Снежно бяло, ледено синьо, вечерно синьо, кристално прозрачно, стоплящо червено / Pastic Bottle Earrings

 Кое е важно?

Материята или идеята.

"Reduce, Reuse, Recycle"

Ако вярвате, че идеята носи всичко, то сте дошли на правилното място.

От какво са направени обиците? Вероятно, ако сте ми били преди няколко дни на гости вече знаете.  Пластмасовите шишета които всеки изхвърля и опредено не мисли за нещо ценно, за мен имат голяма стойност. Защото не ги купувам ежедневно и защото имат прекрасни цветове, най вече защото носят идея която харесвам и непрекъснато преоткривам.

Днешната публикация е малко целенасочена, защото тези три чифта обици са правени след като видях предизвикателството на Двете елши. 

Ледените полумесци, станаха най-близки до моето усещане за зима, издраскан от стъпки лед, цветя по стъклата, замръзнали капчуци. Студено и тихо, дори малко зловещо самотно.

Дреха, недреха.

Привет мили приятели, днес ще ви питам нещо. Когато бяхте малки, какви играчки имахте?

Моята майка си е играла с кукла от царевичка шума, а аз с едно едноднооко зайче.

Забелязали сте, че днешните деца имат повече играчки, и често дори не знаят какво да правят с тях.

Рибки пъструшки

   Сега ще ви кажа какво донесе моето дете преди няколко дни. Разбира се децата носят, камъчета в джобчетата си, нацупени устнички на личицата си, някоя алена драскотина, мокри панталони от пързалките и капчици кал по ботушките. Ала най-прекрасно е когато децата донесат нещо в главичките си, нещо щуро и неповторимо. Нещо което ние големите наричаме идея, а за мъничетата е просто копнеж. 

Добре дошли в днешната цветна работилница донесена, изрязана, нарисувана, сглобена и снимана от Верето. 

За направата на рибки пъструшки са нужни; цветни картони, ножица, моливи и много добро настроение. ( За допълнителна сложност малки магнитчета, лепило, конец и тънка клонка. ) 

 От цветните картони изрежете лентичка с желан от ваш размер, някъде между три и седем сантиметра.  Ето изрязана розова лентичка, след това и нарисувайте лицице. Момичетата си  нарисуваха всяка според възможностите очички, и усмивки. 

След това в ляво срежете от долу малко преди края, и в дясно срежете от горе малко преди края.

 Сглобете рибката в двата сряза и така се получава телцето и опашката.

Ако вече сте готови и чудите какво да правите с рибките залепете по едно магнитче отпред в телцето.  И си измайсторете въдичка от клонка, конец и още едно магнитче. А после дайте на децата шанса да идат на риболов посред зима. 

 Цветни поздрави и не забравяйте, че добрата идея струва страшно много, но усмивката е още по-скъпа и незаменима.

Обици от бутилки - Plastic Bottle Earrings

"Reduce, Reuse, Recycle"

Обичам цветовете, никога не мога да преценя кой повече и кой по-малко.
Обичам формите. Обичам идеята.
Моята плюшкиновата ми душа, е омагьосана от тези три малки и всяко едно от тях постоянно прозира и допълва другото.  Влюбена съм в уютните ухаещи на прах парченца стара хартия. В излъсканите от реката парченца стъкълца, в блясъка на летните светулки и крехкостта на зимните снежинки. И непрекъснато копнея да ги имам всичките заедно.

Когато направих първите обици беше още лято, а сега когато ги подарих вече е зима.
Днес сядах,  режех нови, и се чудех колко ли време вече я пиша тази публикация. Точно защото това е мое лично занимание и ми малко непохватно да ви го покажа тук където имат място заниманията ни с деца. Но така или иначе това е нещо в което те участват като ровят в нещата и изсипват мънистата, които после намирам на всякакви неочаквани неща. 

За направата на обици ще са ви нужни:
Пластмасови шишета в различни цветове.
Иглички за обици.
Мъниста.
Линия, ножици и макетен нож. 
Клещи за тел с кръгли рамена. Режещи клещи не са излишни, но не са задължителни.

