Предколеден бонбонен календар

   Привет от нас,  ето че в пълно цветно настроение започваме да приготвяме разни неща за Коледа.
Спомняте ли си миналогодишният ни венец от топчета ... тогава децата нарекоха идеята Бонбонената Коледа...
Този път смесихме заедно бонбоните, венеца и прекрасното очакване в един забавен и лесен проект за домашен предколеден календар.

Един ден аз си забравих чадъра...

  Един ден аз си забравих чадъра... но бях с шарените си гумени ботуши.

После си казах, все нося големия си чадър насам и натам... и после така лесно го забравям насам и натам. Не, че не обичам да се връщам, даже напротив вярвам че като се върна и точно обратно на всички предсказания за лош ден, точно на мен, точно сега ще ми върви двойно по-добре.

Та, мислех си заради вечното ми мотаене заради дъждовно време ( което не е нищо необичайно тук) не е е ли добре да имам малък.  Само дето аз съм така придирчива, относно вида на чадъра си, че на моменти си мисля дали не съм някоя далечна роднина на Мери Попинс, която има красив чадър с извита дръжка която е формата на глава на папагал.

Веднъж ви попитах какъв цвят е чадъра ви.  

Накрая от мотане, просто получих подарък този сребристо-зеленикъв семпъл братовчед на мерипопинсовия, достатъчно малък за да го прибера с елегантно движение в дамската си чанта. 

 Аз обаче не оставям празни повърхности и просто го нарисувах... с маркер за текстил.

Щом от сега нататък ще живее отвъд дъгата, то трябва да изпълнен с колеца и заврънкулки.

Полет с балон

   Здравейте, днес решихме да ви дойдем на гости, най-лесно и бързо пътуване се оказа полет с балон.

Готови ли сте и вие да полетите.

С моите дечица и децата от кръжока направихме тези весели балончета.
Идеята не е наша, в края на лятото я видях на едно много интересно местенце. 
Когато ми предложиха да водя детския кръжок, една учителка ме заведе на тавана на училището. За мен това беше повече от приключение, всичките тези тайни скринове, мини стаички пълни с помагала, огромни чували с различни платове изрезки, дантели... мога да стоя там с часове и да търся нещо интересно, и да слушам как тиктака часовника на училището.

 И точно горе в едно ъгълче до часовника видях мрежичката, ах... точно това ми трябваше и то щеше да е достатъчно за всички деца.

И така се появи: Приказката.


 
   Имало едно време едно бяло мишле на име Гъделчо. Като всички съвсем обикновени бели  мишлета и то много обичало науката и затова живеело в часовниковата кула на университета, където ежедневно се стараело да следи точната работа на зъбчатите колела и стрелките.
Преди време Гъделчо имал една много добра приятелка мушичка, на име Елица. Но както понякога се случва с приятелите те биват неочаквано опаковани в колет и изпратени до другия край на света. Hе се смейте, това се случи с Елица, защото тя безгрижно си бръмчеше във кутията с домашното грозде и сушените сини сливи когато изведнъж стана Хлоп  и капака на кутията се затвори. Миличката Елица дори не предполагаше, че ще отпътува до другия край на света с бабиният колет до внучетата.
   Гъделчо разбира се беше много учуден, когато на другата сутрин Елица не дойде да пият заедно чай от ментови листенца  и да ядът трошици от ябълков сладкиш. Още по-учуден беше когато получи това писмо:

   Привет Гъделчо,
 аз съм в Африка. Топло е и се запознах с Крокодил.
 Ела когато можеш.

Елица.
Африка

Гирлянда от отпечатани листа

  Привет, привет искало ли ви се е да запазите за дълго есеннен лист. Има различни начини, като го скриете в книга за няколко месеца, ала когато потърсите после той някак е избледнял и навява бежова тъга.  Може да го потопите есеннн лист във восък, така  ще го запазите за много, много дълго, но това не е лесно и безопасно за едно дете.

Ето ви един нов начин да имаме есенните листа за неограничено време. Децата ми избраха не есенни цветове и си направиха отпечатаци.
Цялата идея от ... до си тяхна, моето участие беше в закачането на гирлянда за рамката на картина и в снимките. През останалото време си посърбах чай и си плетех шала. 

