Календар от детски рисунки - Children's Art Calendar

Children's Art Calendar 2014 part 

2 - free print calendar 



  Привет, все още е януари за това мисля, че тази идея все още е актуална.
За мен със сигурност защото от този месец се движа по строг домашно-работен график.
Но и за момичетата е добре да имат представа кога къде ще е мама, и кога къде ще са те.
Решихме заедно да си изработим календар, цветен и оригинален като използваме всички рисунки които сме събрали в папката: Неповторими от 2012 година.

Нужните материали са:

Цветни картони с размер 24 см. на 34 см.
Принтиран календар - общо 6 листа размер А3
Лепило
Цветни моливи
Две халки от ключодържател.
Една връвчица
Перфоратор  или сръчен татко охотен да пробие с бор машина две дупчици. :)

Като за начало разпръснахме цялата колекция на пода в детската стая. Някой от рисунките бяха номинирани, но не бяха подходящи на размер. Други пък бих ползвала само за да сложа в рамка. Децата си имат любими и аз си имам своите фаворити, така избора никак не беше лесен.

- Мамо, хайде  тази принцеса - посочва Вяря.
- Не, аз искам синята калинка - настоява Дари
- Или Майк Вазовки - продължава Дари.
- Искам принцесата...
- Ти принцеса, аз слънчице...
- Принцесите са много големи- уточнявам аз. - Няма да остане място за месеца.
- Еми тогава да ги изрежем.
- Добре, но ще ми жал да са без крака.
- И на мен- казва Дари.
- Ще си нарисуваме други.
- Най-добре е да си намерим подходящи листа и да си нарисуваме нови на точния размер, но пък така няма да може да използваме тези рисунки. - Обяснявам отново аз.
- Трябва да са от тука.
- Харесвам пиленцата.

Заповядайте разгледайте с нас една малка част от папката. Голяма част от нея редовно пътува за България, при нас винаги остават рисунките които любими на всички ни.

Намерихме в Интернет подходящ на вид календар. На английски е, 
беше добър вариант да се направим на чешки и на български, но моето и времето  на съпруга ми беше малко ограничено.  Така, че оставихме си този семпъл вариант намерен в нета. Децата дори предложиха да рисуват в прозорчетата на дните разни интересни неща.  Ако искате да свалите този от тук, само кликнете на снимката и я запишете на десктопа си.
След това я принтирайте. Месеците се принтират два по два на един лист, общо шест листа.
Ако пък имате време направете ваш собствен в някоя програма за таблици.






За основа на календара ползвахме шест цветни картона с размери 24 см. на 34 см.
Аранжирахме рисунките с цвета на картона и с представата ни за даден месец.

След това момичетата налепиха рисунките, и под тях месеците. Като ползвахме и двете страни на картона. Например от едната страна е месец Април, а от другата месец Март.



Ето как изглеждат всички месеци с избраните рисунки.
Рокли от гардероба на принцеси, раирани пиленца и първите слънчица на Дари си правят компания с великденски яйца,  летящи коли и сини балончета.

























































Само за декември оставихме бяло листче с идеята децата да си нарисуват каквото ги вълнува в предпразничното време.
Какво ще кажете за резултата?  За мен това е един от най-красивите календари които съм виждала някога.
За край пробихме картоните на календара, надянахме халките за ключове. Вързах шнурчето за всяка халка. Когато дойде време да се обърне листа, трябва само да развържа две възелчета да сваля шнурчето, да обърна календара на подоящия лист и пак да завържа шнура.

Благодаря, че разгледахте с нас рисунките на момичетат, че останахте малко под дъгата и че сте наши верни гости.
Пращам ви много цветни поздрави и се надявам да отново да сме ви вдъхновили и развеселили.

