Ясла дървена сияе...

   В тихите вечери, през декември, когато всички къщички тежко въздъхват от снежния си товар, и когато всички коминчета пушат... Малките деца се сгушват в белите завивки и си пожелават приказка...  Има толкова много неразказани, нечути и непрочетени истории.

Молитва

Мили Боже в небесата,

тебе срещаме сега,

че в нощта блестяща свята

ти дошъл си на света.

Хор от ангели вестява

Огън звезден запламтява,

път в пустинята чертае.

Ясла дървена сияе.

Път пред нас е всеки ден.

Нека е от тебе озарен.

Мили Боже, покажи

как да бъдем по-добри.

Има една стара приказка която година след година стотици хора разказват на децата си за първи път. А ние я разказахме този път така.

Когато звездите слезли на земята и небето се отворило. В един обор сред кротките животни една девица родила Младенеца. 

 Не далече в полето нощували овчари и пазели стадата си. Пред тях се явил ангел и 
им вестил: 

  - Не се бойте, нося ви голяма радост която ще пребъде между людете. Днес се роди Спасител.  Идете и го поръсете повит и лежащ в ясли.

 И внезапно заедно с ангела се появили още небесни ангели и запели: 
   - Слава, слава във висините, и мир между човеците. 

 А щом ангелите си отишли, овчарите си рекли:
  - Нека отидем тогава във Витлеем и да видим това що е станало. 

 И като отдиха и видяха, Мария и Йосиф и Младенеца лежащ в яслите. 

  А в тия дни по времетето на цар Ирод трима мъдреци тръгнали от изтока. А звездата която бяха по преди това бяха видели, вървяла пред тях и ги водела. И ги завела чак до мястото където били Мария с Йосиф и малкия Исус. А кагато мъдреците влязоха пре много се учудиха и възхитиха и поднесоха на Исус своите дарове - злато, ливан и смирна. И светлината смали тъмнината и дойдоха по-добри дни. 


Обещано е всеки ден да пораства със синапено зрънце и зимата да отслабва и  да линее, за да настъпи новия, жив сезон. 

Когато бях дете, моята прабаба знаеше много подобни приказки. Тя беше проста жена, постеше в сряда и петък и вярваше в Бога. Сега момичетата са далече от своите баби. И все пак има приказки които все някой трябва да им разкаже, не така сложно ами красиво по детски. Както аз съм ги чула от баба Ангелина. 

Затова направихме тази библейска сценка. С прости материали, но с идеята да видим нещата такава каквито са били. Чудесно вълшебни и истински. 

 Всички земни човечета са от шишарки. Главичките им са от боядисани в бяло лешничета. Децата са нарисували лицата и усмивките, също са залепили и косите от мъх и конопени конци. 

Крачката са от един вид диви, но ядливи кестени.  Всичко е залепено с по капка горещ силикон. 

 Отначало почнахме са една фигурка, но стана много весело и продължехме докато направихме цялата библейска сценка, дори с тримата мъдреци. 

  А от една стара кора от дърво направихме и подслона  за Младенеца. Яслата е от половинка орехова черупка, облепена с мъх.  

 През следващите няколко дни, довършихме останалото. Шалчета на човечетата.

   И ангелите. Аз направих ореолчетата им от омотана тел. Залепихме на лещничетата,  косите им. Те са птичи пух които Верето беше намерила лятото, няма идея от къде и запазахме до сега.  Крилата са от бял филц, а на челата имат по едно малко скъпоценно камъче. Ролкичките са от мидичка, а ръкавчета от макарона. Намазани са с безцветно лепило за дърво и са посипани с брокат. 

Остана да нарисуваме небето.  Имам поне пет вида синя боя и тука влезе в употреба. Има две платна на небето които Верето съвсем сама нарисува.  Това е първото.

Дари взе участие според възможностите си, и фантазията си.  

С обратното на четката Верето направи звездите. 

 И добави на всяко платно по една витлеемската дори. Така, че всъщност си имаме две. 

Така стана, закачихме ангелите да висят на полицата в хола, а сценката подредихме под тях. 

  Това за сега става най-големия ни коледен проект. Има още няколко неща които сме започнали с децата. 

Също така има и много весели стихчета които ще публикувам тук за първи път защото те са определено с зимно-празнична тематика. Едно от тях е днешното и въпреки, че съм го писала преди близо година някак добре пасва с идеята на днешната ми история. 


Но всъщност най-много се радвам, че има на кой да разкажа всичко това. И така света ни да стане по-близо да вашия. Представете си колко е далече дъгата, почти толкова далече е за нас България, няма как да я имаме за Коледа. 

Но пък вие може да имате частичка от нас. Точно като в една приказка, но за нея утре. Останете и ни бъдете гости.