Е, свърши му се времето - беше готов за кофата, но нещо така музикално не e лесно да се изхвърли, мъжа ми казва че дори една стара струна от цигулка има свой живот и носи силна енергия. Идеята дойде като свалих всички метални пластини. Ксилофона беше подарен на вятъра... Снимката е от ранната пролет, но случайно днес пререждайки папките с домашните фотоси, попаднах на нея и помислих че ще е интересно да споделя с вас тази идея и напълно аматьорската си снимка. Кликвайки върху нея ще отворите в реалния й размер качен в блога.
Горката част на пеещата висулка е обикновена капачка за буркан.
Металните пластинки са вързани към нея с рибарка корда. По средата между тях има обикновен метален пръстен от железарията.
А висулките от долу, са от съвсем случайни, казвам случайни защото преди време ги открих върху една изгнила маса за билярд, всъщност те били цветните пластмасови означения на дупките... признавам си че съм един Плюшкин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.