Торта с котенце - Hello Kitty Cake

Вече седмица се готвя да напиша за тази торта.
А всъщност почни няма какво да кажа...  това почна да ми се случа доста често напоследък. :)

Всъщност Дари вече е на три, а аз точно на тридесет и три, дали пък затова не изгубих дар слово. За всичко е виновно ЕГН-то, така беше израза нали...  :)
Как се прави  торта има вече на всякъде... и аз наистина не съм по тази точна наука, слагам в кремовете лимонени корички с ванилия, разбивам блатове с какао и нищо не ми се струва невъзможно. И докато правя това, дори нямам точна идея какво иска Дари за празника си.
Мислех, че ще е принцеса, а то какво стана торта с котенце.


Нека обаче не да ви занимавам с бла... бла...  как се разбиват блатове с еди си колко яйца и как става  крем от сметана, и извара( чешки тип), но само да ви споделя.

НЯКОЛКО ИНТЕРЕСНИ ТРИКА ЗА ГЛАДКА ТОРТА: 

1. Това е вита торта и нареждам блатовете във вид на руло един след друг, и опаковам в фолио я оставям да стегне в хладилника за 10 часа. Още преди да я навия обаче, на подноса слагам голямо парче домакинско фолио. То е там защото при навиването долната част на тортата става много равномерна. След като стегне, цялата я обръщам и отлепям фолиото, така дъното идва  отгоре, а неравностите отиват долу. Това ми спестява много ядове и мазането на голямо количество маслен крем за изглаждане. 

2. За да се получи гладка торта облечена във захарно покритие(аз обаче все му казвам захарно тесто) е нужно самата торта да много добре измазана с маслен крем, преди да се положи фондана.
Мазането правя на няколко пъти от три до пет, зависи от неравностите.
С първия слои прилепям трошичките( инструмента ми е обикновена пластмасова шпакла от железарския магазин, идеален помощник за стъргане на замръзнало предно стъкло на колата ) и тортата отива в хладилника.
Като стегне с втория  етап изглаждам неравностите в блатовете и височините и тортата пак отива в хладилника. Когато излезе от там, намокрям ръце в топла, почти гореща вода и минавам цялата торта за да стане лъскава и гладка.
Следващите пъти нанасям масления крем като тънък филтър и като след всеки охлаждам и преди да нанесе следващия изглаждам с ръце.

3.Последното условие за гладко покритие е самото покритие да не разточено прекалено тънко.
Дебелината му определя до каква степен неравностите ще прозират.
Идеален размер преди полагането е към 0.3мм след като се сложи така или иначе то леко изтънява от придърпването.

4. Шпакличка за изглаждане на вид незначителен инструмент, но много полезен когато желаете да изпънете и изгладите фондана добре. Нямам представа каква в цената в България, тук я намерих за по-малко от пет лева.



































Остана само да се уточним с Даринчето в каква рокля да е Hello Kitty, цвета и дължината се оказаха някак изненадващо еднакви с тези на нейната рокличката, и нищо чудно децата имам особено добре развит нюх за естетика.

Всъщност аз имах проект идея каква да е украсата... странни дървета с цветни корони, и малка принцеса с кошничка, но все пак не мама е има рожден ден и нали точно за това правя торта за да е такава каквато рожденичките си мечтаят.
Съпруга ми по този повод каза, че ако искам принцеса и фентъзи дървета да си направя и на мен една торта след празника на Дари.
Да, да и аз така мислех... за три дни разлика две торти, това не го виждам освен, ако втората торта не ми я спретнат децата.  И не е изненада, за да не чистя кухнята след това.

Ау, а уж щях да пиша малко...
Само кафето към седянката ми липсва днес. :)
Прекрасен ден ви желая, и черпя с парче какаова торта с ванилово-лимонен, сметанов крем и котенце с дълга рокля за разкош.

И още много благодаря за чудесните пожелания за празниците и не само за коледните, но и за личните. Нека ви се връщат, мили гости и приятели.
1001 усмивки днес пращам за вас.

Старовремски обици от дантела - Vinage lace earrings

Обици от памучна дантела, нищо ново в идеята. Правят се много бързо и веднага стават чудесен аксесоар към зимното, вълнено облекло. Към рошавия шал или шапката ни от мека прежда с едра уплетка. 

Нужно е само подходяща кремава дантела  две розово-перлени мъниста, две метални капачета с меден отенък, две игли за обици, и две извити готови обици. 

