Безценна - много евтина книга

   Колко, често сме се крили от дъжда, от падащия сняг в топлината на някоя сграда. Толкова пъти, видях ниските покриви и дървените летящи врати на библиотеката. Там винаги свети, и никога не е заключено. А в кроткото й мълчние лежат несподелени тайни и копнежи, страсти и тревоги, красота и изкривени огледала... счупени крили, и преродени пеперуди, края и началото на всеки човек. Скрива целия свят само в една думичка - Книга.

*     *    *

Книга с пожълтели листа.

Столетница,

пред нея съм пак дете.

Често книги от преди тридесет години, подадат на рафтовете с табелка: 

Продава се за 5 крони. 

И то не защото вече нямат читатели, а защото са имали прекалено много читатели. Корите са изпокъсани,  страниците отхвърчават и волно се разпръсват в новопридобитата си свобода. 

Книга за 5 крони, на български казано, това е по-малко от 40ст. 

Какво ли има там, какво си преживяла мила връстничке. Вече имаш нов дом, и само мен за читател. Остава да ти ушия и нова дрешка.

Ако още се чудете защо ги пиша, всичките тези неща. Ще ви кажа направо, обичам да гледам зад завесата, и да споделям видяното.

Купила съм си много такива книги, евтини и напълно безценни... още по-обичани са тези които ползвам всекидневно. 

 За да новата дрешка не една книга са нужни:
Лист плътен картон размер А3, ножица, линия, четка, лепило за дърво(тип С 200 ), книга която обичате, и два листа оризова хартия(аз ползвах хартия която е била пълнеж на нови обувки) 

Книгата се намазва с лепило и картона също.

След това с линията се заглаждат ръбовете, и излишните ъгълчета на сгъвките се режат.

Помогнах си със щипки... за да задържа резервите, на точното място.

Тука е задната част, и картончето беше още по-малко, с линията разпределих равномерно притискането.

Картона леко се набръчка, но няма проблем защото цялата техника е такава лежерна.

Бяг решила да поставя етикет, под оризовата, и да прозира, но не се получи защото горния сивия лист беше по-плътен и напълно закри етикетчето.

С топлия силикон се нанасят четири или пет лентички, аз сложих шест, но май са много... после гледах в нета колко трябва да са не една книга и видях, че обикновено са до пет.

И след като са сухи цялата повърхност се намазва отново с лепило и се лепи оризовата хартия, първо единия лист. После като напълно изсъхне и другия лист.

За красота накрая добавих графит ефект, подсилен в ъглите и силиконовите резки. Същото може да се направи и акрилна боя и ефекта на сухата четка.

Мисля, ако имам врем да опаковам още няколко книги които са в разкъсано състояние. Тази стана добре, но мисля че може да се направят нови цветове и комбинации, и вида да е напълно различен. Примерно да се състари с леко прегоряла хартия или с черен чай върху оризовата хартия.

Това облекло на книжка го видях в блога на един художник, това беше още в началото когато започнах да пиша моя, но истината е, че там попаднах само веднъж, коментирах и си тръгнах... а сега не мога намеря къде е това място.

Това е от мен скъпи приятели, лека вечер под тихите извивки на моята арка.

Дъгата е хремава

    Валентин отмина, ние го изкарахме много романтично, с две момичета с температура... с две хремави нослета, и няколко забравени сърца от глина.
И все пак каква романтика, едва през февруари да беше поне май. Тогава и пеперуди има, и цветя, всичко пее и се обича...
В сърцата дори отпечатахме лято, и ръж.

   А на мен ми пише за снежинки, прозорците ни за затрупани, вървим в метър и нещо дълбоки пъртини. Зимата не пропуска всеки ден да почука на термометъра ни, с поне -25 градуса от прекрасната 0 целзий .
А, после рисувай сърца... леко занимание, без натоварено внимание.

Добре, че дори с температура, децата хващат точната текстура.

Необходимите материали са ясни, глина, формички, конци, пет шарени бои.
Това е за днес от Дъгата, хремава е, напарва си в леген краката.

Майки

                                   на мама 


Скръствам ръце
в молитва.
Дъщеря ми ражда.

* * * 

Врабчетата 
се карат на оградата.
Тихо, детето ми спи.

* * * 

Бяла спретната къщурка
майка ми седи на прага.
Защо не съм врабче.




Чехия 2012

Maлки художници

Да рисуваш е лесно, да рисуваш от сърце е прекрасно. Да рисуваш просто защото това те прави щастлив, е изкуство. 

Четките са ти големи, боята понякога се разтича, и все пак когато си дете света има напълно различни цветове. Бонбонено-хрупкави, кристално-неповторими, безценно-нетрайни, ярки и безгранични.
 Аз обичам тези цветове, но още повече обичам мъничетата зад тях. 

В събота Верето беше болна, целия ден тихичко си лежеше. Когато вечерта я сложихме да спи, тя ни каза: 
- Как така стана? Аз цял ден днес не си играх. 
Цял ден, това е ужасно много... си мислехме ние. И в неделя и подарихме една изненада.
Подарихме, бих казала и на двете, но от всичко най-вече искахме да зарадваме Верето която изгуби един ден без игри. 

Не се чудете, това е нашия коридор, сега в него момичетата си имат своя художествена галерия. А ние, всеки ден им ходим на изложбите. Това е първоначалния малко набързо измислен вариант от Нашата изненада. Опънахме памучна връвчица в скучно-дългия  коридор между двете лампи. И закачихме всичките рисунки на момичетата от последната седмица. 

