14 август 2012
Абажур = платно
10 август 2012
Кристали и дупчици / Plastic Bottle Earrings
"Reduce, Reuse, Recycle"
Всеки път има нещо което ме изненадва в кривотата му, в приспособимостта му. Сега край гостуването си в България си събрах страхотна колекция от цветове. Докато ходех по улиците ми се струваше, че хората никак не забелязват стойността на пластмасовите шишета. Не само за творческата, а като цяло стопанската им. Няколко пъти събирах случайно търкалящи се бутилки, от тях имам едно чисто черно попадение което много ценя.
07 август 2012
Рачета с зелени крачета
Привет отново сме на морска вълна, днешната ми идея е съвсем спонтанно породена от необходимостта децата да прекарват повече време на вън. Което включва следобедните закуски да са на открито( и не само те) което пък води до неприятното изнасяне навън на прибори и съдове. Което води до неколкократно слизане и качване по стъпалата с препълнени ръце, и в последствие връщането им към кухнята за миене. Та много по-лесно е да приготвя малки изненади за следобедната закуска във времето в което те почиват, а аз имам цялата си фантазия на разположение.
02 август 2012
Плодови ледчета
Привет.
Може би тази идея вече я има из нашенските блогове, но тъй като жегата е непогазима... реших че е редно да ви споделя това дори с риск да се повторя. Изключително актуална и обичана от нас напитка е, медената лимонада. Лесна е, здравословна е, и освен това не е нужно нищо повече от два лимона, няколко лъжички мед и вода. Всичко се миксира на вкус, ние си падаме по киселите работи, та колкото повече лимони толкова по-добре.
29 юли 2012
Мидени отпечатъци - Seashell Print Pillows
Привет от нас.
Не толкова кратката ни ваканция в България вече свърши( почти три месеца прекарахме извън София, и без интернет), така че ви пиша от чешка земя. Докато бяхме в родината, брат ми изказа една интересно предложение. Да идем с момичетата на море. Не го изпълнихме, но пък днес си позволявам да предложа на всички които тази година ще пропуснат плажовете едно интересно и красиво занимание за цялото семейство. Размечтайте с нас, за бляскави песъчинки и плясък на вълни.
Нужните материали за морско настроение са:
Бял плат, хасе идеално става за случая
Боя за плат в бурканчета
Мидички, рапанчета с различни размери, големите са за предпочитане.
Четки и смел замах.
Ще ви кажа, че и за ходенето на море е нужно голяма доза смелост, за дребните вероятно всичко опира до приключението, но за родителите... май лично на мен, ми трябва цялата рода за да опазя момичетата от пакости. Затова пък с четките всичко им е позволено.
30 май 2012
Цветни коронки за принцеси
Сутрин принцесите стават разцъфнали, и още преди да пуснат крачетата си от леглото питат:
- Къде са ни пантофките?
И като истински принцеси всяка сутрин получават чифт меки велурени обувчици.
После отново питат:
- Къде са ни роклите?
И като всяка палава принцеса получават удобна и басмена рокличка.
И пак питат:
- Къде са ни коронките?
И получават малки цветни коронки точно като тези.
Да си принцеса на пет и на две години никак не е лесно, защото макар да носиш корона все пак имаш цяла купчина несбъднати пакости.
И понеже днешната ни история определено е момичешка, ще ви кажа, че е голяма заблуда да си мислете, че момичетата са по-послушни от момчетата.
17 май 2012
За дървото и ябълката
Някои неща са много лесни за разбиране. Има в тях последователност, и лекота. Има и логика, такава каквато ги кара просто да се случват без видимо усилие.
11 май 2012
Венец с мрежички от плодове
Миналото лято ядохме редовно сладолед,
от клечките си измислихме зимен проект.
Човечета с папионки от макaронки
и лапландски елени с носове червени.
Всички мрежички цветни,
държали плодовете летни,
от зелените кивита кисели,
от червените ябълките весели,
който децата си хрускаха
зимата, на обяд и закуската.
Измислихме нова задача, шарена и красива
нов венец за врата дървена към нашата градина.
Привет и веднага малко обяснения към днешния ни проект-венец. Определено решите ли да го направите ще ви е нужно солидно количество цветни и разнообразни по текстура мрежички от плодове и зеленчуци.
И още ще добавя, че наистина сме ги събирали прилежно цяла зима.
Не се смейте, да се купуват творчески материали на децата не е лесна работа, особено когато тe имат желание да правят всеки път нещо различно. Затова всяка шарения е от полза.
Надявам се да вече вярвате, че няма значение материала, а само идеята.
10 май 2012
Как слънцето заспа и какво разбра
Слънчо днеска се намуси,
че косите му са руси.
Гребенчето си забрави
рано в гъстите дъбрави.
Щръкнала му е косата,
плам запалва в небесата.
После крива му земята,
силно викали децата.
Люто с вятъра са скара
и го прати през върхари,
всички облачета бели
на далече да разстели.
После седна натъжено
долу не е подредено.
Ни житата са узрели,
ни тревите избуели.
И погледна много криво
и му стана някак сиво.
Чу го Буря от далече,
прегърна го и му рече.
Слънче*, миличко от злато
знам, че светиш цяло лято.
Никак не е нечовешко
да умориш тъй тежко.
Стига вече се сърди,
а легни си почини.
Дай ми шарките си ярки,
дай ми грижите си жарки.
После Бурята заметна
мократа си дреха летна.
И фуча, трещя, валя
а накрая се смълча.
С гъдел Слънчо се събуди
гледа дълго и се чуди.
От боите във водата
в чисто смее се земята.
Най отгоре за украса
като къдрава тераса
сплетена от седем цвята,
бляскава цъфти Дъгата.
Сам ли си макар и Слънце
по-мъничък си от зрънце.
Но с приятел сред дъжда
пълниш шепи в радостта.
Поздрав от нас... От Верето рисунчица, от мен лятно стихче, а от малкото Даринче... една мила думичка -Слънче.
25 април 2012
Жълто не за раздяла, а за една среща
Спомням си, старите лексикони. Петдесетина шарени листа, много емоция и много клишета. Не зная дали днешните деца имат лексикони, от онези в които ние си пожелавахме вечно приятелство и искрена любов... Не зная дали шепата спомени които можеш да прочетеш имат значение, след като вече си пораснал.
Зная само, че има редове които след всичкия прахоляк на ежедневието остават в мислите и кротичко ни напомнят какви сме били.
Виновни ли сме, че се разминаваме
със много хора в своя път
да сме щастливи не успяваме
и много срещи ни болят.
Защото траят само мигове
два погледа пропити с истина
и само спомен след това.
Зная само, че има редове които след всичкия прахоляк на ежедневието остават в мислите и кротичко ни напомнят какви сме били.
Виновни ли сме, че се разминаваме
със много хора в своя път
да сме щастливи не успяваме
и много срещи ни болят.
Защото траят само мигове
два погледа пропити с истина
и само спомен след това.
Абонамент за:
Публикации (Atom)