    

Дантела се навива на розичка. Най-вътрешната част се зашива в стегнато фитилче, и с конеца още оформяме върха на розата които влиза в металното капаче. 

На иглата надяваме мънистото, тя преминава през розичката, и през металното капаче и в горната й част оформяме ушенце. 

Така и не свикнах да снимам стъпка по стъпка направата на дадени обици. Някак нямам желание да се отделям от самите тях за се занимавам с фотоапарата. 

Приятен ден от мен.

Мамо, научи ме часовника

. 

Минутки

Минутките на палави дечица ми приличат 

не спират бързат, тичат все напред, тиктакат.

С ръчичките си сръчни в часовете се обличат

а за порастване от никой разрешение не чакат. 

Минутките са като рошавите улични хлапета

в джобчето си крият чудни зъбни колелца,

пружинки лъскави и  винаги са толкова заети 

да хващат вятъра, да скачат и да гонят небеса.

А, моите минутки?

Те приличат на принцеси, две весели сестрички

с плитки къдрави и с рокли в розова батиста,

понякога се палави, понякога са толкова добрички,

защото носят светлината-дневна най-златиста. 

И още две гласчета

като две щурчета. 

Привет с днешна дата, скъпи гости.

Има преломни моменти в развитието на децата.

Когато се учат да ходят, да говорят и дори да четат.

Ето един наш подобен момент, беше когато Верето просто каза:

- Мамо, научи ме часовника.

Така, че ние си изработихме удобен и лесен за учене часовник.

Хем Вята сама си го надписа. Хем го направихме така, че да е лесен за познаване и разбиране. 

Защото вгледайте се малката стелка, тя винаги сочи часовете, а голямата винаги минутките.  Вкарахме часовете вътре, а минутките над тях, така много лесно Верето свикна с разположението на стелките и какво точно искат да ни кажат.

Това е малко обратно на класическия часовник, но пък за начален скок в разпознавате е идеален помощник. 

Нужните материали са:

картон

бяла боя

маркери

едни винт с гайка

горещ силикон

малко парче филц

шило

Фоам - Меки гумени килимчета, престаряват мека пяна и се режат с ножичка.

На картона се очертават кръгове 12 на брой. :) 
Приготвят се стрелките, ние ги направихме първоначално от картон, но Дари за една минута им видя сметката. 

В края надписахме всичко, всъщност Верето си надписа числата в големите кръгове.  А аз само междинните минутки.  После дадохме картона на тати, той ни проби дупчица с шилото, завинти балта и гайката. Аз залепих на задната страна на часовника върху гайката едно малко филцово кръгче, с горещ силикон. Това с цел да не се развива гайката и връчих готово дело на децата.

Забравих да ви кажа, че между двете стрелки има малко кръгче изрязано то прозрачна лъскава папка, това с цел стрелките да се плъзгат една върху друга. 

Верето вече знае часовника... остава само Дари.

Благодаря, че ни гостувахте. Поздрави от Страната отвъд дъгата. 

Фантастични цветя / Plastic Bottle Earrings

"Reduce, Reuse, Recycle"

Ах, просто не мога да спра да мисля за обици. Може би това е мания, но има седмици в които просто непрекъснато ми идват разни хрумвания и трябва да седна да ги направя веднага.

За тези обеци ще ми е много трудно да ви обясня как точно са направени, защото те се появяват в процеса на работа с материала.

Някои детайли ги правя по седем, осем пъти за да са еднакви с близначето си на другата обица. Но това не ми пречи да седя и да се занимавам вечер след вечер. 

В такива лудостни състояния дори филм като Хобит не може да ме накара да седна  да гледам нещо на синия екран.
В главата ми са само клещички, ножички и  пластмаса.

И така скъпи гости на Страната отвъд дъгата, повече няма да досаждам с писане. Разгледайте снимките и наминете тук след няколко дни пак.

Поздрави. 

Цветни кавадрати/Plastic Bottle Earrings

                   "Reduce, Reuse, Recycle"

Имам няколко чифта обици които искам да ви покажа. Правя ги между другото, когато харесам определен цвят от пластмасово шише и имам подходящо на цвят мънисто.

