Страната отвъд дъгата ви пожелава...

Незабравими вълшебни празници. 

Пожелайте си нещичко и  тихичко го пошушнете.  
Там където зведичките греят в синята вис, там където светлината се снижава за да докосне душите ни, там нашата вяра и надежда тъкат на сребърен стан мечите ни. Вземете си нишка, намотайте я малко кълбенце и търкулнете. Всички пътища започват от малки пътечки, всички реки от малки ручейчета. Последвайте сърцето си, последвайте кълбецето и никога не губете детското във вас. То знае кое е правилно и кое е добро и то е онази чудесна блестяща искрица която свети във всеки. 

Дошла е от крилата ти ангелски

Понякога звънва в камбана.
Понякога е облак от вълна.
Трепти върху миглите сънени.
В звездите светлее рубинени.

Когато отсяда на камъка,
старее в мъхено със замъка.
Когато докосва ти шала
събужда снежинката бяла.

Понякога литва нечакано
светулките пази от мрака.
Замахва с четка копринена.
Разказва в черупка мидена.

Когато засвирва от повея
разрошва перата на славея.
Премята косите си сламени,
узрява в черешите румени.

Понякога поглеждаш небето.
Усещаш я тупти със сърцето.
Какво е, се питаш не знаеш?
От къде, не помниш дошла е...

В майката, в земята далечна
тя стара е, частичката вечна.
Когато я вдишваш живееш
във Божията обич сияеш. 

Весели празници, скъпи приятели.

Подарете си доброта, искреност и обич. Те са най-цените човешки дарове.

Чешки коледни меденки

Привет от нас, ще бъдем кратки днес, защото имаме много много предпразнички задачи. Днес има празничен базар в училището и градината на Верето и там винаги има много интересни неща изработени от децата.

 Та, искам да ви споделим едни от любимите си меденки.
Рецептата я имам от една приятелка още от времето в което дойдох да живея в Чехия.
Правила съм я много пъти, и честно казано ми харесва много, но излиза че никога не съм пробвала друга.

Пернички - коледни канелени сладки с мед


500 гр. брашно
150 - 200гр. захар ( може да сложите пудра или кафява захар)
100 гр. масло
2 яйца
150 гр. мед
4с.л. канела
1ч.л. сода за хляб
четири карамфила
две зрънца бахар

Бахара и карамфила се смачкват в хаванче, докато станат на малки трошички.

Тестото се омесва и трябва да е меко и лепкаво. Оставя се в хладилник за 24ч. за да поеме аромата на подправките.

На другия ден се разточва на кора дебела към половен сънтиметър и се изрязват с формички сладките. Верето направи тридесетина топчета. Те се опекоха чудесно и останаха леко мекички.
Всичко пека в средна фурна до 170С  докато леко потъмнеят бисквитите, но по-скоро да се изсушат.

Сладките може да се украсят с глазура от 200 гр. пудра смесена с 1 белтък и сока от 1/2 лимон. Ако глазурата е много мека се добави още пудра за да е толкова гъста колкото да лесно с нея да се рисува върху бисквитата. Обикновено украсявам само няколко от сладките. Другите остават така, защото децата ги харесват без нея. Дари когато беше малка сваляше бялото и ядеше само меденката.

За да омекнат меденките ги слагам в една стъклена купа, а вътре при тях поставям разрязана на четири ябълка. Така след два до три дни ставам приятно меки... разбира се стават ако мога да ги опазя до тогава. Напоследък е почти невъзможно. :)

Усмихнат ден от нас.

Вярвай в чудеса

   Някои приказки имат най-прекрасната снежна светлина.
Над селцата сред простора на небето се раждат звезди. Среброкоси ангели тихичко пеят, а над света се сипе сън от любов.
Дечицата притварят клепки и пътуват отвъд дъгата, където стъпките им потъват в мекия сняг и могат да правят снежни човеци посред лято.
Могат да ловят пеперуди и да се къпят в река от мляко.
Могат и са... само защото вярват.

Днешната ми история е толкова голяма колкото едно дете.

Тя започва с погледа отправен на горе. С трепета и устрема на надеждата... и продължава да свети от вярата дори когато порастем.

И докато на света има поне едно дете, което вярва в Дядо Коледа, което в коледната нощ гледа към небето и чака... докато има такова дете, дотогава ще има и Дядо Коледа.

Пише Павлина Делчева-Вежинова в своята чудесна книжка нарисувана от Кристина Йовчева.

А аз искам вие да знаете за детенцето от книжката, и малкото еленче, и за едно писмо... а може би за цял чувал писма и малкото джудже което съвсем само успя да донесе големия, тежък чувал с детски писма.
Точно там вероятно е било и нашето писмо пратено до Финландия.

