Абажур = платно

Има дни дето не ме свърта, и всичко ми е на обратно, със сигурност такава налудничавост за спешна промяна в домашното оформление е напълно типична за жените в средната възраст. Обикновено местенето на мебели помага почти мигновено, но какво става кагато вече няма на къде да се мести. 

Кристали и дупчици / Plastic Bottle Earrings

"Reduce, Reuse, Recycle"

Привет, струва ми трудно пиша за обиците... всъщност всеки път е така, сядам и ги правя без първоначална идея, просто се получава. Материала е само началото, и възможностите му са неограничени.

 Всеки път има нещо което ме изненадва в кривотата му, в приспособимостта му. Сега край гостуването си в България си събрах страхотна колекция от цветове. Докато ходех по улиците  ми се струваше, че хората никак не забелязват стойността на пластмасовите шишета. Не само за творческата, а като цяло стопанската им. Няколко пъти събирах случайно търкалящи се бутилки, от тях имам едно чисто черно попадение което много ценя.

Рачета с зелени крачета

   Привет отново сме на морска вълна, днешната ми идея е съвсем спонтанно породена от необходимостта децата да прекарват повече време на вън. Което включва следобедните закуски да са на открито( и не само те) което пък води до неприятното изнасяне навън на прибори и съдове. Което води до неколкократно слизане и качване по стъпалата с препълнени ръце, и в последствие връщането им към кухнята за миене. Та много по-лесно е да приготвя малки изненади за следобедната закуска във времето в което те почиват, а аз имам цялата си фантазия на разположение. 

Плодови ледчета

          Привет.

   Може би тази идея вече я има из нашенските блогове, но тъй като жегата е непогазима... реших че е редно да ви споделя това дори с риск да се повторя. Изключително актуална и обичана от нас напитка е, медената лимонада. Лесна е, здравословна е, и освен това не е нужно нищо повече от два лимона, няколко лъжички мед и вода. Всичко се миксира на вкус, ние си падаме по киселите работи, та колкото повече лимони толкова по-добре.

Мидени отпечатъци - Seashell Print Pillows

Привет от нас.

Не толкова кратката ни ваканция в България вече свърши( почти три месеца прекарахме извън София, и без интернет), така че ви пиша от чешка земя. Докато бяхме в родината, брат ми изказа една интересно предложение. Да идем с момичетата на море. Не го изпълнихме, но пък днес си позволявам да предложа на всички които тази година ще пропуснат плажовете едно интересно и красиво занимание за цялото семейство. Размечтайте с нас, за бляскави песъчинки и плясък на вълни.

Нужните материали за  морско настроение са:

Бял плат, хасе идеално става за случая
Боя за плат в бурканчета
Мидички, рапанчета с различни размери, големите са за предпочитане.
Четки и смел замах.

Ще ви кажа, че и за ходенето на море е нужно голяма доза смелост, за дребните вероятно всичко опира до приключението, но за родителите... май лично на мен, ми трябва цялата рода за да опазя момичетата от пакости. Затова пък с четките всичко им е позволено.

Цветни коронки за принцеси

  Сутрин принцесите стават разцъфнали, и още преди да пуснат крачетата си от леглото питат:

   - Къде са ни пантофките?

И като истински принцеси всяка сутрин получават чифт меки велурени обувчици.

После отново питат: 

  - Къде са ни роклите?

И като всяка палава принцеса получават удобна и басмена рокличка.

И пак питат: 

  - Къде са ни коронките?

И получават малки цветни коронки точно като тези.

Да си принцеса на пет и на две години никак не е лесно, защото макар да носиш корона все пак имаш цяла купчина несбъднати пакости. 

И понеже днешната ни история определено е момичешка, ще ви кажа, че е голяма заблуда да си  мислете, че момичетата са по-послушни от момчетата.

За дървото и ябълката

   Някои неща са много лесни за разбиране. Има в тях последователност, и лекота. Има и логика, такава каквато ги кара просто да се случват без видимо усилие.

Венец с мрежички от плодове

 Миналото лято ядохме редовно сладолед,
 от клечките си измислихме зимен проект.
 Човечета с папионки от макaронки
 и лапландски елени с носове червени.

 Всички мрежички цветни,
 държали плодовете летни,
 от зелените кивита кисели,
 от червените ябълките весели,
 който децата си хрускаха
 зимата, на обяд и закуската.
 Измислихме нова задача, шарена и красива
 нов венец за врата дървена към нашата градина.


   Привет и веднага малко обяснения към днешния ни проект-венец. Определено решите ли да го направите ще ви е нужно солидно количество цветни и разнообразни по текстура мрежички от плодове и зеленчуци.
И още ще добавя, че наистина сме ги събирали прилежно цяла зима.
Не се смейте, да се купуват творчески материали на децата не е лесна работа, особено когато тe имат желание да правят всеки път нещо различно. Затова всяка шарения е от полза.
Надявам се да вече вярвате, че няма значение материала, а само идеята.

Как слънцето заспа и какво разбра

Слънчо днеска се намуси,
че косите му са руси.
Гребенчето си забрави
рано в гъстите дъбрави.


Щръкнала му е косата,
плам запалва в небесата.
После крива му земята,
силно викали децата.


Люто с вятъра са скара
и го прати през върхари,
всички облачета бели
на далече да разстели.


После седна натъжено
долу не е подредено.
Ни житата са узрели,
ни тревите избуели.


И погледна много криво
и му стана някак сиво.
Чу го Буря от далече,
прегърна го и му рече.


Слънче*, миличко от злато
знам, че светиш цяло лято.
Никак не е нечовешко
да умориш тъй тежко.


Стига вече се сърди,
а легни си почини.
Дай ми шарките си ярки,
дай ми грижите си жарки.


После Бурята заметна
мократа си дреха летна.
И фуча, трещя, валя
а накрая се смълча.


С гъдел Слънчо се събуди
гледа дълго и се чуди.
От боите във водата
в чисто смее се земята.


Най отгоре за украса
като къдрава тераса
сплетена от седем цвята,
бляскава цъфти Дъгата.


Сам ли си макар и Слънце
по-мъничък си от зрънце.
Но с приятел сред дъжда
пълниш шепи в радостта.


Поздрав от нас... От Верето рисунчица, от мен лятно стихче, а от малкото Даринче... една мила думичка -Слънче.

Жълто не за раздяла, а за една среща

   Спомням си, старите лексикони. Петдесетина шарени листа, много емоция и много клишета. Не зная дали днешните деца имат лексикони, от онези в които ние си пожелавахме вечно приятелство и искрена любов... Не зная дали шепата спомени които можеш да прочетеш имат значение, след като вече си пораснал.
Зная само, че има редове които след всичкия прахоляк на ежедневието остават в мислите и кротичко ни напомнят какви сме били.

Виновни ли сме, че се разминаваме
със много хора в своя път
да сме щастливи не успяваме
и много срещи ни болят.
Защото траят само мигове
два погледа пропити с истина
и само спомен след това.