Кукли-ангелчета

    Привет нощес тихо е валяло, зимата ни подготвя с нежни целувки върху бузите сутрин след сутрин. 
-  Еми да после да не кажете, че не съм ви предупредила, някоя сутрин ще осъмнете с двадесетина сантиметра сняг. Изплетохте ли шапките, изтупахте ли си палтата, а кой ще свали от тавана лопатите, преди да дойда... аха... няма кой значи, еми тогава пак ще ви изненадам. 

  С момичетата обичаме зимата, при все че тук-таме някой нос прокапва, а да се отсъства от училище означава да имаш пълна чанта с домашни упражнения, и да ги учим заедно.
Не, че аз имам против, ама не винаги това е забавно.
Така, че край хремата направихме и две куклички за игра.

Нужните материали са:

1. празни ролки тоалетна хартия
2. жълта коса от цветарски магазин
3. салфетки от тези за нос в пакетчетата
4. маркер червен и черен на спиртна основа
5. топчица от дезодорант-ролон, събирам всяка топчица дори от стъклените шишенца
6. конци, панделки
7. цветни хартии за крилата
8. топъл силикон
9. очички - по желание

Сдънахме горната част на ролката от тоалетна хартия така както е на снимката по-горе с материалите, външните крайчета на вътре да се получи нещо като гушка на куклата. 

Хей, конче от Рада Москова

- Книжка с цена два, три лева с вълшебни илюстрации, какво ще кажете за една идея...  имате ли време да поседите с мен тук на кафе.

- Не, не може да бъде, това къде трябва да е, в България ли, надявам се да не се бъркаш и да ни пускаш някоя чешка история? За кафето става, вече си го сварих.

- За моя радост е точно в България. Стойностните неща са скъпи, нали все така си мислим, или сме свикнали да ни го налагат из цветните реклами.

- Добре де, дай да видим каква е тази книжка, и дали става за нещо.

Само преди да видите сами нека кажа, че тя тя е за деца, които обичат приказки, такива летящи и смеещи се. Още е за родители, които никак не се вълнуват от цената, от лъскавия вид и годината в която е отпечатана една книжка. 

А сега приятно четене... 

Обици от тел и мънисто

  Здравейте идват празници и все по-често си мислим какво да подарим.
Надявам се и тази Коледа да дарим нещо направено от сърце, а не серийно производство Made in China. Надявам се още да не си кажете, че не сте достатъчно сръчни за такива експерименти. Не се отказвайте преди да пробвате. Нужно е само желание и няколко инструмента.

Затова освен тел и мънисто за днешните обици ще се нужни решещи клещи, клещи с кръгли рамена за извиване на ушенца, малка пиличка или фина шкурка.

Телта с дебелина 0.8мм и от нея си отрязваме парче с дължина 20 см. 

В единият край правим полузатворено ухо което после служи за закопчалка.

На разстояние 0.8см огъваме телчицата под ъгъл 90 градуса. и веднага над сгъвката надяваме мънистото.

Бонбонени снежни топчици

   Привет пак на вълна бонбони... с предложение една бърза и много вкусна рецепта, която е идеална за приготвяне с малки помощници.

Необходимите продукти са:

1. една кутия подсладено кондензирано мляко 397гр.
2. 200 грама кокосови срърготини
3. лешници

Предколеден бонбонен календар

   Привет от нас,  ето че в пълно цветно настроение започваме да приготвяме разни неща за Коледа.
Спомняте ли си миналогодишният ни венец от топчета ... тогава децата нарекоха идеята Бонбонената Коледа...
Този път смесихме заедно бонбоните, венеца и прекрасното очакване в един забавен и лесен проект за домашен предколеден календар.

Един ден аз си забравих чадъра...

  Един ден аз си забравих чадъра... но бях с шарените си гумени ботуши.

После си казах, все нося големия си чадър насам и натам... и после така лесно го забравям насам и натам. Не, че не обичам да се връщам, даже напротив вярвам че като се върна и точно обратно на всички предсказания за лош ден, точно на мен, точно сега ще ми върви двойно по-добре.

Та, мислех си заради вечното ми мотаене заради дъждовно време ( което не е нищо необичайно тук) не е е ли добре да имам малък.  Само дето аз съм така придирчива, относно вида на чадъра си, че на моменти си мисля дали не съм някоя далечна роднина на Мери Попинс, която има красив чадър с извита дръжка която е формата на глава на папагал.

Веднъж ви попитах какъв цвят е чадъра ви.  

Накрая от мотане, просто получих подарък този сребристо-зеленикъв семпъл братовчед на мерипопинсовия, достатъчно малък за да го прибера с елегантно движение в дамската си чанта. 

 Аз обаче не оставям празни повърхности и просто го нарисувах... с маркер за текстил.

Щом от сега нататък ще живее отвъд дъгата, то трябва да изпълнен с колеца и заврънкулки.

Полет с балон

   Здравейте, днес решихме да ви дойдем на гости, най-лесно и бързо пътуване се оказа полет с балон.

