Цветовете на дъгата от капачки - Art from bottle caps

   Привет, в Страната отвъд дъгата.

Честит празник с малко закъснение на всички деца и всички родители които дори пораствали вярват в, че вълшебното хапче за не-порастване на Пипи Дългото чорапче продължава да действа. 

Днес при нас вали и като че точно тогава става най-цветно. Сигурно за да има дъга е почти непременно нужно да има и дъжд. Преди време попаднах на това интересно твърдение, което няма как да пропусна да цитирам този източник точно днес.

Самият факт, че виждате дъги, се дължи на конусообразните фоторецептори в очите ви – за животните, които не притежават подобно нещо, дъгите не съществуват. С други думи – вие не просто гледате към дъгата, вие я създавате. Това е изключително, особено като се има предвид, че всички красиви цветове, които виждате, представляват по-малко един процент от електромагнитния спектър.

 Красиво казано, днес ще ви споделим и една интересна идея която ни вдъхновява да виждаме света по-различно.

Ала нека първо ви попитам :

- Колко време мислите, че е нужно да съберат толкова много капачки.

Отговора е по-малко от година, когато във вашата кауза се включат всичките ви близки, познати, приятели... Всички заедно тук и там от България.

 Започнахме с ето това количество което миналата година си донесохме от София.

 Родителите на съпруга ми бяха събирали, като сами бяха организирали гъста мрежа от снабдители на капачки сред всички баби в блока им. Моите родители сега при гостуването си докараха втора голяма партида от България. Ние самите въобще не пием газирано и бутилирано обаче. 

Обици с листа от пласмасови бутилки - Plastic Bottle Earrings

 "Reduce, Reuse, Recycle"

   Привет, искаше ми се да направя урок за направата на обици от шишета. Колко от това съм успяла да покажа ,че е лесно да се изработят не зная. Надявам  се само да ви подтикна да се вглеждате в потенциала на нещата които изхвърляте.
Днес видях една интересна статия как шепа хора направили хотел от боклуци.
Много интересно звучеше, жалко че нямам съмишленици сред познатите ми, иначе с голямо удоволствие бих се впуснала в нещо по-голямо. 

пОкани с тОчици

   Здравейте, при нас валят жълти, червени и сини точици и кацат където им хареса. 

Те обичат да летят, обичат да са кръгли, и да се усмихват в прекрасния си цвят, а ние обичаме да пращаме писма. Понякога подаръчета, понякога само няколко реда, а този път покани. 

Тези пОканите с тОчици са чудесни за рожден ден, за цветен детски празник с много шарени балончета.

Няма да как да не ви кажа, че поканите бяха направени преди рождения ден на Верето.

Бяха изпратени и получени и както става обикновено гостите пристигнаха. 

За да си направите подобни покани за ви нужни само перфоратор, изрезки от цветни листа, няколко по-твърди картонени правоъгълника с размер подходящ за пращане в писми, четки и лепило за хартия.

Само мъниста не става

  Добро утро, вече е пролет и тя ме вдъхновява да се обличам по-весело. Естествено, че понякога правя обици само за себе си, те са такива бих казала без особена фантазия, но пък са готови за една минутка към всеки тоалет. 

Като една суетна сврака, не ми остава нищо друго освен да се порадвам да лъскавинките, да ги понося ден два, и след това да си направя нови. 

Защо, се случва това с тези обици? Защо вече са претворени на други?

  Трансформацията ми е любимо занимание. Така или иначе, света съществува такъв какъвто го виждаме само чрез личната ни представа за нещата, която е отражение на сетивата ни. Извън нас, се намира онова което ни е известено само чрез образите в нашия мозък, и там в него  е рамката на нещата.

 В един миг преди време аз осъзнах, че ограничението което  поставям на нещо, в случая обиците да стават за ползване, за носене е излишно и е ми е наложено от самата мен.

Всяко нещо може да бъде акт на творчество. 

Животинки от хавлиени кърпи

    Привет, Верето  днес ни показва една нова идея с която се занимава последните няколко дни. Интересни животинки направени от хавлиени кърпи, които е видяла в едно чешко детско предаване  - Kouzelná školka.
Много ще се радвам да ги пробвате защото е лесно и забавно, вчера всички у дома се включиха с експерименти, защото Верето беше забравила как точно се сгъва главичката на кученцето.
Откритието направи Баба и след малко вече се появиха една дузина цветни кученца.

