Какво е общото между чашките, мацините от дъската и люлката?

Един ден през пролетта, докато нито тревата още е събудена напълно, нито слънцето напича толкова силно за да могат децата да играя на воля по къс ръкав. Просто в един напълно обикновен ден направихме необикновена експедиция до тавана. Сред неоткритите нещица, бръмбазъци,  мотовилки, кабеляци, прашни книги, намерихме забравена кутия боя с черна боя.



Обрания път от тавана ни не е чак толкова дълъг, но понякога за да дойде една идея за нещо, трябва мъничко да се почака. Точно както хвърлено камъче в езеро... много много вълнички, но човек трудно отсява коя точно е най-красивата.

Верето е моята голяма художничка и има голяма страст към принцесите и към мацините. Реших да използвам тази кутия с боя върху стара дървена плоскост. Така след три слоя боя момиченцето с червената пола имаше чисто нова лъскава черна дъска и не му оставаше нищо друго освен с тебешир в ръка да начертае поредните си прекрасни заврънкулки.

Час по късно обаче дъската не изглеждаше  никак нова, но пък там се появиха най-очарователните малки приказни мацини, принцеси и  достатъчно количество усмивки за цял ден.

 И понеже правя много неща ( и в повечето гледам да участват децата) , винаги когато съм тъжна, винаги когато съм весела, винаги когато имам настроение, и винаги когато нямам настроение, винаги когато имам време и дори тогава когато нямам никакво време, реших че тази кутия с боя е трябва да бъде изразходена до дъно за още креативни идеи.

Семпла неизползваема чаша се облепва с хартиено тиксо, така че да се получи напълно затворен правоъгълник. Тук можеше да проява малко повече фантазия и да направя по разчупена форма... но кои да се сети навреме. Следва раз, два три ръце черна боя.

Оставих чашата да съхне ден, след това отлепих тиксото. Надписа остава е зависимост от съдържанието...  може да се мие спокойно, но я ползвам повече за декорация.

Разказа ни обаче няма да пълен, ако не ви покажа какво стана и с последната капчица боя.

Един мил човек живеещ няколко къщи под нас беше построил за децата местенце, но липсваше люлка... и ние му предложихме да му донесем една. Но, трябваше да е чудесна, неповторима и звездна.

Боядисахме в черно дебела букова дъска, и украсихме с бяла акрилна боя. За формата звездичка ползвахме обикновена пластмасова формичка за пясък. Но ако нямате такава става интересно и с различни размери пластмасови капачки от шишета за минерална вода. Така е направена тази кутия, която момичетата ползват за събиране на пастелите си в двора.  

Изобщо тук важи правилото: Колкото по-шарено, толкова по-забавно. Остана само да ви покажа готовата качена люлка, добрия човечец я сложи веднага щом му я занесохме и беше пробвана на минутата от децата.

Та какво е общото между чашките, мацините от дъската  и люлката?  Една експедиция до тавана бих казала.