Животинки от издухвани яйца

Моята иглика чака пролетта, чака да я засадим в градинката.

Ето от тази седмица вече няма сняг и ние видяхме първите връхчета на изникващите нарциси.
Децата ми помогнаха да минем с греблото цялата градина, да съберем падналите листа на компоста и да изнесем саксиите от тавана.
Разбира се към това те получиха  големият сандък с кофичките си за пясък,  с топките, въжета за скачане и Дари дори си свали колелото. Прекараха почти цял ден на вън при все че темперетурите са до 10С.  Все още кално и всички ходим в гумени ботуши, но усещането за идващия сезон е много вълнуващо и всека свободна минута опитваме да прекарваме в пролетни занимания.
 Ето вчера парихме разсад, домати, тиквички и цветя. Та драснах два реда с така тематика подтиквана от любопитните въпроси на дъщеричката си.


Семенцата
                                              На Даренцето 

- Не им ли е студено на семената?
- Те имат завивка от земята.
 Тя за тях е майчица любима
 гушка ги дори през люта зима.

- А семенцата имат ли си татко?
- Разбира се, че имат любопитко.
Под Слънчевите топлички ръце
растат и крепнат в силно стъбълце.

- А имат ли си братче и сестрица?
- Роднина им е всякоя пчелица.
- И аз съм като семенце, нали?
- Разбира се, растеш когато завали.





Ах, как се отклоних щях да ви пиша за издухваните яйцица.
Нужно е само игла и яйце. Ние няколко пъти измихме със веро нашите.  След това в двата края се правят малки дупчици с дебелата игла. С дървен шиш се пробива жълтъка   и после момичетата духнаха в едната дупчица. Разбира се може да го направите със спринцовка, но няма да е толкова забавно.
Освен това аз задължително измивам след това яйчицата и ги оставам да изсъхнат.
После могат да се декорират.

Великденска украса от цветни яйца

Добър ден.
Край нас  всички хора са празнично настроени. И докато миналата години, по това време вече имахме един раззеленяващ се двор, сега си оставаме с украса във ваза.
Никъде нито признак на топло време и всичките ни цветя спят.
Не мислете, че това е повод да бъдем тъжни... ни най-малко такъв март е напълно типичен за подкръконошието-планините под които е нашето селце.

Днешната ни Великденска идея е отчасти породена от Великденския комикс който си сътворихме преди няколко дни. И понеже тук е голяма традиция да се украсяват пролетно плодните дръвчета, ние просто пренесохме клонките у дома, защото навън все още има петнадесетина сантиметра сняг. Определено вкъщи грейна.

Великденски комикс

Здравейте, католическия Великден е  на прага ни. Предполагам, че заради голямата разлика в празниците тази година ще се наложи да празнуваме празника два пъти.

Просто няма как след като момичетата ходят на градина и там тематиката е пролетно-яйчена, а настроението празнично.

Така, че бавничко и започваме да творим на тема Великден. 

Днешната ни занималня, е изключително забавна и неангажираща вниманието на родителя.

Искам да кажа, че докато децата рисуваха, аз правех доматена супа, и после пекох угретен, и се включвах само за снимките.

Очакванията ми за резултата, породиха съмнение в избора ми на име за публикацията.

Защото очаквах някак композицията да е по-семпла. Ала децата си имат друго мнение за пиленцата, патенцата и калинките които даже говорят.

ЧИК... ПА... КАП и подобни... 

Ако сте навити да оставете децата си пред голям лист хартия само с боя, гъбичка и няколко маркера, значи може да бягате да готвите.

В отпечатъците се включи една кухненска тел за по-рошав ефект на пилетата.

Ето тука, някъде започнах да готвя, а децата усърдно отпечатваха. Няма нищо по-послушно от дете което има какво да прави.

Цак, мац, пляс... както намерят за добре. Моята супа изисква особено внимание, след като в нея се слага канела и щипка сушена меденка... няма как готвенето е занимание за майки.

На второ четене влиза пръсто-отпечатване с червено.
Колкото повече, толкова по-добре. Размера е без значение.

Две години шарен блог, въпроси с малка награда

   Привет скъпи гости на Страната отвъд дъгата, надявам днес да останете една минутка сред нашите цветни ширини защото днес нашия блог празнува две години.
И ми се иска да смеся една шепа добро настроение с  цветни панделки, а към това 11 въпроса. Всъщност забъркването на подобна рецепта е малко рисковано, но аз обичам предизвикателствата, въпреки че резултата зависи само от вас. 



Преди време от Усмихни се, ми зададоха 11 въпроса и понеже аз много обичам лексиконите. Реших да пробвам тази година вместо да посочвам 11 блога и да ги питам нещо. Най-добре да питам вас,  като наградата не е виртуална значка, а напълно реално малко подаръче. 
Идеята е такава, отговорите ли на въпросите, се записвате за томболата, естествено ако обиците много ви харесат може само да се запишете без да отговаряте, ала си мисля, че въпросите не са толкова сложни. В тяхното измисляне ми помогнаха децата, и много се надявам да се пробвате.  Защото там някъде има закачка.  


