Есенни пана от хартия

      Ахой, извадихте ли си кошниците, намерихте ли си хвърчилата време е за есенни забавления. Миналата седмица, аз и Дари седнахме заедно и си налепихме няколко чудесни есенни пана от накъсани хартийки. 

Измислихме си галерия сред природата и времето беше чудесно, а паната така хубаво изпъкваха в градината на фона на посипаната с брезови листенца трева. 

Ако ви интересно как са направени останете още мъничко под цветовете на дъгата.

Мека яка от шал

   Здравейте,  при нас доста застудя и се наложи да си извадя дебелите дрехи.  Хладното тук  започва от октомври и свършва през април, през това време е желателно  да се носи нещо около врата.
Ако не си падате по плетенето, но харесвате да носите разни оригинални неща, сте точно като моя случай.

Реди камъчета и смятай с кака

Днес искам да ви покажа едни стари снимки, и едни нови снимки.

Цел на снимкането, - не това не е правописна грешка - нова дума в приказният ми речник изразяваща действието снимане. Кога ли и него ще го напиша целия, или по-скоро дали пък е по-лесно да го забравя, речникът.

Първо старата идея игра с камъчета обожавана от момичета.

Камъчета се белят за картофи, камъни се пържат като яйца на очи, или се реди... Фъншутчета :

Не се чудете какво е пък това, така казват те на тези кулите от камъни.

Има ги при нас по реката. Правят ги всяко лято, зимата водата ги отнася, но след 

края на следващата пролет пак има желаещи и пак стоят насред коритото на реката почти метър и нещо високи кули от добре балансирани камъни. 

Здравей училище

 Привет.

Странно усещане ме обзема, когато изтъркуленото кълбенце детството с невъобразимо нетърпение и с палави ръчички бърза да си изплете нещо ново и забавно. Бърза да порасне и да промени целия свят.
 Здравей училище... само няколко дни ни делят очакваният 15 септември, и вярвам че подобни усещания са нещо много ценно за една майка.

 Вече от седмица у дома имам ученик. Верето броеше дните до 02.09... защото тук децата тръгват на училище от началото на месеца. Представяте ли си го това непослушното Вере което тайно ми взима апарата снима се с него в огледалото и после разбирам като откривам тази снимка в паметта. Представяте ли си го това опашатото дете на училище. На мен все още ми трудно да си го видя седнало на чина. Добре, че учителката ни каза, че тази година няма много да се задържат по чиновете, същото така могат да бъдат свободни и игриви толкова колкото си пожелаят по време на час. Добре, че нямат повече от четири предмета на ден... и обикновено са Математика, Чешки език, Рисуване и Спорт, разбира се край това ще имат Четене и Литература, Етика и Първоука, кративни занимания, Музика но всичко някак влиза в програмата без излишни учебници, тетрадки и помагала и без задължения кога и как ще го научат.


Та с това пакостливото дете малко преди да тръгне на училище седнахме един следобед да си направим нещо запомнящо се.

От последения си ден в  началото на лятото от детската градина Верето беше получила една интересна лента като за малка МИС, на която пишеше. Ахой школко - Чао детска градино,  името и годината.

Хлебчета автомобилчета

Разказче с продължение. Мисля, че не само ние обичаме веселите идеи, особено за добро утро.

Днес не е нужно нищо специално за да направите деня специален. Не е нужен повод за шарена закуска, нужни са само варени яйца, моркови, краставичка, чушка, маслини с пълнеж, билки, продълговати хлебчета, и клечки за зъби.  Ако си намерите и помощници ще е много добре, само внимавайте да не ви изядат маслинките преди да са влезли в употреба. 

Хлебчета лодки

   Привет много обичам изненадите. Онази сутрин  момичетата решили да идат за ябълки. Облекли се, обули ги гумени ботуши, взели си кошници и докато аз съм спала още преди седем чеса се измъкнали тихо от дома, слезли до полето и напълнили две кошници с чудесни летни ябълки. 
Като станах видях, че ги няма, видях че липсват и кошниците и си рекох... За гъби не се тръгнали, но за ябълки със сигурност. И реших и аз да ги изненадам.
Като им чух тежките стъпки по стълбището и веселите гласчета, на масата вече ги чакаха хлебчетата лодки. 



