Щастливият септември

   В последния месец дните излетяха като листенца разпилени от вятъра. Моите родители бяха тук и напълно заемаха времето на децата с разходки, приключения и игри. 

 Баща ми е авиомоделист, и освен летящите малки модели обича и големите самолети за непораснали деца. Ние живеем близо до малко летище и така за него, тук е като рая на земята.  Затова той съвсем целенасочено обучава малките в хвърчило -летене. 

 И понеже още не съм ви запознала с децата си, а често пиша за тях. Моля представям ви ги, дребното е Дарина, а каката е Вяра. Двете никак не обичат да спят, никога не спират да измислят бели и любимци са им Пипи Дългото Чорапче и Емил от Льонеберя. 

     И докато децата бяха напълно заети, ми остана време да довърша много започнати проекти... и в предстоящия месец ще се опитам да ви напиша за всеки по малко. Рядко ми остава време да правя нещо без помощничките ми, затова сега с началото на октомври когато все повече ще се задържаме у дома идва и началото на общите ни работилници. Верето тази вечер дори за адвентен календар се заинтересува и освен това идва така любимия - Хелоуин. Вече съм почти на 80 процента съм готова с костюмите им... ех, че хубаво да имаш баба под ръка. 


   Освен това съм напълно готова и за всекидневния ми преход с децата до градината на Вяра. Сутрин трите изминаваме близо два километра пеша, във всякакво време ( вярно, че Дари за сега се вози поне в едната посока на количка) но всички сме екипирани в гумени ботуши и дъждобрани.  

И така мокрото време наближава, но никак не се страхуваме... дори градуса на настроение се покачва.  

Бъдете с нас в новия творчески месец.