От пласмасовите шишета се изрязват лентички различна ширина, кръгчета или листенца каквото ви хрумне.
Лентичките обаче не стават добре с ножица, за това влиза в употреба ножа.

   Когато в началото опитвах да свия ушенце стигнах до извода, че трябва да видя как точно се прави. Попаднах на един руски сайт, който сега не помня вече, но там имаше подробно стъпка по стъпка как се завърта ухото от игличката.
Игличката се надява и след това иглата се огъва до това положение. 

 Има два варианта игличката да ви точна дължина за мънисто и за ушенцето. 
 Тогава се извива лесно без да се реже. 

 Има и втори вариант в който игличката е по-дълга. 

 След като ушенцето е готово, излишното се изрязва. 

 Ако решите че ще режете шишето с ножица, добре е след това леко да разтопите пластмасата. Така хем изглежда по естествено, хем може да придавате форма и извивки, хем малките несъвършенства се губят. 

 Ето как съм си подговила едни листенца за обиците които сега правя. 

 Обикновено ми отнема ден два да направя един брой, като обикновено сядам само когато искам да се поровя в мънистата. Просто обичам лъскавите неща, като една себеуважаваща се сврака. 
Ето и малко по-късно развитието.

 В началото ми беше лесно с лентички започнах с лентички, в три доближаващи се цвята, в три различни, но допълващи се дължини. Тези и долните заминаха при приятелка. Понеже тя не можа да реши кой повече харесва подарих й  двата чифта. 


Handmade от бутилки. Обичам ги тези шишета, защото са така цветни. Лошото, че у дома не се пие газирано и бутилирано, и само врънкам на мъжа ми да купи някое цветно шише.
А той все ме пита: 
- Заради бутилката или за пиене го искаш?
-  Сети се. :)

 Ето и едни рошави казвам им розови ангели защото са така разперени. Но, момата която си ги отнесе като ги видя и веднага пусна : 
- О, какви хубави розови чушлета.

Аз също обичам чушлета и сега вече си мечтая за такъв сорт лютивки. Не е ли забавно как всеки вижда в нещо точно това което иска и което му идва първо на ум. Понякога се чудя колко са действителни тези първи впечатления.
Ако съдя по моите, доста често съм се объркала за нещата, не ни и за хората. 
Там съм прозорлива, но нали медицинските сестри трябва да са такива.

А това са ми любимите, просто такива ветриловидни. За сега си седят у дома, не ги нося, но още не мога да ги подаря. Защото са ми първите. :) 

 Летни оранжеви платна. Сега когато пиша това се сещам за Вихра и нейните мандаринки. 
Но, всъщност  тези тук са само оранжева мечта от едно лято в страна без море.

Ето това е мили приятели, имам още няколко в работен проект. След време пак ще ви пусна снимки. Всъщност, може би по-скоро, стига да имам минутка да ги довърша.
Дано са ви харесали, ако имате желание опитайте да си направите. Има безчет възможности.

Цветен ден от мен. 

Рожден - денни неща

  Когато дойде януари ние с Дари имаме Ден Ден. Малкото Даринче, обаче вече не е толкова малко да не разбира смисъла на празника защото навърши точно две, а аз вече не съм толкова голяма та да се оплаквам, че съм на тридесет и две. И естествено когато има Ден Ден не може да мине без торта.
   Веднага се размечтавам за шарени маслени розички от сладкарницата на моето детство.
Едни такива  с крещящо розово и много чудесно пухкави.
Даренцето затова получи своето крещящо розово и малката Нина. Ние и казахме, че това е балерина, а тя в умението си да съкращава много сладко думичките нарече момичецето Нина.

Тортата не я облизах в захарно покритие защото беше за деца и не исках да е прекалено сладка и тежка. Измазана е само с извара, сирене Филаделфия и сметана.От вътре е вита торта  с какови и ванилови блатове  и слепена крем от извара и сметана и пресни малинки.

