Краконошските полски цветя - Krkonošské luční květy

Има проекти,  които осъществени с децата са ми много скъпи. Навярно вече знаете, че живеем в планината. Тя носи загадъчното име Краконош и е пълна с истории с приказки за бури, вълшебни градини, тайни пътеки и залутали се пътници, носи цветове и багри от мораво до златисто и никога не спира да ме удивлява и мъничко да ме плаши.

 Ако ви кажа, че съм заобичала хълмовете с разлюлени треви и тихите пътеки няма да се учудите. Същото е и с децата те живеят в този ритъм, ходят по същите криволичещи калдъръми, слушат същите приказки и учат в училище имената на цветята, на местностите, на легендите и вярват във всяка чудновата история.

Колкото и да ми се иска да ви опиша онази утринна картинка пълна с пчели, роса и цъфтящи детелини, толкова по-малка се усещам и все не стига думичка или две да ви предам смирението и вдъхновението, което ме залива докато гледам люшналите се треви пълни с цветя.

Така безвъзмездно цъфтящи и красиви в разточителното многото си цветове.  Понякога се чудя колко неща в живота ни са безвъзмездни, разточителни и пълни с яркост, без да ни обвързват с нищо. Не съм ги садила, не съм ги поливала, не съм ги подреждала в лехи и въпреки това са съвършени, дали ако миг спрем да планираме няма да е по-лесно да живеем. 

За това, този наш проект ми е много, много скъп. Дари и Верето  харесаха идеята да направим отпечатъци на цветя. Някои са мацати само с пръстче, други с виличка, трети с клечка за зъби. Листата на всичките са рисувани с маркери.

  Макове разцъфтели, ей така от нищото на белият лист.

Ленени цветчета в синьо с малки овални листенца, точно колкото пръстчето на едно детенце.

 Глухарчета отпечатани с вилица, така лесно и забавно.

Розови свещички ги наричам аз, а децата им казват змийски корен, те знаят повече за дивите цветя от мен, ден след ден ходят с учителките си навън учат името, вида и значението на всяка тревичка.

 Знаят, че някои видове са отровни, други са лековити и така сладко се ядосват като почна да бера букети от опасните цветя. А аз така им се смея, защото още не съм видяла човек отровен от цвете. :) Освен това хапвам детелини и си правя пудра от глухарчета и ставам една наистина много необразована мама, която гази боса насам натам без да я е страх от ужилване.
Казвам им, че няма да ме ужили пчела просто така... ще ме ужили само, ако се страхувам, че ще ме ужили. :) А понеже не се страхувам за последните 13 години от както живея тук, не ме е жилила нито една. :)

 Верето се зае да надпише имената на всяко цвете.

Вяра направи шест свои цветенца, неините са онези с детелините.

  

   Ето как понякога прекарваме дните си.

Толкова много цветни неща има това малко местенце, а момичетата все повече ръстът, един ден ще трябва да събера всичките си любими истории от блога в книжка. Ще я отпечатам в две екземпляра( или може би в три)  и ще им я дам и докато се учат как да живеят в Чехия, на мен ще ми е по-лесно да им кажа, че цялото време са живели всъщност от другата страна на дъгата. 

Градински бухалчета от консервени кутии

Привет малки и големи сръчковци, вече е лято и ние прекарваме много време навън. Заедно караме колело или седим на сянка и четем. Летните идеи как да украсим градината си, с подръчни средства са точно за сега в началото на лятото когато още не сме прибрали училищните моливчета и боички, а от друга страна лехите ни още не са разцъфнали. 

За шарените градиниски бухали са нужни:

1. акрилни бои
2. големи и малки капаци от консерви
3. маркери
4. перца
5. пластмасови капачки 
6. пластмасови очички
7. лепило на ацетонова основа
8. акрилен безцветен спрей 
9. изолационно тиксо

С маркера на капака от консервената кутия рисуваме, контурите на бухалчетата. 

С ацетоновото лепило залепваме капачките една за друга и вътре в най-малката залепихме оченцата.

 Ушенцата на бухалите са от истински цветни перца, които залепихме с изолационно тиксо.
Не беше нужно да измисляме как да прикрепим консервената капачка за мрежата, отзад на всяка капачка има дръжчица за отваряне на консервата и нея точно ползвахме за да ги закачим.

