още, ала за книга в торбите ще дири. Учението знай се, спори му.
Летос пръв на масата той е, на две ще разкроя ябълка златна, звездичка ли има там е в средата  здрави ще са децата.
Андулка е вече за женене девче*,  мъниста заръча ми, червени и сини. Че време е вече да кипри полите. На Щедри вечер ще ,,хази стршeвиц,, с петата ли падне към входната врата, у дома ще остане, ама обърне ли се ботата с върха към вратата... Сватове ще посрещам догодина.
Дцерушката Марушка, на всичко се радва, сърцето ѝ пълно, добро е. И рече ми само: „Тате, върни се ми по живо по здраво, и Дева Мария с тебе“
Сърцата са пълни, душите са мирни. На масата паничка в повече туряме, че гости нечакани може да дойдат, че ангели на земята тогава вестяват.
Така у дома е. Далеко, далеко, високо на хълма камбаната бие, в прозорците пламват светлици, и людете клякат в молитва за здраве. Тъй много говорих кажи ти сега, от где си и що?
   - Резбар съм, дърводелец човек, но бедно живея. В града и аз като тебе отивам, но по работа друга. Таз година подслон ще дълбая, и ясла от златно дърво и от слама, и Девa Мария, и Йосиф, и всичките овечки бели, и ангелите цялото божие множство, и най-после младенеца ще резбая. Но библейското слово мира ми не дава, родил се е Господ във вечер такава, когато звездите били на земята. В дворче бедняшко на пекарна в обора, и дъхави хлебове там се печели, и волове тихо в нощта замучали, и Святата Дева родила. Родила Живота. И не е напразна среща такава, че днеска ме срещна със тебе - пекаря.
Че има някой по-силен от хляба, по-верен и по-милостив от Бога.
Че хляба е дом, и дома ни празен без хляба. Че обич е Бога и тъма е без Бога.
Резбар съм аз, дърводелец съм само.
   - Дий Юлинко дий, че път ни очаква и работа да вършим, час не остана - пришпорил кобилката мелничаря.
  Два спътници тихо в нощта помълчали. Потропват копитата тихо, подрънкват звънчетата медни. Вие се пътя в полето, през леса. И в ранното утрото студено на Щедри ден, в града два пътника влезли.

   Поглеждам на горе, небето сияе, звездицата Божия диря, и клепки покрити с бели снежинки притварям в молитва. И зная, Надежда намерих, и Вяра, и Обич, и късче от нея ви давам, и късче от себе си също.


рисунките са на  Й.Лада ( J. Lada ) 



Ролнички са eто тези звънчета 

Овечки-овчици

Дцерушка, дъщеричка много мило и нежно казано.

Щедри ден- Бъдни вечер.

Пани Либушка към жена си... Госпожа Либушка.

hází střevíc -хази стршeвиц - традиция при която неомъжените момичета хвърлят обувките си зад гърба, според това как падне обувката се гадае какво ги чака през идната година с женитбата. 

Девче...děvče - девойче 

Прекрасни и вълшебни дни ви пожертвам от все сърце.