Синя торта

   Привет през укенда се заговорих за захарното тесто с едно много симпатично и младо момиче което работи в моята сфера, но много обича да пече разни неща.
Тя ми показа своите торти( Верче торите ти са чудесни) но се оказа, че аз имам толкова малко снимки качени в нет пространстово за разглеждане. Днес за идеята качвам снимките от една торта която със сигирност е изядена преди повече от две години.
И все пак следващия пък когато се заприказвам за формички, и марципан поне мога да потвърдя, че съм любител на цветовете без значение какви са, колко са силни и ярки и нетрадициони за торта.

Изобщо на където и да се обърва все ДЪГИ виждам.

Козунак с натурална закваска

  Ахой. 
  Представяте ли си тази година празнувам Великден три пъти. Веднъж според католиците, веднъж според православните, и веднъж според случайното объркване на датите от съпруга ми  и от мен. 
Когато човек е далече, много сложно се оказва някои неща да се спазват.
Ето тази седмица е страстната седмица, ала моя съпруг миналата седмица цялата живя с убеждението, че е седмицата преди Великден. И понеже аз имах няколко нощни смени и няколко дневни, явно в обърканото си ежедневие и аз приех че края на седмицата свършва не с Лазарица а с Великден. 

Хляб с натурална закваска

    

    Привет това е история която се опитвам да разкажа от много време. Ала, ден след ден научавам нещо ново и ми се иска да го добавя и споделя в цялото. 
Като всяка история и тази започва там някъде във времето. 

Нека ви споделя един любим мой цитат от книгата на Божена Немцова  - Баба.

Първо оригинала. 

První, co si babička v hospodářství zcela na starost vzala, bylo pečení chleba. Nemohla snést, že služka s božím darem tak beze vší úcty zachází, ani do díže, ani z díže, do pece ani z pece že jej nepřežehnává, jako by cihly v ruce měla. Babička, než kvas zadělávala, kopistem díž požehnala a to žehnání opakovalo se, kdykoli těsto do ruky se vzalo, až byl chléb na stole. Nesměl jí také žádný otevřhuba přijít do rány, aby jí „boží dar neuhranul“,  i Vilímek, když vešel do kuchyně při pečení chleba, nezapomněl, že má říci: „Pánbůh požehnej!“

Když babička pekla chléb, měly vnoučata posvícení. Pokaždé dostaly poplamenici a po malém bochánku, švestkami neb jablky plněném, což se jim dříve nestávalo. Musely ale zvykat dávat pozor na drobty. „Drobty patří ohníčku,“ říkala babička, když smítala ze stolu drobečky a do ohně je házela. Když ale některý z dětí udrobil chleba na zem a babička to zhlédla, hned mu kázala drobečky sebrat a říkala: „Po drobečkách se šlapat nesmí, to prý duše v očistci pláčou.“ Také se mrzela vidouc, že se chléb při krájení nerovná: „Kdo se nesrovnává s chlebem, nesrovnává se s lidmi,“ říkala. Jednou prosil Jeník, aby mu babička zakrojila po straně do kůrky, že on to rád jí; babička to ale neudělala řkouc: „Neslyšel jsi, když se zakrojuje do chleba, že se ukrajujou Pánubohu paty? Nechť je jak je, ty se neuč vymýšlet v jídle,“ a pan Jeníček musel si nechat laskominky zajít.

Kde jaký kousek chleba ležet zůstal, i kůrky, co děti nedojedly, strčila babička do kapsáře; trefilo-li se jít okolo vody, hodila rybám, rozdrobila mravencům, když šla s dětmi, nebo ptákům v lese, zkrátka ona nezmařila jediného sousta a vždy napomínala: „Važte si božího daru, bez něho je zle, a kdo si ho neváží, toho Bůh těžce tresce.“ Jestli dítě chléb z ruky upustilo, muselo jej pak políbit, jako za odprošení; tak i kdyby kde zrnko hrachu bylo leželo, zvedla je babička a vyznamenaný na něm kalíšek s úctou políbila. Tomu všemu babička i děti učila.