И все пак галерията премина през едно подобрение, ден след това махнахме връвчицата и на нейно място сложихме тел. 
Така, че нужните материали зависят от вас. Това стига. 

Сега рисунките са чудесно изправени и към тях можем да слагаме, дори малки украшения от глина. Принцесите на Верето, до акварелните Кръгове. 

Това са малките човечета на Дари и глинените украшения които си правихме заедно преди няколко дни. Идеята да окачим тази пъстрота така, не е наша, нито нова, видях я миналата година пролетта. Детската стая, не е за рисунките защото те са предназначени за мен и тати. Хладилника ни побира само малка част. Чудех се къде може да сложим връвчица.
Сега е ясно, вече и си имат дом.

 Ето тук, Дари след като за първи път гледа Таласъми ООД, ни даде да разберем, че харесва Майк Вазовски. 

Няма повече да ви досаждам, аз съм една горда майка. 
Само, ще ви покажа как изглежда кухненската ни маса, след голямото рисуване. Страхотия, няма чистене, но твърдо вярвам в това.   

  Децата имат нужда бои за които всеки художник би завидял, четки с различна дебелина и различен по вид косъм, големи и хубави листа и тогава ще ви изненадат. 

Шарен ден от мен. 

Принц

Нощта бленува за прегръдка,
сънува своя нежен принц.
Пламтят страните от целувка,
шептят липите в морен звън.

Нощта тъгува по простора
олекват миглите от свян,
приветстват блудната изгора
с любовника в сълзи облян.

Нощта линее в светлината
с последни сили тя скърби,
а после губи се в тъгата
от прах и сънени очи.

11.02.1999

Рисунки

Аз и Верето рисуваме сърца,

просто, кротичко и ей така.

Двете можем със цветове

да напълним цели часове.

Стига ни така да поседим,

двете тихо като помълчим.

Стига ни това да порисуваме. 

Без слова, така да пообщуваме.

 

После мъничко поспорихме

чии сърца са по-красиви.

Приятелски за край договорихме,

че всичките са причудливи. 

Поздрави от нас и цветен ден. 

Сърца от пясък

Привет, отново с розово вълнение.

Надявам се да не съм ви изгонила с предишните си няколко поста. Понеже любовта е капризна спътница, днес ще засипем сърцата с пясък. Напълно буквално казано, без грам романтика. 

Зима

Шуми нощта със звън отнесен
потрепва шепота един,
а спомен тих и тъй унесен,
напомня вън е сън, а ний не спим.

На нещо си играят те онези, белите,
на нещо толкова познато.
Не бдят, а нежно пеят песните
и нижат огледало от позлата.

Един единствен танц те знаят,
един единствен нежен шепот...
Те милват се и падат и заспиват,
тъй вън е сън, а ний не спим.

Какво вълшебство е тогава,
онази приказка за тях?
Една кралица без жарава,
сърце и стегнато във мраз.

Една кралица от кристал,
една от много като тях.
Снега със нея би валял,
снега е просто звезден прах.

Сълзи по нещо и по някой,
незнаен спомен, неживян
и миг едничък и отнесен,
като мъгла и лунен свян.

Те пеят тъй преди да паднат
любовни песни и куплети...
Те знаят, че в нощта умират
във клони от сребро излети.

Те просто са един далечен стон,
те носят порив бял и невидим.
Те безутешно търсят своя дом,
те сън са в който ний мълчим.

1997 

Безсъници

Безсъници не те обичам още

потънала в мъка и във грях.

Удавен в дългокосите ми нощи

спи мътен и окървaвен до тях,

до спомените, моя дух.

Безпаметно години вече моля,

изгубена отнесена жарава.

Да искам, да съм само твоя.

След огъня ти само пепелта остава,

да гасне в смут.

Безжалостно теб бих ранила,

но силите едва ми стигат.

В гърдите ми усойница се свила

сълзите  ѝ до кръвта достигат,

и тихо шепнат: остави го.

Безсъници смъртта е моя порта,

ще те откъсне от света.

И в ранното ти блудство остра

ще те довърши на мига.

За да си мой във вечността.

27.07.99г.

Далече за тебе

Далече, далече къде ли в безкрая

неведоми пътища карта чертаят.

Извиват се бързат пустини пресичат,

гори необятни що сянка обичат.

Пътувам и бързам, с впрягове бели

Конете ми, спомени по теб изгорели.

Потропват копитата, въртят колелата.

Излита ми впряга, пресича полята.

Далече далече, докосва безкрая.

Ти знаеш копнея, живея, мечтая,

за твойта градина парченце от Рая.

Открита и губена, крехко потайна

изпълнена с багри, смоли свежоборови.

С треви ненагазени, с цветя бледоморави.

И ручей нежни, в дъгата изкъпани,

и зайчета слънчеви във облаци влюбени.

Ти там ме очакваш след всичкото време

след всичките страсти и всичкото бреме.

Ти тихо ме викаш и помниш такава

каквато звездите с небето венчава.

Ти имаш крилете, аз нося ти повея,

ти в ярко сияеш, аз в тебе бледнея.

Открадни ми небето, и дари ми покоя

изкъпи ме в тебе, отнеси ме в пороя.

Разпилей ме, излей ме и в теб ме убий.

В мене роди се и мен отначало създай.

Там където в морните утрини, здрача

пада тихо и в твоите клепки отскача.

А луната засрамена целува страните,

и дъха ми замира и трепва в гърдите.

Там съм мъгла и сълза от звездите.

Там ти си мой в края на дните. 

Далече далече, къде ли в безкрая

бъди ти със мене избягал от Рая.

06.01.2012