Страшилища от драсканици

   Привет, дошло ли ви е на ум колко забавни са детските драсканици.

Ето една лесна идея, която с Дари и Верето си спретнахме пред най-страшният празник.

За целта са нужни само големи бели листа поне с размер А3,  разноцветни маркери, четки и бои и много добро настроение. 

Ако харесвате водни бои, още по-добре петънцата можат да оживеят само като им сложите очи, ръце и носленце. 

Теория на струните или арт журнал за ежедневна употреба

Разни рисунки, през известно време. Колкото до пространството, обикновено ограничено до размерите тефтера ми, който влача навсякъде за да драскам.  Когато се уморя да слагам сенки, просто си чертая чертички с маркери.

Последните дни прекарах в довършване на тази илюзия. Честно казано, вярвам в паралелните измерения, реалности и възможности за съществуване на няколко наши избора без да си пречат, само допринасяйки за пъстротата на живота ни и за плътната му изострена пъстрота.

Харесва ми комбинацията на две напълно несъвместими неща поне на пръв поглед невъзможни, цветове и шарки не само на хартия. Супа от пясък и листа- колко от вас си спомнят, че като деца сме я правили. Дрехи от вятър, колко от вас не са имали такива, но биха искали да ги пробват. А както ще кажете пътуване през дъждовна капка или електомагнитна целувка.

Смешно нали, има ли бонбони от копчета за дрехи? Като деца ги смучехме и не помня да са имали лош вкус... но да си близко до тази знаменателна точка на невъзможна комбинация е много пристрастяващо, вдъхновяващо и същевременно много уморително. Чудите се защо пък уморително, кога са последно ходихте боси в дъжда. Аз миналата седмица, удивих няколко минувача, но се сетих колко трудно в днешно време излизаме от нормата за нормално поведение, особено ако носите красива тъмно, синя рокля и изящно бижу.
Всъщност ми е все тая  и за роклята и за бижуто щом искам да шляпам боса когато вали, но дали винаги е така...

 Кой го беше написал този кофти стандарт за живеене.  Някои наши решения са спонтанни и истински, но въпреки това са много абсурдни в тази си реалност, и всяка реализация на абсурдно нещо поне за мен изисква не малка доза усилие и недисциплина. Последната трудно се прекрачва, ако си човек живеещ в 21 век и си отговорен възрастен.
Но аз обожавам риска да се намирам на границата, особено когато рисувам... или по-точно казано там няма такива, освен тези в края на листа.


Заслужава си да следваш чертата и да я преминеш без страх.

Ако искаш да направиш нещо, направи го... не знам кой го беше казал но е много сладурско и го ползвам ежедневно точно като арт журнала.

Понякога така се развихрят страсти, че три четири листа заминават в експериментиране от черти.

За онези които не са видели нещо в точките, пробвайте се пак... може да ви хареса да намирате онова, което не е нарисувано.

Aко искате да видите повече от моята кративна работа и рисунки моля посетете профила ми в Facebook- АРТ ЖУРНАЛ

Краконошските полски цветя - Krkonošské luční květy

Има проекти,  които осъществени с децата са ми много скъпи. Навярно вече знаете, че живеем в планината. Тя носи загадъчното име Краконош и е пълна с истории с приказки за бури, вълшебни градини, тайни пътеки и залутали се пътници, носи цветове и багри от мораво до златисто и никога не спира да ме удивлява и мъничко да ме плаши.

 Ако ви кажа, че съм заобичала хълмовете с разлюлени треви и тихите пътеки няма да се учудите. Същото е и с децата те живеят в този ритъм, ходят по същите криволичещи калдъръми, слушат същите приказки и учат в училище имената на цветята, на местностите, на легендите и вярват във всяка чудновата история.

Колкото и да ми се иска да ви опиша онази утринна картинка пълна с пчели, роса и цъфтящи детелини, толкова по-малка се усещам и все не стига думичка или две да ви предам смирението и вдъхновението, което ме залива докато гледам люшналите се треви пълни с цветя.

Така безвъзмездно цъфтящи и красиви в разточителното многото си цветове.  Понякога се чудя колко неща в живота ни са безвъзмездни, разточителни и пълни с яркост, без да ни обвързват с нищо. Не съм ги садила, не съм ги поливала, не съм ги подреждала в лехи и въпреки това са съвършени, дали ако миг спрем да планираме няма да е по-лесно да живеем. 

