Звездичке засвети

   Привет от нас, съвсем започна бавничко да се изпролетява. Не зная как е при вас, но ние тънем в кални вади, мокри полета и птичи гласове. Започна да става слънчево и макар, че духа и въздуха носи мразовита острота някак навява за пъстри преживявания. Днес бяхме на голяма кална експедиция с момичетата, прибрахме с много мокри и премръзнали носове, но пък в много повишено настроение. 

Към това си спретнахме и един проект. Бърз и неангажиращ с много внимание. 

Те имат опит в рязането със формички така, че все едно си опекохме сладки.

Палитрата на дъгата

Дъгата се разболяла

Разболя се от хрема дъгата

боса ходи в дъжда по земята.

И във всички локвички кални

мокри дрехите си официални.

Апчихна, закашля и скри се

с бяло облаче, пухче зави се.

Седем цветни боички летливи

от темперетура течаха сълзливи.

Две лъжици от слънчево прахче

и сиропче от мед и глухарче.

Сутрин и вечер в легена краката

в седем-билкова напарка богата.

След лечението, заръка такава

от хрема да не се разболява.

Да играе с капките дъждовни

те са винаги много грижовни.

А дрешката цветна от пяна

от слънчицето нека е прана.

Че който в локвите скача, нехае,

лежи болен вместо да си играе.

Рецепта на седем-билкова отвара за хремави дъги

За зеленото, мента лютива

не муси се не е коприва.

А за жълтото кисел лимон,

по-добре от сироп с кимион.

За червеното тинктура от глог

горе расте на хълма висок.

Боровинка за синьото има

тя лекува добре и ангина.

Портокалена сладка лимонада

на оранжавото така му приляга.

За виолетовото, събрана в росата

стръкче дива мащерка от гората.

За индиговото знам една панацея

три сушени цветчета от ехинацея. 

Рецептата трудно се учи, нали

пръстчета палави имаш, помни.

Нямаш нужда всичко да познаваш

нали цветовете в букет притежаваш.

Още седем-билкови рецепти за дъгата

с ярките си бои ти нарисува мечтата. 

Тези  двете шарените стихчета , написах докато момичетата бяха болни.
Сега си изработихме и малките цветни феи. Телцето им от празна ролка от толетна хартия,  ръчичките от памучно въженце а рокличките от салфетки, същите нарисувани и останали от пролетния ни венец. Разбира се всяка идея, може да бъде оцветена различно, защото мечтите ви носят своя неповторима палитра. Ако още не сте се престрашили, пробвайте да погледнете от другата страна на дъгата, и да видите каква е вашата ярка палитра.

Поздрави от мен.

Пера от фламинго, сини кристалчета и листенца

  Хайде сега, не ме почвайте с перата... като всяка модерна сврака имам цяла купчина богатства - блескулки, лъскулки, дрънкулки, звънкулки и дори малки висулки.

Всичките тези неща са напълно истински, не мислете, че живея в измислен свят. Ако не бяха как щеше да я има тази история... и не само нея. Събраните от всевъзможни места чудеса определят формата. Винаги, гледам с отворени очи на света и търся. Все едно едно е какво, понякога взимам от плаща на нощта и си преда тънка прежда, друг път намирам малко семе от глухарче в косите на детето си и измислям приказка за поникнали чудеса. Точно така имам и  тези прекрасни три пера. Открихме ги там където са живеят фламингата в Чехия. Сетихте се нали... три малки пера, спомен от една разходка през края на лятото. 

Тях извадихме от праха и прибрахме в джобовете си. За всяко момиче по едно мъничко перце.  

Пролетен венец от хартия - Paper Spring Wreath

Зимна раздяла 

Преспите на дворчето чумерят се навъсени,
стълбите въздишат „Снежно сме поръсени“
Тръгнала си е нощес последната вихрушка,
пазят сънищата борови, свидна теменужка.

Под притихнала земна обич кротко дреме,
неродено тайнство спящо в ланско семе.
Капчиците разтопена снежност звънват,
в нeтъкана паяжина, слънчица осъмват. 

Утрин с лазурени простори разлюляни,
влюбени врабчета учат песни неизпяни. 
Шепота им буди срамежливите кокичета
връзват бели шапки като две момичета. 

Ябълката варди празно есенно гнезденце,
тихичко желае птички с босички краченца.
Равномерно чукат, и отмерват светлината 
не капчуци, струни  младост в дървесата.

Стъпки тръгващи в пътеката са сгушени
тихо минала през мокрото с ботушите.
Само махнала и после е отишла в бялото,
зимно скъсаното, взела си е одеялото.

  Толкова остана от зимата, капчица замръзнало февруарско вдъхновение.
Мога вече тихичко да си пожелая. 

Добре дошла пролет над селцата,нетърпеливо чакат те децата.

Децата са мънички вдъхновителки, венеца е допълнение, а стиха ми е подарък. 

Балони, буквички и дъги

От какво? 

Децата рисуват балони,

на асфалта с пастели.

Децата рисуват свободни,

мечтите си смели.

От какво растат децата

като гъбки в дъжда?

Не стига им хляба, водата,

растат от обичта. 

Привет от нас. 

   Днешната публикация може би е идеална за осми март, защото започва с мама... но нали не мислите, че свършва с нея. Зад всичките мечти, зад всичко което правим не съм сама, там винаги сме двама.

Има толкова много стихчета за мама, има празник на мама, и винаги ми е малко мъчно за татковците. 

Едно време беше друго, когато аз бях малка, носех винаги нещо на днешната Баба.
И тогава така се радвах.  Сега  се усещам някак малка в сравнение с всичките тези образи на добрата, красива и чудесна мама.

