Краконошските полски цветя - Krkonošské luční květy

Има проекти,  които осъществени с децата са ми много скъпи. Навярно вече знаете, че живеем в планината. Тя носи загадъчното име Краконош и е пълна с истории с приказки за бури, вълшебни градини, тайни пътеки и залутали се пътници, носи цветове и багри от мораво до златисто и никога не спира да ме удивлява и мъничко да ме плаши.

 Ако ви кажа, че съм заобичала хълмовете с разлюлени треви и тихите пътеки няма да се учудите. Същото е и с децата те живеят в този ритъм, ходят по същите криволичещи калдъръми, слушат същите приказки и учат в училище имената на цветята, на местностите, на легендите и вярват във всяка чудновата история.

Колкото и да ми се иска да ви опиша онази утринна картинка пълна с пчели, роса и цъфтящи детелини, толкова по-малка се усещам и все не стига думичка или две да ви предам смирението и вдъхновението, което ме залива докато гледам люшналите се треви пълни с цветя.

Така безвъзмездно цъфтящи и красиви в разточителното многото си цветове.  Понякога се чудя колко неща в живота ни са безвъзмездни, разточителни и пълни с яркост, без да ни обвързват с нищо. Не съм ги садила, не съм ги поливала, не съм ги подреждала в лехи и въпреки това са съвършени, дали ако миг спрем да планираме няма да е по-лесно да живеем. 

За това, този наш проект ми е много, много скъп. Дари и Верето  харесаха идеята да направим отпечатъци на цветя. Някои са мацати само с пръстче, други с виличка, трети с клечка за зъби. Листата на всичките са рисувани с маркери.

  Макове разцъфтели, ей така от нищото на белият лист.

Ленени цветчета в синьо с малки овални листенца, точно колкото пръстчето на едно детенце.

 Глухарчета отпечатани с вилица, така лесно и забавно.

Розови свещички ги наричам аз, а децата им казват змийски корен, те знаят повече за дивите цветя от мен, ден след ден ходят с учителките си навън учат името, вида и значението на всяка тревичка.

 Знаят, че някои видове са отровни, други са лековити и така сладко се ядосват като почна да бера букети от опасните цветя. А аз така им се смея, защото още не съм видяла човек отровен от цвете. :) Освен това хапвам детелини и си правя пудра от глухарчета и ставам една наистина много необразована мама, която гази боса насам натам без да я е страх от ужилване.
Казвам им, че няма да ме ужили пчела просто така... ще ме ужили само, ако се страхувам, че ще ме ужили. :) А понеже не се страхувам за последните 13 години от както живея тук, не ме е жилила нито една. :)

 Верето се зае да надпише имената на всяко цвете.

Вяра направи шест свои цветенца, неините са онези с детелините.

  

   Ето как понякога прекарваме дните си.

Толкова много цветни неща има това малко местенце, а момичетата все повече ръстът, един ден ще трябва да събера всичките си любими истории от блога в книжка. Ще я отпечатам в две екземпляра( или може би в три)  и ще им я дам и докато се учат как да живеят в Чехия, на мен ще ми е по-лесно да им кажа, че цялото време са живели всъщност от другата страна на дъгата. 

Градински бухалчета от консервени кутии

Привет малки и големи сръчковци, вече е лято и ние прекарваме много време навън. Заедно караме колело или седим на сянка и четем. Летните идеи как да украсим градината си, с подръчни средства са точно за сега в началото на лятото когато още не сме прибрали училищните моливчета и боички, а от друга страна лехите ни още не са разцъфнали. 

За шарените градиниски бухали са нужни:

1. акрилни бои
2. големи и малки капаци от консерви
3. маркери
4. перца
5. пластмасови капачки 
6. пластмасови очички
7. лепило на ацетонова основа
8. акрилен безцветен спрей 
9. изолационно тиксо

С маркера на капака от консервената кутия рисуваме, контурите на бухалчетата. 

