Сладурската възглавничка или какво е нужно на едно дете

   
   Замисляли, сте се колко цвята има в една усмивка? Може би има жълто като слънчев ден в средата на юни или пък има зелено като разлюляно поле от детелини. А може би има и бяло като облачета-агънца, забързали се през небето.
Ако ви кажа, че една усмивка е по-сладка от захарен памук и по-шарена от дъга сигурно ще се засмеете нали... Всъщност точно това искам. Една усмивка повече днес.

   Нужните материали за по-горната усмивка са: бял плат, цветен филц, памучна дантела, умалели рокли с весел цвят, лист хартия за да си нарисувате собствен проект на къщички... как можах да забравя дузина копчета. 

   Днешната възглавничка е предпоследна от редичката за креватчето на Дари. 

   Първоначално Верето ми нарисува птички за нея. Те се оказаха доста дребни защото беше рисувала на А4 и макар, че са наистина бяха много весели птичета, останаха за следващата, последна малка възглавничка от редичката.

Моля да ме вините за бъркотията, почна ли да режа и кроя се самозабравям.

    Няма да се впускам в излишни обяснения. Интересното е, че стана абсолютна любимка на децата. Още докато кроях, ме наобиколиха и почна едно ровене из копчетата, и парцалчетата. Когато беше почти готова Веренцето ме помоли да добавя едно сърце на  розовата къщичка ( ако се вгледате то не в първоначалния план :)  ) това по причина, че розовата била лично нейна.

   Нали при нас все едно такова английско време, нямаше как трябваха ми кривнали пушещи коминчета и дъждовни облачета. Върху обикновена памучна лентичка написах Сладурско и Дарина с маркер за надписване на дискове. Вече е пробван, че не се пере... дребните вече са си нарисували с него дузина чорапогащници, и остава непроменен дори след стотина  изпирания.

   Ако и сега се засмеете ще е чудесно. Ама защо ми хрумна да напиша единия надпис на латиница, а другия на кирилица, ха де... това го видях чак като уших възглавницата. Явно и аз имам от ония дни дето в главата ми е английско време... кой знае каква мъгла се стели, сред пущинаците :)

   По важно е кое копче на кое приказно същество служи за прозорец. Кога отваря и какво се продава в Сладурката къща?  Също страшно важно е, че Дари нарича всяка къщичка за някои от нас. Високата катедралка е за тати, жълтата с розови копчета за нея, розовата вече е беше обсадена от кака, а последната със зелени прозорци остана за мен. Моята се оказва събирателен образ на сладкарница и пекарна на кифлички. - Ой, издадох тайната. 

    Ей, такива истории. Малко детски и много шарени. Вечер заспиват с тях, сутрин стават с тях. И тревите там са синьо-зелени, а овчиците с различни звънчета. 

Ако още не сте се сетили къде сме и  колко е цветно вечер преди да заспиване тогава минете под дъгата. И лека нощ.