Подарък

  
    Обикновено рисувам на нощните ми смени, дълги часове от полунощ до сутринта...  чертичка, кръгче, дантела и после пак наново. 
А зимата рисувана на стъклата, тя е виртуоз, а аз само аматьор. 
А3 и А4 лист след лист, стъкло след стъкло, правя ѝ компания.
Тя ми подарява съвършенство, а аз ѝ подарявам цветове. 
Тебеширените ѝ скици са за мен, а моите са подарък. 

Еленчета от шишарки

 


Здравейте, след няколко седмици ни чака първия училищен търг в който Верето ще участва.
Отново идат празници и отново отваряме Коледната работилница. Днес с достъпни материали заедно днес правим домашни играчки за елха.
Останете и се забавлявайте.



Нужните материали са:

1. Дълги шишарки 
2. Меки топченца вата
3. Очички
4. Кафяви пухкави лули
5. Конци - зелен, червен
6. Кафяв филц
7. Панделки
8. Пистолет с горещ силикон
9. Бяла вата или памук

Свещници от гипс

   Привет само четири недели до Коледа. 
Ние започнахме заедно да се заседяваме и правим разни дребни неща за украса.

Ако имате малко време останете с нас.
Днешният ни проект е така лесен и идеален за работа на татковците с децата.

Необходимите материали са:

1. към 800 гр. гипс 
2. 4 броя чашки от кафе
3. лъскаво картонче от кутия с бонбони
4. картонче и кръгли бои ( може да се ползва всичко с подходяща форма) 
5. прежда
6. свещи

Две деца и един татко забъркаха гипса.

Весели пингвинчета / Vosí hnízda - tučňáci

     Привет скъпи гости на Страната отвъд дъгата. Вярвам,че вече сте настроени зимно, при нас вали и ние вече започнахме да приготвяме коледни сладки. Времето преди Коледа в Чехия е почти толкова чудесно ( както всъщност навсякъде по света)  колкото и самия празник защото от всяка къща се носи прекрасен аромат на ванилия, канела, сладко от червени боровинки и мед.

Това е време в което децата издирват картонените кутии със скрити сладки и бисквитки които майките им са дигнали кой знае къде с надеждата да издържат до празника. Щом децата ги открият с нетърпение надничат вътре и всеки ден по някоя меденка бива опитна.

Когато Дари беше към две годишна, много обичаше да опитва и така веднъж беше пробвала по една малка гризка от всички сладки. Естествено, аз бях оставила сладките на масата.

Ето малко подробности за рецептата, тя много прилича на българските скалички и не само че е много лесна, но е и прелестно вкусна.
Чехите наричат тези сладки: пчелни кошерчета в моравската част от Чехия, а най-ползвано име в директен превод би означавал гнезда на оси.


Vosí hnízda:   Naše verze receptu dnes jsou tučňáčci z vosích hnízd.

Na těsto potřebujete: 160 g mletých piškotů, 60 g másla, 2-3 lžíce mléka,
100 g práškového cukru, 2 lžíce kakaa, 70 g mletých lískových oříšků, rum

Na krém potřebujete: 50 g másla, 50 g moučkového cukru, 1 žloutek, rum

Кукли-ангелчета

    Привет нощес тихо е валяло, зимата ни подготвя с нежни целувки върху бузите сутрин след сутрин. 
-  Еми да после да не кажете, че не съм ви предупредила, някоя сутрин ще осъмнете с двадесетина сантиметра сняг. Изплетохте ли шапките, изтупахте ли си палтата, а кой ще свали от тавана лопатите, преди да дойда... аха... няма кой значи, еми тогава пак ще ви изненадам. 

  С момичетата обичаме зимата, при все че тук-таме някой нос прокапва, а да се отсъства от училище означава да имаш пълна чанта с домашни упражнения, и да ги учим заедно.
Не, че аз имам против, ама не винаги това е забавно.
Така, че край хремата направихме и две куклички за игра.