С ацетоновото лепило залепваме капачките една за друга и вътре в най-малката залепихме оченцата.

 Ушенцата на бухалите са от истински цветни перца, които залепихме с изолационно тиксо.
Не беше нужно да измисляме как да прикрепим консервената капачка за мрежата, отзад на всяка капачка има дръжчица за отваряне на консервата и нея точно ползвахме за да ги закачим.

Верето се прибра от училище и ние връчихме четка да си направи своя качулата птица. 

Надявам се другият път като отваряте голяма консевра с риба, домати или боб да си оставите капачката за да си спретнете цветни градински бухалчета. 

Надявам се другият път като отваряте голяма консевра с риба, домати или боб да си оставите капачката за да си спретнете цветни градински бухалчета. 

Цветен ден от мен.

Зелени обици от плат... и гривнички с панделка.

Понякога се случва да видим нещо из нета... и съвсем случайно да споделим, че ни харесва.
Ето така възникнаха обиците, преди време една моя, мила приятелка видяла това колие и ми писа, че много я е впечатлило... 

Ден след това и писах, че имам същите капачета и че ще съм щастлива да и пратя поне обици, бих и направила и колието, но тогава имах само две такива капачета. Към обиците и нанизах малка гривна с панделка.

Ако ви е интересно как изработите такива обици разгледайте снимките.

Нужни са две бижутерски игли, две капачета, тюл с ширина 5см. и две малки мъниста, бижутерски клещи резачки, бижутерски клещи с кръгли рамена, игла и конец.  

Кутийка с богатства или как събирам лъскави неща

  Понякога ми е лесно да напиша нещо, друг път искам само да ви покажа как съм изработила някое прелестно цвете от плат, но в повечето случаи в мен се усмихва една птица с черна опашка, която не ми дава мира.

И докато пиша поредната снимкова публикация как да си направим еди-какво си у дома, се сещам, че  не вчера и не днес съм започнала да пиша друга история и като, че ли нямам време за краят ѝ . 

Още по-странно е, че нито един чифт обици от тази история вече не са у дома. Преди време си, чатех с една жена написала детска книжка за облаче. Тя ми кажа нещо много запомнящо се:  „Всяка книжка отива някъде и заживява свой живот, това е само при положение, че вярваш че вещите имат своя душа “   До сега се чудя дали имат или нямат вещите  душа, но се случи тази година да разбера, че съм подарила над 50 чифта обици и да се зарадвам. 

Явно в моята кутийка с богатства им става не само тясно, но и малко самотно, а аз най-много от всичко се радвам,  когато я видя празна.
Странно нещо сме ние хората, оплакваме се от празнотата, но ни е нужна за да продължим да се учим и да творим.  

Обаче завиждам на свраките не заради количествата, които събират, а заради  неуморната им усърдност да търсят.
Което ме подсеща, че освен бла, бла исках да ви покажа и как да си изработих едни от обиците в кутийката, ако не ви се чете идете в края моля ви.
Нужни ми бяха четири квадрата от органза, две дълги капачета, малки мъниста и две бижутерски игли.

Три чифта рози - дантелени обици

   Привет, днес ще ви покажа в няколко снимки,  как да си направите красиви обици от памучна дантела във формата на роза. Вече е пролет и цветните аксесоари са ми много присърце.

Нужните материали са: 

1. памучна дантела 
2. игла и конец с подходящ цвят
3. бижутерски капачета
4. мъниста
5. бижутерски игли
6. бижутерски кукучки 

Яйчица - Minions

       Привет дечица, надявам се с днешната публикация да ви зарадваме и вдъхновим.

Момичетата много харесват малките жълти яйцица на име minoni, имат ги като фигурки с които си играят. Днес решихме да си спретнем истински яйчица в сини панталони и очила. 