За точно тези ми бяха нужни само два квадрата от розово и синьо-зелено шише, две халки,  две мъниста в подобен нюанс, две бижутерски игли и два елемент-обици. 

Квадратите са изрязано от място където шишето е било без извивки, в най-широката и права му част.

За по-прецизно изрязване ползвам метална линия и много остро макетно ножче. Останалото е играчка за напасване идеята към реализацията. 

Нали знаете, пластмасовите ми обиците не се продават, те се подаряват. 


Ще бъда много радостна  да пратя на някоя от вас точно тези обици. Така, че ако са ви харесали моля пишете ми, за да организираме останалото. 

Поздрави и прегръдки от мен.

Калъфи от плат - инструкции и линкове към уроци

   Привет и Честита Нова Година, скъпи приятели. От много време се приготвям да споделя с вас няколко идеи, снимките дори са от лятото. 

   Не зная дали сте привърженици на електронните книги. Много хора, не ги харесват. В нашия случай извън родината това е въпрос на необходимост.

В рекламите на различните производители ще видите какви ли не лозунги, за преимуществата на този тип устройства, ще видите дори, че електроните книги всъщност опазват природата. Малко ми е съмнително това, но в едно съм абсолютно сигурна, че четачките имат един голям плюс. В избора на книги, учебници, списания и текстови документи които можете непрекъснато да носите със себе си, и да ползвате навсякъде и по всяко време.  

  А когато се сдобили с нещо такова следпразнично изкача първия и важен момент.  Как да опазим екранчето докато носим електронната книга  с нас. Всъщност това може да се каже и за всяка обикновена, но обичана книга.

Преди време попаднах на едно местене в което бяха събрани много различни инструкции как да си направим у дома свой оригинален калъф за четачка.

ЕТО ЛИНК КЪМ ПУБЛИКАЦИЯТА

Също така няма пропусна да ви пусна и чудесното обяснение как да си направим калъф от плат за любимите ни книги.

ЕТО ЛИНК КЪМ ПУБЛИКАЦИЯТА 

Пиша всичко това защото когато уших калъфчето за своята електронна книга, всъщност не снимах процеса.

Сега ми се наложи да ушия друг вид калъф, и то не само един и се опирах малко да систематизирам нещата. 

И така...

Двата калъфа на четачката която правих бяха напълно различни, макар платовете им са да  са еднакви.  От вътрешната страна е много мек полар, а от външната еластичен дънков плат. 

Единия калъф се искаше да лесен за ползване, по скоро за носене и пазене. Мъжки тип, мек джоб без финтифлюшки. 

На него почти няма да се спирам защото стига само да премерите устройство си и да  прибавите милиметър, два за свобода и да ушиете тази мека торбичка.

Ако все пак, ако имате нужда от помощник погледнете това: 

Калъф джоб с хастар

Красив калъф за лаптоп във формата на писмо.

Калъф тип писмо за четачка 

На втория калъф ще се спра малко по-подробно защото макар, че има чудесна инструкция как да се ушие този плик за писмо от плат. То в моя случай материята не позволяваше това да стане. И по-точно поларът с дебелината си определи начина на изпълнение.

За шаблон на размерите ползвам самата четачка.

Във всички посоки оставам по 0.5мм свобода и тогава определям размерите на калъфа. Когато ших зеления калъф дори си направих шаблон от картон. И един такъв от пласмасовата част  папка (с твърд гръб)  за да придам твърдина на предния капак. На зеления калъф горното капачето служи за корица.

При тези двата дънкови калъфи няма нищо вмъкнато за усилване. 

Плата се крои двойно прегънат като се оставя от всички страни 1см резерва за шев. В горната част се прави триъгълник за прехлупване. 

В случая кроим по един и същ шаблон и дънковия плат и мекия поларен плат, като при последния резервата за шев е 0.5 см. 

Това се прави с цел след ушиването вътрешната част на калъфа да малко по-малка от външната и така лесно да влязат един в друг.