Ако още не сте чували за вита торта идете на гости при една вълшебница Димитрана.
Аз ползвам и нейната рецепта за домашен фондан, с малки изменения, вместо глицерин слагам мъничко олио, а вместо глюкоза слагам мед.

Това е техническата част. Рецепта няма да пиша само ще ви кажа, че правя блатовете от четири яйца, от девет супени лъжици пудра и девет супени лъжици брашно и щипка бакпулвер. От такъв блат може да си завиете руло, и да си го намажете със сладко или сметана. Обичам лесни рецепти и променям вкусовете с какао, ванилия или лимонена кора.

  Моя двоен празник мина под сянката на Ден Ден Дари, и по-всичко личи, че в следващите десет години ще е същото. Все пак с майките се случва точно така. Почти не празнуват своите рождени дни, а това не ме натъжа, даже ме радва. Защото също като всички ония майки които отново един ден ще имат своя празник, чакам децата да станат достатъчно големи да разберат смисъла на семейство. Ето това е за днес.
Шарен и цветен в чудесно розово от мен.

Следпразнично

   Здравейте мили приятели, надявам се да сте преживели едни топли и чудесни празници.

Още не съм ви честитила ЧНГ, ето сега ви го казвам и ви пожелавам да имате време да 
осъществите всичките си планове и това да ви направи щастливи и пълноценни. Бъдете здрави и се радвайте на всеки нов ден.

Край нашите празници открих, че най-важното всички да са доволни и усмихнати и че да успееш да  нагостиш една голяма компания гости никак не е лесна работа.
Ние имахме голямо посещение от България, и наистина беше пълно и богато у дома.

Естествено нямаше как да избягаме от крафт настроението и то бързо зарази първо младежите после  девойките и беше безобразно весело да гледам как всички се вдетиняват. Или може би не, те просто още са си големи деца.

 Строят камиони от Lego. 

От другата страна на дъгата ви казваме

Честита Коледа

  Скъпи приятели, 

бъдете живи и здрави, уверени и не преставайте да мечтаете защото, големината на човека е равна на големината на неговите мечти.

Светлина и обич в домовете ви, надежда и спокойствие в сърцата ви.

А на най-малките заради които е всичко, пожелавам слънчево детство пълно с чудеса вълнуващи и блестящи като капчиците на дъга, детство необятно и непредвидимо като морско приключение, усмивки и радост като пъстри балончета в лунапарк.

Поздрави.

Приказка за Старата и Новата година

   Фиу, фиуууу изсвирил чайника..

Ловеца Йозеф от рано се суетял. Свалил водата, отмерил в чашата две равни лъжички кафе и ги залял.

   - A, още и термоса, къде ли се е дянал.

Заподреждал, буркани, бурканчета и пакети по лавиците на килера.

- Както винаги - мърморел под мустак - зад всички тия щуротии.

Отрязал дебела порезеница, черен квасницов хляб и две солидни парчета сланина, завил ги в тънка неомачкана хартия и ги пъхнал в торбата. Отпил от кафето, и припряно се за обличал. Риза със столче яка, зелена шаячна куртка. Загладил ръкавите, опипал лъскавите пиринчени копчета и отново отпил от кафето си.

   - Хм... Вече стана пет, още само закуска за Кнофличек – почесал се по къдравата брада.

Грабнал ботушите от пред кюмбето, метнал торбата и кожуха през рамо, нахлузил зеленикавата филцова шапка с три малки фазанови пера и хлопнал входната врата. От двора се чул радостния лай на Кнофлик.

  - Хайде момче, четири хранилки имаме да обиколим, сол, моркови, ечемик за сърните да отнесем. Та и те да видят, че иде нова година.

Примачкал шапката връз челото си, погалил Кнофличек зад ушите и двамцата поели към моста.