Готови ли сте и вие да полетите.

С моите дечица и децата от кръжока направихме тези весели балончета.
Идеята не е наша, в края на лятото я видях на едно много интересно местенце. 
Когато ми предложиха да водя детския кръжок, една учителка ме заведе на тавана на училището. За мен това беше повече от приключение, всичките тези тайни скринове, мини стаички пълни с помагала, огромни чували с различни платове изрезки, дантели... мога да стоя там с часове и да търся нещо интересно, и да слушам как тиктака часовника на училището.

 И точно горе в едно ъгълче до часовника видях мрежичката, ах... точно това ми трябваше и то щеше да е достатъчно за всички деца.

И така се появи: Приказката.


 
   Имало едно време едно бяло мишле на име Гъделчо. Като всички съвсем обикновени бели  мишлета и то много обичало науката и затова живеело в часовниковата кула на университета, където ежедневно се стараело да следи точната работа на зъбчатите колела и стрелките.
Преди време Гъделчо имал една много добра приятелка мушичка, на име Елица. Но както понякога се случва с приятелите те биват неочаквано опаковани в колет и изпратени до другия край на света. Hе се смейте, това се случи с Елица, защото тя безгрижно си бръмчеше във кутията с домашното грозде и сушените сини сливи когато изведнъж стана Хлоп  и капака на кутията се затвори. Миличката Елица дори не предполагаше, че ще отпътува до другия край на света с бабиният колет до внучетата.
   Гъделчо разбира се беше много учуден, когато на другата сутрин Елица не дойде да пият заедно чай от ментови листенца  и да ядът трошици от ябълков сладкиш. Още по-учуден беше когато получи това писмо:

   Привет Гъделчо,
 аз съм в Африка. Топло е и се запознах с Крокодил.
 Ела когато можеш.

Елица.
Африка

Гирлянда от отпечатани листа

  Привет, привет искало ли ви се е да запазите за дълго есеннен лист. Има различни начини, като го скриете в книга за няколко месеца, ала когато потърсите после той някак е избледнял и навява бежова тъга.  Може да го потопите есеннн лист във восък, така  ще го запазите за много, много дълго, но това не е лесно и безопасно за едно дете.

Ето ви един нов начин да имаме есенните листа за неограничено време. Децата ми избраха не есенни цветове и си направиха отпечатаци.
Цялата идея от ... до си тяхна, моето участие беше в закачането на гирлянда за рамката на картина и в снимките. През останалото време си посърбах чай и си плетех шала. 

Преди известно време открихме тези чудесни триъгълни боички, който не са точно пастели колкото и да изглеждат такива. Те са твърди, немазни и съдържат пчелен восък, може да рисува с тях върху тексил и след това да се преглади с ютия и да са трайни. 

Тук им казват Kouzelné trojhranné voskovky и са чудесно помагало за освобождаването на детската ръка и подготовка на децата за предучилищна възраст. 

Обици цветя - тур втори - Flower earrings from plastic bottles

   Не знаех, че ще станат толкова популярни точно тези цветчета... почнах да ги нося аз, а не след дълго колежки ( които нямаха цветчета) започнаха да питат от къде ги имам.

Така стана ясно, че време да направя нови комбинации... това е само една малка част от всичките които подарих. За жалост някои пластмасови бутилки са по-дебели и не стават да се режат с перфоратора, важи основно за кафявите, сивите и черните цветове.

Кой би носил такива траурни багри... особено с нашата запазена марка - шарено до полуда.

Жълтите обици се получиха много симпатични, но са само един чифт защото ми свърши ярката бутилка, реших че добре подхождат на есенното ми настроение и ги оставих за себе си. 

За напомняне как се направени обиците погледнете тук. 

Перфорирам цветчета в бутилката и след това стопявам ъгълчетата. 






Нещо ново: изрязах малки кръгчета и след това много пъти нарязах с ножичка от края към средата. Получиха се този вид тичинки които се виждат на снимката долу. 

Черно-бели обици от пластмасови бутилки - Black and white plastic bottle earrings

Привет, почти година чакам да пусна тази публикация. Вярно, че това са обици от пластмасови бутилки, но не знам защо реших, че са идеални за някакъв карнавал примерно.
И днешния ден точното време за екста големи и тъмни бижута.

Необходимо е само пластмасова бутилка в бяло и черно.
Свещичка, ножица, игла и трупче.
Няколко бижутерски иглички, в моя случай по 4 броя на всяка обица, и две кукички обички.

От бутилката се изрязват кръгчета с диаметър към 2,5cm. не е нужно да са идеални защото ще се стопяват крайчетата им.
Всяко кръгче се наднася над свеща и ръбчето се затопява а след това над огънчето се примачква за да се получи формата на 8.
За да получа еднакви елементи ми се наложи, обаче да направя една дузина кръгчета и от тях да избра тези които са еднакви.






Всяко извито кръгче се пробива в средата на трупче с остра и дебела игла. Дупчи се рязко само един път.