Печене на сладки, или история с неочаквано начало - част 1

   Когато се каже Коледа тук, повечето деца се сещат за коледните сладки. Голяма традиция е месец преди празника майки, баби, лели да се захванат с предпразнично всичко-почистване и предпразнично корабийко-печене. 

   Ама какво печене има кравайчета с ванилия, малки топени в шоколад звездички, канелени меденки, извити пълнени с яйчен ликьор скалички, линцерови колелца със сладко от кайсия, джинджифилови бисквити, бели, винени масленки с пудра захар, и  крехки какаови полумесечета. 

   Нали си представяте колко вида формички, форми,  метални мини кошнички и остри бисквитко-резачета трябва да има едно семейство. 

   Когато ние се преместихме да живеем в нашата къща наследихме интересен огромен таван пълен с разни чудеса. Там открихме и цяла кошница със стари формички. Най-накрая ни се отдаде възможност да си изпечем едни наистина забавни и страхотни сладки без грам калории, но забъркани с внимание, усмивки и щипка пакости. 

Нужните продукти са: 

Един желаещ татко.

Десет формички за сладки.

Лъжичка олио за намазване на формичките.

Кило бял или сив гипс.

Вода. 

Гипса се разбива с лъжица или металка пръчка от сръчния татко в мека пластмасова купа.  

( Нашия тати, реши че ще по-добре ако много не се маже и затова си сложи едни ръкавици.) 

   Двете малки помощници си приготвиха сами всички формички. Като старателно намазаха вътрешната им страна с олио.  И двете имаха по една малка салфетка на която бях капнала мазнина и така настина успяха ефективно да свършат работата. 

Гипса бързо стяга, така че при сладко-правенето не се размотавайте.

Всяко дете е изключително съсредоточено когато баща му става сладкар.

Нали знаете за сладките имате нужда от най-голямата тава в къщи. 

Дари е изключително не-пакостлива и внимателна. Подава всяка намазана формичка с олио на главния пекар.

Не знам как успя това малко момиченце, да се въздържи да не бръкне във всяка формичка. Явно оцени колко е задълбочена ситуацията. 

 Когато задачата беше изпълнена. Всичките формички отидоха да се пекат - съхнат на топло близо до прозореца. Сушено им отне към три дни, защото ако стане бързо сладките може да се напукат. А нали знаете за бързата работа... търпението изигра важна роля в последния етап. 
След това отново сръчния ни тати, с бързо и рязко чукване извади всички кексчета. 


Можете ли да си представите сладки без украса.
В тази не маловажна работа момичетата имаха пълна свобода да се изразяват. 


Нека да започна с резултата. 


Снимка първа от сладкарка Дарина- на почти две години.

  Снимка номер две сладкарка Вяра на четири години и нещо. 

Ето и процеса стъпка по стъпка за желаещите да опитат това изкуство.

Тук коментарите са малко неуместни. Но голямото почистване е напълно на място.Така че вместо да бръщолевя грабвам гъбата и метлата.

 Защото миг по късно след този отпечатък Дари събори червената боя на земята и настана истинска цвето-бъркотия.

 Верето невъзмутима твори с бяло и синьо защото червеното вече не е на мода.

След голямото почистване на кухнята, остава само голямото миене на децата. 

В края на историята искам да ви поканя на чашка кафе с бисквитка. Тук, утре по същото време. Защото ще ви разкажа още една малка история с очаквано гипсово начало, но напълно неочакван край. 

Лек ден и ако ви се струпаха много коледни задължения, не му мислете много... Празниците не са да се морим от работа, а за да се забавляваме.

Червеникави -кухненски поздрави от мен.