За лодки от хлебчета са нужни:

Обичам макове - I ♥ poppies

Сред маковете, срещу дъждовете, в Страната отвъд дъгата. Ако ти се прииска да ме намериш... може би ще се загубиш. 

Градински тотеми - Garden totems

Привет от нас, с едно типично лятно предложение.

Прекарваме много време в градината, там ярките цветове никак не ни липсват, ала ние копнеем за късче самобитно изкуство сред цветята. Затова просто направихме тези цветни, различни и много детски тотеми.

За този проект ще са нужни:

Няколко летви
Четки
Акрилни бои
Перманентни маркери
Безцветен лак спрей
Подложка от картон на която децата да рисуват свободно.

Първоначално си мислех, че след като е тотем трябва да намерим кръгли дебели клони, но това не се оказа така лесна задача. Защото освен, че трябваше да се дълги, дебели, беше наложително и да прави, гладки и без излишни разклонения.
Така реших този път основата да е летви.  Това определено много улесни децата.



Меките четки не влязоха в употреба, само тези които бяха плоски и с твърд косъм се включиха.
Мисля, че скоро време трябва да подменя всички четки, в най-добрия случай ще чакам Дядо Коледа да го направи.








Вярно е, че цветовете на акрилните ни бои са малко ограничени, и затова ще трябва да пиша на до Лапландия.
Изобщо тази година имам големи очаквания, съвсем добросърдечно съм решила да драсна ред, два и за личното ми дългогодишно желаниe - старинно пиано. Я ме чул, я не... за четките обаче няма как да не се отзове. Представете ли си трите ние без свястна четка, няма как да ни забрави. Че как иначе ще си нарисуваме дъгата в Страната отвъд дъгата.



Между другото за да върви по-бързо работа и да съхнат боите включих сешоара на ниска степен. Децата са нетърпеливи напоследък, а майка им също.



Последните довършителни щрихи с маркер, кой каквото си може.

После безцветен лак, за да издържат тотемите на дъждовете, които между другото днес не спират. Всъщност вече съм напълно сигурна, че дъждовното време е много плодотворно за действащите лица от блога Страната отвъд дъгата.

Когато грее слънце имам две полуголи, пепеляви, намазани с малини муцунки които не се прибират у дома дори за обяд, ала когато вали имам малки сръчни художнички.
Двете крайности са абсолютно необходими за благополучието на калпазанките, за спокойствието на родителите им.


Така за край ви казвам не преставайте да рисувате, да свирите, да пишете и да се смеете и да мечтите защото това е крайно наложително за благополучието на всички край вас и за самите вас.

Чудесен ден.

Заплитане - Zentangle

Форма на артистична медитация... дори не знаех преди два дни, че така се казва като завърташ разни колелца докато се опитваш да не мислиш за нищо конкретно. 

Обици цветенца от пластмасови бутилки - Flower earrings from plastic bottles

"Reduce, Reuse, Recycle"

Няма нищо невъзможно, няма ограничения... само вдишвайте и издишайте и виждате света без рамки. Толкова много светлина, която чака да бъде уловена и пресъздадена. 

Всеки път много се вълнувам когато се налага да споделям, усещанията си от мига на вдъхновение, до мига на готовата творба.
Останете с мен и вижте материята пречупена, изкривена и измислена, 
така като мечтая да бъде  защото вярвам, че няма граници там където фантазията да се спре.





Спомняте ли си усмивката на  Чеширския Коратак. Спомняте ли си как той казваше на Алиса : 

- Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
- Откъде знаеш, че аз съм побъркана ! - каза Алиса.
- Сигурен съм - рече Котака, - иначе нямаше да дойдеш тук.