След скрояването прегъваме дънковия плат лице с лице и ушиваме страничните шевове. Долен шев няма защото там плата е кроен на сгъвка. 

Същото се прави и на полара. Като при него малко преди края на единия страничен шев си оставяме 3см. не зашито място за обръщане. При калъфа джоб това също го има. Всъщност всяка горна дреха с хастар е ушита по същия начин и винаги има някъде място през което е обърната. Може да видите това обикновено в ръкава на дреха от вътре на хастара.

Когато тези два странични шева са готови обръщаме двете писма лице с лице и ги сглобяваме до този този вид. 

Следва да прикачим двете писма едно за друго. Изминава се шев в по цялата горна линия. Този шев изглежда ето така.

И тук вече е момента на обръщането. През малкото отворче което съм оставила в полара. 

След като се обърне, този отвор се зашива на ръка. При дрехите това е с машинен шев, и прави лек ръб,  но тук не желая това да се вижда, още повече да се усеща. 

Следва гладене и след това малък украсителен шев в горната част. Докато изминавах украсителния шев, аз сложих дръжка на пликчето за писмо и то заприлича на красива дамска чантичка. Дръжката е дълга към 30см. и широка към 1см. Когато се скроява се пресмятат отново резерви за шевове, или в вид преди шиене тя е лента плат с дължина 32см  на  2см.

Когато и тази последена операция е готов може да се направи илик и да се пришие копче.

Много исках калъфчето да с нещо забележимо, защото братчето му е така семпличко. 

Затова спретнах това цвете то кръгчета. Изрязват се кръгове е различни размери и се шият от най-големия (от долу) към най-малкия ( от горе) докато се получи кръгло или полукръгло цвете. Моето е полукръг а второто синкаво копче е тичинка.  

Получи се чудесен контраст защото ползвах опакото на дънковия плат при цветето и дръжката. 

Сега като се върна  и прочета написаното всичко ми изглежда много объркано. Мисля обаче, че когато човек се захване нещо да майстори, нещата някак сами се подреждат и изясняват.
Така, че написаното не бих нарекла публикация как стъпка по стъпка сами да си направим калъф. Само се надявах да ви наведа на вашия начин, и да ви покажа какво съм открила аз докато шиех тези двата калъфа.

Прекрасен ден от мен.

Страната отвъд дъгата ви пожелава...

Незабравими вълшебни празници. 

Пожелайте си нещичко и  тихичко го пошушнете.  
Там където зведичките греят в синята вис, там където светлината се снижава за да докосне душите ни, там нашата вяра и надежда тъкат на сребърен стан мечите ни. Вземете си нишка, намотайте я малко кълбенце и търкулнете. Всички пътища започват от малки пътечки, всички реки от малки ручейчета. Последвайте сърцето си, последвайте кълбецето и никога не губете детското във вас. То знае кое е правилно и кое е добро и то е онази чудесна блестяща искрица която свети във всеки. 

Дошла е от крилата ти ангелски

Понякога звънва в камбана.
Понякога е облак от вълна.
Трепти върху миглите сънени.
В звездите светлее рубинени.

Когато отсяда на камъка,
старее в мъхено със замъка.
Когато докосва ти шала
събужда снежинката бяла.

Понякога литва нечакано
светулките пази от мрака.
Замахва с четка копринена.
Разказва в черупка мидена.

Когато засвирва от повея
разрошва перата на славея.
Премята косите си сламени,
узрява в черешите румени.

Понякога поглеждаш небето.
Усещаш я тупти със сърцето.
Какво е, се питаш не знаеш?
От къде, не помниш дошла е...

В майката, в земята далечна
тя стара е, частичката вечна.
Когато я вдишваш живееш
във Божията обич сияеш. 

Весели празници, скъпи приятели.

Подарете си доброта, искреност и обич. Те са най-цените човешки дарове.

Чешки коледни меденки

Привет от нас, ще бъдем кратки днес, защото имаме много много предпразнички задачи. Днес има празничен базар в училището и градината на Верето и там винаги има много интересни неща изработени от децата.