  Затова и пиша преди да е 8 - ми Март. Направените буквички са готови за празника, но не са заради него. И все пак са достатъчно лесни да ги направи само дете дори на пет години и да се изненада мама, а защо не и тати. 

Баба Марта коя е?

- Баба Марта мамо, коя е
и защо аз още не я зная? 

- Защото детенце любимо,
тя е нещо като обич незримо.

Тя е късче от българска вълна,
песен птича пролетна, волна.
Тя е капчица нашенско слънце,
две прегърнати нишки в кълбенце.

Тя е блясъче в твойто оченце
снопче изпредено от сърцето.
Люлчица мамина, мило местенце
сълзица бяла, залез в небето.

- Баба Марта ми е много любима.

- Да, Баба Марта е малка родина. 

Как се носи мартеница в косите

  Усещате ли я... крачи мокро, капе в капчуците, и пилее южните си коси. Грее в срамежливото февруарско слънце и писука с развеселените врабци.
Толкова е млада, и нова. Миг от разлистена обич, капчица от разтопена снежинка. Усмихва се и бяга защото е срамежлива руменина върху преспите, бледо розова ябълкова нежност трептяща и неродена.
Толкова е близо, вдишвам я в аромата на влажната земя, докосвам я острия бляскав въздух.
Отворете прозореца си и поканете я да влезе. Ранна обич в зелено, синьо вдъхновение, фея с наметало от облаци. 

Само едно махане на птичо крило, само ден два... и капризната й младост ще ни залее неудържима и уханна прекрасна Пролет. 

Днешната ми публикация е по мартенски бяла и червена... Бялото още дреме в преспите, а червеното руменее по нослетата.

Всяка година, чакаме писмо от България. То ни носи прилив от цветове и обич.
Днес то дойде... бял плик, две червени марки.
Децата го отвориха и разцъфтяха. 
И все пак ние измислили как да си направим лесни и красиви цветя в косите. 

Неделя в цвят боровинков

Привет мили, приятели...  днес е ден за прошка.  
Иска ми да ви кажа, че нося малка искрица в последните зимни дни.
Иска ми се нещичко да ви дам... затова ви подарявам пролетната си надежда. 
Каня да останете с мен, имам да споделя един сладкиш от боровинки, и вие сте канени.

Кое пръстче?

Седи кротко детето
и зачуди се мама защото,
немирник мълчи ли така,
е свършил геройска беля.

На тапета балончета има,
две петна от бои на килима.
Дупка съдрана в пердето
та синее през нея небето.

Дребосъчето пръстите кърши.
Кое пръстче белята извърши?
Мама погледна небето
и нежно целуна нослето.


:) 

Безценна - много евтина книга

   Колко, често сме се крили от дъжда, от падащия сняг в топлината на някоя сграда. Толкова пъти, видях ниските покриви и дървените летящи врати на библиотеката. Там винаги свети, и никога не е заключено. А в кроткото й мълчние лежат несподелени тайни и копнежи, страсти и тревоги, красота и изкривени огледала... счупени крили, и преродени пеперуди, края и началото на всеки човек. Скрива целия свят само в една думичка - Книга.

*     *    *

Книга с пожълтели листа.

Столетница,

пред нея съм пак дете.

Често книги от преди тридесет години, подадат на рафтовете с табелка: 

Продава се за 5 крони. 

И то не защото вече нямат читатели, а защото са имали прекалено много читатели. Корите са изпокъсани,  страниците отхвърчават и волно се разпръсват в новопридобитата си свобода. 

Книга за 5 крони, на български казано, това е по-малко от 40ст. 

Какво ли има там, какво си преживяла мила връстничке. Вече имаш нов дом, и само мен за читател. Остава да ти ушия и нова дрешка.

Ако още се чудете защо ги пиша, всичките тези неща. Ще ви кажа направо, обичам да гледам зад завесата, и да споделям видяното.

Купила съм си много такива книги, евтини и напълно безценни... още по-обичани са тези които ползвам всекидневно. 

 За да новата дрешка не една книга са нужни:
Лист плътен картон размер А3, ножица, линия, четка, лепило за дърво(тип С 200 ), книга която обичате, и два листа оризова хартия(аз ползвах хартия която е била пълнеж на нови обувки) 

Книгата се намазва с лепило и картона също.

След това с линията се заглаждат ръбовете, и излишните ъгълчета на сгъвките се режат.

Помогнах си със щипки... за да задържа резервите, на точното място.

Тука е задната част, и картончето беше още по-малко, с линията разпределих равномерно притискането.

Картона леко се набръчка, но няма проблем защото цялата техника е такава лежерна.

Бяг решила да поставя етикет, под оризовата, и да прозира, но не се получи защото горния сивия лист беше по-плътен и напълно закри етикетчето.

С топлия силикон се нанасят четири или пет лентички, аз сложих шест, но май са много... после гледах в нета колко трябва да са не една книга и видях, че обикновено са до пет.

И след като са сухи цялата повърхност се намазва отново с лепило и се лепи оризовата хартия, първо единия лист. После като напълно изсъхне и другия лист.

За красота накрая добавих графит ефект, подсилен в ъглите и силиконовите резки. Същото може да се направи и акрилна боя и ефекта на сухата четка.

Мисля, ако имам врем да опаковам още няколко книги които са в разкъсано състояние. Тази стана добре, но мисля че може да се направят нови цветове и комбинации, и вида да е напълно различен. Примерно да се състари с леко прегоряла хартия или с черен чай върху оризовата хартия.

Това облекло на книжка го видях в блога на един художник, това беше още в началото когато започнах да пиша моя, но истината е, че там попаднах само веднъж, коментирах и си тръгнах... а сега не мога намеря къде е това място.

Това е от мен скъпи приятели, лека вечер под тихите извивки на моята арка.