Преди известно време открихме тези чудесни триъгълни боички, който не са точно пастели колкото и да изглеждат такива. Те са твърди, немазни и съдържат пчелен восък, може да рисува с тях върху тексил и след това да се преглади с ютия и да са трайни. 

Тук им казват Kouzelné trojhranné voskovky и са чудесно помагало за освобождаването на детската ръка и подготовка на децата за предучилищна възраст. 

Обици цветя - тур втори - Flower earrings from plastic bottles

   Не знаех, че ще станат толкова популярни точно тези цветчета... почнах да ги нося аз, а не след дълго колежки ( които нямаха цветчета) започнаха да питат от къде ги имам.

Така стана ясно, че време да направя нови комбинации... това е само една малка част от всичките които подарих. За жалост някои пластмасови бутилки са по-дебели и не стават да се режат с перфоратора, важи основно за кафявите, сивите и черните цветове.

Кой би носил такива траурни багри... особено с нашата запазена марка - шарено до полуда.

Жълтите обици се получиха много симпатични, но са само един чифт защото ми свърши ярката бутилка, реших че добре подхождат на есенното ми настроение и ги оставих за себе си. 

За напомняне как се направени обиците погледнете тук. 

Перфорирам цветчета в бутилката и след това стопявам ъгълчетата. 






Нещо ново: изрязах малки кръгчета и след това много пъти нарязах с ножичка от края към средата. Получиха се този вид тичинки които се виждат на снимката долу. 

Черно-бели обици от пластмасови бутилки - Black and white plastic bottle earrings

Привет, почти година чакам да пусна тази публикация. Вярно, че това са обици от пластмасови бутилки, но не знам защо реших, че са идеални за някакъв карнавал примерно.
И днешния ден точното време за екста големи и тъмни бижута.

Необходимо е само пластмасова бутилка в бяло и черно.
Свещичка, ножица, игла и трупче.
Няколко бижутерски иглички, в моя случай по 4 броя на всяка обица, и две кукички обички.

От бутилката се изрязват кръгчета с диаметър към 2,5cm. не е нужно да са идеални защото ще се стопяват крайчетата им.
Всяко кръгче се наднася над свеща и ръбчето се затопява а след това над огънчето се примачква за да се получи формата на 8.
За да получа еднакви елементи ми се наложи, обаче да направя една дузина кръгчета и от тях да избра тези които са еднакви.






Всяко извито кръгче се пробива в средата на трупче с остра и дебела игла. Дупчи се рязко само един път.

Гарванчета и прилепче от хартия

Привет от нас,  с идея за лесна украса по повод Halloween. 

Ние много харесваме бързите занимания с хартия и лепило. Особено когато става дума за декорация която не изисква нищо повече от точно това което имаме у дома. 

За гарванчетата

1. Хартия черна, бяла хартия за очичките
2. Лепило
3. Ножица
4. Корда
5. Черен маркер
6.  

За прилепчето:

1. Една празна ролка тоалетна хартия

Гарванчетата са достатъчно лесни за може да ги сгъне четири годишно дете.  

Бухалче от пликче в три стъпки

   

  Привет и вие ли имате разни неща сложени в хартиени пликчета.
Аз си държа сушените ябълки, билките и джоджена в пликчета.
Забавно е, обаче да откриете в шкафа с подправки едно хартиено бухалче.
И децата да ви попитат защо то се преселило там...

Дарето изработи това смешно пернато точно в три стъпки, останете с нас и разберете как стана това.

Къщичка от тиква

 

  Добро утро,  ние вчера си издълбахме приказна тиква.
Това ще е първата ни тиква която приготвяме за Хелоуин без да е страшна, зъбата и въпреки всичко не е никак обикновена.
Защото в нея живее... о, още си няма обитател, ако знаете някой, който си търси дом. Имаме свободна къщичка,  наема наистина е символичен. Искаме от него само всяка вечер да запалва фенерчето пред къщичката.

Страшилище-игленик

     

                     Тъжното страшилище

            Имало едно време едно парцалено страшилище. От онези, дето все се крият под леглата на децата, бръмчат с нацупени устнички и имат рошави коси от конци. Но също така, това не било обикновено страшилище, то имало големи розови бузки и обичало къпинов сладолед преди вечеря.