Ами, ако това малко помощниче джудже не бе успяло да премине през зимното поле и да донесе писмата...
Как добрия Дядо Коледа щеше да знае за Верето и за това, че тя му е писала. И как щеше после да и отговори.

Защото пролетта тя наистина получи отговор от Финландия.
И до днес това писмо е повод за радост и удивление. Особено марката му.
Тогава Верето беше само на  две години, но вече може да прочетe името си на плика.

Един ден момичетата ще пораснат и ще чуят,  че подаръците под елхата са дело на мама и татко. Но ще се надявам,  че това да не попречи да вярват в чудеса. Така както го правят сега.

Вярата е толкова крехко нещо, малко семенце от цвете посадено с много грижа. Ала знаете ли, че веднъж насадена и опазена, тя пораства по-висока и по-силна от сребърните смъркове които докосват небето. 

Прекрасни празници скъпи приятели. 

Подарявайте си семенца и се грижете за тях. А когато затворите очи, няма как да не чуете звъна на звънчета, тихия шепот на елите и смеха на децата открили простичкото вълшебството, че  всичко е възможно.

Гирлянда от капачета от флумастери

Здравейте.

Това е онези задачи които седят и чакат да бъдат публикувани, а още по-дълго чакат да бъдат направени.

Всичко това защото цяла година събираме капачките от всеки цветен маркер, флумастер и гелова химикалка.  

Някои деца намират това събиране за много забавено, особено когато могат да си спретнат чудесен цветен маникюр от капачките. 

Но аз го бих казала, че доста необичайно тези цветни капачета да отиват в кофата, но и доста досадно да заемат място цяла година в килера ми без да знам какво да направя  с тях.

Обаче... един ден просто вдъхновена от постоянното нанизване на мъниста което извършват момичетата с цел герданоправене. Реших, че заедно ще нанижем тези капачки и ще украсим малкото сребърно смъркче което зимата прилича на малката зелена елхичка от приказката на Андерсен. 

И така преди да завали първия сняг.

Ние нанизахме на корда близо педесетина капачки на дълга върволица която тук гальовно наричам гирлянда. :) 

И отново преди да завали първия сняг, окачихме гирляндата на сребърния смърк. 

Остана само да дочакаме снега, които не закъсня никак даже и след два дни вече имахме чудесна зима и малко цветно борче на фона на бялото поле.

Ако имате усърдни художнички които изрисуват комплект маркери за месец, не се чудете и на хвърляйте капачките от използваните материали. Днес няма да може да си направите такава цветна гирлянда, но защо не догодина. Не мисля за Коледа, може да е пролет и да пробиете капачка от бъркан, а на корда да вържете три, четири висулки от цветни капачки. Така може да украсите балкона си или ябълковото дръвче. А ако сте градинар можете да опазят младите си гроздове през есента с такава дрънкулка.
За днес толкова от цветната ни страна. Прекрасен и наповторим ден ви желая.

Лесни поздравителни картички

 Привет.
Понякога малко е повече.
Друг път пък, много е недостатъчно.
Днешната ни работилница е само за картички. Такива каквито могат да ги направят децата без да им помагам. Ако не броя предварителното рязане на цветния картон за основата на картичката.

Снежинка

Аз съм малка балеринка

с коронка некована.

Перушинкава снежинка

с рокля снежно-прана.

В небето съм родена

аз на ангели в крилата, 

и от танца устремена

тихо бързам към земята.



На нослето ти ще кацна

и на бузките червени

и несмело ще те боцна

в миг ще бъда разтопена.



В сълзица претворена

аз от твоето сърце,

с любов ще съм дарена

мило слънчево дете.

2008

Прекрасен ден скъпи гости на Страната отвъд дъгата.

  

Ангели от хартия

 Здравейте. Може би се повтарям, но миналата седмицата децата гледаха една работилница за ангели по това детско предаване което много обичат. Казва се вълшебната детска градина.

Kouzelná školka

 И нямаше как да не си спретнем наши такива, каквито си направиха Франтишек и Майда.
И понеже и от миналата година имаме Ангели, сега с тези станаха цяло ангелско семейство. Тази година обаче децата са много, много по-сръчни и повечето неща си направиха сами.

За тези хартиени ангели са нужни:
Цветен лист
Розов лист за лицето, картон
Бял лист
Гирлянда
Лепило и тиксо
Шнур

От цветния лист се изрязва рокличката.
Момичетата си я нашараха с рисунки. Сгънахме като миналогодишните, но не е задължително да го правите.