  

Нужните материали са: 

1. бели яйца
2. пластмасови очички
3. боя за яйца
4. маркер
5. лепило 
6. сатенена лента- връзка на очилата на яйчицата 

Верето и Дари бяха с ръкавички за да не си оцветят ръчичките, с боядисването им помагаше тати. Аз бях само фотограф. :) :)  

Сложихме яйцата в жълтата боя целите и после само леко потопихме в синята за да им се получат гащеризончетата. 

Кокетни гривни - мартеници с панделка

Привет майки и малки сръчни госпожици. 

Март е след седмица,  а ние моите момиченца решихме да ви покажем как с малко повече изобретателност може да си направите напълно неповторима мартеничка-гривна. 

Нужните материали са:

1. ластиче за надяване на мъниста
2. тюл
3. памучна дантела 
4. мъниста - бели и червени 
5. игличка за нанизване 

Птичи истории

   По поречието на реката иде пролет. Шумотевицата е като приказливо поточе. Решиш ли да я  последваш ставаш пъстроперо, бъбриво птиче готово за пакости.
 Аз обичам да оставам наблизо и да гледам как цветовете израстват в стръкчета трева,          облачетата имат имена на момичета, а калните локви са огледалца на Слънчицето. А колкото    до птичетата... вече не зная, кой от тях са истинските, тези с перата или тези които сутрин се будят рошави.


Утрото е дете 
                                      На Верето и Дари 

Лъчисто утро. Цвъркота на кос.
Косите в дланите не се побират.
Разресвам слънце, връзвам абанос,
и тюркоази във очите ми се взират.
Събуждам две деца, а свят намирам
между целувките им сънен мед
с понпончета от смях жонглирам.
И мажа сутрешни закуски. С чай
от лайка, бъз и бабина душица.
А на прозореца почуква, кой?
Немирен кос, крадящ трошици.
Зората ластиче назаем иска
небето просва синя ризка.
А те по джапанки играят вън
и в шепички събират песни,
а тебеширените им врабчета
политат вътре в сърцето ми.

А като съм започнала да разказвам истории, у дома напоследък е много шумно,  иде пролет и не само децата ми обичат да подхвърчат из градината. Тази година там се настаниха шест пъстри фазана, които ежедневно ровят на компоста ми, а за преспиване са си избрали горния капак на колата на брат ми. Почнахме да им сипваме в купичка зрънца и те съвсем се нанесоха при нас, особено в мразовите дни.

Днешната ни работилница е много забавна и лесна и в нея участваха и няколко непораснали възрастни.  :)

За да си направите шарени пакостливи пилци е нужно:

1. бързосъхнеща DAS глина
2. рапиди 
3. инструменти за работа с пластелин
4. боички и четки

От глината изработихме съвсем лесни пиленца. Формата е без значение, може да имат крилца или да само като цилиндърчета. На малка поставчица от глина забодохме рапидките с главички надолу а острата част на горе. Брат ми се включи в детската работилница за да си изработи свое пиленце. 

Два чифта кръгли обици от пластмасови бутилки - Circles Plastic Bottle Earrings

Креативното ми настроение минава през различни моменти и неясноти...  Днес 

формата е кръгла, а защо идея си нямам. Както обикновено живея напълно без предварителни начертания. 

 Понякога се чудя защо всъщност така харесвам този материал, обиците не се много подходящи за ежедневно носене, нито са нещо без което нормална жена не 

би могла. Занимавам се само за да видя до къде може да стигне формата, извивката, до къде може да се изкриви, изметне и усуче едно малко цветно парченце и после да заживее напълно нов живот. Живот според моите изчисления - много егоистична представа.

Обикновено съвпадаща с графоманията ми, но от известно време пренесена и върху пластмаса. 

Ако бях физик може би щях да заподозра квантовата физика в миниатюрните неразбории, които ми причинява извиването и усукването, не не само че не съм и ако не броим факта, че съставена от същите елементарни частици друга връзка с физиката нямам.