Есенно желание

Във всички цветове и форми, под всички огради се промъква есенното вдъхновение.
Всеки ден  нося по едно късче есен у дома.
Най-напред извити брезови клони, събрани след последната лятна буря.
А после шепа листа от дъб твърди като златист креп.
После лъскави кестени, и глогинки в алено.
А когато всичко толкова нараства, че заплашва да залее кухненския плот, го пренасям на венеца.

Не съм художник, но искам да бъда. Ако мога само да пожелая да бъда толкова палава и безразсъдно щедра като есента, толкова богата и наситена, насмолена от цветове... та чак да ти полепне по кожата оная сладост кехлибарната, оная крехкост утринната дето зачервява бузите, и засладнява гроздово и засрамва шипките, а накрая притъмнява в полепналата шума връз ботушите ти.
Ей така да подишам само един ден от горе от високото, и после пак да бъда обикновена.

Есенни личица

Прекрасен следобед от мен.
Миг внимание и ви оставям да си вършите домакинската работа.
Всъщност, още по-лесно може да си вършите, ако децата си пишат домашните.
Още нямат домашни, така значи... ами сега?
Ето идея как да им ги създадем без да ги претоварим.

Лепило, листа и цветен картон - малка задача с която се справят и две годишни деца.
Ден след като ние налепихме нашите листа видях тази чудесна идея от този чешки сайт. И бях поразена от тези толкова красиви апликации.


Ако ви интересно разгледайте техните предложения... Ние оставаме още на лесна и забавна вълна без излишни ограничения. Всеки направи своята апликация, и добави усмивка от бяла боя. Всъщност идеята беше да направим лисици от листа с щипки за носле, но изведнъж се появиха зайци, и таралежи... и стана тя каквато стана.

Ябълкови пасти или просто тукашен ябълков колач

Привет.

Това ми е любимото време, може би точно заради ябълките. Нашето семейство много ги обича. 

И не само заради сладкиша който сега виждате, а заради факта, че събирането на ябълки е някаква есенна тукашна традиция която участват малки и големи.

Всеки носи кошница, и никой не си тръгва с празна.

Просто разходки

Тази седмица есента напълно навлезе из нашите ширини.
В утрините има сребърна слана, я в следобедите златно слънце.
Прекарваме почти цялото време сред природата, събираме листа, шишарки и плодове.
Идва сезона на чудесните ябълкови сладкиши с канела, на чай от мащерка и щипки.
Затова днес малко ще ви разходя с нас, ей така за да вдишате от тукашния въздух и да се пренесете някъде другаде.

 Където пътеките са покрити с мъх и сухи листа. А в тревата винаги има роса.
Светлината струи на тежки кехлибарени панделки от небосвода, и отскача от цветове в прашинки полетяло злато.

Звънчета и кексчета

   

   Преди няколко дни децата тук тръгнаха на училище( от 03.09 принципно от 01.09) . Нашата кака все още не е ученичка, но сутрин става много рано, заедно всички изминаваме дългата разходка (до там са 2 километра в едната посока) към детската градина. Заедно гледаме как есента с онова нейното дихание поръбва листата със златисти дантели, целува засрамените шипки и прави сутрешната роса кристална. 

Тихичко го чуваме да седи върху върху клоните на брезата и да ми пошепва колко чудесно е да си дете скочило в ония големите купчини сухи жълти листа, дете приседнало вечер край огъня на открито с зачервено носле и изцапани от сажди ръце. 

Колко лесно е всичко и колко удивително е очакването на всеки нов ден.

Днешното ми стихче е посветено на всички малки дечица които са нетърпеливи и прекрасни. На всички български дечица които тази година ги очаква първи клас.
И чиито майки ще кажат след няколко дни: Хайде време е за лягане утре е големия ден, но ще ставаш с иззвъняването на будилника.

Аз също искам да им кажа нещичко:

Мили малки звънчета, всяки нов ден е като бял лист само чака да измислите на него нова рисунка, да напишете бележка до приятелче си или просто да направите хартиено самолетче. Хванете го и полетете, този свят е за вас.   

Звънчо не спи

Сънчо ходи по терлички,

в каляска от звездички.

През прозорчето наднича

Звънчовците най-обича.

По носленцето целува.

та детето да мирува.

„Таз завивка бяла, мека

нека е като перце лека.

Както птички са заспали

и гнездата утихнали,

Звънчо спи, и знай

утре ден голям без край.

