Попарт апликация за малчовци

 Време е да се вихрим... този път с ножицата и лепилото. Хрумвало ли ви е колко много повтарящи се елементи има в една снимка, а после в едно списание... Когато Верето беше малка, много харесваше да очертава очите и устните на моделите из списанията. С нея също изрязвахме картинки и лепяхме. Сега обаче идва ред на Дари. Заедно си направихме една истинска попарт изложба. Като моето участие беше единствено да изрязвам, и не защото Дари не може да реже, а защото точно този ден искаше основно да лепи.

 С днешната публикация отварям една не малка тема- занимания за малки дечица, защото макар че Даринката взима участие във всички наши начинания. Аз имам желание тя да прави лесни и подходящи за възрастта и креативни  проекти. 
Самата тя вече харесва да открива как да променя едно нещо в друго, и непрекъснато ми носи костилки, шишарки или хартия и ми обяснява какво може да се направи от тези материали.
По този случай имаме цяла кутия събрана с костилки от фурми за които, ту има решения да правим от тях гривна или ограда за мини овчици, или още по-чудесна идея да ги посадим. :) 

Днешната работилница е оскъдна от към материали.
Трябва само няколко модни или каквито прецените списания.
Ножица, лепило и цветни хартии размер А4, при желания може да апликирате на един голям лист.

Дари харесва четките, затова ползваме този начин за залепване, но ако детенцето е свикнало с сухите лепила, нека ползва тях. 

Времето което ще прекарате в лепене напълно зависи от желанието на детенцето ви. 
Нямам идея колко точно лепи Даринка, но не спря докато не стана време за обяд. 

  Всъщност резултата е важен само за мен, ние възрастните ценим края. Децата се вълнуват само от процеса, крайния ефект има значение само докато изрекат: Мамо, тати вижте... 

От тук на сетне отговорността е наша. Нека видят, че  ценим малките им успехи като окачим творбите им в спалнята си, в хола или там където имаме място за тях.
Детските рисунки нямат място в детската стая, защото детето ще разбере колко са важни са нас, само ако са там където прекарваме времето си ние възрастните. 

 Така да ги поощряваме да творят без значение дали нещо е завършено или е само в щрихи. Един ден със сигурност ще им е от полза да знаят, че са способни да се изразяват не само с думи, но всички изразни средства които имат на разположение.

Прекрасен ден ви желая, и доскоро.

Есенна кошница

  В тишината под клоните на боровете... Светлината привлича есенните елфи-художници, те имат толкова много работа с боядисването на всяко листо, че когато ние минем от там чуваме трополенето на забързаните им крачета. Някои се опитват да избягат, а 

други просто ползват магическата мимикрия. Но ние просто знаем, че толкова много цветове няма как да бъдат изразени без да някой да грабне четка. 

Всеки ден виждаме усърдната им работа, и не спираме да се чудим кога успяват да изработят цялото това изобилие. А 
нашите малки желания са бъдем достатъчно цветни и сръчни като тях. Момичетата непрестанно събират листа и нито една разходка не минава без кошниците. Ала когато някоя кошница от претоварване бива повредена, то настроението много бързо се помрачава. 

Днес ще ви разкажа, точно за тази кошница. Верината кафява кошничка остана без дръжка, в ония разходки в които прескачаме до хълма за глогинки. Не знам дали глогината я закачи, или има деца дето все на тях се случва да се спънат и да паднат точно върху това дето носят. Факт е обаче, че кошничката остана без дръжка, глогинките останаха пръснати. 

Нали знаете колко много се привързват децата към малките неща, любимото чорапче, и куклата с оранжеви коси на име Нани, малка кафявата кошничка. Ами сега? Сега се налага да оплета дръжка на една кука, за една вечер е готова... ама изплетената бяла дръжка, не дава стабилност. Известно време кошницата пак тръгна на разходка, но вече не беше нито пълна, нито лесна за носене, защото от плетената дръжка се люшкаше. 

Призрачета или страховита украса за прозорци

  Днес ще си спестим материалите, когато става въпрос за бои винаги надвисва проблема с дефицита им. Особено когато става въпрос за нас, от тази страна на дъгата винаги имаме нужда от много боя и затова днешното решение отчасти икономисва прозрачната боичка или по-точно напълно я замества. 

Нали знаете колко е хубаво когато можете у дома да си направите витраж от бои за стъкло. Нищо особено не е, идеална украса за всеки сезон, а какво е нужно, нищо особено само бои за стъкло. 

Ние решихме да си направим такъв, но призрачен. 

Знаете ли понякога просто се будя с някоя идея. Ето така стана, съпруга ми тези дни нон стоп пренася някакви документи в прозрачни джобчета. И идеята се появи като сапунено мехурче, носено от вятъра - пук и е тук.

За духчетата са ви необходими:

Десетина прозрачни джоба за документи

Боя за стъкла - основно черна, но при нас никога не стига само един цвят

Ножица 

 Разрязвате джобовете, така че всяко листче да е отделно.

