Колко, често сме се крили от дъжда, от падащия сняг в топлината на някоя сграда. Толкова пъти, видях ниските покриви и дървените летящи врати на библиотеката. Там винаги свети, и никога не е заключено. А в кроткото й мълчние лежат несподелени тайни и копнежи, страсти и тревоги, красота и изкривени огледала... счупени крили, и преродени пеперуди, края и началото на всеки човек. Скрива целия свят само в една думичка - Книга.
* * *
Книга
с пожълтели листа.
Столетница,
пред
нея съм пак дете.
Често книги от преди тридесет години, подадат на рафтовете с табелка:
Продава се за 5 крони.
И то не защото вече нямат читатели, а защото са имали прекалено много читатели. Корите са изпокъсани, страниците отхвърчават и волно се разпръсват в новопридобитата си свобода.
Книга за 5 крони, на български казано, това е по-малко от 40ст.
Какво ли има там, какво си преживяла мила връстничке. Вече имаш нов дом, и само мен за читател. Остава да ти ушия и нова дрешка.
Ако още се чудете защо ги пиша, всичките тези неща. Ще ви кажа направо, обичам да гледам зад завесата, и да споделям видяното.
Купила съм си много такива книги, евтини и напълно безценни... още по-обичани са тези които ползвам всекидневно.
За да новата дрешка не една книга са нужни:
Лист плътен картон размер А3, ножица, линия, четка, лепило за дърво(тип С 200 ), книга която обичате, и два листа оризова хартия(аз ползвах хартия която е била пълнеж на нови обувки)
Книгата се намазва с лепило и картона също.
След това с линията се заглаждат ръбовете, и излишните ъгълчета на сгъвките се режат.
Помогнах си със щипки... за да задържа резервите, на точното място.
Тука е задната част, и картончето беше още по-малко, с линията разпределих равномерно притискането.
Картона леко се набръчка, но няма проблем защото цялата техника е такава лежерна.
Бяг решила да поставя етикет, под оризовата, и да прозира, но не се получи защото горния сивия лист беше по-плътен и напълно закри етикетчето.
С топлия силикон се нанасят четири или пет лентички, аз сложих шест, но май са много... после гледах в нета колко трябва да са не една книга и видях, че обикновено са до пет.
И след като са сухи цялата повърхност се намазва отново с лепило и се лепи оризовата хартия, първо единия лист. После като напълно изсъхне и другия лист.
За красота накрая добавих графит ефект, подсилен в ъглите и силиконовите резки. Същото може да се направи и акрилна боя и ефекта на сухата четка.
Мисля, ако имам врем да опаковам още няколко книги които са в разкъсано състояние. Тази стана добре, но мисля че може да се направят нови цветове и комбинации, и вида да е напълно различен. Примерно да се състари с леко прегоряла хартия или с черен чай върху оризовата хартия.
Това облекло на книжка го видях в блога на един художник, това беше още в началото когато започнах да пиша моя, но истината е, че там попаднах само веднъж, коментирах и си тръгнах... а сега не мога намеря къде е това място.
Това е от мен скъпи приятели, лека вечер под тихите извивки на моята арка.