Нужните материали са:

1. празни ролки тоалетна хартия
2. жълта коса от цветарски магазин
3. салфетки от тези за нос в пакетчетата
4. маркер червен и черен на спиртна основа
5. топчица от дезодорант-ролон, събирам всяка топчица дори от стъклените шишенца
6. конци, панделки
7. цветни хартии за крилата
8. топъл силикон
9. очички - по желание

Сдънахме горната част на ролката от тоалетна хартия така както е на снимката по-горе с материалите, външните крайчета на вътре да се получи нещо като гушка на куклата. 

Хей, конче от Рада Москова

- Книжка с цена два, три лева с вълшебни илюстрации, какво ще кажете за една идея...  имате ли време да поседите с мен тук на кафе.

- Не, не може да бъде, това къде трябва да е, в България ли, надявам се да не се бъркаш и да ни пускаш някоя чешка история? За кафето става, вече си го сварих.

- За моя радост е точно в България. Стойностните неща са скъпи, нали все така си мислим, или сме свикнали да ни го налагат из цветните реклами.

- Добре де, дай да видим каква е тази книжка, и дали става за нещо.

Само преди да видите сами нека кажа, че тя тя е за деца, които обичат приказки, такива летящи и смеещи се. Още е за родители, които никак не се вълнуват от цената, от лъскавия вид и годината в която е отпечатана една книжка. 

А сега приятно четене... 

Обици от тел и мънисто

  Здравейте идват празници и все по-често си мислим какво да подарим.
Надявам се и тази Коледа да дарим нещо направено от сърце, а не серийно производство Made in China. Надявам се още да не си кажете, че не сте достатъчно сръчни за такива експерименти. Не се отказвайте преди да пробвате. Нужно е само желание и няколко инструмента.

Затова освен тел и мънисто за днешните обици ще се нужни решещи клещи, клещи с кръгли рамена за извиване на ушенца, малка пиличка или фина шкурка.

Телта с дебелина 0.8мм и от нея си отрязваме парче с дължина 20 см. 

В единият край правим полузатворено ухо което после служи за закопчалка.

На разстояние 0.8см огъваме телчицата под ъгъл 90 градуса. и веднага над сгъвката надяваме мънистото.

Бонбонени снежни топчици

   Привет пак на вълна бонбони... с предложение една бърза и много вкусна рецепта, която е идеална за приготвяне с малки помощници.

Необходимите продукти са:

1. една кутия подсладено кондензирано мляко 397гр.
2. 200 грама кокосови срърготини
3. лешници

Предколеден бонбонен календар

   Привет от нас,  ето че в пълно цветно настроение започваме да приготвяме разни неща за Коледа.
Спомняте ли си миналогодишният ни венец от топчета ... тогава децата нарекоха идеята Бонбонената Коледа...
Този път смесихме заедно бонбоните, венеца и прекрасното очакване в един забавен и лесен проект за домашен предколеден календар.

Един ден аз си забравих чадъра...

  Един ден аз си забравих чадъра... но бях с шарените си гумени ботуши.

После си казах, все нося големия си чадър насам и натам... и после така лесно го забравям насам и натам. Не, че не обичам да се връщам, даже напротив вярвам че като се върна и точно обратно на всички предсказания за лош ден, точно на мен, точно сега ще ми върви двойно по-добре.

Та, мислех си заради вечното ми мотаене заради дъждовно време ( което не е нищо необичайно тук) не е е ли добре да имам малък.  Само дето аз съм така придирчива, относно вида на чадъра си, че на моменти си мисля дали не съм някоя далечна роднина на Мери Попинс, която има красив чадър с извита дръжка която е формата на глава на папагал.

Веднъж ви попитах какъв цвят е чадъра ви.  

Накрая от мотане, просто получих подарък този сребристо-зеленикъв семпъл братовчед на мерипопинсовия, достатъчно малък за да го прибера с елегантно движение в дамската си чанта. 

 Аз обаче не оставям празни повърхности и просто го нарисувах... с маркер за текстил.

Щом от сега нататък ще живее отвъд дъгата, то трябва да изпълнен с колеца и заврънкулки.