Възглавници и пак възглавници

Обещах да разкажа историята на другите възглавнички. Продължение от миналия път, но тук трябва да започна от начало.


Верето има ушити своите шест възглавнички:  Три малки и три големи.




 Вече си имат и имена Плетени рози, Ягодковата възглавничка, Зелени големи копчета, Флагчетата,  Зелени малки копчета  и последната Птиче Kукувиче в розов храст.  

Идеята ми беше да ушия толкова възглавнички колкото е леглото по дължина за да е удобно като диван за игра и четене. 


Стаята на момичетата има един доминиращ цвят - бяло и два допълващи цвята - жълто и оранжево.


Останалите цветове са само за акцент на бялото, и са вдъхновени от пердетата и лампите.

Вече публикувах Влюбената възглавничка. Днес ще разкажа за: Възглавничка с балончета и Възглавница с кошница. 

Понеже Верето има своите Флагчета реших, че Дари трябва да има също нещо летящо. 


 Балончетата са изрязани от остатъци плат, за шаблони са ползвани различни размери чашки от вкъщи. След това кръгчетата са два пъти подлепени с нетъкано- текстилно подлепващо, за да не се разбридва плата.  В единия край има малко триъгълниче за да имитира връзването на балона. 

Около балончетата съм изминала прав шев няколко пъти в кръг, като съм завършила с  веещия се конец на  балона.  За да има малко 3D преди да почна да шия под шарения плат на балона съм вмъкнала малко вата. 

Вярвам, че съм досадила... затова на кратко. За Възглавницата с кошница е виновника свекърва ми която е ушила този гоблен и понеже в детската няма много място за гоблени, но пък Вяра има своето бродирано Птиче Кукувиче, беше редно и Дари да има нещо бродирано.


Самата възглавничка има нещо в стил Vintage или поне така аз го усещам. 

Най-напред гоблена е изрязан по оригиналния овал като за рамка, след това към него съм пришила розовата веревна лентичка, чрез нея е зашит и за долната (бялата) част на възглавница. 


Накрая е добавена кремавата дантела като тя е зашита напълно отделно, но много близко до розовата веревна лентичка. В горната си част дантелата е прикрепена на десетина места със скрит бод на ръка за да не пада върху гоблена, а да седи равномерно изправена и да придава ефект на рамка.

В момента започвам последните две на Дарина, и дано до Коледа да са готови. Сега е малко по-сложно да шия защото нямам баба която да разхожда мъниците и винаги има някой който да ми ровичка из карфиците. 


Не, че така е лошо, но сега е по важно да правя някои детски проекти с тях. 


Днес примерно сме се наканили да режем прилепи от хартия, за какво ще ви разкажа след няколко дни. 




Вълшебен ден от мен и от Страната отвъд дъгата.