Гипс, клонки или история с неочакван край - част 2

   Днешната история има общо начало с предишната. Не само в гипса, но и в идеята защо започнахме да печем сладки от него. 

Като, че много забравени неща започнаха да се връщат и да изпълват сърцата ни така силно. И тези мънички неща са край нас само на ръка разстояние. Ако ги забележим и вложим частички от себе си в тях, те наистина засияват със своя неповторима светлина и очарование. 

   
Ние живеем близо до полята, до меките хълмове обрасли с шипкови храсти и глог. В двора ни стареят борове и ели, а стъпките ни утихват е кроткия мъх прегърнал в зелени шепи шишарки и дребни сиви гъбки. 

 Един  път ви попитах дали сте се опитвали да бутилирате слънце.

 Днес ще ви кажа, как се опитахме да заключим един копнеж. Спомен по скреж и миризма на смола, миг със зачервени премръзнали шипки и шишарки заспали в зимното утро.  Кратка секундичка застинала в гипс.

За зимния копнеж са нужни:

Гипс - бял или сив. Моя е сив, но не личи много.
Борови клонки - от дръвчетата които режем всяка есен.
Шишарки.
Шипки.
Конопени конци.
Сатенени панделки с ширина 1см. 
Стари ролки от тиксо, или плитки картонени кутийки. 
Старо, памучно парче плат. 
Найлонови пликчета.
Една сламка. 
Лепило за дърво.
Хартиен сняг.
Четка за рисуване
Пистолет с горещ силикон.
Малки филцови парченца с размер 1см на 2см. 

Гипса ни беше разбъркан от мъжа ми, с идеята да направим малки гипсови играчки за елха, за децата от бала който сега в петък.

С момичетата събрахме всичко необходимо и с едно забъркване на гипса приготвихме и сладките от предишната ми история и малките гипсови играчки от днешната. 

 Във старите рола от тиксо сложихме пликчетата, но не във всички искахме да видим дали ще стане и без найлон.

Стана разбира се дори по-бързо изсъхна гипса. В още мекия гипс момичетата напускаха шипки и клонки. 

В единия край на всяка гипсова отливка, забодохме малка сламка.След два дни леко махнахме изсъхналите играчки от ролките тиксо. На мястото на сламките се отвори дупчица през която промуших конопен конец за връзка. 

Върху клонките на гипсовите играчки леко с четка намазах лепило за дърво разредено с вода и поръсих хартиения сняг. Получи се красив ефект на замръзнали клончета.

Същото направих и с два по-големи клона пак лепило с вода и хартиен сняг. Те ми послужиха за довършителната украса отгоре на отливките.

Ако нямате лепило за дърво, може да пробвате с безцветен акрилен лак.

Малките филцови парченца залепих със горещ силикон над конопената връзка, за да додават сила в тази област. И освен това лесно към тях прикрепих клончетата и панделката, пак с капка топъл силикон.

Сега когато сме готови с играчките, остава да върнем на печенето на сладки.

В голяма купа сложете 250 грама масло с 250 грама бяло брашно и към това щипнете малка щипка сол и бъркайте енергично докато от всичко станат гладки маслени трохи. Към тях добавете 6 супени лъжици бяло вино, и омесете меко тесто. 

След това сложете тестото за 30-40 минутки в хладилника. Това време е ваше, идете си опънете краката на табуретката и помислете дали да не пробвате нашето зимно предложение за гипсови играчки.

 А като се върнете ще е редно да ви кажа, че тези сладки имат много вариации, и всичките са вкусни. Но нали знаете, че съм по лесните рецепти, няма да ви затрупван с още предложения сега. 

Има вариант с един жълтък, и понеже количеството там е малко по-голямо обикновено правя тях. Но оригинала на рецептата е без яйца. 

  Не се колебайте за миг, ако ви се предложи помощ.

 Колкото повече толкова по-бързо ще имате готови меки сладки. 

  Няма никакво съмнение, че омазаните деца са щастливи деца. И докато дребните режат, вие включете фурната на 180 С и сложете една тава за 10 кратки минутки. Сладките не трябва да стават златисти, а само леко да побелеят. 

Още топли ги поръсете с пудра захар, така съвсем ще добият очарователен зимен вид.

  Имам приятелки който правят от това тесто топчета, така добре полепва пудрата. Обичаме рязането с формички и така найстина  става весело, а и има по-малко пудра накрая. 

  За края, остава да ви пожелая чудесно начало на Адвента. Днес у дома запалихме първата свещичка от адвентния ни венец. Нова и интересна възможност да усетим по-близо тукашните ритуали и да доближим децата до двете култури. И понеже днес беше така важен ден грейна слънчице (цели три дълги седмици живеехме в мъгла) затова забавих мъничко обещаната история в обещания час. Но пък отидохме на експедиция и събрахме още малко последни ябълки, шишарки и зачервени бузки.

Останете здрави и чудесно начало през новата седмица от мен.