Нарисувай чинийката, нарисувай чашката

                                                                 Добро утро. 

    Дойде време да ви покажа нещо което чака в черновите вече няколко месеца. Не защото не ми хареса, но някак не пасваше на есенното ни настроение. Сега обаче, започваме да правим малки проекти с които да зарадваме околните. И дойде точното време да нарисуваме чашка и чиния за хората които обичаме. 

   Момичетата получиха от тати един малък подарък през август. И след седмица вече бяха направили своите оригинални съдове. След няколко дни аз украсих със заврънкулки чашката която миналата година боядисах с черна боя. 

  У дома имаме много бели чинии, но момичетата получиха само две. Идеята ни беше след време да получат още две, и след още време още две... Върху всяка от новите разбира се ще се види нещо съвсем различно. Така докато у дома не остане една бяла чиния и чаша. 

   

Магнити от детски рисунки

Привет, от мъгливите планини.

Имате ли от ония малки детски рисунки, които като видите от първия път и толкова ви харесват, че седят винаги някъде наблизо за да ги гледате и да им се радвате. 

Ето историята на две такива.

Едната е на Дари и нейното зелено прасенце много ми прилича на прасенцата от  

Angry Birds. 

 Другата е на Верето, и понеже вече умее да пише това което иска, непрекъснато ми носи малки рисунки с разни пояснения. Един път на рисунката пише ЗоОлогиЧска Градина за ЖИраФИ, а друг път само МЕД. Пчеличката разбира се е Мая. 

Обикновено слагам тези рисунки на хладилника и ги придържам с магнити, само че магнитите ми прикриват част от гледката. Ето как се роди идеята самите рисунки използвам за магнити. Хем рисунките се виждат чудесно, хем ще държат седмичната програма и другите скучни неща които възрастните обичат да си припомнят. 

Домашна сусамена халва

Добро утро.

Закуските са винаги малко трудни за измисляне.

Още повече когато тук няма много неща.

Едно от които е халвата.

 Днешната рецепта е много простичка, но много вкусна.

Сърнички

Това е ония публикации които се промъкват между другите. 

Всъщност, правилно би било да се каже се случват докато ние правим нещо.

Лятото бяха мънички сърненца, не минаваше ден да ги видим.

Сега са чудесни млади госпожици. Поне така си мисля. Те живеят наблизо защото всеки ден слизат под хълма.

Принцесите се раждат от звезди

Рисунка на Верето от октомври 2012

Когато във вечерите златни завали
и пеперудени прашинки се посипят.
Принцесите се раждат от звезди
изгубените си пантофки да подирят.

Събуждат сребърните звездобройци
и на ушенцето им шушнат тайни смешни.
В острите им шапки крият бели зайци
и колелца рисуват в книгите им прашни.

Принцесите живеят в стаи огледални
в сандъчета, цветя садят от лански сняг.
Изрязват кръпки в новите си рокли бални
и после шият ги на небосвода с бод зиг-заг.

А случи ли се някоя принцеса да се сърди,
от сънените и очи дъждец започва да ръми,
тогава всичките легла от гъши пух са твърди
и само в хамак от паяжинки може да заспи.

А щом прекрачи там вдън нощния чертог
в пътеки теменужени върви и пита:
- Къде въртят чекръци и сребро предат,
къде луна коват с усмивка сърповита.

На този свят принцесите са чист изсипан блясък,
макар и боси да се раждат на земя-подбита.
И цял живот обувчици човешки тесни носят
корони нямат, само рокли от басма протрита. 

А някога когато със зората затрепти 
събудено звънче от алена камбана.
Принцесите порастват и имат дъщери,
и плитки сплитат от косица разпиляна.

Когато във вечерите завалят звезди
и своя огнен път поемеш към земята,
Принцесо малка горе миг поспри,
вземи си дъх и запомни коя си. 

...............................................................

Пантофки на земята има, но не стават

на тези малки, босички, крачка сега.
Обувчици по мярка на звездите дават
или небето, или принца, или ...

Любовта. 

Последния куплет, е само идея, която не пожелах да изтрия от листа, макар и да е много банална. 

Рисунка на Верето от септември 2012 

Рисунка на Верето от август 2012 

Рисунчиците са първо идеята за написването на това стихче. Имам още едно подобно, което би могло да намери място тук. Скоро се надявам и към него да имам оригинална и неповторима илюстрация и да мога да го споделя. Ако сте любопитни може да видите Нощта е мълчалива в другия ми блог. 

