Ах, тези торти

Обичате ли торти?  Mмм, що за въпрос.

Каня ви на гости, но нека се разберем без рецепти, поне не днес.

Хайде сега, може спокойно да се обадите на центъра по хигиена... защото слагам в тортите си вместо бакпулвер щипка надежда и от това блата бухва. И вместо да си премеря брашното на кантарчето, веднъж грабвам ту тая, ту оная лъжица и сипвам на око.

Преди не много време споделих на Габи силното си притеснение от писането на рецепти за тортите. Точно защото при мен една рецепта не може да бъде осъществена повече от един път или да бъде категоризирана като точна наука в грамажи. А и за моето разпиляно готвене лъжичка в повече, щипка нетърпение, и голяма доза аматьорство разбъркани и разбити с миксер в купа, нападната от лакоми детски пръстчета, не е никак невъзможно.

Оставам само снимките, да ви кажат нещо за последната ми лесна вита торта. Крема е от извара със сметана и мънички кубчета праскова и чудесно пасваше на меките блатове пандишпан.

Все пак това е една малка домашна торта и затова не се наложи да я покривам със захарно тесто.

Преди четири години, не бях направила нито една торта защото не ми се налагаше.

Обаче, в нашите географски ширини се оказа че няма подходяща сладкарница от която да поръчам нещо различно за моето удивително мило момиченце. Затова остана само да пробвам сама и така се появи торта номер едно.

После дойде следващ рожден ден и се появи торта номер две, три и така в началото винаги по една торта на година, но наистина само една, защото с бебе не е никак лесно да отделиш два дни на изумителното увлекателното си хоби.


След известно време се наложи да обаче да правя вече две торти годишно защото имах две момиченца. Което си беше вече цяло забавление.

Ето торта номер едно на прекрасното ми дете номер две.

Е, някои торти бяха малко нестандартни. Тази например дори рожденичката беше малко тъжна при рязането, но доста весела при яденето.

                                                       

Има и такива при които Верето помагаше, и чудно защото най-красивите ми торти не бяха за нашето семейство.

 

Три дни работа, поне резултата си заслужаваше. По онова време нямах нито инструменти, нито формички затова избора винаги беше лесен рози, рози и пак рози хем са красиви, хем лесни за моделиране.

По стара традиция от филмовите Оскари тука е мястото да кажа:  Много благодаря на великия китайски народ, че измъдриха идеално копие на Floral Collection Flower Making Set .
Та и аматьори като мен за прилична цена да могат дa си изразяват маргаритки - това по повод формичките с които се сдобих тази година.

Не че за всяка торта са нужни инструменти. Има и такива за които е нужно само много старание. 

Сега за край искам да споделя, че не съм любителка на захарта, гледам да давам на дечицата максимално здравословно меню, но заради  две усмивки си заслужава малко да се нарушават правилата и особено с сладкиши направени у дома. 

    

 Слънчев и сладурски ден от мен.