Днешната история е малко тъжна, може би защото малкото Дари е леко настинала, или може би защото цял ден вали... или просто защото вече няма и следа от лято.
Тази година ни очакваше пътуване до родината, но не се осъществи.
Момичетата като, че по-леко го понесоха от мен при все, че лятото беше така дъждовно. Но, те успяваха да измислят пакости така се забавляваха.
В слънчевите дни рисувахме на вън. А в мокрите дни решихме да направим: Цветни буркани или августовски приготовления за Хелоуин.
Определено всичките ни занимания са за да се веселим.... и им става мило да споделя с вас, тези мигове на усмивки и творчество.
До преди няколко дни обаче, си бяхме само с бурканчетата. За мен е доста трудно да извия тези дръжки, затова връчихме клещите и твърдата тел на тати.
И все пак фенерчета, свещничета и мъничко пламъче... всичко това ми напомня за близките, за ония които са така далече и за ония които някога вече няма да мога видя....
В Чехия наричат Вси Светии - Душички, точно тогава празнуват единствената си в годината задушница.
Eй, така всичко си има своя дъжд... но, нали знаете, че за да има дъга трябва и да завали. Дано не съм ви намокрила много, с мъничките си капчици тъга. Лека и уютна вечер, от другата страна на дъгата.
Да бъде светлина в душите ви!!!
ОтговорИзтриванеОоо колко мило!Нали знаеш, най-малкото пламъче дава светлина.А колко е тя по силна когато тъмнината е голяма!Не тъжи...погледни във светлината!
ОтговорИзтриванеВие сте мили момичета. Благодаря, за светлинката.
ОтговорИзтриване