Верето се прибра от училище и ние връчихме четка да си направи своя качулата птица. 

Надявам се другият път като отваряте голяма консевра с риба, домати или боб да си оставите капачката за да си спретнете цветни градински бухалчета. 

Надявам се другият път като отваряте голяма консевра с риба, домати или боб да си оставите капачката за да си спретнете цветни градински бухалчета. 

Цветен ден от мен.

Зелени обици от плат... и гривнички с панделка.

Понякога се случва да видим нещо из нета... и съвсем случайно да споделим, че ни харесва.
Ето така възникнаха обиците, преди време една моя, мила приятелка видяла това колие и ми писа, че много я е впечатлило... 

Ден след това и писах, че имам същите капачета и че ще съм щастлива да и пратя поне обици, бих и направила и колието, но тогава имах само две такива капачета. Към обиците и нанизах малка гривна с панделка.

Ако ви е интересно как изработите такива обици разгледайте снимките.

Нужни са две бижутерски игли, две капачета, тюл с ширина 5см. и две малки мъниста, бижутерски клещи резачки, бижутерски клещи с кръгли рамена, игла и конец.  

Кутийка с богатства или как събирам лъскави неща

  Понякога ми е лесно да напиша нещо, друг път искам само да ви покажа как съм изработила някое прелестно цвете от плат, но в повечето случаи в мен се усмихва една птица с черна опашка, която не ми дава мира.

И докато пиша поредната снимкова публикация как да си направим еди-какво си у дома, се сещам, че  не вчера и не днес съм започнала да пиша друга история и като, че ли нямам време за краят ѝ . 

Още по-странно е, че нито един чифт обици от тази история вече не са у дома. Преди време си, чатех с една жена написала детска книжка за облаче. Тя ми кажа нещо много запомнящо се:  „Всяка книжка отива някъде и заживява свой живот, това е само при положение, че вярваш че вещите имат своя душа “   До сега се чудя дали имат или нямат вещите  душа, но се случи тази година да разбера, че съм подарила над 50 чифта обици и да се зарадвам. 

Явно в моята кутийка с богатства им става не само тясно, но и малко самотно, а аз най-много от всичко се радвам,  когато я видя празна.
Странно нещо сме ние хората, оплакваме се от празнотата, но ни е нужна за да продължим да се учим и да творим.  

Обаче завиждам на свраките не заради количествата, които събират, а заради  неуморната им усърдност да търсят.
Което ме подсеща, че освен бла, бла исках да ви покажа и как да си изработих едни от обиците в кутийката, ако не ви се чете идете в края моля ви.
Нужни ми бяха четири квадрата от органза, две дълги капачета, малки мъниста и две бижутерски игли.

Три чифта рози - дантелени обици

   Привет, днес ще ви покажа в няколко снимки,  как да си направите красиви обици от памучна дантела във формата на роза. Вече е пролет и цветните аксесоари са ми много присърце.

Нужните материали са: 

1. памучна дантела 
2. игла и конец с подходящ цвят
3. бижутерски капачета
4. мъниста
5. бижутерски игли
6. бижутерски кукучки 

Яйчица - Minions

       Привет дечица, надявам се с днешната публикация да ви зарадваме и вдъхновим.

Момичетата много харесват малките жълти яйцица на име minoni, имат ги като фигурки с които си играят. Днес решихме да си спретнем истински яйчица в сини панталони и очила. 

  

Нужните материали са: 

1. бели яйца
2. пластмасови очички
3. боя за яйца
4. маркер
5. лепило 
6. сатенена лента- връзка на очилата на яйчицата 

Верето и Дари бяха с ръкавички за да не си оцветят ръчичките, с боядисването им помагаше тати. Аз бях само фотограф. :) :)  

Сложихме яйцата в жълтата боя целите и после само леко потопихме в синята за да им се получат гащеризончетата. 

Кокетни гривни - мартеници с панделка

Привет майки и малки сръчни госпожици. 

Март е след седмица,  а ние моите момиченца решихме да ви покажем как с малко повече изобретателност може да си направите напълно неповторима мартеничка-гривна. 

Нужните материали са:

1. ластиче за надяване на мъниста
2. тюл
3. памучна дантела 
4. мъниста - бели и червени 
5. игличка за нанизване