Здравейте, днес решихме да ви дойдем на гости, най-лесно и бързо пътуване се оказа полет с балон.
Готови ли сте и вие да полетите.
С моите дечица и децата от кръжока направихме тези весели балончета.
Идеята не е наша, в края на лятото я видях на едно много
интересно местенце.
Когато ми предложиха да водя детския кръжок, една учителка ме заведе на тавана на училището. За мен това беше повече от приключение, всичките тези тайни скринове, мини стаички пълни с помагала, огромни чували с различни платове изрезки, дантели... мога да стоя там с часове и да търся нещо интересно, и да слушам как тиктака часовника на училището.
И точно горе в едно ъгълче до часовника видях мрежичката, ах... точно това ми трябваше и то щеше да е достатъчно за всички деца.
И така се появи: Приказката.
Имало едно време едно бяло мишле на име Гъделчо. Като всички съвсем обикновени бели мишлета и то много обичало науката и затова живеело в часовниковата кула на университета, където ежедневно се стараело да следи точната работа на зъбчатите колела и стрелките.
Преди време Гъделчо имал една много добра приятелка мушичка, на име Елица. Но както понякога се случва с приятелите те биват неочаквано опаковани в колет и изпратени до другия край на света. Hе се смейте, това се случи с Елица, защото тя безгрижно си бръмчеше във кутията с домашното грозде и сушените сини сливи когато изведнъж стана
Хлоп и капака на кутията се затвори. Миличката Елица дори не предполагаше, че ще отпътува до другия край на света с бабиният колет до внучетата.
Гъделчо разбира се беше много учуден, когато на другата сутрин Елица не дойде да пият заедно чай от ментови листенца и да ядът трошици от ябълков сладкиш. Още по-учуден беше когато получи това писмо:
Привет Гъделчо,
аз съм в Африка. Топло е и се запознах с Крокодил.
Ела когато можеш.
Елица.
Африка