Вълшебна пръчка от магазина на Оливандер

Kаква да бъде вашата пръчка? 

От бук, от ясен, или от върба. 

Тази сутрин имам специална оферта за малки магьосници, дори със скъпоценни камъни.

Не се чудете, а само си изберете. 

Есенна гора в кутия - нека си направим малък декор

  В гората и този ден валеше, цяла купчина дребни капчици се спуснаха върху боровите иглички и тихичко въздъхнаха. 

 - Ох, ох колко е хладно...Скоро ще замръзнем.

Децата ги гледаха, подсмърчаха, а дребните им ръчички бяха зачервени. Тревата лепнеше по ботушките им. Но момиченцата си мечтаеха за много сняг, за шейни, и не разбираха защо дните се редяха един след друг влажни и сиви. 

Една малка дъждовна капка безшумно кацна върху най-долното борово клонче. Погледна надолу и видя цветният дъждобран на едно от дечицата. Тя се усмихна и търкулна мълчаливо  в смачканата му качулка, кротичко се сви и без глас се сбогува със замръзващите си сестрици. 

 - Аз не искам да ставам снежинка, нося лятно сърце, избирам своя път. Да бъда водна пара. 

Другите малка капки прозвъняха... едни вдъхновени, други разтревожени, а някои дори невярващи.

  Само зелената детелина разтрепери трите си листенца и помаха за довиждане. 

 - Сбогом малка приятелко. Един ден когато отново полетиш свободна и преобразена  помоли някой облак да те донесе с пролетното небе над нашите ливади. Там където спят мъхените камъни, а царичето надига главица да се къпе в утринната роса, там ще те чакам първо от всички цветя... ела и ми пошепни как беше горе, как се лети на полъха на вятъра и видя ли цялата земя, разправят че е синя и блести като звезда... А сега върви и се стопли с децата.  

Понякога си разказваме приказки, а понякога правим приказки.

А понякога и двете. Когато започнах да пиша тази история още не беше завалял снега. А Верето всеки ден питаше за него. 

... Много обичам да пиша приказки, но преди време нещо ме обезсърчи, и още ми е много мъчно и трудно да повярвам, че има смисъл да ги пиша... Не стига ли само да ги разказвам на децата си?  Днес направих малка дупчица в тъмното наметало, с една малка капка... 

Но нека се върнем на декора за него са нужни ето тези няколко неща: 

Стар кашон - може капак от кутия за малките деца ще по-лесно да лепят в нещо плитко. 

Клончета от борчета, клончета от храсти - нашия от канадската ни боровинка.

Мъх, шишарки, малки тиквички, памук, кора от бор.

Лепило - ако лепите в нещо плитко( капак от кутия за обувки например) може да ползвате обикновено лепило, ние обаче ползвахме горещ силикон. 

 Верето се справи  със задачата да разпредели клончетата, но най-напред залепи мъха за пода на кутията.

Сняг

Тихичко снежец е заваляло, докато нощес сме спали...
Кърпени кожуси взели минзухарите ми побелели.




























Над нашата малка градинка вече пристъпва бяла зима.
Поздрави отвъд дъгата.

Магьосническа книга - наръчник по домашна магия

  Добър ден.

  Всеки достатъчно уважаван вълшебник, може да прави магии, и то не само една.

А всяка негова магия си заслужава да бъде измислена, записана, нарисувана и най вече пазена в строго секретно и специално място. 

Такова място което зорко бди над веселите, шарените и капризните драсканици на нашия маг.

Страхотийско и прозорливо, набръчкано като кората на старо дърво и смешно начумерено, за да не го пипат невежите читатели и домашни обитатели. 

Ей така, от тука започваме със задачата днес - сами да си направим наръчник за домашна магия. 

В начинанието си имам помощници, защото много искам да ги науча, че всичко може да се направи у дома с подръчни средства и желание.  

Нужните материали са:

Тефтер

Мека хартия за опаковката - ползвам амбалажна полупрозрачна. 

Горещ силикон 

Очи за апликация и моментно лепило за тях.

Лепило за хартия и дърво

Бои - бяла акрилна, кафява акрилна

Черен маркер и червен маркер

Графит от молив

Ножица

Понеже вече съм опаковала така една книга пускам препратка към публикацията - тук. 

Най-напред означих мястото за напречните изпъкналости.

 Тях и грапавините направих с горещ силикон. Ето как изглеждат в началото.

 Ето и страничните изпъкналости, не се страхувайте, тук няма нужда от съвършенство.

Вълшебник

Привет малки и големи приятели, има ли желаещи за карнавални костюми.

Днес накратко ще ви кажа, как да направим красив плащ за вълшебник от нещо старо. И понеже повечето пъти правя поли от пердета, сега ще направим нещо наопаки.  Трябва ни старата пола-бабината дето виси от много време забравена в гардероба. Попитайте баба дали вече ще и трябва и ако ви позволи, грабвайте ножиците.

Черни котета в саксията

    Привет, черните котета са голям хит през октомври, също като тиквите и страшилищата.   

За това, вдъхновени от Крокотак  и тяхното чудесно малко черно коте, ви показваме нашите  котарани направени вчера.

За да си спретнете подобно котенце за саксия са ви нужни:

Въздушна глина

Формичка и точилка

Шивове

Филц

Лепило

Черна боя

Панделки

Момичетата изразиха котенцата, за по:бързо ги оставаха да изсъхнат на топло място до парното. Верето направи на нейното райета, Дари се спря на класическо черно.

За блясък минахме котенцета с обикновено лепило C 200. 