Върху всяко от тях си накапахме цветни точки, просто някой имат шарени дрешки. :)
На ъгълчетата на джобовете си направихме такива които все едно излизат от ъгъла на прозореца.

Билки - цветове събрани в една шепа

    Тази година се върнах късно от България. Всички глухарчета бяха прецъфтели, а белите цветчета на бъза бяха малки плодчета. Мислех си, че съм изпуснала всички билки. Ония дето не събрах по Еньовден защото бях на Вършец с децата и чертаехме с цветен тебешир дама, или просто си отпочивахме. 

Разбира се това лято свърших много неща, прочетох купчина книги от старата ми детска библиотека. Извадих си няколко любими цитата от Дикенс, написах няколко стиха, и се видях с приятелките ми както едно време под звездното небе  на огромната ни вършечка тераса с разговори без тайни.   

И все пак когато се върнах знае, че съм изпуснала нещо... цялото лято в Чехия. Такова каквото от години наред съм свикнала. Зелено и маково, с аромат на окосена трева и вкус на касис. Него все пак него съпруга ми го беше обрал, и прибрал в фризера.

Само след седмица, обаче знаех, че онова което най-много ми липсвало е постоянните ми разходки за билки. В всяко стръкче има такава сила, уловена от слънцето и къпана от росата.

Сигурно сте чували за пришницата prunella vulgaris - мъничка билка която една мила приятелка ми каза - нея открих първа да продължава да цъфти дори и през август, след всичките пъти в които упорито косена през лятото. Събрах я й я изсуших... Тя идеална е за изприщени деца, било то екзема или пъпки от шарка. А така върлуваше точно като си пристигнахме. 

После видях, че има още жълт кантарион.

А за него толкова исках да ви разкажа една легенда, че нямах търпения да започна да пиша тази публикация. 

Когато разпънали Христос, Свети Йоан който във всичко следвал учителя си, стоял съкрушен под кръста. От раните на Спасителя накапали няколко капки кръв, долу под кръста имало малко нежно растение със жълти цветове. Свети Йоан, не познавал това цвете, но подтикнат от накапалата божия кръв събрал всички цветчета и направил от тях извлек. Този лек можел да лекувала всяка рана, а цвета му бил тъмно червен точно като кръвта. Из нашите ширини всички я наричат Йоаново олиo - Janův olej - a в България е познато като Кантарионово масло. 

За две бурканчета от кантарионовото масло ми беше нужно солидно количество кантарион. 

Когато берете такъв погледнете зелените листенца на слънце изглаждат ли вся едно са целите в дребни точици сте намерили точния вид. На неговите жълтите цветчета трябва да имат малки черни точки.  

Изсушената билка се накисва със зехтин в стъклен съд и се оставя на слънчево място поне 40 дена. След това се прецежда, течността която се получава е тъмна, червена и особено лековита .

През целия август не спирах да бера всичко което се изпречеше на пътя ми. Вързвах в малки китчици и изсушавах. 

Цариче само за мен. Действието му е направо удивително при проблеми с цикъла. Тук няма да се спирам в подробности, предполагам, че ако ви е интересно ще се разровите в повече.   

Върбовка дребноцвета  тя пък е идеална за проблеми с простата. Тези дни заминава за България. Ако не я познавате обаче, не се впускайте в безразборно събиране, лековит е само един вид на това растение и то в точно това с малките цветчета. Има такива които растат край реките и големината на билката е почти метър, с нея трябва да се внимава защото не е подходяща е токсична.

Списъка на всичко което в този кратичък срок събрах и изсуших е солиден. Някой неща си донесох от България. Като Маточнината, листа от дюля и билка Паричка с която се сдобих на Рожен. 

Тук си донабрах Мащерка, плодове от бъз, равнец, кантарион, бреза, невен, живовляк, киселец и разбира се това което ни донася есента. 

Есенните билки- глогинки, трънки и шипки. 

Парцалчета с цвят на есен или лесна украса за врата

Един ден преди доста време, съпруга ми дойде от работа и рече:

- Донеси малко полистирен и парче плат и ще те науча да правиш цвете. 

Веднага в главата ми завъртяха какви ли не мисли за ронене и наекризирване на белите топчета.

Същия ден не успяхме да се върнем на темата за цветята, но след седмица ми показа този чудесен и много ефектен номер. Няма да повярвате как се изненадах като видях колко лесно стават тези розички.

Той работеше на едно място където идват хора с различни увреждания и правенето на подобни неща е с цел да се подобри фината моторика и силата на ръцете.

За венец от парцалчета е нужно:

Корпус от полистирен - размера е без значение.

Трикотажни изрезки с размер 3см. на 3см.

Дълга права пръчица - може да обратната стана на четка за рисуване или пластмасова игла за плетене.