Ето какво ви питаме. 

1.  Защо големите забравят, че са били деца?
2. Какво е розовото?
3. Дали колкото повече знаем, толкова по-малко вярваме?
4. Има ли марсианци?
5. Коя е любимата ви приказка?
6. Кога тичате?
7. Предлагам ви билет за  кога и къде ще пътувате?
8. Любимия ви сладкиш е ?
9. Къде е границата между видимото и невидимото? 
10. Въртележката е? 
11. Какъв цвят е чадъра ви? 

Пролетни корони

Усмихнат ден от мен.
По случай първия ден на пролетта ние си изработихме тези две весели корони.
Днес няма да бъда разточителна в приказките. Почти всичко съм снимала, лепене, рязане и украса.

И така нужните материали са

Трипластен картон
Цветна хартия, четки за рисуване, боя за рисуване
Цветни салфетки останали от миналата година от този венец 
Мъниста
Лепило Ц 200, сухо лепило и лепило Хелми
Маркер
Ножица

Kaка

Кака

Тихо, тихо замълчете,

вие пискащи врабчета.

Кротко в люлчица мъничка,

спинка моята сестричката.

Кака съм от днеска вече,

на туй дребничко човече.      

Да заплаче и отивам

веднага да го приспивам.

Нани на, запявам

с прегръдка утешавам.

Галя малката главица,

милвам меката ръчица.

Затова врабчета знайте,

от днес да си трайте.

Да не чувам нито глас,

че ще ви науча аз.

2009г. 

илюстрации Вяра и Дарина 2012г.

Обици цветя от плат - урок - DIY fabric earrings

Здравейте, настроението е пролетно и ето, че веднага ми се правят цветя. Този път реших да ви покажа как стъпка по стъпка да направите обици от плат.
Урока бих казала е лесен, но се изискват няколко обици елемента които надявам се да има къде да си набавите.

Преди да почна да правя обици или изобщо бижута, аз обикновено прекарвам доста време в зяпане на витрините за да открия нещо лъскаво. Не знам защо, но определено не желая да си го купувам стига ми да попивам светлина и блясъка на дадени предмети... Това да кажем увлечение се появи чак като пристигнах и заживях в Чехия. Явно светлината тук няма интензитета на онази в България, нито из улиците се носят цветни пъстри птици като из софийските. И както става едно нещо води до друго, от гледането бавно се преминава към извършването. 

фантастична пРОлетна граДИНА

Червени зюмбюли, сини маргаритки, оранжеви теменужни и много усмихнати пеперуди. После завалява дъжд от чертички, кръгчета и вълнички... явно някой е грабнал молива и си чертае колелца и точки. А когато зеленото зашумолява нетърпеливо и протяга ръчички, една ножичка му помага да заприлича на листо. И ето ти едно събудено цвете.
- Ехо, тука съм само се протягам.
- Не се протягай - отговаря друго - прави гимнастика.
- Гимнастиката е за ветровете и хвърчилата - пошушва трето цвете - ние сме по танцуването. А жабите по песните.
- Като ги чуят  щъркелите намират пътя обратно.
И ето така след пет месеца зима всички имат настроение да летят,  щъркелите и пеперудите, и децата когато се люлеят завързали люлките си на сноп слънчеви панделки.
И когато пеперудите ги бъркат с цветя, а децата с  пеперуди,  щъркелите разнасят пролетта ту нагоре, ту надолу тогава на жабите им остава само да зеленеят. О,  да и продължават да пеят.


Някои истории започват пред камината, а други докато вали дъжд, ала трети се появяват като цветното отражение на облаче казало „Здравей“ на синьото пролетно езерце.
И докато облачето мисли дали да  се среши, дали да си измие лицето или да продължи разходката си в Страната отвъд дъгата две деца без колебание сътвориха Пролетна Градина.

Ако имате голям бял лист, и още толкова малки цветни листа, лепило и моливи не чакайте облачето да си тръгне без да се разсмяло.



Първо си изрежете ленти от всички любими цветове.

Кръгчета и точици също стават за начало на пролетна занималня.

Лентичките просто прегънете и залепете ето така. Много е лесно.

Кръгчетата  отиват едно над друго.

От лентите литват пеперуди с усмивки.

Лалета явно тази пролет са в модерно оранжево.


А докато едно по едно всички цветя проглеждат, проговарят и оправят пролетни си роклички, децата разбират, че очакването не е чак толкова зле особено когато си добре екипиран против скуката.


Пролетната Градина разцъфтя на вратата на хола, и се надявам да остане там поне до началото на лятото. Когато кой знае на къде ще литнат усмихнатите пеперудите, а цветята както винаги са крайно непредвидими и никак няма да се учудя ако закопнеят да бъдат риби.