Когато бяха готови, залепихме панделките им на гушките. Шишовете укрепихме с филцово парченце за гръбчетата.
Цялата работа беше напълно в силите на децата, Сега котараците са в тяхната стая правят компания на призраците от прозорците, и очакват празника.

Весел ден.

Есенни картички от семенца

Добре дошли.
Днес пак се връщам към темата как да организираме лесни и интересни творчески проекти за най-малките.
Има пряка връзка между координираните движения, фината моторика и развитието на речта. В нашето положение това е особено важна задача, защото имаме двуезични деца. Разбира се ползите са само част от това към което се стремим, основното е да науча децата да не се страхуват от материалните, изразните средства и се научат да претворяват света през своя мироглед.

За този проект са ви нужни:
Картон в есенен цвят.
Семена- лен, ориз... но ползвайте това което имате.
Лепило
Маркер

Пригответе картоните, във вид на картичка и оставете детенцето само да избере какво ще изобрази.

Есен върху еко торбички

   Здравейте, време е за нещо лесно и бързо, но много красиво. Лятото вече направихме една задача с отпечатване на мидички. Миналата година също отпечатахме есента, днес ползваме идеята за да направим нещо интересно което да ползваме активно в ежедневието.

Тук следва задача на майките- да ушият торбички от плат-американ. Размерите са по ваше желание, аз се спрях на 40см. на 50см. Времето за ушиване на една торба е към 20 минути, след това обаче задължително трябва да се изпере готовата торбичка защото американа се свива и към това леко избелва. Нямам идея какво ще стане, ако ги изперете след отпечатването, но предполагам че шарките може да се размъкнат е неочаквана посока.

За стъпка втора ви трябват само:
Листа, ябълки
бои за плат
четки и две деца :) може и едно, но може и цяла група от детската градина.

Попарт апликация за малчовци

 Време е да се вихрим... този път с ножицата и лепилото. Хрумвало ли ви е колко много повтарящи се елементи има в една снимка, а после в едно списание... Когато Верето беше малка, много харесваше да очертава очите и устните на моделите из списанията. С нея също изрязвахме картинки и лепяхме. Сега обаче идва ред на Дари. Заедно си направихме една истинска попарт изложба. Като моето участие беше единствено да изрязвам, и не защото Дари не може да реже, а защото точно този ден искаше основно да лепи.

 С днешната публикация отварям една не малка тема- занимания за малки дечица, защото макар че Даринката взима участие във всички наши начинания. Аз имам желание тя да прави лесни и подходящи за възрастта и креативни  проекти. 
Самата тя вече харесва да открива как да променя едно нещо в друго, и непрекъснато ми носи костилки, шишарки или хартия и ми обяснява какво може да се направи от тези материали.
По този случай имаме цяла кутия събрана с костилки от фурми за които, ту има решения да правим от тях гривна или ограда за мини овчици, или още по-чудесна идея да ги посадим. :) 

Днешната работилница е оскъдна от към материали.
Трябва само няколко модни или каквито прецените списания.
Ножица, лепило и цветни хартии размер А4, при желания може да апликирате на един голям лист.

Дари харесва четките, затова ползваме този начин за залепване, но ако детенцето е свикнало с сухите лепила, нека ползва тях. 

Времето което ще прекарате в лепене напълно зависи от желанието на детенцето ви. 
Нямам идея колко точно лепи Даринка, но не спря докато не стана време за обяд. 

  Всъщност резултата е важен само за мен, ние възрастните ценим края. Децата се вълнуват само от процеса, крайния ефект има значение само докато изрекат: Мамо, тати вижте... 

От тук на сетне отговорността е наша. Нека видят, че  ценим малките им успехи като окачим творбите им в спалнята си, в хола или там където имаме място за тях.
Детските рисунки нямат място в детската стая, защото детето ще разбере колко са важни са нас, само ако са там където прекарваме времето си ние възрастните. 

 Така да ги поощряваме да творят без значение дали нещо е завършено или е само в щрихи. Един ден със сигурност ще им е от полза да знаят, че са способни да се изразяват не само с думи, но всички изразни средства които имат на разположение.

Прекрасен ден ви желая, и доскоро.

Есенна кошница

  В тишината под клоните на боровете... Светлината привлича есенните елфи-художници, те имат толкова много работа с боядисването на всяко листо, че когато ние минем от там чуваме трополенето на забързаните им крачета. Някои се опитват да избягат, а 

други просто ползват магическата мимикрия. Но ние просто знаем, че толкова много цветове няма как да бъдат изразени без да някой да грабне четка. 

Всеки ден виждаме усърдната им работа, и не спираме да се чудим кога успяват да изработят цялото това изобилие. А 
нашите малки желания са бъдем достатъчно цветни и сръчни като тях. Момичетата непрестанно събират листа и нито една разходка не минава без кошниците. Ала когато някоя кошница от претоварване бива повредена, то настроението много бързо се помрачава. 

Днес ще ви разкажа, точно за тази кошница. Верината кафява кошничка остана без дръжка, в ония разходки в които прескачаме до хълма за глогинки. Не знам дали глогината я закачи, или има деца дето все на тях се случва да се спънат и да паднат точно върху това дето носят. Факт е обаче, че кошничката остана без дръжка, глогинките останаха пръснати. 

Нали знаете колко много се привързват децата към малките неща, любимото чорапче, и куклата с оранжеви коси на име Нани, малка кафявата кошничка. Ами сега? Сега се налага да оплета дръжка на една кука, за една вечер е готова... ама изплетената бяла дръжка, не дава стабилност. Известно време кошницата пак тръгна на разходка, но вече не беше нито пълна, нито лесна за носене, защото от плетената дръжка се люшкаше.