Изрезките не правете по-големи от тези размери защото не се надиплят красиво. Перфектното им изрязване въобще не е приоритет така, че спокойно децата могат да се включат. Мисля, че същото може да се постигне и само с квадратен полистирен и ще стане ефектно цветно пано, вместо венец.  

Есенно желание

Във всички цветове и форми, под всички огради се промъква есенното вдъхновение.
Всеки ден  нося по едно късче есен у дома.
Най-напред извити брезови клони, събрани след последната лятна буря.
А после шепа листа от дъб твърди като златист креп.
После лъскави кестени, и глогинки в алено.
А когато всичко толкова нараства, че заплашва да залее кухненския плот, го пренасям на венеца.

Не съм художник, но искам да бъда. Ако мога само да пожелая да бъда толкова палава и безразсъдно щедра като есента, толкова богата и наситена, насмолена от цветове... та чак да ти полепне по кожата оная сладост кехлибарната, оная крехкост утринната дето зачервява бузите, и засладнява гроздово и засрамва шипките, а накрая притъмнява в полепналата шума връз ботушите ти.
Ей така да подишам само един ден от горе от високото, и после пак да бъда обикновена.

Есенни личица

Прекрасен следобед от мен.
Миг внимание и ви оставям да си вършите домакинската работа.
Всъщност, още по-лесно може да си вършите, ако децата си пишат домашните.
Още нямат домашни, така значи... ами сега?
Ето идея как да им ги създадем без да ги претоварим.

Лепило, листа и цветен картон - малка задача с която се справят и две годишни деца.
Ден след като ние налепихме нашите листа видях тази чудесна идея от този чешки сайт. И бях поразена от тези толкова красиви апликации.


Ако ви интересно разгледайте техните предложения... Ние оставаме още на лесна и забавна вълна без излишни ограничения. Всеки направи своята апликация, и добави усмивка от бяла боя. Всъщност идеята беше да направим лисици от листа с щипки за носле, но изведнъж се появиха зайци, и таралежи... и стана тя каквато стана.

Ябълкови пасти или просто тукашен ябълков колач

Привет.

Това ми е любимото време, може би точно заради ябълките. Нашето семейство много ги обича. 

И не само заради сладкиша който сега виждате, а заради факта, че събирането на ябълки е някаква есенна тукашна традиция която участват малки и големи.

Всеки носи кошница, и никой не си тръгва с празна.

Просто разходки

Тази седмица есента напълно навлезе из нашите ширини.
В утрините има сребърна слана, я в следобедите златно слънце.
Прекарваме почти цялото време сред природата, събираме листа, шишарки и плодове.
Идва сезона на чудесните ябълкови сладкиши с канела, на чай от мащерка и щипки.
Затова днес малко ще ви разходя с нас, ей така за да вдишате от тукашния въздух и да се пренесете някъде другаде.

 Където пътеките са покрити с мъх и сухи листа. А в тревата винаги има роса.
Светлината струи на тежки кехлибарени панделки от небосвода, и отскача от цветове в прашинки полетяло злато.

Звънчета и кексчета

   

   Преди няколко дни децата тук тръгнаха на училище( от 03.09 принципно от 01.09) . Нашата кака все още не е ученичка, но сутрин става много рано, заедно всички изминаваме дългата разходка (до там са 2 километра в едната посока) към детската градина. Заедно гледаме как есента с онова нейното дихание поръбва листата със златисти дантели, целува засрамените шипки и прави сутрешната роса кристална. 

Тихичко го чуваме да седи върху върху клоните на брезата и да ми пошепва колко чудесно е да си дете скочило в ония големите купчини сухи жълти листа, дете приседнало вечер край огъня на открито с зачервено носле и изцапани от сажди ръце. 

Колко лесно е всичко и колко удивително е очакването на всеки нов ден.

Днешното ми стихче е посветено на всички малки дечица които са нетърпеливи и прекрасни. На всички български дечица които тази година ги очаква първи клас.
И чиито майки ще кажат след няколко дни: Хайде време е за лягане утре е големия ден, но ще ставаш с иззвъняването на будилника.

Аз също искам да им кажа нещичко:

Мили малки звънчета, всяки нов ден е като бял лист само чака да измислите на него нова рисунка, да напишете бележка до приятелче си или просто да направите хартиено самолетче. Хванете го и полетете, този свят е за вас.   

Звънчо не спи

Сънчо ходи по терлички,

в каляска от звездички.

През прозорчето наднича

Звънчовците най-обича.

По носленцето целува.

та детето да мирува.

„Таз завивка бяла, мека

нека е като перце лека.

Както птички са заспали

и гнездата утихнали,

Звънчо спи, и знай

утре ден голям без край.

Има ти да пакостиш,

да рисуваш и твориш.

Че ръчичките немирни

шетат палави, неспирни.“

По терлички бърза Сънчо,

че във всяка къща Звънчо

кротко чака да заспи,

да сънува, че лети.