Принц

Нощта бленува за прегръдка,
сънува своя нежен принц.
Пламтят страните от целувка,
шептят липите в морен звън.

Нощта тъгува по простора
олекват миглите от свян,
приветстват блудната изгора
с любовника в сълзи облян.

Нощта линее в светлината
с последни сили тя скърби,
а после губи се в тъгата
от прах и сънени очи.

11.02.1999

Рисунки

Аз и Верето рисуваме сърца,

просто, кротичко и ей така.

Двете можем със цветове

да напълним цели часове.

Стига ни така да поседим,

двете тихо като помълчим.

Стига ни това да порисуваме. 

Без слова, така да пообщуваме.

 

После мъничко поспорихме

чии сърца са по-красиви.

Приятелски за край договорихме,

че всичките са причудливи. 

Поздрави от нас и цветен ден. 

Сърца от пясък

Привет, отново с розово вълнение.

Надявам се да не съм ви изгонила с предишните си няколко поста. Понеже любовта е капризна спътница, днес ще засипем сърцата с пясък. Напълно буквално казано, без грам романтика. 

Зима

Шуми нощта със звън отнесен
потрепва шепота един,
а спомен тих и тъй унесен,
напомня вън е сън, а ний не спим.

На нещо си играят те онези, белите,
на нещо толкова познато.
Не бдят, а нежно пеят песните
и нижат огледало от позлата.

Един единствен танц те знаят,
един единствен нежен шепот...
Те милват се и падат и заспиват,
тъй вън е сън, а ний не спим.

Какво вълшебство е тогава,
онази приказка за тях?
Една кралица без жарава,
сърце и стегнато във мраз.

Една кралица от кристал,
една от много като тях.
Снега със нея би валял,
снега е просто звезден прах.

Сълзи по нещо и по някой,
незнаен спомен, неживян
и миг едничък и отнесен,
като мъгла и лунен свян.

Те пеят тъй преди да паднат
любовни песни и куплети...
Те знаят, че в нощта умират
във клони от сребро излети.

Те просто са един далечен стон,
те носят порив бял и невидим.
Те безутешно търсят своя дом,
те сън са в който ний мълчим.

1997 

Безсъници

Безсъници не те обичам още

потънала в мъка и във грях.

Удавен в дългокосите ми нощи

спи мътен и окървaвен до тях,

до спомените, моя дух.

Безпаметно години вече моля,

изгубена отнесена жарава.

Да искам, да съм само твоя.

След огъня ти само пепелта остава,

да гасне в смут.

Безжалостно теб бих ранила,

но силите едва ми стигат.

В гърдите ми усойница се свила

сълзите  ѝ до кръвта достигат,

и тихо шепнат: остави го.

Безсъници смъртта е моя порта,

ще те откъсне от света.

И в ранното ти блудство остра

ще те довърши на мига.

За да си мой във вечността.

27.07.99г.

Далече за тебе

Далече, далече къде ли в безкрая

неведоми пътища карта чертаят.

Извиват се бързат пустини пресичат,

гори необятни що сянка обичат.

Пътувам и бързам, с впрягове бели

Конете ми, спомени по теб изгорели.

Потропват копитата, въртят колелата.

Излита ми впряга, пресича полята.

Далече далече, докосва безкрая.

Ти знаеш копнея, живея, мечтая,

за твойта градина парченце от Рая.

Открита и губена, крехко потайна

изпълнена с багри, смоли свежоборови.

С треви ненагазени, с цветя бледоморави.

И ручей нежни, в дъгата изкъпани,

и зайчета слънчеви във облаци влюбени.

Ти там ме очакваш след всичкото време

след всичките страсти и всичкото бреме.

Ти тихо ме викаш и помниш такава

каквато звездите с небето венчава.

Ти имаш крилете, аз нося ти повея,

ти в ярко сияеш, аз в тебе бледнея.

Открадни ми небето, и дари ми покоя

изкъпи ме в тебе, отнеси ме в пороя.

Разпилей ме, излей ме и в теб ме убий.

В мене роди се и мен отначало създай.

Там където в морните утрини, здрача

пада тихо и в твоите клепки отскача.

А луната засрамена целува страните,

и дъха ми замира и трепва в гърдите.

Там съм мъгла и сълза от звездите.

Там ти си мой в края на дните. 

Далече далече, къде ли в безкрая

бъди ти със мене избягал от Рая.

06.01.2012

Просто сърчица

Добре дошли през февруари. Не сте се объркали, това не e кулинарен блог, само кулинарно отклонение. В желанието да се преборя с валентинските ми настроения, реших просто да ги оставя да вилнеят по темета. 

Вчера когато показах тези сърца на брат ми. Той ми написа.

- А, за Трифон Валентин значи, идеални са. Това сланинка с чубрица и червено пиперче ли са ? 

Той знае, че не съм почитателка на месото и намира начин да ме бъзне. 

Поне две седмици ще ви досаждам в розово и романтика.
Шегувам се.

И за да не е ужасно сладникаво, в допълнение до празника ще ви пусна някои от най-красивите ми любовни стихове. Мъничко ме терзае мисълта, дали тук е мястото им. Надявам разнообразието да правилния начин за писане в блог. Защото вече стана от всичко по много, ще ги отделя в самостоятелна страница. 

Ледени торти по рецепта на Крокотак

   Искаме да изпратим януари подобаващо, цял месец валя, но не беше никак студено. Дори бих казала, че имахме необичайно приятно, българско време в мразовита Чехия.

 А, само ако знаете колко много искахме да направим една чудна зимна рецепта споделена в Крокотак.   И когато температурите най-сетне се задържаха на прекрасните -15С през деня, и страховитите -25С през нощта дойде ред на нашия леден проект.


Разбира се, както всяка песен търпи интерпретация, така идеите при нас претърпяват ново оцветяване. Къде без боичките.  Отново трябва да уважим всички цветове подобаващо. 
Изпекохме цели три ледени торти. 

Страшилището от тавана, в крачола ми застана.

Страшилището от тавана

на четири годинки стана.

Таз сутрин рано се събуди

и пет чорапа си изгуби.

Креватчето си не оправи,

и със бонбони се задави.

Но писа ситни криволички

със своите шест ръчички.

Чорапите откри скатани

на колелца добре смотани.

И явно в детската му стая

палав талъсъм се шляе.

Из гардеробчето зашета

уплаши здраво две джуджета.

А те във джобчето му криво,

сложиха нещо срамежливо.

Страшилището от тавана

много любопитно стана,

какво се крие там на тъмно

дали е като него умно.

С оченце мъничко надникна

добре, че пръстчето не тикна.

От вътре цели в бодлички

озъбиха се три кавички.

Страшилището от тавана

със ножичката се захвана

от чисто новите си книжки

да им изреже вътрележки.

Дано са мили и добрички

приятелчетата кавички.

Страшилището много знае

на пода драсна запетая.

И стана тя, каквато стана

в стаята пристигна мама.

И вместо торта и свещички

наказани са шест ръчички. 

От къде?

От къде?

От къде небето руменяло,

кълбета сребърни събира?

Кога снежинки е тъкало?

Кога шевици избродира?

Къде е вълната му бяла?

Къде овчици малки скрива?

И как изприда одеяло,

та всичко нежно да покрива?

:)