Страната отвъд дъгата - приказка на цветовете

   Здравейте мили приятели, тези дни блога ми завърши кратичкото си пътуване от една година.
Дали е било за вас интересно и различно място мога само да се надявам.
Дали сте се огледали в бляскавите капчици на моите мисли, и дали сте открили там себе си?
Може би ще ми кажете един ден...

Но ако един път съм ви накарала да се усмихнете, значи има значение, че пиша...  има значение, че творя с децата си.

Ето така започнах:

Само пролетно начало

Сега отново е пролет, и отново ви каня да преминете с нас по тихия мъх, сред полето от свежи треви. Да останете и да извървите още веднъж една нова година с мен и момичетата. 

Ще се радвам да сме заедно. 

Още искам да ви кажа, че имам за вас малко подаръче - изненада заради празника. 

Зная, че повечето ми читатели са жени, затова реших това което ще ви подаря да е нещо което аз самата бих харесала. 

Направих за вас, два чифта обици с малки красиви етикетчета с моя личен печат, и до сега не сте ги виждали тук. 

Моля ви оставете следа тук или във фейсбука  ми за да мога в началото на април да изтегля две от вас. След няколко дена ще ви пусна снимки на подаръчетата защото вече са опаковани заради пътуването ми до България, което е тази седмица.

Ако сте от София ще мога да ви ги донеса лично. Ако сте от провинцията ще го пратя до вас, а ако сте в чужбина също ще очаквам адреса ви за да го пратя до дома ви където и да сте.

Искам още да споделя едната чудесна новина.

Нашия пролетен венец беше публикуван в   The Crafty Crow  -   тук може да видите публикацията. http://www.thecraftycrow.net/2012/03/painted-paper-towel-flower-wreath.html

 От всичко може би най много ме зарадва, написаното описание, че блога е български език...( защото обикновено се срещам с идеята сред чуждестранните ми последователи, че този блог е написан на руски...) 

Това е от мен, останете с нас под цветовете на дъгата. Надяваме се да ви бъде интересно.

Ако някога сте лирично настроени може да се отбиете при мен в - Пътеки под дъжда. 

Тук обаче оставаме верни на идеята цветно, красиво и направено с любов. 

Пролетна украса от глина

Ahoj...
Aх, тази пролет... има ли по-очакван сезон, по-копнян и сънуван.
Всяка пролет е младост, а всяка младост е искреност и прелест.

Вижте още не е зелено дори, а вече е повече от весело. Дребните дечица шетат подреждат всяко кътче, лаленцата ни надничат срамежливо и аха да се усмихнат. А върху клоните на боровинката ни има цветни яйчица- вярно пластмасови са, но все пак са шеренки. Във всеки двор е така, чудесно изпъстрено и мамещо погледа на минувачите.

Там има още и цветни пиленца. Тях си направихме съвсем сами в нашата мъничка работилница. Още си измайсторихме и тези четири цветни яйчица, които боднахме в саксия.

Пролетно семенце

Честита Пролет. 

   Исках днес да ви разкажа за малките семенца. Истината обаче е, че колкото по-топло и приятно е времето, толкова по-малко ми се седи вътре. Затова само ще ви кажа, че вчера видяхме жълти пролетни цветя и че ги изчистихме от сухия треволяк, за да ги стопли повече слънчицето. А, после пускахме пролетни хвърчила, и ядохме следобедната закуска направо на полето. Нося кошницата и в нея беше закуската, но там вчера момичетата събраха са шепа златна слама, три празни охлювени черупки, и една стара алуминиева лъжица. 

Разцъфнали вишните под детските пръстчета

Въпросче 

Какво е пролетта,
кажете милички деца?
Гостенката в галоши,
пролетните пъпки роши.
Преспите заспали гони.
Топли сънените клони.
С изгрева в гората шета,
и в градинските кюшета.
Буди всички семенца.
Вие птичите гнезда.
Облачета пъстропери,
по небето тя катери.
Пролетта ще я познаете,
вън като се заиграете.  

  Привет от нас. В много цветно и щастливо настроение съм и аз и момичетата.
При нас е прекрасно слънчево и личи, че Пролетта крачи с мокри стъпки и наднича усмихната зад всяко дърво.

Пролетен венец с черупки от охльовчета

Привет скъпи приятели.

Може би ставам досадна, венци венци... и пак венци. Обаче всеки нов сезон правя за нас, и след това правя един и за нашата съседка която живее точно отсреща. Много е красиво когато и двете имаме окачени венци на вратите и още по-красиво е когато изненадваме с този малък на вид подарък. 

При нас и има бреза, и от нея събирам изпадалите през зимата малките дълги клончета... понякога след бури, минавам и лятото...и така всяка година имам поне три черити извити венеца които пазя. 

Този извих в форма на яйце, все пак иде Великден. 

Направи ми овчица

  Привет от мен, днес определено е навъсено време. И дребните са склонни да вършат много пакости в такива дни. Обаче, пък аз им приготвих една чудесна занимавка за кратко, колкото да им мине мерака за бели.
Дари много харесва Тими от фимчето Тimmy time... просто е луда по овчицата. Затова днес порових из Гугъл ( под кодовото име - sheep crafts )  за да намеря точната овчица и да си спретнем такава която прилича на Тими. Макар с друга цел,  проекта е чудесно пролетен, и ако имате желание да го пробвате ще вие много забавно, обещавам. Тими макар и домашно направен мина  към играчките и момичетата му постояха кошара от цветни строители.