За това, този наш проект ми е много, много скъп. Дари и Верето  харесаха идеята да направим отпечатъци на цветя. Някои са мацати само с пръстче, други с виличка, трети с клечка за зъби. Листата на всичките са рисувани с маркери.

  Макове разцъфтели, ей така от нищото на белият лист.

Ленени цветчета в синьо с малки овални листенца, точно колкото пръстчето на едно детенце.

 Глухарчета отпечатани с вилица, така лесно и забавно.

Розови свещички ги наричам аз, а децата им казват змийски корен, те знаят повече за дивите цветя от мен, ден след ден ходят с учителките си навън учат името, вида и значението на всяка тревичка.

 Знаят, че някои видове са отровни, други са лековити и така сладко се ядосват като почна да бера букети от опасните цветя. А аз така им се смея, защото още не съм видяла човек отровен от цвете. :) Освен това хапвам детелини и си правя пудра от глухарчета и ставам една наистина много необразована мама, която гази боса насам натам без да я е страх от ужилване.
Казвам им, че няма да ме ужили пчела просто така... ще ме ужили само, ако се страхувам, че ще ме ужили. :) А понеже не се страхувам за последните 13 години от както живея тук, не ме е жилила нито една. :)

 Верето се зае да надпише имената на всяко цвете.

Вяра направи шест свои цветенца, неините са онези с детелините.

  

   Ето как понякога прекарваме дните си.

Толкова много цветни неща има това малко местенце, а момичетата все повече ръстът, един ден ще трябва да събера всичките си любими истории от блога в книжка. Ще я отпечатам в две екземпляра( или може би в три)  и ще им я дам и докато се учат как да живеят в Чехия, на мен ще ми е по-лесно да им кажа, че цялото време са живели всъщност от другата страна на дъгата. 

Градински бухалчета от консервени кутии

Привет малки и големи сръчковци, вече е лято и ние прекарваме много време навън. Заедно караме колело или седим на сянка и четем. Летните идеи как да украсим градината си, с подръчни средства са точно за сега в началото на лятото когато още не сме прибрали училищните моливчета и боички, а от друга страна лехите ни още не са разцъфнали. 

За шарените градиниски бухали са нужни:

1. акрилни бои
2. големи и малки капаци от консерви
3. маркери
4. перца
5. пластмасови капачки 
6. пластмасови очички
7. лепило на ацетонова основа
8. акрилен безцветен спрей 
9. изолационно тиксо

С маркера на капака от консервената кутия рисуваме, контурите на бухалчетата. 

С ацетоновото лепило залепваме капачките една за друга и вътре в най-малката залепихме оченцата.

 Ушенцата на бухалите са от истински цветни перца, които залепихме с изолационно тиксо.
Не беше нужно да измисляме как да прикрепим консервената капачка за мрежата, отзад на всяка капачка има дръжчица за отваряне на консервата и нея точно ползвахме за да ги закачим.

Верето се прибра от училище и ние връчихме четка да си направи своя качулата птица. 

Надявам се другият път като отваряте голяма консевра с риба, домати или боб да си оставите капачката за да си спретнете цветни градински бухалчета. 

Надявам се другият път като отваряте голяма консевра с риба, домати или боб да си оставите капачката за да си спретнете цветни градински бухалчета. 

Цветен ден от мен.

Зелени обици от плат... и гривнички с панделка.

Понякога се случва да видим нещо из нета... и съвсем случайно да споделим, че ни харесва.
Ето така възникнаха обиците, преди време една моя, мила приятелка видяла това колие и ми писа, че много я е впечатлило... 

Ден след това и писах, че имам същите капачета и че ще съм щастлива да и пратя поне обици, бих и направила и колието, но тогава имах само две такива капачета. Към обиците и нанизах малка гривна с панделка.

Ако ви е интересно как изработите такива обици разгледайте снимките.

Нужни са две бижутерски игли, две капачета, тюл с ширина 5см. и две малки мъниста, бижутерски клещи резачки, бижутерски клещи с кръгли рамена, игла и конец.