Страници

17 ноември 2011

Клечки от сладолед и как да направим от тях човечета


      



    Винаги съм се чудела как Дядо Коледа смогва да изработи толкова много неща за децата? Още по чудно ми било, как успява за една нощ да разнесе всичко. А най-най чудно ми е било как винаги получаваме точно това за което най-много мечтаем.
    
    При всички положения джуджетата имат пръст в това. И като се замисля, нищо чудно ние живеем съвсем близо до едно местенце където вечер през лятото тия дребосъци се пекът картофи с лук. А през есеннта пак там, пекът но сладки мушмули на клечка - ох, че ми се приядоха. А зимата  вижте сами. Убедена съм, че там си спретват предколедни гощавки и пишат дълги списъци с желанията на децата. 










    И ако имат вътрешна информация кое дете точно какво иска, имам предположение, че в цялата работа им помагат Скришковците.   

   От друга страна ще цитирам една мила приятелка:  За какво са му на човек джуджета, като може да си има такива помощници като момичета. 

Ето от тука започва и днешната история. 



    Ако обичате сладолед, то сте на точното място. Какво ще правим със сладоледа, ще го изядем разбира се. Ама да не сте от онези любители, дето ядът само във фунийка. Така няма да имате с какво да творите.



Нужните материали са:

Многоооо клечки от сладолед. Моля не си мислете, че това количество сме го изяли за един ден, или дори за един месец, по точно ще е ако кажа за една година... та дори и повече. 

Акрилни бои - ние нямаме такива и неволята ме принуди да разбъркам бяла акрилна боя за прозорци с темперни бои. Получи се супер, но вече е време да купя.
Цветове които ползвах са: бяло, розово, червено, кафяво. 

Очички за човечета, от онези мърдащите. Една част нарисувах с маркер и папнах малка капчица бяло за блясък.

Копчета.

Шепа макарони форма панделка.   

Огъващи се мъхести пръчици - цвят кафяво - за рога на лосовете. Всяка пръчица разделих на четири и така имах рогца за два елена. Ехе, много съм добра в сметките. 

Оранжев картон за апликиране - за носове на снежните човечета.

 Кафяв картон за апликиране -за ушички на лосовет. 

Филц - каквито цветове имате. Желателно бяло, зелено, черно, червено...  за шапки, шалове.

Коледни панделки с ширина 1см. - за шалове. 

Малки клончета- моите са от дървото калина, но без плодчетата - за метливки. 

Лепило за дърво.

Пистолет с топъл силикон.

Хартиено тиксо.

Черен маркер - за рисуване на колани на джуджетата, и копчета на другите дребосъци. 

Обикновени грахчета - за нослетата. 

Конопени кончета - за връзки.

Започнахме разделянето на клечките. Кои за лосчета, кои за джуджета, кои за снежни човечета.

  После една част от клечките опаковахме в хартиено тиксо, за да може да остане неоцветена горната страна и после да я донарисуваме в розово. Така оформихме лица.  


Дарина, лепеше по своя воля каквото намери за добре.
И беше във възторг, с олепкани ръце и клечки.


След това дойде време за боя, това отне почти два часа. Но сега ние имаме всичкото време на света.

    Ето импровизираната ми палитра - боя за прозорци тип акрилна +темперна боя+ капчица вода = на боя за игра в голямо количество на евтина цена. 


    Миг на размишление. Не знам от къде прихвана този трик :) има нещо професионално в него. :) 


    Нарисувани грахчета за носове - първо цвят  розов, после сложих капчица бяло за блясък. Та на човечетата са им зачервени и лъскави нослетата. 



   Нарисувани  макарони = папионки. Основния цвят е нарисувала Вяра. Дори няколко лично нашари. Ще ги видите по-долу на снежните човечета- много са Арт.


   Когато всичко беше сухо, аз се заех да налепя останалата част. Оченца, ушички, копчета. От бяла филц изрязах бради и мустаци, от зелен филц шапки за джуджетата. 

От другите шарени цветове спретнах шапки за снежните човечета. 


    Когато нещата са напълно в мои ръце, ми е малко криво. Мъжа ми и той дойде и попита дали няма да оставя малко работа и за момичетата. Но, колкото и да ми се искаше все пак това са подаръчета и трябва да са по-изпипани. Оставих няколко клечки за да можем по време на адвента да си спретнем подобни човечета и за вкъщи. 

Вярвайте техните лични неща са най-прекрасните творби за моето сърце. 


    Ето ги човечетата от сладоледени клечки.  Можеше да ги залепя и на шишове.Така се превръщаха в украса на саксия, но все пак ще ги получат деца и не исках да има остри и дълги неща. 



    Върху малко парченце филц капнах една капчица горещ силикон и там притиснах канапчето, което служи за ушенце. 


Всъщност с това много се надявам да виснат на нечия елха.


   От всички най-харесвам снежните човечета. Може би заради метличките, с тях станаха много симпатични. Отначало мислех от клончетата от Калина да направя ръчички, но ставаше прекалено трошливо за дечица. 


   Вгледайте се сега по долу, в средното снежно човече с бомбето. Има готина папионка нали, тази една от нарисуваните от Верето. 




  Това е, за днес. Другите подаръчета след няколко дни. Дано съм ви дала, малко шарено настроение и ако имате някоя скътана клечка, употребете я за зимни украшения. 
Не забравяйте да включите и децата, защото няма как да разберете колко красиво греят очичките има когато видят подобни човечета и то лично производство. 

Шарен ноемврийски ден от мен.  


8 коментара:

  1. I love those snowmen, reindeer, and santas! We have some of those spoons sitting around from when we made Uncle Sam pins on the 4th of July...this is a great use for them! Would you link them here?

    http://oneartmama.blogspot.com/2011/11/shine-on-fridays-2-and-some-fabulous.html

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно!Ще използвам прекрасната идея с учениците си :))

    ОтговорИзтриване
  3. И идеите, и снимките, и усещането за зима, и веселите усмихнати личица, и разказа, и съветите - всичко е уникално, както и целия блог ... влюбих се в него и в начина, по който разказваш всичко. Браво! Цяло лято се чудя дали да събирам клечките от сладоледите, които хапвахме, и се чудех ще им намеря ли приложение и сега силно съжалявам, че не го направих.
    Много поздрави и сърдечни прегръдки от мен!

    ОтговорИзтриване
  4. Момичета какво да ви кажа, вие сте страхотните че минавате из тихите пътеки и ни гостувате.

    Ami, your idea is very nice.

    xavia, ще се радвам да видя това предадено нататък...колкото повече, толкова повече деца и усмивки.

    Макао, добре дошли. Много ми допадат вашите публикации.

    Мари, и аз имам подобни усещания към твоя блог. Много сродни неща имаме. Успех.

    ОтговорИзтриване
  5. Разгледах и се зарадвах!Весело ще си изкараме тази Коледа

    ОтговорИзтриване
  6. Super ! j'adore !
    Comment fait-on les petits bonnets ????

    ОтговорИзтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.