Звездичке засвети

   Привет от нас, съвсем започна бавничко да се изпролетява. Не зная как е при вас, но ние тънем в кални вади, мокри полета и птичи гласове. Започна да става слънчево и макар, че духа и въздуха носи мразовита острота някак навява за пъстри преживявания. Днес бяхме на голяма кална експедиция с момичетата, прибрахме с много мокри и премръзнали носове, но пък в много повишено настроение. 

Към това си спретнахме и един проект. Бърз и неангажиращ с много внимание. 

Те имат опит в рязането със формички така, че все едно си опекохме сладки.

Палитрата на дъгата

Дъгата се разболяла

Разболя се от хрема дъгата

боса ходи в дъжда по земята.

И във всички локвички кални

мокри дрехите си официални.

Апчихна, закашля и скри се

с бяло облаче, пухче зави се.

Седем цветни боички летливи

от темперетура течаха сълзливи.

Две лъжици от слънчево прахче

и сиропче от мед и глухарче.

Сутрин и вечер в легена краката

в седем-билкова напарка богата.

След лечението, заръка такава

от хрема да не се разболява.

Да играе с капките дъждовни

те са винаги много грижовни.

А дрешката цветна от пяна

от слънчицето нека е прана.

Че който в локвите скача, нехае,

лежи болен вместо да си играе.

Рецепта на седем-билкова отвара за хремави дъги

За зеленото, мента лютива

не муси се не е коприва.

А за жълтото кисел лимон,

по-добре от сироп с кимион.

За червеното тинктура от глог

горе расте на хълма висок.

Боровинка за синьото има

тя лекува добре и ангина.

Портокалена сладка лимонада

на оранжавото така му приляга.

За виолетовото, събрана в росата

стръкче дива мащерка от гората.

За индиговото знам една панацея

три сушени цветчета от ехинацея. 

Рецептата трудно се учи, нали

пръстчета палави имаш, помни.

Нямаш нужда всичко да познаваш

нали цветовете в букет притежаваш.

Още седем-билкови рецепти за дъгата

с ярките си бои ти нарисува мечтата. 

Тези  двете шарените стихчета , написах докато момичетата бяха болни.
Сега си изработихме и малките цветни феи. Телцето им от празна ролка от толетна хартия,  ръчичките от памучно въженце а рокличките от салфетки, същите нарисувани и останали от пролетния ни венец. Разбира се всяка идея, може да бъде оцветена различно, защото мечтите ви носят своя неповторима палитра. Ако още не сте се престрашили, пробвайте да погледнете от другата страна на дъгата, и да видите каква е вашата ярка палитра.

Поздрави от мен.

Пера от фламинго, сини кристалчета и листенца

  Хайде сега, не ме почвайте с перата... като всяка модерна сврака имам цяла купчина богатства - блескулки, лъскулки, дрънкулки, звънкулки и дори малки висулки.

Всичките тези неща са напълно истински, не мислете, че живея в измислен свят. Ако не бяха как щеше да я има тази история... и не само нея. Събраните от всевъзможни места чудеса определят формата. Винаги, гледам с отворени очи на света и търся. Все едно едно е какво, понякога взимам от плаща на нощта и си преда тънка прежда, друг път намирам малко семе от глухарче в косите на детето си и измислям приказка за поникнали чудеса. Точно така имам и  тези прекрасни три пера. Открихме ги там където са живеят фламингата в Чехия. Сетихте се нали... три малки пера, спомен от една разходка през края на лятото. 

Тях извадихме от праха и прибрахме в джобовете си. За всяко момиче по едно мъничко перце.  

Пролетен венец от хартия - Paper Spring Wreath

Зимна раздяла 

Преспите на дворчето чумерят се навъсени,
стълбите въздишат „Снежно сме поръсени“
Тръгнала си е нощес последната вихрушка,
пазят сънищата борови, свидна теменужка.

Под притихнала земна обич кротко дреме,
неродено тайнство спящо в ланско семе.
Капчиците разтопена снежност звънват,
в нeтъкана паяжина, слънчица осъмват. 

Утрин с лазурени простори разлюляни,
влюбени врабчета учат песни неизпяни. 
Шепота им буди срамежливите кокичета
връзват бели шапки като две момичета. 

Ябълката варди празно есенно гнезденце,
тихичко желае птички с босички краченца.
Равномерно чукат, и отмерват светлината 
не капчуци, струни  младост в дървесата.

Стъпки тръгващи в пътеката са сгушени
тихо минала през мокрото с ботушите.
Само махнала и после е отишла в бялото,
зимно скъсаното, взела си е одеялото.

  Толкова остана от зимата, капчица замръзнало февруарско вдъхновение.
Мога вече тихичко да си пожелая. 

Добре дошла пролет над селцата,нетърпеливо чакат те децата.

Децата са мънички вдъхновителки, венеца е допълнение, а стиха ми е подарък.