 Та, искам да ви споделим едни от любимите си меденки.
Рецептата я имам от една приятелка още от времето в което дойдох да живея в Чехия.
Правила съм я много пъти, и честно казано ми харесва много, но излиза че никога не съм пробвала друга.

Пернички - коледни канелени сладки с мед


500 гр. брашно
150 - 200гр. захар ( може да сложите пудра или кафява захар)
100 гр. масло
2 яйца
150 гр. мед
4с.л. канела
1ч.л. сода за хляб
четири карамфила
две зрънца бахар

Бахара и карамфила се смачкват в хаванче, докато станат на малки трошички.

Тестото се омесва и трябва да е меко и лепкаво. Оставя се в хладилник за 24ч. за да поеме аромата на подправките.

На другия ден се разточва на кора дебела към половен сънтиметър и се изрязват с формички сладките. Верето направи тридесетина топчета. Те се опекоха чудесно и останаха леко мекички.
Всичко пека в средна фурна до 170С  докато леко потъмнеят бисквитите, но по-скоро да се изсушат.

Сладките може да се украсят с глазура от 200 гр. пудра смесена с 1 белтък и сока от 1/2 лимон. Ако глазурата е много мека се добави още пудра за да е толкова гъста колкото да лесно с нея да се рисува върху бисквитата. Обикновено украсявам само няколко от сладките. Другите остават така, защото децата ги харесват без нея. Дари когато беше малка сваляше бялото и ядеше само меденката.

За да омекнат меденките ги слагам в една стъклена купа, а вътре при тях поставям разрязана на четири ябълка. Така след два до три дни ставам приятно меки... разбира се стават ако мога да ги опазя до тогава. Напоследък е почти невъзможно. :)

Усмихнат ден от нас.

Вярвай в чудеса

   Някои приказки имат най-прекрасната снежна светлина.
Над селцата сред простора на небето се раждат звезди. Среброкоси ангели тихичко пеят, а над света се сипе сън от любов.
Дечицата притварят клепки и пътуват отвъд дъгата, където стъпките им потъват в мекия сняг и могат да правят снежни човеци посред лято.
Могат да ловят пеперуди и да се къпят в река от мляко.
Могат и са... само защото вярват.

Днешната ми история е толкова голяма колкото едно дете.

Тя започва с погледа отправен на горе. С трепета и устрема на надеждата... и продължава да свети от вярата дори когато порастем.

И докато на света има поне едно дете, което вярва в Дядо Коледа, което в коледната нощ гледа към небето и чака... докато има такова дете, дотогава ще има и Дядо Коледа.

Пише Павлина Делчева-Вежинова в своята чудесна книжка нарисувана от Кристина Йовчева.

А аз искам вие да знаете за детенцето от книжката, и малкото еленче, и за едно писмо... а може би за цял чувал писма и малкото джудже което съвсем само успя да донесе големия, тежък чувал с детски писма.
Точно там вероятно е било и нашето писмо пратено до Финландия.

Ами, ако това малко помощниче джудже не бе успяло да премине през зимното поле и да донесе писмата...
Как добрия Дядо Коледа щеше да знае за Верето и за това, че тя му е писала. И как щеше после да и отговори.

Защото пролетта тя наистина получи отговор от Финландия.
И до днес това писмо е повод за радост и удивление. Особено марката му.
Тогава Верето беше само на  две години, но вече може да прочетe името си на плика.

Един ден момичетата ще пораснат и ще чуят,  че подаръците под елхата са дело на мама и татко. Но ще се надявам,  че това да не попречи да вярват в чудеса. Така както го правят сега.

Вярата е толкова крехко нещо, малко семенце от цвете посадено с много грижа. Ала знаете ли, че веднъж насадена и опазена, тя пораства по-висока и по-силна от сребърните смъркове които докосват небето. 

Прекрасни празници скъпи приятели. 

Подарявайте си семенца и се грижете за тях. А когато затворите очи, няма как да не чуете звъна на звънчета, тихия шепот на елите и смеха на децата открили простичкото вълшебството, че  всичко е възможно.