Прекрасен ден.

Обици на точното място - обици от плат - fabric earrings

Сигурно се питате къде е това място.

Елате с мен, там където времето е спряло и ъгълчетата шушукат омагьосани принцеси.

У дома на Нели - nelly vintage home

 Първия път когато попаднах там, дори не очаквах това да се случва толкова наблизо.
И при човек, към който чрез родния си език мога да изразя възхищение за това, че прави живи приказките.

Мини градина с мъх и къщичка за феи - част 2

В тишината капе светлина.

Има тайна която искам да ви кажа.

Тя там в тихото, между редовете.

Там където децата винаги могат да идат. 

А аз искам да ги последвам.

Когато започнахме да мечтаем за истинска малка къщичка беше още слънчево.  Сега когато пиша това, е вече зима. Но вълшебствата нямат сезони, нямат граници и не познават ограничения. 

И се случват. 

Не си мислете, че споменавам това което ние сме направили.

Не, чудото не е там, защото ще ви научка как да си направите такава малка къщичка. И тя ще бъде ваша, неповторима и шарена.

Чудото е в гората.

Моля ви преди да  прочетете следващите редове да се върнете една година назад. 

В тази публикация -  Мини градина с мъх и къщичка за феи

... да имаш силата да посадиш сам дърво.

... А какво е да имаш цяла гора?

Вълшебна пръчка от магазина на Оливандер

Kаква да бъде вашата пръчка? 

От бук, от ясен, или от върба. 

Тази сутрин имам специална оферта за малки магьосници, дори със скъпоценни камъни.

Не се чудете, а само си изберете. 

Есенна гора в кутия - нека си направим малък декор

  В гората и този ден валеше, цяла купчина дребни капчици се спуснаха върху боровите иглички и тихичко въздъхнаха. 

 - Ох, ох колко е хладно...Скоро ще замръзнем.

Децата ги гледаха, подсмърчаха, а дребните им ръчички бяха зачервени. Тревата лепнеше по ботушките им. Но момиченцата си мечтаеха за много сняг, за шейни, и не разбираха защо дните се редяха един след друг влажни и сиви. 

Една малка дъждовна капка безшумно кацна върху най-долното борово клонче. Погледна надолу и видя цветният дъждобран на едно от дечицата. Тя се усмихна и търкулна мълчаливо  в смачканата му качулка, кротичко се сви и без глас се сбогува със замръзващите си сестрици. 

 - Аз не искам да ставам снежинка, нося лятно сърце, избирам своя път. Да бъда водна пара. 

Другите малка капки прозвъняха... едни вдъхновени, други разтревожени, а някои дори невярващи.

  Само зелената детелина разтрепери трите си листенца и помаха за довиждане. 

 - Сбогом малка приятелко. Един ден когато отново полетиш свободна и преобразена  помоли някой облак да те донесе с пролетното небе над нашите ливади. Там където спят мъхените камъни, а царичето надига главица да се къпе в утринната роса, там ще те чакам първо от всички цветя... ела и ми пошепни как беше горе, как се лети на полъха на вятъра и видя ли цялата земя, разправят че е синя и блести като звезда... А сега върви и се стопли с децата.  

Понякога си разказваме приказки, а понякога правим приказки.

А понякога и двете. Когато започнах да пиша тази история още не беше завалял снега. А Верето всеки ден питаше за него. 

... Много обичам да пиша приказки, но преди време нещо ме обезсърчи, и още ми е много мъчно и трудно да повярвам, че има смисъл да ги пиша... Не стига ли само да ги разказвам на децата си?  Днес направих малка дупчица в тъмното наметало, с една малка капка... 

Но нека се върнем на декора за него са нужни ето тези няколко неща: 

Стар кашон - може капак от кутия за малките деца ще по-лесно да лепят в нещо плитко. 

Клончета от борчета, клончета от храсти - нашия от канадската ни боровинка.

Мъх, шишарки, малки тиквички, памук, кора от бор.

Лепило - ако лепите в нещо плитко( капак от кутия за обувки например) може да ползвате обикновено лепило, ние обаче ползвахме горещ силикон. 

 Верето се справи  със задачата да разпредели клончетата, но най-напред залепи мъха за пода на кутията.

Сняг

Тихичко снежец е заваляло, докато нощес сме спали...
Кърпени кожуси взели минзухарите ми побелели.




























Над нашата малка градинка вече пристъпва бяла зима.
Поздрави отвъд дъгата.