Креативното ми настроение минава през различни моменти и неясноти... Днес
формата е кръгла, а защо идея си нямам. Както обикновено живея напълно без предварителни начертания.
Понякога се чудя защо всъщност така харесвам този материал, обиците не се много подходящи за ежедневно носене, нито са нещо без което нормална жена не
би могла. Занимавам се само за да видя до къде може да стигне формата, извивката, до къде може да се изкриви, изметне и усуче едно малко цветно парченце и после да заживее напълно нов живот. Живот според моите изчисления - много егоистична представа.
Обикновено съвпадаща с графоманията ми, но от известно време пренесена и върху пластмаса.
Ако бях физик може би щях да заподозра квантовата физика в миниатюрните неразбории, които ми причинява извиването и усукването, не не само че не съм и ако не броим факта, че съставена от същите елементарни частици друга връзка с физиката нямам.



