            Понякога обаче било тъжно, защото като всички деца и то все бързало за някъде, все припряно си връзвало връзките на обувките и все искало да стане голямо, голямо - до небето. Понеже толкова много желаело да порасне голямо, изведнъж започнало да расте. Ала както става в обърканите приказки за малки страшилища и този път нещо се обърнало на горе с краката. Вместо да порасне голямо страшилище, почнало да му расте само парцаленото носле,  aма че беда!

- Оле-лее, ами сега! Какво да правя, ах-ах. - плачело то,  докато седяло на третото училищно стъпало.

            Към него се приближила Катето. Косата и била сплетена на опашки и не се страхувала от страшилища. Вие не знаете, ала страшилищата ходят в напълно редовно училище като всички деца, дори слушат в същите часове, които посещават децата. Сега ще ви кажа една тайна - само децата,  които искат вечер да ли лягат в леглата и не се страхуват от тъмното под леглото, могат да видят малките страшилища в класната стая. И понеже Катето било много смело и пакостиво дете, тя не се замислила много и седнала на третото стъпало,  прегърнала Страшилището и започнала да го утешава.

- Не се боя от тебе, искаш ли да сме приятели? –питала Катето.

- Как може да бъдеш приятелка с мен, след като ми е толкова голям носа?

- Виж, аз пък имам големи уши - отвърнало усмихнато момиченцето - освен това имам една чудесна идея. Ела с мен и ще видиш. - Пояснила Катето.

            Тя си взела чанта и извадила от нея едно вълшебно моливче, нарисувала с него точно на третото стъпало една врата и казала щастлива:

- Тръгваме.

            Страшилището скочило след Катето. Озовали се в Страната на Карфичените човечета. Тия дребосъци щъкали насам, натам и правели хиляда и една островърхи кули, които обаче все падали. Страшилището веднага започнало да им помага. И понеже ходело на училище, то добре си било учило уроците по геометрия и строеж на кули, успяло почти веднага да довърши една от иглените кули. Цяла дузина карфици почнали да скачат от радост и да танцуват около новия си приятел. Десет от най-смелите карфичета решили да минат през вълшебната врата и да отидат да учат геометрия в страната на хората. Страшилището нямало джобче, но пък нослето му било от шарен плат и то заболо там своите приятели. На тръгване Катето и Сташилището помахали за довиждане и минали през вратата, като обещали скоро отново да се върнат и да гостуват на Карфичетата.

Десетте малки смелчаги слушали много внимателно в час от високото на голямото страшилено носле на Веселото Страшилище, което скоро след това научило човечетата на писане, рисуване и скачане на въже в междучасието.

А какво станало с опашатото Кате? То скрило моливчето в задния си джоб, за да нарисува една такава врата на третото стъпало и във вашето училище.

Как се правят игленици страшилище ни научи Крокотак ,  с веселата идея 

ДЕТСКИ РАМКИ от СD дискове 

Нашата работна маса е препълнена от материали: хартия, конци, дискове, плат, памук и дори нещо специално. 

Един от най-интересни за децата се оказа цветния памук, които бях оставила от Великден след като си боядисахме яйцата. Той изсъхна и аз го прибрах, за да влезе в употреба сега.  Това като идея за следващия път, когато ви остане нещо цветно у дома, приберете го и го пратете в Страната отвъд дъгата. 

Адреса е ясен:

Страната отвъд дъгата
ул: Под трите бора( единия е с прекършен връх)
вход: Къщичка с шарено покривче
пол: Ива, Вяра и Дарина и един татко който е все зад кулисите





Децата сами очертаха диска на плата. После изрязаха кръговете и с бод тропоска направиха малка бохча, която напълниха с бял памук.
Нарисуваха си очички от картон, налепиха си коси от прежда, вързаха панделки, и си украсиха чудовищата с вампирски зъби, а през това време не спираха да питат къде отишло Тъжното Страшилище.




Вие вече знаете края на приказката, а те я разбраха малко след като бяха почти налепили нослетата на Страшидлата ( Strašidla  им казват тук).
Неповторим ден ви пожелавам.