   Сняг не белеел, защото още не бил завалял. Реката мълчала и само най - бързата вода неуморно се промъквала между заледените брегове. Гората ги очаквала, тиха и сънлива, обгърнала ги в мека прегръдка. Стъпките на ловеца ритмично хруптели по замръзналата земя. Кнофличек сумтял и изпускал топли кълбенца дъх.

   - Стъпваме като по захар, такава безснежна зима отдавна не е имало, нали приятелче?        

  - Прошепнал ловеца Йосиф. Прилича ми на ония мразовити зими от детството ми. Как рано само ме викаше баба, и как ми се спеше..

  - Пепичко, върви си умий очите - казваше. Миене преди първи петли, вънка на крана и оная ледовита вода, а после пътя в скреж през неделя когато се ходеше на църква. О, какви времена бяха.

  - Пепичко, аз отивам да дам зоб на животните, отива си Старата, иде Новата, по нещо да я познаят - викаше баба. - Па после ще ти намажа краец хлеба.

  - Бабо, бабичко мила, как е Снеженка?

  - Ела да я видиш, гледай да я не уплашиш, че е станала боязлива и нетърпелива. Иде и нейния час, чедо да има бяло козленце. Ела, погали я по коремчето... па като се роди яренцето и като се постави на крачета Йозифко, такова треперливо като сърненце и първата му работа е да иде да подири мляко от майка си. А като засуче, ще има да смееш кака върти опашле докато пие жадно. Погали я пак, па бягай на топло, сегичка идем и язе.

  Тик так, тик так и баба все се бави... Тик так, отмерва стенния часовник.

  - Бабо, разкажи ми пак онази приказка, за двете години, когато се днеска нощеска посрещат, изпращат.

  - Днеска е точното време Йозефе. Казват, че старата била като старица, но недей да им вярваш. Косите ѝ бели са, но бели и нежни като короните на цъфнали майски череши, очите ѝ сини са, дълбоки и ведри като небето през юли. Дъха ѝ от сочното есенно грозде, в полите бръшляни зелени, теменужки и жито класило. Година е Стара, но не е старица. С кош си отива препълнен и зноен от ябълки сочни от круши и сливи, ечемик, угоена царевица.

По живо, по здраво допроводваме я. Благодатна била е.

   - Бабинко, ами онази Лошата?

   - Нетърпелив си чедо мое. Като дрипава скитница си отива, че болни и дрипави са били и децата. Косите ѝ в пламъци, дъха ѝ от пушек, войни са горили земята. В нозете ѝ пепел, сушави буци и тръни и плевел. И боса пристъпва, като босите хорица бедни. А коша ѝ пълен с неволи, и глад озверял.

И само в очите ѝ сълзи от жал... за всичките тия терзания хорски. Че людете злоба садили и жънели после омраза. Не лоша годината е, а грешен бил е човека.

  - А бабо, Новата каква е?

  - Йозефе чедо помни... – казваше баба.

  - Стой Кнофличко, къде се загуби. Тука сме вече, гледай ги сърните колко са гладни. Чакай де, не ври се сега в краката ми. Да не искаш и ти морков гладнико - разсмял се гласно ловеца. - Готово, тръгваме рошльо. Чудна заран е и гледам, бая си доволен. Чуй Кнофли, след всичките тия години, не помня какво казваше баба за Новата Година. И мисля си, че никой не знае, и никой не помни. Да вървим момче, още три ни остават. Като захар хрупка скрежта под краката. Дано да е блага Годината Нова.

Гората е тиха катедрала заспала, и крачат ловец и куче оттатък реката.

Часовник отмерва искрици от злато... тик так... тик так...Тиктака.

Картинaтa e на Carpin

Прекрасни празници мили приятели. 

Там където живеят приказките

 Там където живеят приказките дойде зимата. И всички сънливи тревички останаха под снега, всички вити през лятото гнезда затрупани, а всички палави деца решиха днес да нарисуват сами своята история. За това ви оставам да я откриете сред полето, под боровете в тайната градина, такава каквато искате да я прочетете.  

Вълшебен ден от мен.