На розовото листче, си нарисуваха личице, после само го очертаха на картончето и го залепиха за него за да е подсилена главичката.
На главичката с лепило залепиха косите от гирлянда.

Крилете се сгъват като ветрило от белия лист. И се прилепят с тиксо за гръбчето.

Шнурчето е залепено с тиксо за главичката. Верето има малко перфораторче панделка и си надупчи роклята на своя ангел.

Но нека малко ви поясня и за миналогодишните ангели. 

Те също от двата листа сгънати на ветрило, и един розов картон за лице. Цветния лист остава не прегънат по средата. Белия срязва на две и после се нагъва на вертило. След това отново се прегъва в средата и така обхваща цветния в горната част като оформя ръкавите, или може би крилете. За да се държи цялото е завързано с конец освен, че е залепено, същия конец после служи за ушенце на което може да висне ангелчето. 

Косите са купени от цветарски магазин, като и звездичките, там имат много причудливи неща за малки сръчковци, и когато влезем все с нещо излизаме. 

Времето за изработване на тези ангелчета е към 40 минути, или малко повече, но пък си заслужава да имате нещо така оригинално и неповторимо изработено от малките добри ръчички. 

Приятен ден ви желая. 

Венец в червено и бяло - Red and White Wreath

Отвъд снежните полета остава дъха на зимата.

Само някоя заблудена ябълка, се полюлява на голите клони. 

А аз закъснявам да ви покажа моята версия на бяла зима и червени ябълки.

От червен плат уших звезди пълни с памук.

От картон изразихме сърца, а ги посипахме с брокат, но преди това ги намазахме с лепило. 

От брезови клони свих венец, и го боядисах бял. 

От прозрачни мъниста вързани за телчица направихме малки ледени цветчета. 

И всичко това защото моя съпруг ми донесе тези чудесни червени свещи.

Не зная дали тази зима е модерно червеното с бяло. 

Зная само, че днес на нашия венец горят две свещички и до Коледа остават само две седмици.
И вкъщи имам едни малки ябълкови феи които не спират да питат...
-Още колко остава, мамо?

Прекрасна неделна вечер, светла и уютна...

Венеца с звездички... отива на гости при: Двете елши

Чешки зимни къщички - Winter Templates

Привет скъпи приятели.

Иска ми се да ви разкажа приказка в картини. 

Там където с най-гъстото сито зимата пресява снега, a под дебелите си гугли всички покриви въздишат.

Taм където в топлите домове домакините вече пекат ванилкови рохлички, златисти пернички, и линецке лепени бисквити.    А над всичко се носи онази чудесна песен ... 

 Pár havraních copánků... na... na... naaaa... 

Тези шаблони нарисувах с идеята да изрежа прозорчетата им и да ги подредя на прозорците. 

Първоначално мислех да е само църквичка и няколко къщички. Но се отплеснах, и прекарах вместо 15 минути, близо два часа в рисуването им. 

Много са ми любими чешките роубенки. И затова ви пускам и тези рисунки, въпреки че нямат нищо общо с Коледа. Освен, ако не броим това, че създават особена атмосфера с вида през зимата.  Ето ви една позната песничка изпята отново от Karel Gott, на фона на тези къщички.

Все още не съм се отказала от идеята да изрежа прозорчетата им внимателно с макетно ножче, и да ги сложа на прозорците. Децата дари дадоха идея да ги оцветят преди това. 

ТУК можете да видите миналогодишните коледни крилца и еленчета, и още една песен на Карел Гот. Аз много го харесвам има изразителен ясен глас и сега пред празниците почти непрекъснато слушаме неговите коледи - чешки коледни песни. 

За да запишете картинките стига да кликнете върху тях, за по-малките дечица спокойно може да се ползват за рисунки за оцветяване. 

Приказен ден от мен, и сто и един снежни поздрава. 

Хранилка за птички

Докато тихичко вали, под боровете още жълтее есенната шума. 

И в най-голямата виелица там винаги остава голо местенце. 

Нищо чудно, че смърчовете и сребърните борове са дом на толкова много зимуващи тук птичета. Ние имаме вече една къщичка за птички в двора, ала тази с специална защото е много лекичка, мъничка и за ония боязливи създания които не са като свадливите врабчета дето кацат на оградата ни. Тя е за ония птичета които кацат нависоко, имат медени гласчета и жълти гушки. Обичат да пребягват от клонче на клонче и да ни гледат с острото си оченце-мънисто изпитателно, а чак когато си тръгнем да дойдат и да проверят както сме им оставили.

Зимата е труден сезон за птичетата. Тази публикация можех да оставя за февруари когато е световния месец на това да нахраним птичетата. Но има ли значение, всичко това да се прави само през февруари.