Jestli leželo na cestě husí peříčko, babička hned na ně ukázala řkouc: „Shýbni Barunko!“ Barunka byla mnohdy líná a říkala: „Ale babičko, copak je o jedno pírko?“ Z toho ji babička ale hned kárala: „Musíš si myslit, holka, sejde se jedno k druhému, bude jich více; a to si pamatuj přísloví: Dobrá hospodyňka má pro pírko přes plot skočit.“

Božena Němcová

BABIČKA

  Първото нещо в домакинството, което баба взе изцяло под свои грижи, беше печенето на хляб. Не можеше да търпи, че слугинята се отнасяше с божия дар без каквото и да е уважение, че не благославяше нито нощвите, нито при вадeнето от нощвите, нито при слагането, нито при ваденето от пещта, като че ли тухли имаше в ръцете си. Докато замесваше кваса, баба благославяше нощвите с дървената лопатка за замесване на хляб и тази благословия се повтаряше всякога, когато взимаше тестото в ръце, докато стигнеше хлябът на масата.  
   Никой зяпльо не трябваше да се навира при нея, „за да не й магьоса божия дар", дори Вилимек, когато влизаше в кухнята при печенето на хляб, не забравяше, че трябва да каже „Господ да го благослови!" Когато баба печеше хляб, беше празник за децата. Всеки път се получаваха печени колачета и по една малка питка, пълнена със сливи или ябълки, което по-рано не се правеше. 
    Трябваше обаче да привикват да пазят трохите. „Трохите принадлежат на огъня" - казваше баба, когато смиташе трохите от масата и ги хвърляше в огъня. Когато обаче някое от децата натрошеше хляб по земята и баба видеше това, веднага го караше да събере трохите и казваше: „Трохите не трябва да се тъпчат, защото казват, че тогава плачат душите в чистилището." Ядосваше се също, когато видеше, че хлябът не се реже равно. „Който не се спогажда с хлябва, той не се спогажда и с хората." - казваше тя. Веднъж Йеничек помоли баба си да му отреже малко кора от страната, понеже я обича; баба обаче не направи това, а каза: „Не си ли чувал, че когато така се реже хлябът, на Бога от петите се отрязва? Както и да е, ти не се учи на прищевки при яденето!" - И господин Йеничек трябваше да се откаже от своята прищявка. 

    Всяко изоставено парче хляб и коричка, които децата не дояждаха, баба слагаше в своята торба; ако й се случеше да мине край вода, хвърляше хляба на рибите, раздробяваше го на мравките, когато се разхождаше с децата, или на птиците в гората, изобщо тя не унищожаваше нито едно залъче, а винаги напомняше: „Почитайте божия дар, без него е лошо и който не го уважава, него Бог тежко наказва." Ако някое дете изтървеше хляба от ръцете си, трябваше после да го целуне за прошка; така и когато намираше захвърлено зрънце грах, баба го вдигаше и целуваше с почит. На всичко   товa баба  учеше и децата.
    Ако на пътя лежеше гъше перце, баба веднага го показваше, викайки: „Наведи се, Барунко!" Често пъти Барунка я мързеше и казваше: „Но, бабо, струва ли си за едно перце?" Ала баба й веднага я смъмряше: „Трябва да мислиш, момиче, че ако се съберат едно с друго ще станат повече; при това помни пословицата: „Добрата домакиня трябва за едно перце през плета да скочи ! ".

Божена Немцова
 БАБА

Обици цветя от плат - урок 2 - DIY fabric earrings

    Привет скъпи гости, времето е чудесно и на мен ми се налага да пиша все по често под открито небе. Не, не си мислете, че седя с лаптоп в ръка в градината, ни най-малко нямам такива съвременни навици. Пиша на обикновена тетрадка подвързана с пружинки. Пиша разни тин-тири-минтири за да не пропусна някоя очарователна мисъл да ми се изплъзне. Така разсъждава всеки себевлюбен графоман. Всъщност тези тетрадки се трупат и после единственото за което мога да ги ползвам e за фон на снимките ми.

Така, че добре дошли там където времето няма значение, а само мислите са важни. 