Има ти да пакостиш,

да рисуваш и твориш.

Че ръчичките немирни

шетат палави, неспирни.“

По терлички бърза Сънчо,

че във всяка къща Звънчо

кротко чака да заспи,

да сънува, че лети.

Артистично платно в домашни условия

  Ето тук няма да ви изненадвам. В тази история определено всичко е ясно.

Децата и таткото, майката и боите. Съвместната ни работа, и как от дъсчиците сглобихме рамка. И как цветовете сами изгряха в артистината комбинация. 

Лодки и домашна буря вдъхновени от Крокотак

   Последният ден на август, малко е носталгично нали... Като чели последните песъчинки се изплъзват през пръстите ни. А лятото тихичко ни маха за довиждане обуло гумени ботуши, и облякло дъждобран на цветни точици.
Момичетата също започнаха да слизат добре екипирани в градината.
А ние се опитахме още миг да задържим онова августовско усещане на море което ни вдъхновява.
Днешната ми история е отразена от Крокотак. Този месец ние бяхме много пъти при тях на гости, за което сърдечно им благодаря.

Прекрасно е, че децата имат такова местенце където да избират своята цветна идея и да я направят с напълно достъпни материали.  

Днес отново рисуваме от палитрата на Крокотак -ЛОДКА ОТ КОРКОВИ ТАПИ, или домашно приготвена морска буря. 

Нямахме коркови тапи затова мъничко променихме идеята.

Нужни са орехови черупки, клечки за зъби, малки триъгълници плат, свещ и запалка.

На клечката за зъби се забожда платното на лодката.
След малко горещ восък се накапва на дъното на ореховата черупка, в него за забожда мачтата и още малко восък се донакапва за да държи здраво.

Да видиш морето с цветен бинокъл

Днешната ми публикация е много специална. Защото големите желания водят до големи открития. А големите открития не са ежедневие.
В желанието си да стигнем там където само фантазията наднича, изработихме едно вълшебно съоръжение за наблюдение отвъд рамките на възможното.
Ако сте слагали до ухото си рапанче, знаете как там от вътрешността се чуват вълните.
Когато ние погледнем през цветният бинокъл, дори и от далечната Чешка република съвсем без проблеми виждаме морето.
Как го виждаме, ще попитате... по-добре останете и проверете сами.

За цветен бинокъл ала Страната отвъд дъгата са ви нужни:

Празни ролки тоалетна хартия два броя за всеки бинокъл.
Празна ролка от домакински хартия (трябва да се задължително по-широка от малките ролки) или от домакинско фолио, малко парче картон.
Лепило за хартия.
Макетен нож, и ножица, акрилна боя и четки
Черен изолирбанд
Капaчка от минерална вода
Шнурче с дължина 40см.

От голямата ролка се отразват две парченца с дължина 18см. 

Каменни гномчета

Между тревичките седят и се хихикат. Кръглички и пакостливи, с големи отрещени очички всичко наблюдават. Смешно се придвижват и ако ги видите през деня на едно място до вечерта със сигурност са на друго. 

Може би не сте чували до сега за тях, или пък Скришковците са ви разправили, че  Каменните гномчета са добри приятели с Картофените гномчета. При всички положения, навъдите ли в градината си няма отърване, ще бъдат там поне до първия сняг. 

Ако искате тази напаст у дома само следвайте по долните инструкции. 

Нужни материали за завъждането:

Камъчета с кръгловата форма, идете на лов за тях, това е също толкова забавно колкото и рисуването им. Има камъчета скрити на всякъде. 

Акрилни бои.

Черен маркер.

Безцветен акрилен спрей за довършване. 

Задачата е ясна, децата да уловят, донесат, измият камъчетата.
Родителите да изберат подходящи четки с твърд косъм.
Цветовете са по желание на малките творци, техниката е свободен стил... :)

Шарени рибки

Някой идеи са много досадни, сутрин човек се буди с тях и докато не ги осъществи не му дават мира. Морските ни настроения през този месец са настойчиви и темата с закуските на открито следва в нова интерпретация. Рибки за гладни човечета. :) 

За цветна закуска в стил рибки са ви нужни три обикновени филийки хляб, формата се изрязва много лесно. Отпред се режат ъгълчетата и се получава личицето на рибката, а отзад се клъцват още два триъгълника за да се оформи опашката.