Коледна приказка

  

     Зима е, изнизала се годината като шарена броеница.

Заслушаш ли се ще чуеш медените звънчета да припяват вълшебно.

Тихо сега и слушай...

    През ония зими мраз сковавал земята, къщичките се гушели под меки снежни гугли, а от небето се сипел звезден прах. Отъпкана пъртина водела до дома на мелничаря. Скромни и мирни люде били мелничарите. На всекиго според джоба давали. Никого не наскърбили, и никого не обидили, живеели с божията благословия в мир и любов. Дори в най-мразовитите дни работа не спирала, прииждали купувачи не само за да смелят торба жито, ала и да побъбрят, и се порадват на умението на мелничарската жена.

   Слаба и дребна женица била, с ясен поглед и сръчни ръце, от сутрин до вечер шетала, старала се за трите си деца и месила хляб за цяло село.
В дните преди Коледа мелничаря товарел чували с брашно, меденки и канелени курабийки, дъхави хлебчета, и хрупкави пити, и ги откарвал към града. Децата връзвали медени ролнички* на шейната. С искрящ поглед изпроводили бащата си. Mахали дълго, дълго чак докато се скрил за хълма.
    Звънчетата тихо припявали, a меки били стъпките на коня в снега. Сам седял мелничаря и мислите му се към небето били отправени.
    "С божията помощ и таз година преживяхме... Андулка е скоро за сватосване, даде ли Бог добър жених ще я вземе. Бонифацек е умна глава, но бързи са приказките му и все e в неволя. Бог да го пази, но за мелницата той не е. Време има още много докато се изучи, пък после ще видим. Марушка, моя мила дцерушка*, в полите на майка си още. С божията помощ и таз година мина“
     Пътя сред полето се виел, и скоро съгледал от далече, че пътник пеша бодро крачи.
   - Стой Юлинко - на кобилата рекъл мелничаря - добра среща друже. И ти ли към пазара си тръгнал?
   - Бог с тебе и добър вечер - рекъл странника. - От далече ида, и на далече съм тръгнал. Нощта ме завари из вашите краища и дирех къде да отседна.
   - Качи се тогава, до града още път много има. Сам съм и спътник ми е само тая кобилка. Та казваш не си за пазара... Върволица се ниже сега към града. Суматоха, народ и търговци, един нещо купува, друг пък продава. Не е за разправяне, чудо голямо, ако ти се слуша ще думам... Че приказлив съм си аз.
Месарите сръчни наденици свински мотат, сланината солят, месото със зеле в качетата мачкат. Млекарката млада, познавам баща и, сметана предлага.
Ловеца домъкнал е от гората елени рогати, глигани, фазани. Месото им друже, не е за всеки, че малко е скъпо. Вода мразовита, но ври в коритата от лъскави, тлъсти шарани. Стопанките бързат, забрадките свиват, полите си мокри отмятат и пазарят се припряно. Че време е вече, че час не остана, софрата да кипрят, да пълнят шарана. На Коледа знаеш как е из нашия край. Без шаран се не сяда. Един за дома ще купя когато продам тези краваи, колачи, и меденки златни. Жена ми Пани* Либуше пече вече месец. Посуда и вино от дъбови бъчви, имел и пиво пенливо. Мирише на пушек, на сладка канела и медовина. Децата подсмърчат, подвикват, подскачат. Оченцата греят, търпение нямат...
И моите така ще са като се върна. Син имам, малък е още, ала за книга в торбите ще дири. Учението знай се, спори му.
Летос пръв на масата той е, на две ще разкроя ябълка златна, звездичка ли има там е в средата  здрави ще са децата.
Андулка е вече за женене девче*,  мъниста заръча ми, червени и сини. Че време е вече да кипри полите. На Щедри вечер ще ,,хази стршeвиц,, с петата ли падне към входната врата, у дома ще остане, ама обърне ли се ботата с върха към вратата... Сватове ще посрещам догодина.
Дцерушката Марушка, на всичко се радва, сърцето ѝ пълно, добро е. И рече ми само: „Тате, върни се ми по живо по здраво, и Дева Мария с тебе“
Сърцата са пълни, душите са мирни. На масата паничка в повече туряме, че гости нечакани може да дойдат, че ангели на земята тогава вестяват.
Така у дома е. Далеко, далеко, високо на хълма камбаната бие, в прозорците пламват светлици, и людете клякат в молитва за здраве. Тъй много говорих кажи ти сега, от где си и що?
   - Резбар съм, дърводелец човек, но бедно живея. В града и аз като тебе отивам, но по работа друга. Таз година подслон ще дълбая, и ясла от златно дърво и от слама, и Девa Мария, и Йосиф, и всичките овечки бели, и ангелите цялото божие множство, и най-после младенеца ще резбая. Но библейското слово мира ми не дава, родил се е Господ във вечер такава, когато звездите били на земята. В дворче бедняшко на пекарна в обора, и дъхави хлебове там се печели, и волове тихо в нощта замучали, и Святата Дева родила. Родила Живота. И не е напразна среща такава, че днеска ме срещна със тебе - пекаря.
Че има някой по-силен от хляба, по-верен и по-милостив от Бога.
Че хляба е дом, и дома ни празен без хляба. Че обич е Бога и тъма е без Бога.
Резбар съм аз, дърводелец съм само.
   - Дий Юлинко дий, че път ни очаква и работа да вършим, час не остана - пришпорил кобилката мелничаря.
  Два спътници тихо в нощта помълчали. Потропват копитата тихо, подрънкват звънчетата медни. Вие се пътя в полето, през леса. И в ранното утрото студено на Щедри ден, в града два пътника влезли.

   Поглеждам на горе, небето сияе, звездицата Божия диря, и клепки покрити с бели снежинки притварям в молитва. И зная, Надежда намерих, и Вяра, и Обич, и късче от нея ви давам, и късче от себе си също.


рисунките са на  Й.Лада ( J. Lada ) 



Ролнички са eто тези звънчета 

Овечки-овчици

Дцерушка, дъщеричка много мило и нежно казано.

Щедри ден- Бъдни вечер.

Пани Либушка към жена си... Госпожа Либушка.

hází střevíc -хази стршeвиц - традиция при която неомъжените момичета хвърлят обувките си зад гърба, според това как падне обувката се гадае какво ги чака през идната година с женитбата. 

Девче...děvče - девойче 

Прекрасни и вълшебни дни ви пожертвам от все сърце.