Та преди да започна урока за цветята от плат исках още да ви питам... Как смятате дали докато пишем мислите пораждат думите, или думите са израз на мислите. Има ли значение думата която се ражда, разлиства и изразява... или има значение мисълта която е следствие от желанието ни да пишем и да се развиваме.
Напоследък ми се струва, че много неща съществуват без да са казани и че толкова много хора се страхуват да ги чуят. В този случай има ли въобще смисъл да бъдат написани... има ли смисъл да са ясни.
Вероятно обаче вие не сте от тези хора щом се отбивате при нас.

За да направи човек нещо, не е нужно много материали, важен е подтика... това май вече съм го споделяла и преди. Брей, някой работи не ми излизат от главата.
Дай те видим какво ни е нужно за тези обеци.
Да кажем имате тел с дебелина 0,3мм, няколко цветни парчета плат, свещ
2 игли тип карфичка
2 игли тип с ушенце
4 мъниста и 2 малки посребрени капачета за маниста.
Инстумети клещи за рязане и клещи за извиване, запалка.

Плата е изрязан на квадрати. Техните крайчета са разтопени над свещта.
На едната игла се закачват мънистата и се прави ушенце. Другата игла ще служи за нанизване на платовете. Надявам се снимките да са добро помагало.

Плата фиксирам с малка наморка тел върху платовете.

Плата прегъваме така както искаме да изглеждат обиците.
Днес нямам капачета, за капаче ще ползвам многократно намотана тел върху иглата и върху платовете.


Ползвам клещичките си за да задържа плата в позицията която желая.

   Ето това е намотаваме завързваме и край.Една колежка ме попита колко време ми трябва да направя едни такива обици. Казах и за да направя едната обица ми трябва близо час, но за да направя втората ми трябват пет минути.
    Зная, че веднага ще се сетите защото е така.
   А с моите тетрадки е също така, жалко че не могат да бъдат подарени. Веднага ще им намеря собственик. А мисля, че той ще има над какво да се разсмее... Не мисля само правописа, който ми любима тема за размисъл.


Обиците обаче вече са подарени, а и милата им собственичка вече ми писа, че са пристигнали.
Не обичам предметите да се задържат.  Както казваше един цитат във ФБ предметите са за ползване хората за обичане, лошото е че в днешно време правим точно обратното,
ползваме хората и обичаме предметите.  Така, че като сме почнали с цитатите моля, ето още един които ми служи за вдъхновение.

Поздрави и незабравим ден скъпи гости на Страната отвъд дъгата.
Ако имате желание точно сега да се усмихнете направете го на човека срещу вас.

Животинки от издухвани яйца

Моята иглика чака пролетта, чака да я засадим в градинката.

Ето от тази седмица вече няма сняг и ние видяхме първите връхчета на изникващите нарциси.
Децата ми помогнаха да минем с греблото цялата градина, да съберем падналите листа на компоста и да изнесем саксиите от тавана.
Разбира се към това те получиха  големият сандък с кофичките си за пясък,  с топките, въжета за скачане и Дари дори си свали колелото. Прекараха почти цял ден на вън при все че темперетурите са до 10С.  Все още кално и всички ходим в гумени ботуши, но усещането за идващия сезон е много вълнуващо и всека свободна минута опитваме да прекарваме в пролетни занимания.
 Ето вчера парихме разсад, домати, тиквички и цветя. Та драснах два реда с така тематика подтиквана от любопитните въпроси на дъщеричката си.


Семенцата
                                              На Даренцето 

- Не им ли е студено на семената?
- Те имат завивка от земята.
 Тя за тях е майчица любима
 гушка ги дори през люта зима.

- А семенцата имат ли си татко?
- Разбира се, че имат любопитко.
Под Слънчевите топлички ръце
растат и крепнат в силно стъбълце.

- А имат ли си братче и сестрица?
- Роднина им е всякоя пчелица.
- И аз съм като семенце, нали?
- Разбира се, растеш когато завали.





Ах, как се отклоних щях да ви пиша за издухваните яйцица.
Нужно е само игла и яйце. Ние няколко пъти измихме със веро нашите.  След това в двата края се правят малки дупчици с дебелата игла. С дървен шиш се пробива жълтъка   и после момичетата духнаха в едната дупчица. Разбира се може да го направите със спринцовка, но няма да е толкова забавно.
Освен това аз задължително измивам след това яйчицата и ги оставам да изсъхнат.
После могат да се декорират.