Прекрасен ден от мен. Не е нужно много да знаем за да вярваме. Не е нужно много да умеем за да творим, и не е нужно много да чакаме за имаме пролет.

Писмо за мама - Писмо от мама

Мама - колко е важна тази думичка? Всъщност важна не е точно казано, по-ясно става ако се каже, че мама е повече от много необходима. 
Ето в нашата история има дни в които мама от сутрин до вечер не е на близо.




А, три годишните деца трудно могат да разберат смисъла на това - Мама е на работа.
Мисля, че в малките им главички Работата е вид триглава ламя която на всяка цена иска да се добере до любимата мама. Ако нещата  зависеха от тригодишните , те биха искали мама да е голяма точно колкото тях и да си реди камъчета и кубчета, да умее да скача на един крак и най-вече винаги да под ръка за гушкане като любимото мече.

Колкото пет годишните, те знаят, че мама е на работа и въпреки, че никак не им допада идеята тя да си губи времето със такива скучни дейности. Всъщност за какво въобще големите си губят времето с занимания в които няма цветни моливи, бои и пластелин.
Та петгодишните всячески се опитват да разнообразят ежедневието на мама. Като например и нарисуват човече дето прави пакости за може тя да го закачи на работното място, и да се засмее като го види. Или пък дават любимата си играчка да прави й компания през  време което тя не си у дома.

Ето вече ви е ясно, как в нашата история дойде пощенската кутия.


Една вечер като се прибрах от работа, бях много изненадана, че децата с помощта на тати са направили нещо с което може да поддържаме връзка.  Ето че вече можем да си пращаме писма в дните в които аз съм на работа.
Сутрин излизам много рано към 5ч. и така е два пъти в седмицата, момичетата  не могат да ме  изпратят което много ги натъжава. За това аз им оставам малки писма, които като станат да намеря в кутията. Понякога писмото е малка гатанка, друг път само рисунка. Понякога оставам малки подаръчета или им пиша шегички, а един път им оставих малки рибки от шоколад за да им честитя НЕРОЖДЕНИЯ ДЕН.


И разбира се още след първото ми писмо, децата започнаха да ми пишат.
Така, че вечер ходя да си прибирам пощата и няма да ви казвам какви чудесии отривам в нея.
Рисунки, обувки на кукли, станиолчета от бонбони, сърчица от хартия, изрезки от картон със странни форми, мъниста на шнурче и веднъж дори открих едно розово малко прасенце.
Всичките тези неща са ми много, много нужни, защото никоя мама не може да мине без съкровищница от детски неща в дамската си чанта. 

  
 Вероятно очаквате да ви кажа как да си направите пощенска кутия. 

Днес ще минем без този урок, защото не кутията е важна. Всеки може си я изобрети такава каквато му  харесва, от картон, от пластмаса, от плат.
Важни са писмата които получавам всеки ден, и които пиша вечер когато момичетата спят.




Важна е връзката и желанието да споделяме преживяванията си.

А най вече важно е онова което ги подтиква да ги има, то е невидимото което ни свързва и е ако трябва да се изпише е само четири букви... познахте ли.

Прекрасен ден и красив предстоящ празник на всички майки.

Обици от плат и пластмасово шише / Plastic Bottle and Fabric Earrings

"Reduce, Reuse, Recycle"

 Понякога имам разни хрумвания които са леко абсурдни. Естествено за да ги отхвърля нямам смелост и затова ми остава само варианта да ги реализирам... Този път обаче комбинацията  стана доста сполучлива и затова я споделям без притеснение. Въпреки несъвместимостта на материалите, мисля че спокойно мога да се гордея с резултата от експеримента.

Обиците вече отпътуваха за България преди Свети Валентин и се надявам да да си имат една доволна собственичка.

За тези които не се страхуват да пробват, нужните материали са:

Четири кръга органза с диаметър 5см
Четири кръга пластмаса с диаметър 3см
Пергел
Ножица
Поялник 
Свещ
Клещи за обици с кръгли рамена
Клещи за рязане на тел
Две малки прозрачни  мъниста размер 4мм
Две иглички за обици 
Два елемента обици без топчета








 








 От пластмасата на пластмасово шише от минерална вода, и се очертават кръгове с пергел, а след това леко се изрязват до формата на елипса. С помощта на поялника се пробиват дупчиците, в единия край на елипсата по-големи в другия само малки точици. 
Елипсите се доближават до свещта и така ги оформяме във фунийки.

 Кръговете от органза се нагъват един в друг, слагат се във фунийките  През средата на кръговете от плат минава игличката за обица в долния и край е малкото мънисто, то фиксира плата за пластмасовата част. 

В горната част игличката се отрязва, ако е по-дълга от необходимото, завива се ушенце и се прикачва за готовия елемент обица. 

 Времетраене на изработката към час и нещо. Разбира се броя и идеята към това, защото мисля, че ако се наложи да ги правя повторно ще стане поне три пъти по-бързо. 

Приятен ден от мен.